РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 31.01.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20- ти състав, в публичното заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря Е. К., като разгледа гр.д. № 4381/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Ищецът Р.Л.Б. твърди, че е единствен наследник на К.Й.С., а тя на ½ идеални част от наследството на Й.С.Р.. Твърди, че лицето Е.И. Ц. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 282, ал. 2 от НК за това, че на 10.08.2001г. и на 19.04.2002г. в гр. Б., като длъжностно лице- секретар на „Поземлена комисия Б.“, заемащо отговорно служебно положение, съзнателно е нарушило служебните си задължения по издаване на компенсационни бонове на правоимащи лица, в това число и на наследниците на К.Й.С., като наследник на Й.С.Р., с цел да набави за себе си и за другиго- О.М.Т. и за „З.“ АД, облага. Твърди се, че със същата присъда е признат за виновен Д.Г.Н., за извършено престъпление по чл. 212, ал.5 от НК, за това че е съставил неистински документ- пълномощно от 17.04.2002г. със заверка на Кметство с. С. и упълномощител К.Й.С. и молба от 17.04.2002г със заверка на Кметство с. С. и молител К.Й.С., като съзнателно дал възможност на друго лице- О.М.Т., като пълномощник, да получи без правно основание от Поземлена комисия Б. чуждо движимо имущество- поименни компенсационни бонове чрез Удостоверение за притежанието им серия А, № 0402721/ 19.04.2002г. за 170 дка земеделска земя, собственост на Й.С., с парична равностойност 118 150 лева. Твърди се, че в резултат на посоченото престъпна дейност е издадено решение на поземлена комисия № 4865/ 20.03.2002г. и по заявление № 2628/ 19.4.2002г., въз основа на неистинското пълномощно, е издадено удостоверение № 0402721/ 19.04.2002г., МФ, серия А и са прехвърлени в полза на „З.“ АД поименните компенсационни бонове издадени като обезщетение за имотите с парична равностойност от 118 150,00лева. Твърди се, че ответникът се е обогатил за сметка на ищеца съобразно дела му в наследството на Й.С. с ½ част от стойността на имотите, които са компенсирани с поименните компенсационни бонове по удостоверението. Твърди се това да е станало, тъй като нито един от наследниците на Й.С.Р. не са подавали заявление за издаване на поименните компенсационни бонове, нито са обективирали волята си до Поземлена комисия- гр. Б. за обезщетяването им по реда на чл. 35 от ЗСПЗЗ. Иска се от съда след установяване по реда на косвения съдебен контрол на нищожност на решение на ПК Б. № 4865/20.03.2002г. и удостоверението, издадено в полза на „З.“ АД, да бъде осъден ответникът за сумата от 59 075,00лева, представляваща стойност на това, с които ответникът се е обогатил за негова сметка и представляваща ½ от номиналната стойност на разпределените на наследниците на Й.С.Р. поименни компенсационни бонове.
Ответникът „З.“ АД оспорва иска. Въвежда доводи, че прехвърлянето на боновете от лице без представителна власт не е породило вещно- прехвърлително действие, поради което ищецът не е обеднен. Твърди, че ако е налице обогатяване то не е за това дружество, както и че за ищеца съществува друг ред за защита на правата му. Прави възражение за погасителна давност. Претендира разноски.
Третото лице- помагач на ответника Областна дирекция земеделие- гр. Монтана, не взема становище по иска.
Съдът,
като съобрази събраните доказателства, достигна до следните правни и фактически
изводи:
Със заявление вх. № 4865/ 31.07.1992г. до ОПК с. В., общ. Б. К.Й.С., като наследника на Й.С.Р. е поискала възстановяването на 40 имота с обща площ 396 декара в землището на селото.
Не е спорно между
страните, а и се установява от представения от Общинска служба по
земеделие гр. Б. препис, че
с решение № 2 В от 29.10.1999г., издадено на основание чл. 27 от
ППЗСПЗЗ, по подадено заявление на К.Й.С., е възстановено правото на собственост
на наследниците на Й.С.Р. по отношение
на посочени в решението 5 ниви в землището на с. В. с общо площ от 166,144дка с
план за земеразделяне.
По делото са представени два броя удостоверения за наследници на Й.С.Р. от 1992г.- лист 116 от делото, в което като негови наследници са посочени 1. С.Й.С.- син, 2. Р.Й.С.- син, починал 1927г. и оставил за свои наследници Д.С.- съпруга и К.Р.С.- дъщеря, както и дъщеря К.Й.С.. В удостоверение за наследници от 07.08.2001г., издадено от Община Б. е видно, че към този момент наследниците на Й.С.Р. са К.Й.С.- дъщеря и внук М.С.С., по право на заместване на починалия му баща С.Й.С..
