МОТИВИ ПО НОХД /БП/ № 7358/2016 г. по описа на Пловдивски районен съд, Х наказателен състав
С внесен в съда обвинителен акт е било повдигнато
обвинение против Ф.С.Й. за това, че в периода от 07.11.2016 г. до 09.11.2016г. в
гр.Пловдив, обл.Пловдив, при условията на продължавано престъпление и при
условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и е извършил
престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като
поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е
отнел чужди движими вещи, както следва – на 07.11.2016 г. в гр.Пловдив, обл.
Пловдив е отнел чужда движима вещ – 1 бр. бутилка уиски от 0,7 литра с марка
„Джак Даниелс“ на стойност 34,99 лева; - на 09.11.2016г. в гр.Пловдив,
обл.Пловдив е направил опит да отнеме чужда движима вещ -1бр. бутилка уиски от
0,7 литра с марка „Джак Даниелс“ на стойност 34,99 лева, като деянието е
останало недовършено, поради независещи от волята на дееца причини, или всичко
на обща стойност 69,98 лева, от владението на управителя на магазин „Т -
маркет“ ООД – гр.Пловдив - Т.Д.Н. с ЕГН ********** ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 196, ал. 1, т.1, вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, буква "А"
и буква "Б", във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Производството по делото е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК.
Представителят на
Районна прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение, като моли същият да бъде признат за виновен и му се наложи наказание
лишаване от свобода, ориентирано около средния предвиден в закона размер, като
се приложи и разпоредбата на чл.58а от НК за намаляване на наказанието с една
трета.
Защитникът на подсъдимия адв.Г. моли да се вземат предвид
изтъкнатите от нея смекчаващи вината на подзащитния й обстоятелства, като му се
определи и наложи минимално наказание лишаване от свобода, което да се намали с
една трета.
Подсъдимият Ф.Й. се признава за виновен по
фактите, изложени в обвинителния акт, отказва да дава обяснения, моли за
определяне на наказание лишаване от свобода за срок между пет и осем месеца.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупността им събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Подсъдимият
Ф.С.Й. е роден на *** г. в гр. П., живущ ***. Той е ***, български гражданин,
неженен, без образование, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият е бил осъждан преди
датата на инкриминираното деяние общо девет пъти, както следва: 1. по НОХД №
708/2005г. с влязъл в сила на 22.04.2005 г. съдебен акт му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване било
отложено с изпитателен срок то три години за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, което наказание по-късно било постановено да се изтърпи изцяло; 2. по НОХД
№ 913/2005 г. с влязъл в сила на 27.05.2005 г. съдебен акт му е било наложено
наказание шест месеца лишаване от свобода при строг режим за престъпление по
чл.195, ал.1 от НК, като това наказание подсъдимият е изтърпял през 2006 г.; 3.
по НОХД № 180/2007г. с влязъл в сила на 15.03.2007 г. съдебен акт на подсъдимия
Й. е било наложено наказание три месеца лишаване от свобода при общ режим за
престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, като и това наказание Й. е изтърпял през
2007 г.; 4. по НОХД № 788/2008г. с влязъл в сила на 12.06.2008 г. съдебен акт,
на подсъдимия е било наложено наказание шест месеца лишаване от свобода при
строг режим за престъпление по чл.196, ал.1 от НК, което наказание Й. е
изтърпял през 2008 г.; 5. по НОХД № 413/2009г. с влязъл в сила на 04.03.2009 г.
съдебен акт на Й. е било наложено наказание десет месеца лишаване от свобода
при строг режим за престъпление по чл.196, ал.1 от НК, което същият е изтърпял
през 2009 г.; 6. по НОХД № 3197/2011 г. с влязъл в сила на 19.05.2011 г.
съдебен акт на подсъдимия е било наложено наказание три месеца лишаване от
свобода при строг режим за престъпление по чл.196, ал.1 от НК, което Й. е
изтърпял през 2011 г.; 7. по НОХД № 6513/2011 г., с влязъл в сила на 29.09.2011
г. съдебен акт на Й. е било наложено наказание една година лишаване от свобода
при строг режим за престъпление по чл.196, ал.1 от НК, което Й. е изтърпял през
2011 г.; 8.по НОХД № 7239/2014 г. с влязъл в сила на 03.12.2014 г. съдебен акт
на подсъдимия е било наложено наказание една година и три месеца лишаване от
свобода при строг режим за престъпление по чл.196, ал.1 от НК; 9. по НОХД №
2557/2015 г., с влязъл в сила на 05.08.2015г. на Й. е било наложено наказание
три месеца лишаване от свобода при строг режим за престъпление по чл.296, ал.1
от НК. С протоколно определение по ЧНД № 5439/2015 г., в сила от 03.11.15 г., е
било наложено едно общо и най-тежко наказание измежду наложените по осъжданията
под № 8 и № 9, а именно една година и три месеца лишаване от свобода, което е
било изтърпяно от Й. на 05.02.2016 г.
На 07.11.2016 г. в гр. Пловдив,
подсъдимият Ф.С.Й. посетил магазин „Т-маркет“, находящ се в гр. Пловдив, на
бул. „Васил Априлов“ № 102. След като влязъл във вътрешността на магазина,
подсъдимият Й. се насочил към щандовете с алкохолни напитки, разгледал
асортимента на предлаганите напитки и взел една бутилка уиски с вместимост от
0,700 литра, марка „Jack Daniels'7“ –„Джак Даниелс“, като я поставил отпред между
тялото и панталона си. Впоследствие преминал през касовата зона на магазина и
излязъл навън, без да заплати взетата от него стока. Действията му били заснети
от охранителните камери, които били монтирани в обекта.
Предвид зачестилите кражби, обичайна
практика в посочения по-горе магазин било да се извършва ежедневен преглед на
скъпоструващите стоки, в това число и алкохолните напитки. С оглед така
установената практика в магазин „Т-макрет“, на 08.11.2016 г. бил извършен
поредният преглед на наличния в магазина алкохол, при който се установила
липсата на 1 бр. бутилка уиски с марка „Jack
Daniels“/“Джак Даниелс“, с
вместимост от 0,700 литра. Свидетелят Д.Г. прегледал записите от монтираните в
магазина два броя камери за дата 07.11.2016 г., при което установил как мъж от
ромски произход се спрял пред щанда за алкохол, след което взел една бутилка и
я скрил в панталона си. После се запътил към изхода на магазина, преминал през
касовата зона и излязъл, без да заплати стоката, която взел преди това в себе
си. След като прегледал обстойно записите от всички поставени в магазина
камери, свидетелят Г. се свързал с управителя - свидетеля Т.Н., за да му съобщи
за станалото. После му показал на записите лицето, което взело бутилката с
алкохол, без да заплаща за нея на касите.
На 09.11.2016 г., подсъдимият Й.
отново влязъл в магазин „Т-маркет“, находящ се в гр. Пловдив, бул.“Васил
Априлов“ № 102. По това време на работа бил и свидетелят Г., който седял в
стаята за видеонаблюдение. Свидетелят Г. забелязал как подсъдимият Й. влиза в
обекта и моментално го разпознал, като мъжът от записите. С влизането си подсъдимият
Й. отново се насочил към щанда за алкохолни напитки, като се спрял пред него.
Известно време оглеждал, след което разкопчал горното копче на панталона си,
протегнал се към един от рафтовете и взел една бутилка уиски от 0,700 литра,
марка „Jack Daniels“/“Джак Даниелс“. Бутилката поставил между тялото и
разкопчания си панталон и се насочил към касовата зона, водеща към изхода на
магазина. Междувременно свидетелят Г. се свързал със свидетеля Н., за да го
информира за действията на подсъдимия Й.. В процеса на комуникация, свидетелят Г.
и свидетелят Н. се разбрали Г. да седи на изхода на магазина, а Н. отстрани,
като целта им била да заловят излизащия подсъдим Й.. Когато последният преминал
отново необезпокоявано през касите и се
насочил към изхода, без да плаща алкохола, забелязал идващият към него свидетел
Г.. Подсъдимият Ф.Й. разпознал по форменото облекло, че свидетелят Г. бил
охрана и решил да се върне обратно към вътрешността на магазина. Той бил
последван от свидетеля Г.. През това време, свидетелят Н. пресрещнал подсъдимия
Й. и двамата го заловили непосредствено преди да се върне през касовата зона
към магазина. В момента, когато го хванали, подсъдимият Й. извадил бутилката от
панталона си и заявил, че желае да я заплати. Двамата служители на магазин „Т-маркет“
отвели подсъдимия Й. в сервизното помещение на обекта и сигнализирали за
извършената кражба 02 РУ- Полиция-гр.Пловдив. Подсъдимият Ф.Й. бил отведен
в сградата на 02 РУ Полиция Пловдив и задържан за срок от 24- часа по реда на
ЗМВР.
Така описаната в обивнителния акт
фактическа обстановка по осъществяване на престъпното деяние съдът намира за безспорно и категорично установена от
събраните по делото в хода на досъдебното производство доказателства, съгласно
разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът
приема за напълно установени изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът
кредитира напълно свидетелските показания на свидетелите Т.Н., Д.Г. и Ив.А.,
дадени на досъдебното производство. Свидетелските показания съдът възприема
като логични, последователни и в съответствие помежду си и със събраните по
делото писмени и веществени доказателства.
Направеното от подсъдимия пред съда признание на
вината е напълно съответно на цялата съвкупност от доказателства, събрани в
рамките на досъдебната фаза на процеса.
При
постановяване на присъдата си съдът взе предвид и писмените доказателства и
доказателствени средства – копие от определение на ПРС в производство по чл.64
от НПК, копие от обявена цена на артикул, заповед за задържане на лице, справка
от АИС БДС, справка за регистрация в ЦПР, справка за лице, установен извършител
на престъпление, протокол за доброволно предаване на вещественото
доказателство, справка съдимост, протокол за оглед на веществено доказателство
със снимков материал, характеристична справка и копия на пълномощни, а така
също и събраното веществено доказателство – компактдиск с видеозаписи от
охранителни камери.
За изясняване на делото е от значение и
изготвената на досъдебното производство съдебно- стокова и оценъчна експертиза,
която дава отговор на въпроса относно стойността на инкриминираните вещи към
датата на престъплението, а именно тази стойност е от значение за наказателното
производство. Съдът възприема това заключение като изготвено с необходимите
професионални знания и опит.
В
рамките на събрания доказателствен материал не се установяват противоречия или
непълноти, които да водят до извод, различен от този, който е приет с внесения
в съда обвинителен акт. Ето защо и съдебният състав напълно приема фактическите
констатации на същия, като обосновани и правилни.
При тези
доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му престъпление
в пълния обем на същото, посочен в обвинителния акт.
Налице са
безспорни доказателства относно всички квалифициращи белези на престъплението
кражба, като тези изводи са основани преди всичко на показанията на
свидетелите, както и на съдържанието на вещественото доказателство. Установява
се безспорно, че подсъдимият двукратно, по напълно идентичен начин, на
07.11.2016 г. и на 09.11.2016 г. е извършил противозаконно отнемане на вещ –
бутилка уиски, като на първата дата е успял да установи и своя трайна
фактическа власт върху вещта, като е сложил бутилката в дрехите си и е
отдалечил предмета на деянието от мястото на отнемането му и по този начин е
лишил досегашният й владелец от възможността да се разпорежда с нея, а на
втората от датите, макар да е извършил същите по характер действия по отнемане
на вещта, не е могъл да установи трайна фактическа власт върху нея, предвид
това, че действията му са били наблюдавани от свидетелите Н. и Г., които са
осуетили напускането от страна на подсъдимия на търговския обект, от който е
отнел вещта. При това положение и първото от деянията, осъществило състав на
кражба е било довършено, а второто е останало във фазата на опита. С оглед на
установеното и правилно дейността на подсъдимия е била квалифицирана като едно
единно продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Касае се до
две отделни деяния, всяко от които поотделно осъществява състав на едно и също
престъпление, които са извършени в изключително кратък период от време при
напълно сходна обстановка, поради което и следва да се счете, че
последващото съставлява продължение,
както от обективна, така и от субективна страна на предходното. С оглед степента
на довършеност на всяко от двете деяния, правилно според съдебния състав
цялостната престъпна дейност е квалифицирана като едно довършено продължавано
престъпление.
Що се
касае до определянето на престъплението, като извършено при условията на опасен
рецидив и то при двете му форми, предвидени съответно в чл.29, ал.1, б.А и б.Б
от НК по отношение на подсъдимия Й., то тази квалификация в обвинителния акт е
правилна и напълно обоснована, като се имат предвид наложените на този подсъдим
наказания по последните му три осъждания, както и направеното групиране на
наказанията му по последните две от тях и указаните в справката му за съдимост
периоди на изтърпяване на тези наказания, които сочат, че не е налице изключването на приложението на чл.29 от НК по чл.30, ал.1 от НК. В обстоятелствената част на обвинителния акт е налице
неточно посочване на номера на ЧНД, по което е било извършено групиране на
наказанията, както и неточно отразяване на период на изтърпяване на наказание
лишаване от свобода, но тези обстоятелства стоят извън признатите факти по
осъществяване на престъплението, а и не се отразяват върху крайните изводи на
съда.
От субективна страна
престъплението подсъдимият е извършил умишлено със съзнавани и целени
общественоопасни последици. Видимото му от видеозаписите поведение е
показателно в тази насока, като е видно, че подсъдимият е внимателен, оглежда
се, изчаква да остане сам до стелажа с бутилките уиски, преминава през касовата
зона в момент, в който касиерът е зает с обслужване на други лица. Цялостното
поведение на подсъдимия сочи на съзнавано напълно общественоопасно поведение и
налична користна цел.
Относно определяне на
наказанието, съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.372, ал.4 от НПК
и предвид императивността на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, счете, че
следва да определи същото при условията на чл.58а от НК. Като взе предвид, че с
оглед вида на проведената по делото процедура признанието на вината от подсъдимия
не може да се преценя отделно като смекчаващо вината му обстоятелство, както се
иска от страните, освен при наличието на описаните в т.7 от ТР №1/2009 г. на
ВКС условия, които в случая категорично не са налице, съдът не отчете отделно
направеното самопризнание като смекчаващо вината обстоятелство на подсъдимия Й..
Като единствено такова съдът отчете ниската стойност на отнетото имущество.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид изключително утежненото
съдебно минало на подсъдимия Й., който, видно от справката му за съдимост е
осъждан многократно, основно за престъпления против собствеността, включително
и по значителен брой дела, които са извън тези, преценени, като определящи
престъплението му като извършено при опасен рецидив. Видно е също така и че
престъплението подсъдимият е извършил само няколко месеца след последното му
освобождаване от затвора, което затвърждава убеждението на съда за наличието на
вече утвърдени при Й. трайни престъпни навици и липса на изявено желание или
поемане на отговорност от негова страна да преустанови този начин на живот. При
съобразяване на характера и тежестта на конкретното престъпление, което не се
характеризира с някаква по-сериозна степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на кражби от този вид, както и факта, че едното от деянията
е останало във фазата на опита, а от друга страна, като прецени, че принципно
продължаваната престъпна дейност предполага завишаване на наказанието,
съдебният състав счете, че следва да определи наказание лишаване от свобода
около минимума, както се поиска от защитата, но все пак над предвидения в
закона минимален размер и под средния такъв. Затова и като справедливо и
съответно на личността на подсъдимия, както и достатъчно за постигане целите на
наказанието, съдът определи при условията на чл.54 от НК наказанието на подсъдимия
в размер на две години и девет месеца лишаване от свобода. При задължителното
приложение на чл.58а от НК и намаляване с една трета на определеното по реда на
чл.54 от НК наказание лишаване от свобода, окончателно наложеното с присъдата
наказание остана една година и десет месеца лишаване от свобода.
Предвид липсата на
формалните основания на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и поради наличието на
тези по чл. 61, т.2, вр. с чл.60, ал.1 от НК съдът с присъдата си определи
първоначален строг режим за изтърпяване на окончателно наложеното наказание от една
година и десет месеца лишаване от свобода в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип.
Като взе предвид данните
за предварителното задържане на подсъдимия Й. по реда на ЗМВР, с постановление
на РП Пловдив по НПК и с мярка за неотклонение “Задържане под стража” по
делото, на основание чл.59, ал.2 вр. с ал.1 от НК съдът постанови приспадането
му от срока на наказанието лишаване от свобода, считано от 09.11.2016 г. до
влизане на присъдата в законна сила.
С оглед признаване на подсъдимия за виновен
в извършване на вмененото му престъпление и на основание чл.189, ал.3 от НПК същият
бе осъден да поеме направените в
съдебната фаза на процеса разноски от 20 лева и тези от досъдебната фаза в
размер на 48,30 лева, като ги заплати по сметките на направилите ги органи,
съответно ПРС и ОД на МВР Пловдив.
Като причина за
извършване на деянието съдът определя незачитането на чуждото право на
собственост, произтичащо от липсата на образование и правна култура, както и
утвърдените престъпни навици на подсъдимия
Й..
По изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:/П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.