№ 727
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110133382 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е от „К............. срещу „........... положителен установителен иск с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ, изменен чрез неговото
намаляване по реда на чл.214 ГПК на 19.10.2022 г., да бъде признато за установено по
отношение на ответното дружество, че дължи на ищеца сумата от 14436,83 лв.,
представляваща главница по фактури №№**********/12.02.2020 г.,
**********/07.03.2020 г., **********/10.03.2020 г. и **********/20.03.2020 г. за
продажба на плодове и зеленчуци, ведно със законна лихва от 23.10.2020 г. до
изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 51975/2020 г. по описа на СРС, 29 състав.
Ищцовото дружество поддържа, че между страните са възникнали облигационни
отношения, обективирани във фактури за продажба на плодове и зеленчуци, подробно
описани в исковата молба. Поддържа, че между двете дружества не бил сключван
писмен договор за доставка на процесните стоки. Ищецът изпълнил задължението си
по доставка на стоките, но ответното дружество не заплатило тяхната цена. Моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ответното дружество депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК.
Оспорва доставката на посочените във фактурите стоки. Поддържа, че между страните
не били налице трайни търговски отношения. Ответникът бил закупил от ищцовото
дружество авокадо на обща стойност от около 15 000 лв. в периода м.02.2020 г. –
м.03.2020 г. Авокадото било заплатено от ответното дружество и пласирано на крайния
купувач-ресторантска верига „Х.......“. След пласмента ответникът бил уведомен от
купувача, че авокадото било развалено, поради което следвало да го подмени със
същото количество. След среща с ............., който бил син на управителката на
ищцовото дружество, се уговорили авокадото да бъде заменено с друго такова.
Ищцовото дружество повторно доставило авокадо на ответника, но и то не било прието
1
от ресторантската верига, тъй като отново не било годно за консумация. В резултат на
това на ответното дружество заплатило на екарисажа унищожаването на близо три
тона авокадо, поради което и не дължало исковите суми. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимите към спора правни норми, за да се произнесе по
същество на предявения иск, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл.327 ТЗ.
За основателност на същите ищецът следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване наличието на посоченото облигационно отношение между него и
ответника, че ищецът е бил изправен по облигационното правоотношение, предал е на
купувача стоките, предмет на договора, както и размера на дължимата сума.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-горе
обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да
установи, че е погасил задълженията.
По делото са представени в заверено копие 4 бр. фактури, издадени от „......... в
качеството на доставчик с посочен получател ......., както следва: фактура
№**********/12.02.2020 г., за закупуването на 100 кг. целина, 5 кг. череши, 1300 кг.
картофи, 250 кг. салата айсберг, 60 бр. аспержи, 50 кг. лимони с листа, 38 кг. лайм, 223
бр. салата коп, 103 кг. нар и 14,65 кг. мандарини на обща стойност 3441,13 лв. с ДДС,
фактура №**********/07.03.2020 г. за закупуването на 236 кг. сладки картофи, 9,99 кг.
босилек, 70 кг. рукола, 80 бр. салата романа, 340 бр. салата микс, 240 бр. салата
аркобалето, 300 бр. салата коп, 50 бр. салата литъл джейм, 440 бр. пресни моркови,
1099 кг. картофи, 346 кг. портокали, 39,99 кг. чушки Падроне, 100,59 кг. патладжани,
23,99 кг. чери домати, 30,80 кг. кумкуат, 1,29 кг. питахая, на обща стойност 6626,19 лв.
с ДДС, фактура № **********/10.03.2020 г. за закупени 848 кг. катрофи, 60 бр.
аспержи, 28 кг. мандарини, 150 кг. грейпфрут, 148 кг. манго, 60 бр. фурми, 208 кг.
броколи и 927 кг. тикви на обща стойност 5968,01 лв. с ДДС, както и фактура №
**********/20.03.2020 г. за закупени 275 кг. лимони на стойност 401,50 лв. с ДДС.
Прието е заключение на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, от което се установява, че процесните фактури са осчетоводени с коректна
счетоводна операция в счетоводните регистри на ищеца и ответника, отразени са в
дневника за покупките по ДДС при ответното дружество, включени са в справка –
декларация по ДДС и по същите дружеството – ответник е ползвало данъчен кредит в
размер на 2739,47 лв. Според посоченото от вещото лице, в счетоводството на ищеца и
ответника има отразено частично плащане по първата фактура
№**********/12.02.2020 г. в размер на 2000 лв., като неплатеният остатък възлиза на
1441,13 лв. Вещото лице посочва в своето заключение, че не са извършвани или
осчетоводени плащания по останалите фактури. При доклада си в проведеното на
15.06.2022 г. открито съдебно заседание вещото лице е категорично, че от страна на
дружеството -ищец и дружеството- ответник при извършената проверка на
счетоводните записвания не са били представени никакви данни за осъществена между
тях покупко- продажба на авокадо на стойност 15 000 лв. в периода м.02.2020 г. –
м.03.2020 г. Вещото лице посочва, че единствено в счетоводството на ответното
дружество са осчетоводени продажби на 190 кг. авокадо към ресторант „Х.......“ на
2
стойност 1600 лв., като според подадената справка от счетоводния отдел на ответника,
няма осчетоводена фактура за покупка на авокадо на стойност 15 000 лв. от „..........
Принципен отговор на въпроса за значението на фактурата като доказателство за
сключения между страните договор, неговото изпълнение и наличието на основание за
плащане на уговорената в договора цена е даден с множество решения на ВКС -
решение № 96 от 26.11.2009 г., по т. д. № 380/2008 г., I т. о.; решение № 30/8.04.2011
г., по т. д. № 416/2010 г., I т. о.; решение № 118/5.07.2011 г., по т. д. № 491/2010 г., II т.
о.; решение № 42/2010 г., по т. д. № 593/2009 г., II т. о., решение № 211/30.01.2012
г., по т. д. № 1120/2010 г., II т. о.; решение № 109 от 7.09.2011 г., т. д. № 465/2010 г., II
т. о.; решение № 92/7.09.2011 г., по т. д. № 478/2010 г., II т. о., решение №
46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., II т. о.; решение № 71/22.06.2009 г. по т. д. №
11/2009 г.; решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. № 546/2008 г.; решение №
166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., II т. о.; решение № 252 от 3.01.2013 г. на ВКС
по т. д. № 1067/2011 г., II т. о., ТК; решение № 20 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. №
206/2012 г., I т. о., ТК; решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I
т. о., ТК; решение № 103 от 11.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2334/2013 г., II т. о.,
ТК; решение № 71 от 8.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., II т. о., ТК; решение
№ 46 от 6.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60140/2016 г., I г. о., ГК и др. В цитираната
трайна практика на ВКС еднозначно е обосновано становището, че фактурите
отразяват възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им,
включването им в дневника за покупко – продажби по ДДС и ползването на данъчен
кредит по тях по см. на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на
задължението от ответника и доказва неговото съществуване.
Събрани са гласни доказателства в хода на делото чрез разпита на свидетеля
Даниел К........ на ищеца и свидетеля К. Й. на ответника.
От показанията на св. К........ се установява, че работел в складовете на ищцовото
дружество в кв. „...... Продавали плодове и зеленчуци. Според свидетеля, от 2020 г.
ищцовото дружество било в търговски отношения с ответника. ............. бил управител
на склада при ищеца, той съставял фактурите при покупко- продажбата, като
свидетелят нямал право да предоставя на купувача стока, различна от онази, за която е
издадена фактурата. Свидетелят поддържа, че по време на извънредното положение
имало неплатени фактури от ответното дружество към ищеца. Свидетелят познавал
.......... -управител на ответното дружество. Той обещавал, че ще заплати на ищеца
закупените стоки, но плащане не последвало. Свидетелят информира, че ако
купувачите върнат закупената стока като негодна, тя се връща в складовете на „........., а
служители на ищеца я изхвърлят на сметището. След издаване на фактурата за покупка
имало възможност клиентите да заплатят сумата с касов бон или по банков път.