Установява се от удостоверението за наследници на К.Й.С., че същата е починала на 10.04.2005г. и е оставила свой единствен наследник Р.Л.Б..
С молба изходяща от К.Й.С. от 17.04.2002г. е поискано от председателя на ПК „Б.“ да бъде обезщетена по чл. 10б, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за декарите надхвърлящи 200дка, а именно 170дка.
С решение № 4865/ 20.03.2002г. на поземлена комисия гр. Б. е определено право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост на наследниците на Й. Р. върху земеделски земи от 170,00дка. ІІІ кат по протокол № 6845 от 07.11.1994г. по чл. 10, ал.8 от ЗСПЗЗ, като е определено обезщетение на обща стойност 118150,00лева.
С пълномощно с упълномощител К.Й.С. от 17.04.2002г. е упълномощен Д.Г.Н. да получи вместо нея ПКБ /поименни компенсационни бонове/ по преписка 04865 за 170 дка.. В молбата е посочен послепис „Платени ПКБ по разходен ордер № 10 от 17.04.2002г.“
На 19.04.2002г. е подадено заявление от О.М.Т. за прехвърляне на ПКБ на „З.“ АД, като на същата дата от „З.“ АД е подадено заявлението за участие в приватизация по договор от 14.04.2000г. с МИ.
На 19.04.2002г. е издадено удостоверение за притежание на поименни компенсационни бонове на наследниците на Й.С.Р. за обезщетение от 170,00дка на стойност 118 150лева, като в удостоверението като приобретател е посочено дружество „З.“ АД, като в същото е посочено описание на операцията- приватизация по ЗПИБ № 2689/12.04.2002г. по договор от 14.04.200г. с МИ за продажба на 76 % от капитала на „З.П.“ АД за разход 118 150лева.
С влязла в сила присъда от 13.04.2010г. по н.о.х.д. № 17/ 2010г. на ОС- гр. Монтана подсъдимият Д.Г.Н. е признат за виновен за това, че на 17.04.2002г. е съставил неистински документ- пълномощно от 17.04.2002г. със заверка от кметството на с. С., с упълномощител К.Й.С. и молба от 17.04.2002г. със заверка от кметството на с. С., с молител К.Й.С. и съзнателно дал възможност на друго лице- О.М.Т. да получи без правно основание от ПК Б. чуждо движимо имущество- поименни компенсационни бонове чрез удостоверение за притежание на ПКБ серия А, № 0402721/ 19.04.2002г. за 170дка земеделска земя, собственост на наследниците на Й.С. с парична равностойност в размер на 118 150лева. Със същата присъда подсъдимият Е.И. Ц. е признат за виновен за това, че на 19.04.2002г. в гр. Б., като длъжностно лице- секретар на „Поземлена комисия Б.“, заемащо отговорно служебно положение, съзнателно е нарушило служебните си задължения по издаване на компенсационни бонове на правоимащи лица- след като е длъжен не се е съобразил с реда по чл. 27б, ал.4 от ППЗСПЗЗ- съзнателно допуснал и издал ПКБ по некомплектована преписка с вх. № 04865А/02г. на ПК Б. и изискванията на указание 6- 600-1104/ 25.06.2001г. за спазване на процедурата по чл. 27б, ал.4 от ППЗСПЗЗ с цел да набави за себе си и за другиго- О.М.Т. и за „З.“ АД облага- поименни компенсационни бонове, серия А, № 0402721 за 118 150,00лева- равностойност на земеделски имоти, собственост на наследниците на Й.С.Р..
Според чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Съгласно чл. 59, ал.2 от ЗЗД правото на иск по ал. 1 възниква тогава, когато лицето не разполага с друг иск, с който да се защити. Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е поставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не може да се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, нито въобще с друг иск, като съгласно т. 11 от Постановление 1 от 1979г. на Пленума на ВС, правилото на чл. 59, ал. 2 ЗЗД намира приложение само в случаите, когато ищецът не разполага с друг иск по отношение на неоснователно обогатилия се. В същото е указано, че възможността на ищеца да се защити с иск на известно основание (непозволено увреждане, договорно отношение) спрямо друго лице не го лишава от правото да иска от неоснователно обогатилия се връщане на полученото от него до размера на обедняването.
При конкретните твърдения в исковата молба, в тежест на ищеца беше да
докаже, че за него в качеството му на наследник на Й.С.Р. е
признато право на възстановяване на земеделски земи, възстановяването на които
не е възможно, че за същия е възникнало право да получи обезщетение за това,
както и че дължимото му се обезщетение е получено от ответника, без да е налице
основание за това.
