М О Т И В И
към присъда № 46 от 28.02.2019г.
по НОХД № 3443/2018г.по описа
на БРС
Съдебното производство е образувано
по обвинителен акт на Бургаската районна прокуратура против А.С.Х., с
обвинение за престъпление по чл. 281, ал.
2, т. 1, предложение първо, т. 4 и т.5, вр. ал.1 от НК, вр.
чл.8, ал.1 и чл.19, ал.1,
т.1 от Закон за чужденците в Република България за това, че на 12.12.2015 год., в гр.К., на ул. „О.”, в посока гр. Б., с цел
да набави за себе си имотна облага, противозаконно подпомагал, като превозил 7
(седем) чужденци, граждани на А. да преминават в страната в нарушение на закона по
смисъла на чл.8, ал.1 и чл.19, ал.1, т. 1 от
Закона за чужденците в Република България, като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно
средство - лек автомобил „О.”, модел
„А.” с peг. № *****, собственост
на П.Т.Т., ЕГН:**********, по отношение на
повече от едно лице, а именно:
7 (седем) лица, и по отношение на
3 /три/ лица, ненавършили
16-годишна възраст.
Представителят на Бургаската районна
прокуратура поддържа обвинението, счита го за безспорно доказано от обективна и
от субективна страна и пледира на подсъдимия да се наложи наказание към
минималния предвиден в чл.281, ал.2 размер - лишаване от свобода за
срок от една година и шест месеца, както и кумулативно предвиденото наказание
глоба. Предлага на
основание чл. 66, ал.1 от НК, така наложеното наказание лишаване от свобода, да
бъде отложено за срок от три години. Взема становище по веществените
доказателства, които счита, че следва да бъдат отнети в полза
на държавата.
Защитникът па подсъдимия Х., адв.Е.М. пледира за оправдателна присъда като излага
подробни съображения за недоказаност на обвинителната тезата от събраните по
време на съдебното следствие доказателства.
Подсъдимият Х. моли да бъде оправдан по повдигнатото обвинение като се
възползва от правото си да не дава обяснения.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Съдът, след като се съобрази със
събраните в хода на съдебното производство доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установени следните фактически обстоятелства:
Подсъдимият А.С.Х. е роден на ***г***, с адрес: гр. гр. ************, български гражданин, неграмотен, неженен, неосъждан, безработен, с ЕГН **********.
През месец октомври 2015 година, св.С.М.Х. (S.M.H.), роден на ***г.,
напуснал града, в който живеел - гр.Л., Република А. с намерение нелегално /без
разрешение на надлежните органи и не през определените за това места/ да
достигне до Е., Република Г.. За целта заплатил на неустановено при
разследването лице в А. сума в размер на 7000 щатски долара за нелегалното му
превеждане от родната му страна до Република Г.. Посредством специално
създадения „канал“ за нелегално преминаване на границите на различни страни,
същият бил преведен през П. и И., след което временно, съвместно с други незаконно
преминаващи лица, бил настанен в неустановена при разследването сграда в Р.Т.,
гр.И., кв. „А.“. По същото
време св.А.М.Е. (A.M.E.), родена на
***г., заедно с брат си
- св.З.М.Е./Z.M.E./, роден на ***г. напуснали
Република А. с намерение да
достигнат до Е., Република Г.. За целта заплатили на неустановено лице
неустановена сума пари за нелегалното им превеждане от А. до Г.. Посредством
специално създадения „канал“ за нелегално преминаване на границите на различни
страни, същите били преведени през П. и И., след което временно, съвместно с
други незаконно преминаващи лица, били настанени в неустановена при
разследването сграда в Р.Т., гр.И., кв.“А.“. По време на преминаването си през
И., св.Е. се запознала със св.С.Х..
През месец октомври 2015г. св.М.Х.М./M.K.M./, род. на ***г.,
заедно със своите деца - св.З.Ю.М. /Z.Y.M./, родена на ***г./непълнолетно лице/,
св.Х.Ю.М., род. на ***г. и З.Ю.М./Z.Y.M./ род. през 2013г. /малолетно лице/,
напуснали родния си град Н., Р.А. с намерение да преминат границите на няколко
страни и да достигнат до Р.И., като за целта, М.Х.М. заплатила на неустановено
при разследването лице за себе си и за трите си деца сума от по 7 000 щатски
долара за всеки от тях, която да послужи като плащане за нелегалното им
превеждане през границите на различните държави до достигане на крайната
дестинация. Същите били преведени незаконно през териториите на П. и И., след
което преминали границата на Р.Т., където в гр.И., кв.“А.“, били настанени в
неустановена при разследването сграда, където следвало да изчакат известен
период от време с цел предприемане на пътуване и преминаване през границите на
Р.Б..
На 08.12.2015г. в гр.И., свидетелите С.Х., А.Е., З.Е.,
М.М., заедно с трите й деца, заедно и още
неустановени при разследването лица - мигранти, били
изведени от местопребиваването им в кв. „А.“ и били качени в микробус /бял на
цвят/, водени от двама водачи от афганистански произход, като били извозени в
рамките на няколко часа до участък, находящ се в
близост до българо-турската граница. На 09.12.15г. срещу 10.12.2015 година,
движейки се в група, те преминали пеш през гориста местност и стигнали до
границата на Т. с Б.. Групата била водена от водачите с афганистански произход.
Без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това
места, те навлезли на територията на Р.Б. през сухопътната граница с Т. в
зоната за отговорност на РДГП "Е.", преминали през плитка река и
продължили да вървят с цялата група
през гората в неустановена с категоричност посока. През определени
интервали от време групата спирала да си почива. На 11.12.2015г. сутринта,
достигайки до неустановена при разследването гориста местност в обл.Б., двамата водачи съобщили на групата, че от това
място ще ги вземат с автомобили, които щели да ги отведат до вътрешността на
страната, съответно впоследствие да бъдат транспортирани към Западна Е. до
желаните от тях дестинации, като за целта следвало да стоят там и да чакат,
след което си тръгнали. Групата мигранти, сред които
и свидетелите С.Х., А.Е., З.Е., М.М., заедно с трите
й деца, останали на въпросното място и чакали около 24 часа.
На 11.12.2015г., подс.Х.
отишъл при негов близък св.П.Т. - собственик на лек автомобил марка „О.А.“, с per. №******* и
го помолил да му даде колата като му
обяснил, че му е необходима за да заведе жена си в болницата. Св.Т. се съгласил
и му предал ключовете за автомобила. След като взел автомобила от св.Т., подс.Х. демонтирал и премахнал задните седалки. Вечерта на
11.12.2015г., с лек автомобил марка „О.А.“, с per. №********, Х. заедно с други
автомобили се отправил към гр.Б.. Рано сутринта на 12.12.2015г.
Х., заедно с други автомобили, пристигнал на мястото, където групата мигранти сред които С.Х., А.Е., З.Е., М.М.,
заедно с трите й деца - св.З.Ю. М., св.Х.М. и двегодишната З.Ю.М.. очаквали да бъдат взети и превозени с
автомобили. Той отворил вратите и капака на багажника, като в управлявания от
него автомобил се качили С.Х., А.Е., З.Е.,
М.М., заедно с трите й деца - св.З.Ю.М., св.Х.М. и
двегодишната З.Ю.М.. Впоследствие заедно с тях Х. се отправил в посока към гр.К..
На същата дата 12.12.2015г.,
св.Ст.П. и неговия колега М. - полицейски служители при РУ МВР-Камено били
нощна смяна и пребивавали на територията на гр.К.. Стоейки с патрулния
автомобил на кръстовището на ул.“О.“ и ул.“Г.К.“, същите забелязали движеща се
по ул.“О.“ колона от автомобили. Тъй като те се движели близо един след друг,
това усъмнило служителите на реда, те със служебното МПС последвали колоната в
посока изхода на града към гр.Б., където е изходът и за автомагистрала „Тракия“.
Водачът на патрулния автомобил - св.Ст.П., успял да настигне само последният
автомобил от колоната, на който подал светлинен и звуков сигнал, съумял да го застигне,
при което водачът му спрял моторното превозно средство. При направената
проверка полицейските служители установили, че в спрения автомобил се намирали
7 чужденци-четирима възрастни и три деца, без документи за самоличност. Полицейските
служители установили самоличността на
водача - А.С.Х., ЕГН:**********, който бил задържан в РУП Камено за срок от 24
часа. В РУП Камено св.Ст.П. съставил на Х. АУАН за нарушение на чл.150 от ЗДвП.
АНАЛИЗ НА
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Описаната фактическа обстановка се прие от съда въз
основа на събраните по делото доказателства, съдържащи се в свидетелските
показания от ДП на чуждите граждани С.Х., А.Е., З.Е., М.М.,
З.Ю.М., Х.М., дадени на ДП и приобщени
по реда на чл. 281, ал.5
вр ал. 1, т. 4 от НПК, показанията на
свидетелят С.П. пред съда, частично от показанията на св.П.П.,
протокол за оглед на местопроизшествието 12.12.2015г.
/стр.3 от ДП / и фотоснимки към него на стр.115 от ДП, копия на заповед за
задържане на Х./стр.211 ДП/, протокол за личен обиск по чл.80 ЗМВР /стр.212
ДП/, разписка за върнати вещи/стр.213 ДП/, заверено копие на АУАН от 12.12.2015г. /стр.72 от делото/, протокол за доброволно
предаване от 12.12.2015г и заключението на СГЕ.
От показанията на свидетеля С.П. се установи, че на
12.12.2015г. лек автомобил марка „О.А.“, с per. №*******,
бил спрян в гр.К. и в него били открити 7 лица чужди граждани. Видно от
протокол за оглед на местопроизшествието 12.12.2015г./стр.3
от ДП / и фотоснимки към него на стр.115 от ДП, в лекият автомобил марка „О.А.“,
с per. №*******, са
открити 7 лица – две на предната седалка и пет отзад на мястото на
демонтираните задни седалки. От доказателствата по делото се установява още, че
откритите в автомобила лица са афганистански граждани- чужденци по смисъла на чл. 2 от ЗЧРБ,
както и че са влезли в Република Б. по незаконен начин - не през определените
за целта места. Безспорно е установено по делото, че те не са притежавали
редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, изискващи се съгласно разпоредбите на
чл.8, ал.1 и чл. 19, ал. 1,
т.1 от Закона за чужденците в Република Б. /ЗЧРБ/ и позволяващи им
законното преминаване през територията на страната. В тази връзка съдът
кредитира изцяло свидетелските показания от ДП на С.Х., А.Е., З.Е., М.М., З.Ю.М., Х.М., приобщени по реда на чл. 281, ал.5
вр. ал. 1, т. 4 от НПК по отношение на
обстоятелствата, включващи заминаването
им от А., престоя в Р Т., незаконното им преминаване на територията на
Република Б., качването им в лекия автомобил, за който впоследствие се
установява, че е управляван от Х., и задържането им от полицейските служители
на 12.12.2015г. в него. Същите са обективни,
последователни, логични и добросъвестни, и у съда липсва каквото и да е
съмнение в тяхната достоверност. Съдът отчете, че тези свидетели не са
разпитвани в присъствието на подс.Х. и неговия
защитник и те не са имали възможност в нито един момент от производството да им
зададат въпроси. В практиката си ЕСПЧ приема, че член 6, § 3(d) ЕКПЧ съдържа
принципа, че преди подсъдимият да бъде признат за виновен, всички доказателства
против него следва по принцип да бъдат представени в негово присъствие в
публично разглеждане на делото с оглед на състезателно противопоставяне на
доводи. Изключения от този принцип са възможни, но те не следва да нарушават
правата на защитата. Последното по правило изисква на подсъдимия да се
предостави подходяща възможност да оспори показанията на свидетеля против себе
си и да го разпита или в момента на даване на показания, или на по-късен етап
от производството. Използването като доказателство на изявления на отсъстващи
при съдебния процес свидетели, получени на етапа на полицейско разследване, не
е несъвместимо с член 6, § 3(d) ЕКПЧ при условие, че правата на защитата са
спазени (вж. Khawaja и Tahery, § 118 и Schatschaschwili,
§§ 103-05). Съгласно принципите, изведени в решението Al-Khawaja
и Tahery ( §152) трябва да се провери дали:
(i) има основателна причина за неприсъствието на
свидетеля на съдебния процес ( §§ 119-25);
(ii) дали показанията на отсъстващият свидетел са били
единственото или решаващо доказателство за
осъждането на подсъдимия (пак там, §§ 119 и 126-147); и
iii) дали съществуват достатъчно балансиращи фактори,
включително строги процесуални гаранции, за компенсиране на неблагоприятните за
защитата последици от приемането на гласни доказателства, които не са били
събрани в присъствието на подсъдимия и неговия защитник (пак там, § 147).
В случаят
съществува достатъчно основателна причини за отсъствието на
свидетелите-афганистански граждани от съдебния процес-същите са напуснали РЦ-Е.
и тяхното местонахождение не е известно. Съдът положи усилия за установяване
местонахождението на свидетелите и призоваването им. Когато тези усилия не
дадоха резултат със съгласието на подсъдимия и неговия защитник съдът приобщи към доказателствения
материал показанията им от ДП т.е. налице доброволен изричен отказ от правото
по чл.6, §3, б. d от ЕКПЧ. На следващо място, установяването на
авторството на подс.Х. и неговата вина не се основава
единствено или в решаваща степен върху показанията на отсъстващите свидетели
афганистански граждани /за разлика от Trampevski v. the Former Yugoslav Republic of Macedonia (Application no. 4570/07)/. По настоящото делото са налице множество други преки доказателства, които
не оставят каквото и да е съмнение относно факта, че на 12.12.2015г.
именно подсъдимият Х. е управлявал лекия автомобил, в който са били открити 7-те
мигранти. В тази насока са свидетелските показания на
разпитания в съдебно заседание с участието на подсъдимия и неговия защитник
полицейски служител Ст.П., които според съда са обективни, последователни, логични
и добросъвестни и съответстват на писмените доказателства по делото. От
показанията на свидетеля Ст.П. се установява, че в спреният от него автомобил
на 12.12.2015г. в гр.К. освен чуждите граждани, е
имало само едно лице - български гражданин, което е било задържано и това е
подсъдимия. В подкрепа на неговите
показания са следните писмени доказателства - копия на заповед за задържане на Х.
/стр.211 ДП/, протокол за личен обиск по чл.80 ЗМВР /стр.212 ДП/, разписка за
върнати вещи/стр.213 ДП/, заверено копие на АУАН от 12.12.2015г.
/стр.72 от делото/, протокол за доброволно предаване от 12.12.2015г.
Св.Ст.П. съставил на подс.Х. АУАН за нарушения по
ЗДвП, находящ се на стр.72 от делото. Видно от
заключението на СГЕ, всички гореписани документи са
били подписани от едно и също лице, като подписът върху тези документи съвпада с
този на лицето, подписало постановлението за привличане като обвиняем, а това е
без съмнения подсъдимият Х.. Видно от приложения по делото протокол за извършен
обиск по реда на чл. 80 от ЗМВР, у подсъдимия Х. е била намерена и иззета лична карта на името на А.С.Х. с ЕГН: **********. В подкрепа на този извод са и
свидетелските показания на св.П.П., който е
категоричен, че именно подс.Х. е бил задържаното лице
и с него П. е провел т.нар. „оперативна беседа“. При постановяване на присъдата
си съдът не взе предвид показанията на този свидетел в останалата им част, в които се обективират самопризнанията на Х., тъй като същите
са давани без присъствието на защитник, който
да гарантира, че Х. е бил изрично уведомен
за своите права и изрично се е отказал от
тях, и са в нарушение на привилегията
на едно заподозряно
в извършването на престъпление лице да не дава
показания, в които уличава себе си
в извършване на престъпление./ в т. см. Решение № 391 от
25.10.2013 г. на ВКС по н.д. № 1220/2013 г., Решение № 198 от 31.05.2013 г. на ВКС по н. д. №
348/2013 г. и решения на ЕСПЧ:Dimitar Mitev v. Bulgaria, no.
34779/09, Simeonovi v. Bulgaria [GC] (no. 21980/04). От доказателствения материал, преценен поотделно и в неговата
цялост, несъмнено и категорично се установява обективната и субективната страна
на деянието, механизма на осъществяването му, както авторството на
престъплението. От показанията на свидетеля С.П., частично от показанията на
св.П.П., протокол за оглед на местопроизшествието 12.12.2015г. /стр.3 от ДП / и фотоснимки към него на стр.115
от ДП, копия на заповед за задържане на Х./стр.211 ДП/, протокол за личен обиск
по чл.80 ЗМВР /стр.212 ДП/, разписка за върнати вещи/стр.213 ДП/, заверено
копие на АУАН от 12.12.2015г. /стр.72 от делото/,
протокол за доброволно предаване от 12.12.2015г., безпротиворечиво се установява, че на 12.12.2015г. именно подс.Х. е бил
водачът на лекия автомобил марка „О.А.“, с per. №*****, в който са открити 7 лица афганистански граждани- чужденци по
смисъла на чл. 2 от ЗЧРБ.
ПРАВЕН АНАЛИЗ
За съставомерността
на престъплението по чл.281 от НК от обективна страна следва да е налице
подпомагане на физически лица - чужди граждани да преминат през територията на
Република България и да пребивават в страната в нарушение на закона;
подпомагането да е противозаконно и да е извършено с користна цел, с цел имотна
облага. От установените по делото и описани по-горе факти съдът приема, че
подсъдимият А.Х. е осъществил и от обективна и от субективна страна състава на
престъплението по чл.281, ал.2, т.1, т.4 и т.5, вр.чл.281, ал.1, от НК, защото на 12.12.2015год.,
в гр.К., на ул.„О.”, в посока гр. Б., с цел да набави за себе си имотна облага,
противозаконно подпомагал, превозвайки ги, 7 (седем) чужденци, граждани на А., да преминават в страната в
нарушение на закона по смисъла на чл.8, ал.1
и чл.19, ал.1, т. 1 от Закона за чужденците в Република Б., като
деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил „О.”, модел „А.” с peг. № ******, собственост на П.Т.Т.,
ЕГН:**********, по отношение
на повече от едно лице, а именно: 7 (седем) лица, и по отношение на 3 лица,
ненавършили 16-годишна възраст: З.М.Е., род. на *** г., З.Ю.М., род. на ***г. и З.Ю.М., род. на ***г. Подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.281 НК чрез превозването
на чуждите граждани от местонахождението им в граничната зона към град К., съдействайки
им да преминат през територията на Република Б., като за целта е използвано
моторно превозно средство, специално пригодено за това от подсъдимия, който е
демонтирал задните седалки на автомобила. Налице е подпомагане чрез извършване на превоз към
вътрешността на страната, тъй като чужденците без помощта на подсъдимия не биха могли да преминат
през територията на Б.. Чуждите граждани не са притежавали редовен задграничен
документ, както и разрешение за преминаване през територията на Република Б. т.е.
те са пребивавали в страната нарушение на закона. Следователно подпомагането им
от страна на Х. да преминават през страната е противозаконно, защото Закона за чужденците в Република Б. забранява
чужди граждани, които не са получили разрешение да влязат на територията на
Република Б., да пребивават или да преминават през нея. Подпомагането е извършено чрез използване на моторно превозно
средство- лек автомобил,специално пригоден за това от подсъдимия, който предварително е демонтирал задните седалки на
автомобила. Подпомогнати
са повече от едно лица, защото подсъдимият е превозвал в автомобила си 7 души и
сред тях е имало три лица, ненавършили 16-годишна възраст: З.М.Е., род. на *** г., З.Ю.М., род.
на ***г. и З.Ю.М., род.
на ***г. Налице са квалифициращите обстоятелства на чл.281, ал.2, т.1, т.4 и
т.5 от НК. От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия при
формата на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2
от НК, тъй като той е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е осъзнавал, че
превозваните от него лица не са имали разрешение да преминат границата, че са я
преминали не през определените за целта гранични пунктове, не са имали
разрешения да бъдат в Б., но въпреки това ги подпомагал да пребивават в
страната ни в нарушение на Закона за
чужденците в Република Б.. Външният вид на лицата и езикът, който
говорят, безлюдното място откъдето ги е взел, фактът, че предварително е
демонтирал задните седалки на автомобила, и е качил в него повече от разрешения
брой лица, са достатъчни да се приеме, че Х. е съзнавал, че превозваните лица
са чужди граждани, които незаконно пребивават на територията на страната ни,
както и че подпомага повече от едно лице и това се върши чрез използване на
МПС. Подсъдимият е съзнавал, че част от превозваните лица са непълнолетни, тъй
като З.Ю.М., е роден на ***г., а З.Ю.М. е род. на ***г. т.е. са били съответно на 12 години и на две
години т.е. външният им вид е бил достатъчен за да може Х. да разбере, че
превозва деца. Подсъдимият е бил наясно с всички тези обстоятелства, но въпреки
това се съгласил да превози мигрантите от граничната
зона през територията на Р Б. срещу заплащане следователно е съзнавал наличието
на квалифициращите деятелността му обстоятелства по ал. 2, т. 1,
т. 4
и т. 5 на чл.
281 от НК. Освен прекият умисъл за извършване на престъплението, се установява
се и користната цел за извършване на същото. В показанията си чуждите граждани
описват целия си маршрут и сумите, които са дали за цялостен превоз до
съответните държави, което включва и превоз през Б.. Обстоятелството, че чуждите граждани са заплатили значителна сума
пари, покриваща цялото им превеждане през всички граници в А. и Е., сочи към
извода, че тази дейност - превеждането нелегално на хора през границата, се
извършва срещу заплащане. Подпомагането на свидетелите, от страна на подсъдимия
Х., да преминат през територията на Република Б. е част от предварително
планирана дейност по превеждането на лицата от А. до намислената от тях крайна
дестинация, за която дейност са заплатени парични суми. Фактът, че подсъдимият специално
е подготвил МПСто за да побере повече хора, знаел е къде
и кога трябва да вземе чуждите граждани, говори за една предварителна
съгласуваност между Х. с водачите на групата на мигрантите
т.е. всички те са част от организирана дейност по подпомагане на преминаването им
през територията на Република Б. до Западна Е.. Това от своя страна води до
единствения логичен извод, че подсъдимият е участвал в тази организирана
дейност с цел получаване на част от платените от чуждите граждани пари.
Подсъдимият няма друг мотив да пропътува пътя от гр.С. до гр.К. за да превозва
чужди граждани, които не познава. Той не предложи никакво разумно обяснение за
пътуването си и за наличието на 7 граждани от Р А. без документи в управлявания
от него автомобил, а това е ситуация, която явно изисква обяснение. Следователно
е налице и специфичното за този вид престъпление, а именно подсъдимият е
извършил деянието с цел да набави за себе си имотна облага.В случая следва да
се отбележи, че става въпрос за цел, а не за резултат, в този смисъл е без
значение дали към момента на извършване на деянието подсъдимият вече е бил
получил, или не, тази имотна облага.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЯТА
Индивидуализиращите
характеристики на неправомерния акт на подсъдимия Х. - наличието на три
квалифициращи обстоятелства, обосновава по – висока степен на обществена
опасност на неговото престъпление. Същевременно макар и обществената опасност
на деянието да е висока, то предвид чистото съдебно минало на подсъдимия явно
не се касае за личност с висока степен на обществена опасност, същият е бил на
27 години към момента на деянието, не е с трайно установени престъпни навици,
явявал се е срочно по делото при разглеждането му пред съда, безработен и
неграмотен, тоест в едно недобро имуществено състояние. С оглед на съвкупността
и баланса на изложените по-горе отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства,
то съдът намира, че на Х. следва да бъде наложено наказание по-близко до
минимума, предвиден в закона, а именно лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца, както и глоба в размер на 4 000 лева. Съдът прецени, че така
определените наказания и техните размери ще изпълнят целите на чл.36 НК, а
именно да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите, ще се
въздейства предупредително върху него и ще се ограничи възможността му да върши
други престъпления. Съдът намира, че при наличие в случая на законовите
предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 НК, подсъдимият Х. не се налага да
търпи ефективно наказание лишаване от свобода и спрямо него приложение може да
намери института на условното наказание като съдът реши да завиши изпитателния
срок над минимума от три години като го определи на четири години. Този
по-дълъг срок ще предотврати извършване на други престъпни деяния и ще превъзпита
подсъдимия Х. към спазване на установения в страната правов ред.
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА и РАЗНОСКИ
Съгласно чл.281, ал.3 от НК
превозното средство, използвано за извършване на престъплението по чл.281, ал.
2, т. 1 вр. с ал.1 от НК се отнема в полза на
държавата ако то е принадлежало на дееца или му е предоставено доброволно.
Конфискацията на автомобил представлява намеса в правото на собственост по
смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ и трябва да отговоря на определени
изисквания- да бъде предвидена във
законодателството, да преследва легитимна цел, както и да бъде
съразмерна с преследваната цел т.е. да
има "справедлив баланс" между обществения интерес и защитата на
правата на индивида. В чл.281, ал.3 от НК е предвидено превозното средство,
използвано за извършване на престъплението по чл.281, ал. 2, т. 1 вр. с ал.1 от НК да се отнема в полза на държавата, ако то
е принадлежало на дееца или му е предоставено доброволно т.е. мярката е
предвидена в закона и е достатъчно достъпна, ясна и предвидима. Отнемането на превозното
средство, използвано за превоз на мигранти, незаконно
пребиваващи на територията на страната, преследва легитимна цел в обществен
интерес – борбата с незаконния трафик на хора, тъй като именно използването на МПСта дава възможност за превоз на много повече незаконни мигранти на територията на страна. Високата степен на
опасност за обществото от незаконния трафик на хора обяснява разширяването на
гражданската отговорност, свързана с това престъплението, до имущество,
принадлежащо на трети лица.
От друга
страна, всяка намеса в мирното ползване на притежания трябва да постигне
"справедлив баланс" между обществения интерес и защитата на правата
на индивида. Когато притежания, които са били използвани неправомерно, се
конфискуват, този баланс зависи от много фактори, включително поведението на
собственика (виж. решение на ЕСПЧ Yildirim v. Italy, № 38602/02, 10 април 2003 г.). В такива случаи
националните органи са призвани да вземат предвид степента на вина или грижи на
собственика на имуществото или най-малко връзката между поведението му и престъплението
(виж. Yildirim, цитирано по-горе). Необходимият
баланс би бил нарушен ако въпросното лице трябва да понесе индивидуална и
прекомерна тежест. В дело ÜNSPED PAKET
SERVİSİ SAN. VE TİC. A.Ş. срещу България в § 45, националните съдилища са критикувани от ЕСПЧ,
че не са преценили поведението на собственика на конфискуваното МПС или
връзката между поведението на последния и престъплението.
В случая, по
делото няма доказателства, сочещи, че собственикът П.Т. е можело или е трябвало
да знае за извършването на престъпление и се е примирил с това или не е положил
достатъчна грижа за автомобила си. Собственикът на автомобила П.Т. е разпитан
на 05.02.2016г./стр.54 от ДП/ и е заявил, че подсъдимият му е поискал автомобила за да
заведе жена си в болница. Няма доказателства, които до оборват неговите
твърдения. Напротив, в разпита си пред съда св.П.П.
изрично посочи, че в „беседата“ подсъдимият му е казал, че не е споделял с Т.
за какво ще използва автомобила. С оглед изложеното по-горе съдът намира, че
прилагането на чл. 281, ал. 3 от Наказателния кодекс по отношение на лекият
автомобил, собственост на Т., използван за извършването на престъпление по
чл.281, ал. 2, т. 1 вр. с ал.1 от НК от Х., в случая
е неоправдано и непропорционално на преследваната цел, защото Т. не е знаел или
предполагал, че с неговия автомобил ще се извърши престъпление по чл.281 от НК.
В противен случай необходимият баланс би бил нарушен, защото на практика Т. ще
понесе имуществена отговорност без да има доказана каквато и да е негова връзка
с извършеното престъпление.
Съдът върна мобилен
телефон марка „NOKIA” с № ************** на неговия собственик - А.С.Х., ЕГН **********, защото
не се установи да е използван за извършването
на престъплението предвид липсата на обвинение за съучастие
с други лица.
Съдът осъди на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК подсъдимият Х. да заплати направените по делото разноски, в размер
на 236,13лв. в полза на бюджета на ОД на МВР–град Бургас по сметка на ОД на
МВР-град Бургас, както и 10 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителни листи
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-град
Бургас.
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата си.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ ЗА
ИЗГОТВЯНЕТО НА МОТИВИТЕ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.