От показанията на св. Й. се установява, че за периода от м.септември 2019 г. до
средата на м. март 2020 г. работел при ответното дружество на длъжност „работник
товаро- разтоварна дейност“. Твърди, че ответното дружество закупувало от
тържището плодове и зеленчуци, които доставяло на съконтрагентите си- магазини и
ресторанти. Според свидетеля, от ищцовото дружество ....... купувало различни стоки, в
т.ч. и авокадо. Свидетелят информира,че имало много върнати пратки с авокадо от
клиенти на ........ Според свидетеля, пет тона от върнатото авокадо на стойност 15 000
лв. били закупени от „.......... Свидетелят уточнява, че не е присъствал на всички
покупки, извършени от складовете на „........., нито на стоката в техните складове се
отбелязвало от кой търговец е закупена.
На фона на горното съдът намира, че е налице извършена в полза на ответника
3
доставка на стоките по процесните фактури, като ответното дружество не доказа
възраженията си в тази връзка. В подкрепа на горния извод са и ангажираните пред
настоящата инстанция гласни доказателства чрез разпита на св. К........, които съдът
кредитира. Съдът не кредитира показанията на св. Й., че процесните фактури
обективират покупка на авокадо, впоследствие бракувано като негодно, доколкото
изложеното от свидетеля противоречи на заключението на вещото лице по съдебно –
счетоводната експертиза и не е подкрепено от останалите доказателства по делото.
Съгласно чл. 327 ТЗ, ако не е уговорено друго, при търговската продажба
купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите,
които му дават право да я получи. Видно от събраните доказателства, продадените
стоки са доставени от ищеца и приети от ответника. Въпреки доказателствената
тежест, която носи, ответникът не е представил доказателства, от които да се
установява, че е изпълнил точно и в срок паричните си задължения към ищеца,
произтичащи от възникналите помежду им търговски правоотношения, обективирани в
процесните фактури. Предвид изложените съображения и липсата на доказателства за
извършвани от ответника плащания, то предявените иск съдът счита за доказан, както
по основание, така и по размер, поради което и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. Съгласно представения
списък на разноските по чл. 80 ГПК, ищецът претендира разноски по делото, от които
353 лв. за платена държавна такса в исковото производство, 353 лв. за платена
държавна такса в заповедното производство, 1230 лв. заплатен адвокатски хонорар в
исковото производство, 1092 лв. заплатен адвокатски хонорар в заповедното
производство и 400 лв. депозит за вещо лице.
Ответното дружество е направило възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК,
което следва да бъде разгледано от съда. В случая минималното адвокатско
възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски
съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер 992,50 лева
без ДДС. Претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение надхвърля
минималния размер по наредбата, поради което с оглед фактическата и правна
сложност на делото и броя на проведените съдебни заседание следва да бъде намалено
към минимума в размер на 1000 лв. С оглед изхода на настоящия спор и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
сумата в общ размер на 798,78 лева, представляваща направените в исковото
производство разноски съобразно уважената част от исковете.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Ответното дружество е направило възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК,
което следва да бъде разгледано от съда. В случая минималното адвокатско
възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски
4
съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер 715,42 лева
без ДДС. Претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение надхвърля
минималния размер по наредбата, поради което с оглед фактическата и правна
сложност на делото и броя на проведените съдебни заседание следва да бъде намалено
към минимума в размер на 720 лв. С оглед изхода на настоящия спор и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
(заявител в заповедното производство) сумата в общ размер на 674,23 лева,
представляваща направените в исковото производство разноски съобразно уважената
част от исковете.
На ответника на основание чл.78 ал.4 ГПК се дължи адвокатско възнаграждение в
размер на 63,57 лв. за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „......... ЕИК ..........., съдебен
адрес гр.С............ искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
вр. чл.327 ТЗ, че ....... ЕИК *********, съдебен адрес гр.С..... му дължи сумата от
14436,83 лева, представляваща главница по фактури №№**********/12.02.2020 г.,
**********/07.03.2020 г., **********/10.03.2020 г. и **********/20.03.2020 г. за
продажба на плодове и зеленчуци, ведно със законна лихва от 23.10.2020 г. до
изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 51975/2020 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ....... ЕИК ********* да заплати на
„......... ЕИК ..........., сумата от общо 1473,01 лева разноски в исковото и заповедното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 ГПК „......... ЕИК ........... да заплати на .......
ЕИК ............ сумата от общо 63,57 лева, разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5