В настоящият случай се установява, че ищецът е наследник на дял от ½ част от наследството на Й. Р.. Този извод съдът права на база приетите и неоспорени удостоверения за наследници от 07.08.2001г. и от 20.04.2012г. Установява се също така, че от един от наследниците на Р. е подадено в срок заявление за възстановяване на собствеността на общо 396 декара земеделски земи в землището на с. В.. С решение № 2 В от 29.10.1999г. на Поземлена комисия гр. Б., издадено на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, е възстановено правото на собственост на наследниците на Й.С.Р. по отношение на посочени в решението 5 ниви в землището на с. В. с общо площ от 166,144дка с план за земеразделяне.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.8 от ЗСПЗЗ, възстановяват се
правата на собствениците на земеделски земи до размерите, определени по
отменените чл. 8, ал. 1
и чл. 10
от Закона за трудовата поземлена собственост ЗТПЗ, а за земеделски земи над
тези размери собствениците се обезщетяват по реда на чл. 35,
който предвижда обезщетяването с поименни компенсационни бонове. Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал.1 от ЗТПЗ право на
собственост върху обработваеми
земи за семейство, което пряко стопанисва земята си, се ограничава за цялата територия на страната на
200 декара, а за Добришка, Балчишка, Дуловска, Ген. Тошевска
и Тервелска околии - на 300 дек.
Предвид изложеното, както и задължителните указания дадени в ТР № 1 от
19.IV.1996 г. по гр. д. № 1/96 г., ОСГК
за горницата над ограничението на чл. 8 и чл. 10 от ЗТПЗ обезщетяването става
по реда на чл. 10, ал.8 от ЗСПЗЗ.
В настоящия случай именно на основание тази хипотеза е издадено решение 4865 от 20.03.2002г., с което съобразено по- рано признатото, но не възстановено право на собственост на 170,00дка трета категория земя и е предвидено обезщетяване с поименни компенсационни бонове. С това решение е предвидено обезщетяване за заявените имоти над 200дка, за които е признато право на възстановяване и за част от които е издадено решение за възстановяване с план за новообразуваните имоти от 29.10.1999г.. Следва да се отбележи, че за разлика от хипотезите на чл.10б от ЗСПЗЗ, където е предоставено възможност на избор относно начина на обезщетяване, в настоящата хипотеза по чл. 10, ал.8 ЗСПЗЗ обезщетяването, независимо от желанието на правоимащите и при наличие на предпоставите за това става само чрез издаване на поименни компенсационни бонове, поради което не е необходимо отделно сезиране на органа по възстановяване извън подаването на първоначалното заявление за възстановяване.
Съдът намира, че доколкото ищецът се явява правоимащо лице по издадените решения на поземлените комисии извършването на косвен съдебен контрол на същите по негово искане е недопустимо, тъй като същият като страна в административното производство има право на жалба срещу тези административни актове.
Предвид изложеното постановеното решение № 4865/ 20.03.2002г. представлява произнасяне по първоночалното заявление на молителя К.С., като ищецът не твърди да го е обжалвал в предвидения в закона срок. Съгласно чл. 8 от Наредба за условията, сроковете и реда за издаване и получаване на поименни компенсационни бонове, реда за тяхното прехвърляне и заплащанията с тях (отм.) дължимото обезщетение, паричният му размер и броят на поименните компенсационни бонове се нанасят като наличност в удостоверение за притежаване на поименни компенсационни бонове. Прехвърлянето на поименните компенсационни бонове става свободно /арг. чл. 35, ал.4 от ЗСПЗЗ/, като в чл. 10 от Наредбата е предвидено, че прехвърлителят е длъжен да заяви писмено желанието си за прехвърляне чрез подаване на заявление по образец, утвърден от министъра на земеделието и горите, до поземлената комисия, която е издала удостоверението.
В настоящия случай на
19.04.2002г. е подадено заявление за прехвърляне на поименни компенсационни
бонове от О.М.Т. на „З.“ АД, като на същата дата е издадено удостоверение за
притежание на поименни компенсационни бонове , МФ, серия А, 0402721 по чл. 8 от
Наредбата, като в данни за притежателя на боновете е посочено „в полза на наследниците на Й.С.Р., като в
копието на удостоверението от същата дата е посочен като приобретател „З.“ АД.
На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съдът намира, че предвид обективните елементи от фактическия състав на престъпленията, за което лицето Д.Г.Н. е признат за виновен с влязла в сила присъда от 13.04.2010г. по н.о.х.д. № 17/ 2010г. на ОС- гр. Монтана, за установени по делото следва да бъдат приети следните факти: че пълномощно издадено на 17.04.2002г. с упълномощител К.Й.С. е неистински документ. Установява се по делото, че така издаденото пълномощно е предоставено на О.М.Т. за получаване от ПК Б. на поименни компенсационни бонове, собственост на наследниците на Й.С.Р., чрез получаване на удостоверение за притежание на ПКБ серия А, № 0402721/ 19.04.2002г., както и че същият е прехвърлил боновете по удостоверението на ответника.
Предвид изложеното, по делото
се установява, че прехвърлянето на процесните поименни компенсационни бонове за
170дка земеделска земя, собственост на наследниците на Й.С., с парична
равностойност в размер на 118 150лева е извършено от лице без представителна
власт за това. Ищецът е един от двамата наследници на Й.С. с дял ½ част от
наследството. Предвид наличието на позоваване на недействителността на сделката
по чл. 42 от ЗЗД в настоящия процес /твърди се сключването без представителна
власт и изявление за противопоставяне последиците на същата/ съдът инцидентно
намира за установено, че същата е висящо недействителна и не е породила правни
последици. При този правен извод за недействителност на сделката по прехвърляне
на ½ част на поименните компенсационни бонове по удостоверение за
притежание на поименни компенсационни бонове МФ, серия А, 0402721, в полза на
ищеца възниква право да претендира последиците от недействителността на тази
сделка. В случаите, в които предмет на недействителна прехвърлителна сделка са
пари или индивидуално определени вещи, в полза на страните възниква
кондикционното право по чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД да искат това, което са
предоставили по сделката. В настоящия случай обаче предмет на сделката са
вземания по поименни компенсационни бонове, като непарични платежни средства,
възможността за използване на които към настоящия момент е погасена чрез използването
им от купувача по приватизационно продажба по договор от 14.04.2000г. за
продажба на 76 % от капитала на „З.П.“ АД /арг. чл. 12 от Наредбата, според
която след използване за плащане на цялата бонова наличност удостоверението се
задържа от Поземлената комисия, перфорира и архивира/. Ето защо съдът намира,
че в настоящия случай в полза на ищеца е
възникнало правото на иск по чл. 59, ал.1 от ЗЗД за стойността на своето
обедняване.
По размера на иска съдът намира следното.
Поименните компенсационни бонове са платежен инструмент даващи право на собствениците им да участват в определен вид сделки, като при плащания с тях един бон се равнява на един лев- арг. чл. 44а, ал.2 от ЗППДОП /отм./. Ето защо съдът намира, че доколкото ищецът е имал право на ½ от поименни компенсационнни бонове на обща стойност 118 150,00лева, а ответникът използвал същите при плащане при приватизационна продажба, то в настоящия случай стойността на обедняването на ищеца е равна на стойността на обогатяването на ответника. Заключението на приета съдебно- икономическа експертиза се явява ирелевантно в настоящия процес.
Предвид изложеното съдът намира, че в полза на ищеца срещу ответника е възникнало право на вземане за сумата от 59075,00лева, представляваща стойност, с която ищецът се е обеднил за сметка на ответника.
По възражението за погасителна давност.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на 5- годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не е предвидил друг срок. В случая приложима е общата погасителна давност, като съгласно задължителните указания по прилагане на закона дадени в т.7 на Постановление на Пленума на ВС № 1 от 1979г. давността започва да тече от деня на преминаване на благата от имуществото на едно лице в това на друго. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай давността е започнала да тече от датата на сключване на разпоредителната сделка, чиято недействителност съдът установи- 19.04.2002г.. По делото не се установява да са съществували основания за спиране или прекъсване на давността да датата на предявяване на иска. Искът се счита предявен на 01.04.2015г., на която дата давността се спира. Към тази дата 5- годишният давностен срок е изтекъл. Предвид изложеното, поради погасяване на вземането по давност, предявения иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход от делото ищецът следва да заплати на ответника сторените от него разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение и разноски за вещо лице в размер общо на 2502,25лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Л.Б., ЕГН: ********** срещу „З.“ АД, ЕИК: ********** иск с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 59 075,00лева представляваща стойност на неоснователно обогатяване на ответника чрез използването на компенсационни бонове собственост на ищеца на стойност 59075,00лева по удостоверение МФ, серия А, 0402721, при продажбата на 76 % от капитала на „З.П.“ АД по приватизационно продажба по договор от 14.04.2000г..
Решението е постановено при участието на Областна дирекция „Земеделие“- гр. Монтана, като трето лице- помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: