Р Е Ш
Е Н И Е
№………/15.05.2017г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Веселина
Христова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19727 по описа за 2014г, за да се произнесе взе пред вид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 288 ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ
(отм) и чл. 86, ал.1 изр. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се
твърди, че с влязла в сила присъда от 08.05.2012г., постановена по НОХД №1222/2012г.,
по описа на Бургаският районен съд подсъдимият М.А.Б., ЕГН **********, е
признат за виновен за това, че на 01.08.2011г. след 13:00 часа по общински път,
свързващ с. Я.п. и язовир „Я.п.“, област Бургаска, при управлението на лек
автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксантия“, с рег. № ********е нарушил
правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и е причинил
по непредпазливост средна телесна повреда на ищеца С.Д.К., изразяваща се в
контузия на мозъка, довела до разстройство на здравето, временно опасно за
живота; счупване на горна и долна челюст, довели до трайно затруднение на
дъвченето и говореното на пострадалия, като деецът е избягал от местопроизшествието
- престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предложение второ, във връзка с чл.
342, ал. 2 и чл. 201, ал. 1 и ал. 2 от Наказателния кодекс. Присъдата е влязла
в сила на 24.05.2012г. Освен телесните уреждания описани в присъдата в
следствие на ПТП ищецът претърпява пълна загуба на зрението в следствие от
наранявания по клепачите. Излага, че и преди процесното ПТП е имал проблеми със
зрението, които обаче не са се отразявали на неговата работоспособност. След произшествието
е с признати 100% неработоспособност с чужда помощ, като това състояние е
пожизнено. Описаните телесни повреди са се отразили негативно на качеството му
на живот, като са му причинили силни физически и емоционални страдания. Контузията
на мозъка може в бъдеще да прояви допълнителни негативни последици. Към момента
на настъпване на произшествието за процесния лек автомобил не е налице валиден
застрахователен договор, поради което извънсъдебно е сезирал ответника по реда
на чл. 288 КЗ (отм) за извънсъдебно определяне на обезщетение в размер на 100 000,00
лева. Ответникът е определил обезщетение в размер на 30 000,00 лв, което
ищецът намира за недостатъчно да . Поради това ищецът твърди, че за него е
налице правен интерес от предявяване на настоящите искове, като претендира
обезщетение в размер на 70 000лв, представляващо разликата между предявената
пред Гаранционния Ф. претенция от 100 000лв и одобреното от Ф.а обезщетение от
30 000лв, ведно със законна лихва от датата на увреждането върху цялото
обезщетение в размер на 100 000лв.
Ответникът Г. Ф.-гр. ***
оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва причинно-следствената връзка
между процесното ПТП и загубата на зрението на ищеца, като излага твърдения, че
увреждането на зрението се дължи на по-ранно увреждане при ПТП през 1999г.
Счита, че претенцията на ищеца за обезщетение над изплатените 30 000,00
лв. е прекомерна с оглед на претърпените болки и страдания. Оспорва претенцията
за лихва за забава, тъй като счита, че Ф.ът не е застраховател и дължи лихва
само при условията на чл. 288, ал. 7 от КЗ и Ф.ът се е произнесъл в срок,
поради което не следва да изплаща обезщетение за забава от настъпването на
застрахователното събитие.
Трето лице-помагач на страната
на ответника М.А.Б. не взима становище по иска.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
По делото не се спори,
че към момента на настъпването на процесното ПТП за лек автомобил марка
„Ситроен“, модел „Ксантия“, с рег. № ********няма сключен валиден договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и че извън
съдебно по претенцията на ищеца ответникът изплаща застрахователно обезщетение
в размер на сумата от 30 000,00 лева.
От влязлата в сила
присъда от 08.05.2012г., постановена по НОХД №1222/2012г., по описа на
Бургаският районен съд се установява, че подсъдимият М.А.Б., ЕГН **********, е
признат за виновен в това, че на 01.08.2011г. след 13:00 часа по общински път,
свързващ с. Я.п. и язовир „Я.п.“, област Бургаска, при управлението на лек
автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксантия“, с рег. № ********е нарушил
правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и е причинил
по непредпазливост средна телесна повреда на ищеца С.Д.К., изразяваща се в
контузия на мозъка, довела до разстройство на здравето, временно опасно за
живота; счупване на горна и долна челюст, довели до трайно затруднение на
дъвченето и говореното на пострадалия, като деецът е избягал от
местопроизшествието - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предложение
второ, във връзка с чл. 342, ал. 2 и чл. 201, ал. 1 и ал. 2 от Наказателния
кодекс.
От приложената
Епикриза с изх. ном. 17562 на МБАЛ-Бургас АД, Епикриза 38808/29.11.2011г.,
издадена от МБАЛ „Св. Марина“-ЕАД, гр. Варна, както и от заключението на
изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице
неврохирург д-р Х.Б.М. се установява, че в следствие от процесното ПТП ищецът
получава следните травматични увреждания: множество разкъсно-контузни рани по
лицето; разкъсно-контузни рани по клепачите на двете очи; кръвотечение от носа;
фрактура на дясното рамо на долната челюст; фрактура на горната челюст вдясно;
фрактура на твърдото небце; фрактура на носните кости; фрактура на външната
стена на лявата орбита; изпълване с кръв на горночелюстни синуси и етмоидални
клетки; фрактура на черепната основа; контузия за мозъка. Черепномозъчната
травма е с характер на лекостепенна и не може да бъде интерпретирана на този
етап. Относно очните увреждания съществуват значителни неточности и
противоречия в доказателствения материал, поради което вещото лице не може да
де конкретно заключение за техния вид и характер. В част от документите се
посочва, че има намаления на зрението, докато в други се посочва, че лявото око
е отстранено. Дясното око е с афакия, което е заболяване, при което се
отстранява лещата на окото.
От ЕР на ТЕЛК от
12.12.2011 №3317, както и от Епикриза от МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД с изх. №
38808/29.11.2011г се установява, че вследствие от ПТП от 1999г. ищецът претърпява
прогресивно влошаване на зрението на двете очи, като преди процесното ПТП от
2011г. е налице практически пълна загуба на зрение в дясното око и намалено
зрение на лявото око.
От изслушаната по
делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице
специалист-офтамолог д-р И.Н.М., анализираните в нея медицински материали, както
и от ЕР на ТЕЛК №3317 от 12.12.2011г -очни заболявания, се установява, че
претърпяната от ищеца пълна загуба на зрение в лявото око е в следствие от
процесното ПТП, което е довело до повишаване на неговата трудова неработоспособност
от 97% без чужда помощ до 100% с чужда помощ.
Изводът, че пълната
загуба на зрението в лявото око на ищеца е причинена при процесното ПТП се
потвърждава и от показанията на изслушания по делото свидетел М. Д. В., според
когото преди посочения инцидент ищецът не е имал проблем със зрението и пълната
му загуба се проявява едва след ПТП от 01.08.2011г.
По отношение на
данните за липса на ляв очен булб, съдържащи се в Епикриза от МБАЛ „Св. Марина“
ЕАД с изх. № 38808/29.11.2011 съдът намира, че последните не могат да бъдат
кредитирани, тъй като противоречат на останалите медицински документи по
делото, в това число Епикриза с изх. ном. 17562 на МБАЛ-Бургас АД и ЕР на
ТЕЛК-очни заболявания от 12.12.2011г. №3317, според които размерът на левия
очен булб е намален, но левият очен булб не е липсващ.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
По
иска с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм)
Основателността
на иск с правно основание чл. 288 от КЗ(отм) срещу Г. Ф. е предпоставена от
установяване елементите на следния фактически състав, а именно: че в резултат
на противоправното поведение на делинквента, ищецът претърпява описаните в
исковата молба вреди, както и че пътнотранспортното произшествие е причинено
при управление на автомобил, за който липсва валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Между
страните е безспорно, че към момента на настъпване на посоченото ПТП за
процесния автомобил не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Зачитайки
задължителния характер на влязлата в сила присъда от
08.05.2012г, постановена по НОХД № 1222/2012г.
по описа на БРС, съдът приема за доказани настъпването на произшествието,
противоправността и вината на ответника. Установи се по делото и че в резултат
на произшествието ищецът претърпява описаните в исковата молба вреди.
Неоснователно е възражението
на ответника, че загубата на зрението на ищеца се дължи на по-ранен инцидент и
не се намира в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Макар преди
настъпването на инцидента от 01.08.2011г. да е налице почти пълна слепота в
дясното око и намалено зрение в лявото око, пълната загуба на зрението в лявото
око се проявява едва след ПТП от 01.08.2011г. и се намира в пряка
причинно-следствена връзка с него, което се потвърждава от медицинските
документи и свидетелските показания. Загубата на зрението в лявото око е довела
до пълна инвалидизация на ищеца и до повишаване на неговата нетрудоспособност
от 97% без чужда помощ до 100% т.н.р. с чужда помощ.
С оглед изложеното и
на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.) ответникът дължи застрахователно
обезщетение. Следователно искът е доказано по основание.
Относно размерът,
съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на
ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС и отчете
силата, продължителността и интензивността на болките и страданията, както са
описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора. Съдът взе
предвид възстановителния период за средните телесни, както и че посочената
тежката телесна повреда, изразяваща се в загуба на зрението в едното око, не
подлежи на възстановяване. Възрастта на пострадалия, който към настъпване на
произшествието - 35 години. Обстоятелството, че слепотата и разкъсно-контузните
рани оставят загрозяващи белези. Съдът съобрази също така невъзможността за
ищеца да полага труд в бъдеще и невъзможността да се обслужва сам. С оглед на
изложеното, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението възлиза на
сумата от 100 000,00 лева.
Между страните не е
спорно, че извън съдебно Гаранционния Ф. е изплатил обезщетение в размер на сумата от
30 000,00 лева. Остатъкът в размер на 70 000,00 лева е непогасен към
приключване на устните състезания пред настоящата инстанция.
Следователно искът е
доказан по основание и размер и следва да бъде уважен
По иска с правно основание
чл. 86 от ЗЗД:
Съдът намира за
частично основателна претенцията на ищеца за обезщетение за забава, считано от
датата на увреждане (01.08.2011г.) до окончателното заплащане на сумата.
Съгласно чл. 288, ал. 7 от КЗ (отм.) Гаранционния Ф. дължи лихва за забава от
датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенцията, предявена от
увреденото лице. Чл. 288, ал. 7 от КЗ (отм) е специална материална норма спрямо
общите правила за забавата при непозволено увреждане. Отговорността на
Гаранционния Ф. не е функционална на отговорността на делинквента, а е
самостоятелно законово установена и се предпоставя от наличието на изброението
в чл. 288 от КЗ (отм.) основания. Поради това претендираната лихва се дължи не
от датата на увреждането, а от датата, на която Ф.ът се е произнесъл по
предявената пред него претенция. Следователно Ф.ът дължи законна лихва върху
сумата от 70 000,00 лева считано от 21.11.2013г, когато е изтекъл
тримесечния срок за произнасянето му.
Относно съдебните
разноски:
С оглед на изхода на
изхода на делото, право на разноски има само ищеца, който доказва направата на
такива в общ размер сумата
от 900,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение и вноска за две
съдебно-медицински експертизи.
Ответникът следва да се осъди да заплати в полза на бюджета на Софийски
градски съд държавна такса в размер на сумата от 2800,00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес *** да заплати на С.Д.К., с ЕГН **********,
с адрес: *** на основание чл. 288, ал.
1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането (отм) сумата от 70 000,00 лева –
обезщетение за претърпените болки и
страдания в следствие от ПТП, настъпило на 01.08.2011 г, след 13:00
часа, по общински път, свързващ с. Я.п. и язовир „Я.п.“, ведно със законна лихва за забава върху
посочената сума считано от 21.11.2013г. до окончателното ѝ изплащане, а на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 900,00 лева – разноски за
производството.
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес *** да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК сумата от 2800,00 лева – държавна такса за производството.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: