РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. Пловдив,09.02.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
януари, две хиляди двадесет и третата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и с участието
на прокурора Владимир Вълев, като разгледа докладваното от съдия Методиева
касационно административнонаказателно дело № 3203 по описа на съда за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател „Стат -2“ ООД гр.Пловдив с ЕИК *********, обжалва чрез пълномощника си адв. Ив.А.
Решение № 1957 от 18.10.2022 г., постановено по АНД № 2488/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, 17 н.с. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 16-2100014 от 17.03.2022 г. на Директор Дирекция „Инспекция по
труда“ Пловдив, с което на жалбоподателя е била наложена имуществена санкция от
1500 лева на основание чл.414, ал.3 от КТ за нарушение по чл.62, ал.1, вр. с
чл.1, ал.2 от КТ. Със същото решение дружеството-жалбоподател е било осъдено да
заплати в полза на ИА ГИТ юрисконсултско
възнаграждение от 80 лева.
С жалбата се прави искане за отмяна на решението на РС - Пловдив, като
неправилно и необосновано, както и за отмяна на наказателното постановление.
Изложени са подробни съображения по същество, които изцяло се поддържат в
съдебно заседание от процесуалния представител на касационния жалбоподател.
Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по представен
списък.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив се
представлява от гл.юрисконсулт Б., който оспорва жалбата и моли за отхвърлянето
ѝ, както за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представено е
писмено становище по същество с изложени съображения за правилност и
законосъобразност на обжалваното съдебно решение.
Прокурорът от ОП – Пловдив Вълев, заявява становище за неоснователност на
касационната жалба.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по
делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, поради което и е ненужно да
се повтаря. Съдът, постановил оспореното решение, е отговорил и на всички
направени със сезиралата го жалба възражения, като е анализирал коректно и
пълно събрания доказателствен материал и му е дал правилна оценка, като е приел,
че е налице доказано осъществяване на нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, във
връзка с чл.1, ал.2 от КТ, за което е била реализирана отговорността на
касационния жалбоподател. В тази насока и съдът е отграничил ясно
съставомерните белези на посоченото нарушение и като е съпоставил гласните и
писмените доказателства и изводимите от тях данни, е стигнал до
законосъобразния извод, че към момента на осъществената проверка от служители
на ДИТ - Пловдив в обекта на жалбоподателя описаното в наказателното
постановление лице е престирало именно работна сила, но без с него да е бил
сключен трудов договор в предвидената в КТ писмена форма. Не се възприемат в
тази насока като основателни възраженията на касационния жалбоподател относно
наличие на неправилна преценка на съда, постановил обжалваното съдебно решение
за това, че посоченото в наказателното постановление лице Р.К. действително е престирало
труд към момента на осъществената проверка от страна на актосъставителя. В тази
насока следва да се има предвид, че районният съд е посочил в своето решение
същностните разлики на гражданското правоотношение, което може да се оформи
като договор за изработка и трудовото такова, за което се дължи задължително
сключването на трудов договор в писмена форма и въз основа на това е достигнал
и до законосъобразен краен извод. Трудовият
договор, както е известно, има за предмет престирането на работна сила
– жив труд от работника за продължителен период, който в повечето случаи е за
неопределено време, но може и да е срочен
такъв, както и за извършване на точно определена работа - по чл.68, ал.1, т.2 от КТ, като се
извършват повтарящи се действия, включени в трудовата функция на
определена длъжност, в рамките на определено работно време, на работно място,
със средства и материали на работодателя. Работникът при това има задължение да
спазва определен ред и трудова дисциплина и право да получи правно
регламентирано трудово възнаграждение. При гражданския договор пък се дължи конкретен, но също трудов по своя
характер резултат за определен срок, при което обаче изпълнителят е оперативно
самостоятелен да определи времето, през което ще реализира изработването на
конкретно възложеното, без да е всякога ограничен от работно време, работно
място, както и непременно лично постигане на резултат,
който може да бъде приет от възложителя, или при некачествено изпълнение да не
бъде приет и при съответно заплащане на договорено възнаграждение, което се
изплаща окончателно след приемане на изработката и има еднократен характер. Както
се каза, при трудовото правоотношение мястото на
полагане на труд е част от съществените елементи на договора и не може да бъде
едностранно променяно, като работникът е и в дисциплинарна зависимост
от своя работодател и е задължен да спазва определения ред и трудова
дисциплина, вкл. работно време. При гражданския договор се дължи овеществен
труд – постигане на определен трудов резултат, като изпълнителят е независим
стопански и оперативно самостоятелен при изпълнението. И при двата договора се
дължи възнаграждение, но то се различава по своето естество, като трудовото
възнаграждение е правнорегламентирано, има гарантиран минимален размер и се
изплаща обикновено ежемесечно, а възнаграждението, което следва да заплати
възложителят се договаря свободно между страните и се изплаща след приемане на
работата и както се каза вече, по принцип еднократно. Следователно, решаващо
значение за определяне характера на договора като трудов или граждански има
естеството на осъществяваната дейност. По силата на трудовия договор така,
както е регламентиран в КТ, едно физическо лице предоставя работната си сила за
изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно
време, работно място, а предмет на граждански договор е постигане на конкретен
трудов резултат, също свързан с полагане на труд, но при самостоятелност на
изпълнителя, до получаването на крайния продукт, предмет на този облигационен
договор. В
конкретния случай, както правилно е приел въззивният съдебен състав, налице е
трудово по своя характер правоотношение, което е определящо и за задължението
за оформянето му посредством писмен трудов договор. В тази насока са
еднопосочни писмените и събраните гласни доказателства, които е анализирал
районният съд, като правилно е акцентирано върху факта на установената
зависимост на работника Кирез от техническия ръководител на строителния обект, понеже се установява, включително
от показанията на самия технически ръководител, че г-н Кирез е извършвал
трудова дейност в обект на дружеството, под контрола на техническия
ръководител, посредством предоставена от същия машина за извършване на
трудовата дейност по разрушаване на колона, както и при контролиран от него
режим на работа и почивка и при извършен от същия и инструктаж на работника. Фактът,
че отношенията с работника Кирез са били оформени в представения по делото
граждански договор от датата на извършената проверка на обекта на
жалбоподателя, не променя изводите относно това, че се касае до трудово
правоотношение, което следва да намери своето отражение в трудов договор. В
тази насока законът не изисква оформянето на трудовото правоотношение с какъвто
и да било договор, а с писмен трудов такъв, като не вида на договора определя
какво е по характера му правоотношението, а напротив - видът на договора
произтича от характера на отношенията, които следва да се регламентират с него.
Ето защо и представеният договор сам по себе си не може да определи вида на
полагания труд като такъв, за който не се дължи сключване на трудов договор.
Видно е, освен това, от съдържанието на гражданския договор от 13.01.2022 г.,
че в същия е било уговорено изработване на описаното в срок до 11.01.2022 г.,
сиреч преди датата на неговото сключване, а липсва и отразяване на
обстоятелството за наличие на такъв договор в декларацията, попълнена от името
на работника на датата на проверката, макар в същата да има изрично отразена
графа относно наличието или липсата на граждански договор, което пък
противоречи на твърдението на попълнилия за работника Кирез декларация
технически ръководител, че е знаел за съществуването на граждански договор.
Посоченото е в подкрепа на изводите на районния съд касателно това, че
представените писмени доказателства от жалбоподателя целят прикриването на
трудовото правоотношение. Впрочем, твърдението, че лицето Р.К. е било изпитвано
как ще свърши възложената му работа и дали на практика ще работи добре, в която
връзка е свидетелствано от свидетеля Добрев, а именно, че е проверявал
трудовите му качества, в още по-голяма степен говори за това, че то е
изпълнявало трудови по характера им функции, които обаче, при наличие на
изискване на работодателя за такава проверка на качествата на работника е следвало
да се оформят с трудов договор със срок на изпитване, а не с граждански, както
се твърди от жалбоподателя, че било допустимо.
Неоснователно е твърдението на
касационния жалбоподател, че съдът е приел неправилно доказаност на
нарушението, понеже работникът Кирез не бил заварен при проверката да престира
труд, доколкото то се опровергава от съдържанието на разпита на свидетеля
Тонев.
Изцяло неоснователен е и наведеният в
касационната жалба довод за липса на подробно описание на нарушението,
доколкото от съдържанието на АУАН и наказателното постановление е видно да са
описани всички съставомерни белези на административното нарушение, за което е
ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател.
Без основание е и твърдението за неотбелязан от районния съд процесуален пропуск при подписване на АУАН от свидетеля Кадънова. Напротив, съдът е отговорил правилно и на това възражение, като следва да се има предвид тук, че ЗАНН не забранява свидетелят –очевидец на нарушението да присъства като такъв и при съставяне на АУАН.
Правилна е била преценката на
първоинстанционния съд и относно приложимата санкционна разпоредба, като
законосъобразно е отхвърлено искането за прилагане на института на маловажния
случай на нарушение по чл.415в, ал.1 от КТ, предвид наличието на забрана за
прилагането му по отношение на нарушения от посочения вид съгласно разпоредбата
на чл.415в, ал.2 от КТ. Макар и да не е посочено изрично в обжалваното съдебно
решение, очевидно е, че съдът се е позовал и то съвсем коректно, на разрешението, дадено в ТР №
3/10.05.2011 г. на ВАС по т.д. 7/2010 г. на ОСК, като е дал законосъобразен и
подробен отговор на възражението на жалбоподателя по повод възражението му за
неприлагане на общия институт на маловажния случай на нарушение по чл.28 от ЗАНН, като е отчел, че наличието на специален състав по чл.415в от КТ изключва приложението на общата
разпоредба на чл.28 от ЗАНН.
Предвид изложеното и настоящият съдебен състав намира, че
следва да остави в сила обжалваното съдебно решение, доколкото същото е
обосновано и законосъобразно, включително и в частта му относно разноските.
При извършената и служебно проверка от страна на настоящия съд
по реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон.
С оглед
направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника
и съобразно с нормата на чл.63д,
ал.5, вр. с ал.4 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и като съобразява
характера и тежестта на производството, съдът намери, че следва да присъди в
полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, както е
поискано, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 предл. първо от АПК във
връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1957 от 18.10.2022 г., постановено по
АНД № 2488/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 17 н.с.
ОСЪЖДА „Стат -2“ ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.“Славянска“
№ 50, да
заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, сумата от 80 лева
/осемдесет лева/, съставляваща размер на юрисконсултско възнаграждение за
касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: