Р Е Ш Е
Н И Е
№ 292
град Велико Търново, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
септември две хиляди двадeсет
и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 375/2021 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК
вр. чл. 19, ал. 2 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за
предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните
заведения – Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко"
/Наредбата/.
Образувано е по жалба на ***
К. А., като пълномощник на „Хаджирадеви-РВ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Йоновка“ № 10а, против
Уведомително писмо изх. № 01-2600/2283 от 16.04.2021 г., издадено от зам.
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“. Уведомителното писмо се обжалва в частта,
с която е отказано плащане на следните суми: 256,30 лв. и ДДС от 51,26 лв. – за
доставено количество от 110 кг конвенционално произведени банани; 228,75 лв. и
ДДС от 45,75 лв. – за доставено количество от 125 кг. конвенционално
произведени портокали; 202,65 лв. и ДДС от 40,53 лв. – за доставено количество
от 105 кг конвенционално произведени мандарини. Счита за незаконосъобразен
извода на административния орган, че не е спазено изискването на чл. 9, ал. 10
от Наредбата /неточно посочено от него като чл. 10, ал. 9/. Сочи, че в същата
не се съдържа легално понятие на термина доставчик, а дружеството-жалбоподател
е заявител по Схемата по смисъла на чл. 13 от Наредбата. Счита, че логическото
тълкуване на термина доставчик по смисъла на чл. 9, ал. 10 от Наредбата, в
контекста на ползваната от акта терминология и обстоятелството, че бананите и
цитрусите са внос, налага извода, че такъв е не заявителят, предоставил
плодовете на съответното учебно заведение, а неговият предходен доставчик,
който в качеството си на търговец по смисъла на чл. 4 от Наредба № 16/28.05.2010
г. за изискванията за качество и контрол за съответствие на пресни плодове и
зеленчуци /Наредба № 16 от 2010 г./ разполага със съответния сертификат за
съответствие с пазарните стандарти на ЕС, удостоверяващ качеството на
търгуваните от него продукти. Такъв сертификат в случая е представен към
заявката за плащане и от същия е видно, че продуктите са в срок на годност,
като същите са предоставени на учебното заведение в рамките на този срок.
Предвид изложеното моли за отмяна на уведомителното писмо в оспорената част и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна – зам. изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата като недопустима, евентуално като неоснователна в писмено
становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, че „Хаджирадеви-РВ“ ООД
е одобрен заявител по схема „Училищен плод“ за учебната 2020/2021 г., съгласно
издаден от ДФ „Земеделие“ акт за одобрение изх. № 01-2600/4120 от 31.08.2020 г.
Дружеството е
подало заявка за плащане № 01/04/290720/87845/01 от 10.11.2020 г. С Уведомително писмо за искане на
допълнителна информация изх. № 01-2600/542 от 25.01.2021 г. заявителят е
уведомен на основание чл. 18, ал. 6 от Наредбата, че за доставените количества
конвенционално произведени банани, мандарини, портокали и ябълки не са спазени
изискванията по чл. 9, ал. 6 от Наредбата. Посочено е, че всички изискани
документи и обяснения следва да бъдат
представени в съответната Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ в 10-дневен срок
от получаване на писмото. С вх. № 02-040-2600/212 от 28.01.2021 г. „Хаджирадеви-РВ“ ООД е посочило, че в
попълването на таблицата е допусната техническа грешка, като вместо единична са
отметнали обща опаковка. Посочено е, че плодовете се измиват и се пакетират в
найлонови пликчета поединично, след което се групират и пакетират по класове.
Представени са нови част І, ІІ и ІІІ към заявката за плащане, в която в графа
„вид на опаковката, в която са доставени продуктите в учебното заведение“ е
променено от „обща“ на „индивидуална“.
С
Уведомително писмо за искане на допълнителна информация изх. № 01-2600/908 от 09.02.2021
г. административният орган е уведомил дружеството на основание чл. 18, ал. 6 от
Наредбата, че за доставените 110 кг. банани конвенционално произведени с
представен сертификат № ВТ-007/415 и дата на доставка 07.10.2020 г., 125 кг.
портокали, конвенционално произведени с представен сертификат № ВТ-007/434 и
дата на доставка 12.10.2020 г., 105 кг. мандарини, конвенционално произведени с
представен сертификат № ВТ-007/452 и дата на доставка 16.10.2020 г., не е
изпълнено изискването по чл. 9, ал. 10 от Наредбата, а именно не е представен
сертификат за съответствие на качеството съгласно Наредба № 16 от 2010 г. за изискванията за качество и контрол за
съответствие на пресни плодове и зеленчуци, издаден на името на земеделския
стопанин, произвел плодовете и зеленчуците, или на името на доставчика.
Посочено е, че всички изискани документи следва да бъдат представени в
съответната Областна дирекция на ДФЗ в 10-дневен срок от получаване на писмото.
С вх. № 02-040-2600/2147 от 18.02.2021 г. дружеството е представило 3 бр.
декларации за съответствие, които според него отговарят на изискванията на
Наредба № 16 от 2010 г. и на практиката на Агенцията по храните.
При тази фактическа
обстановка от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ е
издадено Уведомително
писмо за одобрение на заявка за плащане изх. № 01-2600/2283 от 16.04.2021 г. Със
същото на основание чл. 19, ал. 3, т. 2 от Наредбата е отказана финансова помощ
в размер на 256,30 лв. и ДДС от 51,26 лв. – за доставено количество от 110 кг
конвенционално произведени банани; в размер на 228,75 лв. и ДДС от 45,75 лв. –
за доставено количество от 125 кг. конвенционално произведени портокали; в
размер на 202,65 лв. и ДДС от 40,53 лв. – за доставено количество от 105 кг
конвенционално произведени мандарини. За да постанови този резултат
административният орган е възпроизвел фактическата обстановка, като е посочил,
че доставените количества банани, портокали и мандарини са закупени от
„Зарзаватчийница“ ЕООД с фактура № **********/09.11.2020 г., които предоставят
на „Хаджирадеви - РВ“ ООД сертификати за съответствие на качеството съответно с
№ ВТ 007/415 от 02.10.2020 г., № ВТ 007/434 от 09.10.2020 г. и № ВТ 007/452 от
16.10.2020 г. на името на „Зарзаватчийница“ ЕООД, приложени в заявката за
плащане. С писмото също така е отказана финансова помощ за доставени ябълки и
пчелен мед, но същото не се обжалва в тази част и е влязло в сила.
Уведомително писмо за одобрение на заявка за
плащане изх. № 01-2600/2283 от 16.04.2021 г. е съобщено на жалбоподателя на 21.04.2021 г.
Недоволно от него, дружеството го е оспорило по административен ред в
посочените по-горе части пред Министъра на земеделието, храните и горите с
жалба, подадена чрез пощенски оператор на 29.04.2021 г. С писмо №
10-491/21.05.2021 г. дружеството е уведомено, че преписката по жалбата е
получена на 13.05.2021 г. в МЗХГ. Горестоящият административен орган не се е
произнесъл по жалбата в срока по чл. 97, ал. 1 от АПК, който в случая е изтекъл
на 27.05.2021. Предвид това „Хаджирадеви - РВ“ ООД е
оспорило уведомителното писмо в посочените по-горе части пред Административен
съд – Велико Търново с жалба, подадена чрез пощенски оператор на 10.06.2021 г. Впоследствие
със заповед № РД20-81/07.07.2021 г. на министъра на земеделието, храните и
горите е отхвърлена жалбата на „Хаджирадеви - РВ“ ООД, като от ответника не са
представени доказателства дали и кога тази заповед е връчена на оспорващото
дружество.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е допустима, като подадена
от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок по чл.
149, ал. 3, предл. последно вр. ал. 1 от АПК /доколкото срокът за произнасяне
на министъра на земеделието, храните и горите по жалбата, с която е бил
сезиран, е изтекъл на 27.05.2021 г., а жалбата до съда срещу уведомителното
писмо е подадена на 10.06.2021 г./. Последвалото произнасяне на министъра на земеделието,
храните и горите,с което е потвърдено уведомителното писмо, не влияе върху
допустимостта на жалбата, с която е сезиран съда.
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на
проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна, като
съображенията за това са следните:
Уведомително писмо изх. № 01-2600/2283 от
16.04.2021 г. на зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ е издадено от компетентен
орган. Съгласно чл. 19, ал. 2 от Наредбата въз основа на извършените проверки
по ал. 1 Държавен фонд "Земеделие" одобрява или отхвърля, изцяло или
частично, заявката за плащане, за което уведомява заявителя с уведомителното
писмо. С т. VІІІ от Заповед № 03-РД/2890#2/12.06.2020 г. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е
делегирал на И.К., в качеството му на заместник изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“ правомощието да издава уведомителни писма за одобрение/отхвърляне
на заявка за плащане. Изпълнителният директор на разплащателната агенция има
компетентността да извършва всички плащания на територията на страната от
Европейския фонд за гарантиране на земеделието /чл. 2б, ал. 2 и чл. 20а, ал. 2,
т. 1 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители/, вкл. тези
по прилагане на схемите за предоставяне на плодове, зеленчуци и млечни
продукти, финансирани от посочения фонд /чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 4 от
Наредбата/, както и да извършва свързаните с това проверки /чл. 19, ал. 1 от
Наредбата/. Също така той разполага и с възможността да делегира на заместник-изпълнителните
директори на фонда коментираните си правомощия или някои от тях, вкл.
правомощието си за произнасяне по подадени заявки и искания за плащане /чл.
20а, ал. 4 от ЗПЗП/. В случая уведомителното писмо е издадено от
заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, в хипотезата на упражняване на
правомощията, надлежно делегирани му с посочената по-горе заповед, т. е. от
лице със съответната материална и времева компетентност.
Същото е издадено в
изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, в т.ч.
фактическите и правни основания за издаване на акта. Отказът за изплащане на обжалваните
суми е постановен на основание чл. 19, ал. 3, т. 2 от Наредбата поради
неизпълнение на изискването на чл. 9, ал. 10 от Наредбата, а като фактическо
основание е посочено предоставянето на сертификати за съответствие на
качеството на името на „Зарзаватчийница“ ЕООД. Изразеното на стр. 1 в мотивите
на акта „съмнение относно достоверността на представените данни“ в отговор на първото
уведомително писмо изх. № 01-2600/542
от 25.01.2021 г. не е послужило като самостоятелно основание за отказ за
изплащане на процесните суми. Мотивите на административния орган да
постанови обжалвания резултат са достатъчно ясни и правото на защита на
жалбоподателя не е нарушено. Съдът не установява в
хода на административното производство да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от
категорията на съществените.
По отношение на
съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:
Съгласно чл. 19, ал. 3, т. 2 от Наредбата Държавен
фонд "Земеделие" отказва изплащането на част или на цялата финансова
помощ по заявката за плащане, когато е
установено неспазване на изисквания на чл. 9, 10,
11 или 11а. Според чл. 9, ал. 10 от Наредбата предоставяните по схемата
конвенционално произведени плодове и зеленчуци следва да бъдат придружени със
сертификат за съответствие на качеството съгласно Наредба № 16 от 2010 г. за
изискванията за качество и контрол за съответствие на пресни плодове и зеленчуци
(ДВ, бр. 43 от 2010 г.), издаден на името на земеделския стопанин, произвел
плодовете и зеленчуците, или на името на доставчика. Не се спори, че през м.
10.2020 г. дружеството-жалбоподател е доставило на ОУ „Бачо Киро“
конвенционално произведени банани, портокали и мандарини /приемо-предавателен
протокол на л. 52 от делото/. Безспорно е също така, че „Хаджирадеви - РВ“ ООД
не е производител, а е закупило тези плодове от „Зарзаватчийница“ ЕООД с ЕИК
********* по фактура № 17960/09.11.2020 г., което дружество също не е
производител. Към заявката за плащане жалбоподателят е представил 3 бр.
сертификати за съответствие с пазарните стандарти на ЕС за пресни плодове и
зеленчуци /№№ ВТ 007/415 от 02.10.2020 г., ВТ 007/434 от 09.10.2020 г. и ВТ
007/452 от 16.10.2020 г. – л. 33-35/, издадени от контролен орган при ОДБХ – В.
Търново, в които като търговец е вписан „Зарзаватчийница“ ЕООД. При тази
фактическа обстановка административният орган е приел, че не е изпълнено
условието на чл. 9, ал. 10 от Наредбата, тъй като за доставените конвенционално
произведени плодове жалбоподателят не е представил сертификати по Наредба № 16
от 2010 г., издадени на негово име. Този извод на ответника е неправилен.
Представените сертификати № ВТ 007/415 от 02.10.2020 г., ВТ 007/434 от 09.10.2020
г. и ВТ 007/452 от 16.10.2020 г., издадени от БАБХ на доставчика „Зарзаватчийница“
ЕООД, не следва да бъдат игнорирани под единствения довод, че не са издадени на
името на „Хаджирадеви-РВ“ ООД. Смисълът на правната норма на първо място
разкрива законодателното изискване качеството на съответните хранителни
продукти да бъде доказано по надлежен формален ред /което е съвсем логично, тъй
като крайните потребители на тези продукти са деца/ и едва след това държи
сметка на кое лице е издаден сертификата. Иначе казано, сертифицира се
качеството на хранителните стоки, а не дейността на производителя или
доставчика. При наличие на безспорни доказателства, че именно сертифицираните
количества банани, портокали и мандарини са били закупени и след това доставени
в срока на валидност на сертификатите от „Хаджирадеви-РВ“ ООД на учебното
заведения по схема "Училищен плод", то следва да се счита, че изискването
на чл. 9, ал. 10 от Наредбата е било удовлетворено. Ако се приеме тълкуването
на ответника това би означавало, че във всички случаи субектът, който
непосредствено доставя продуктите в учебните заведения, трябва да разполага със
сертификат за съответствие на качеството, издаден на негово име, независимо
дали е произвел плодовете и зеленчуците или не. В противен случай би се създало
неравно третиране в случаите, когато този субект е закупил плодовете и
зеленчуците от земеделски производител или от друг търговец-доставчик. Очевидно
нормата на чл. 9, ал. 10 от Наредбата не е формулирана по този начин и не това
е нейният смисъл. Същевременно издадените сертификати са официални
удостоверителни документи и съгласно чл. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
543/2011 на комисията от 7 юни 2011 година за определяне на подробни правила за
прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите
на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци, се издават в
потвърждение на това, че продуктите, за които са издадени, съответстват на
приложимия пазарен стандарт. В случая не се спори, че плодовете, за които са
били издадени представените сертификати, са доставени в учебното заведение в
срока им на валидност, като проследимостта на продуктите се установява и от
представените от жалбоподателя декларации за съответствие /л. 71-73/.
По тези съображения съдът намира жалбата за
основателна, а оспорения административен акт за подлежащ на отмяна като
незаконосъобразен. По правилото на чл. 173 от АПК, доколкото спорът не
позволява решение по същество, преписката следва да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне при спазване задължителните указания
на съда по тълкуването и прилагането на закона.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да
се присъдят направените по делото разноски, възлизащи на 250 лв., като не са
налице основания за редуциране на адвокатското възнаграждение.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ
Уведомително писмо изх. № 01-2600/2283 от 16.04.2021 г., издадено от зам.
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ в обжалваната част, с която е
отказано плащане на суми: 256,30 лв. и ДДС от 51,26 лв. – за доставено
количество от 110 кг конвенционално произведени банани; 228,75 лв. и ДДС от
45,75 лв. – за доставено количество от 125 кг. конвенционално произведени
портокали; 202,65 лв. и ДДС от 40,53 лв. – за доставено количество от 105 кг.
конвенционално произведени мандарини. ВРЪЩА преписката на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне
в 20-дневен срок от влизане в сила на съдебния акт по заявката на „Хаджирадеви-РВ“
ООД за плащане на суми за доставени банани, портокали и мандарини, при
спазване задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на
закона. ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ с адрес гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136 да заплати на „Хаджирадеви-РВ“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Йоновка“ № 10а разноски по
делото в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: