Р Е Ш
Е Н И Е №140
гр.Види 21.10.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Видинският окръжен съд,гражданска
колегия в открито
заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Васил Василев
Членове: Габриел Йончев
Мл.с.Дебора
Вълкова
при секретаря Валентина Калчева като разгледа докладваното от съдия Васил
Василев въззивно гражданско дело №264 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от «В и К»ЕООД,Видин с ЕИК
********* против решение №89/10.06.20г. по
гр.д.№2308/19г. на ВРС,с което е прието отменено наложено от управителя на
дружеството дисциплинарно наказание «Предупреждение за уволнение» и са
присъдени направени пе долото разноски.Подържа се в жалбата,че обжалваното
решение е незаконосъобразно,поради това,че е постановено в разрез със събраните
по делото доказателства.Ответникът по жалбата бил уведомен за процента на
събираемост,която е следвало да постигне и е следвало да изпълни същата.
Подържа се,че след като ответника не е постигнал заложената събираемост,то същият
е извършил нарушенията по чл.187,т.3 и 10 от КТ.Поради това се иска обжалваното
решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което
предявения иск бъде отхвърлен като бъдат присъдени и направените по делото
разноски.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да потвърди
обжалваното решение като присъди и
направените по делото разноски.
По
допустимостта на жалбата
Видинският окръжен съд намира жалбата за
допустима, тъй като е подадена в срока по чл.259 от ГПК и при спазване изискванията на чл.260 и 261
от ГПК.
По
съществото на спора
Видинският окръжен съд като взе предвид
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази
законовите разпоредби, приема за установено следното: Гр.Д.№2308/19г. На ВРС е
образувано по искова молба от Д.Е.М. ***,ЕГН ********** против „Водоснабдяване и
канализация – Видин” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище: гр. Видин, ул.
„Широка” 18. Твърди
се от ищеца, че на 14.06.2019г. получил Заповед № В/89 от 10.06.2019г.,
издадена от ответната страна, с която му било наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“. Поддържа се, че атакуваната заповед е
незаконосъобразна, немотивирана, издадена при нарушение на материалния закон и
неспазване на процедурата по издаването й. Наказанието е наложено, тъй като,
според ответната страна, ищецът за месец май на 2019г. е постигнал процент на
събираемост само 66,36% от определените 90%. Според ответното дружество това
представлявало „неизпълнение на възложената работа и неизпълнение на други
трудови задължения по чл. 19 от ВПР и т. 8 от ПФИРЗ“. При подписване на
трудовия договор на ищеца не са му били предоставени, както и не се е
запознавал с ВПРЗ и ПФИРЗ. Документите, които му били връчени са Наредба № 4 /
14.09.2004г., Инструкция за работа на инкасаторите от 01.01.2000г., длъжностна
характеристика за длъжността. В тях няма вменено задължение за постигане
процент на събираемост. Въведени са твърдения за липса на мотиви на атакуваната
заповед. Непостигането на процент събираемост не представлява нарушение на
трудовата дисциплина. Дори да има нарушение на трудовата дисциплина, то
наложеното наказание не отговаря на тежестта на нарушението. На ищеца не са
били налагани дисциплинарни наказания. Иска се от Съда да постанови решение, с
което да бъде отменена процесната заповед.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител е оспорила иска. Оспорва се
основателността на иска.
По делото от от фактическа страна е установено следното: Безспорно
по делото е, че страните, през исковия период, са били в трудово
правоотношение, по силата на което, ищецът е изпълнявал длъжността
„инкасатор плащания“ район Брегово. В трудовия договор е отбелязано,
че лицето приема условията за формиране на ИРЗ съгласно ВПРЗ. В Длъжностна
характеристика, с която ищецът е запознат на 08.10.2018г., в т. 3 са
посочени задачи, включително да спазва изискванията за ежемесечно отчитане на
клиентите и отчитане на инкасираните суми, както и носи отговорност за
събраните от абонатите суми. Не е посочен процент на събираемост. Съгласно чл.
13 от Инструкция за работа на инкасаторите обработените карнети се представят
от инкасаторите в отдел „ИНКАСО“ до 15-то число на месеца. От показанията на
свидетеля Мариела Владимирова Гулева се установява, че при назначаването на
работа на служителите се връчват трудов договор и длъжностна характеристика, а
на инкасаторите се връчва и Инструкция за работа на инкасаторите. Служителите
се запознават с Правилата за вътрешен трудов ред и Вътрешните правила за
работна заплата на място. Правилата за вътрешен трудов ред и Вътрешните правила
за работна заплата /ВПРЗ/ са поставени на табло на видно място в сградата на ответната
страна. В чл. 19 от ВПРЗ е посочено, че при неизпълнение на задълженията
съгласно длъжностната характеристика или на възложена задача се удържа до 15%
от основната работна заплата. Съгласно &1 от ВПРЗ за допуснати нарушения
на определени изисквания в настоящите Правила се носи дисциплинарна
отговорност. Съгласно чл. 9, т. 3 от Показатели за формиране на и.р.з. на
работници и служители, индивидуална работна заплата на инкасатори е гарантирана
при 90% отчет на абонатите и 90% събираемост, с натрупване от предходни месеци,
като при изпълнение броя на отчетените абонати или задълженията под 75% за 1
месец или под 85% за два месеца, съответния инкасатор се освобождава от работа.
На 18-то число всеки месец се правят ревизии на инкасаторите за неплатени фактури.
На 18 май при извършена ревизия на ищеца е констатирано, че процентът
събираемост за месец май на 2019г. е 66,36%. С писмо от 29.05.2019г. ответното
дружество е поискало писмени обяснения във връзка с този резултат. На
31.05.2019г. ищецът е представил писмени обяснения. Със Заповед № В/89 от
10.06.2019г. на Управител на „Водоснабдяване и канализация – Видин” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище: гр. Видин, ул. „Широка” 18, на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. От фактическа страна
като нарушения на трудовата дисциплина са посочени : ищецът е постигнал процент
на събираемост за месец май 2019г. от 66,36% при определен процент събираемост
за инкасаторите в отдел „Водоснабдяване Брегово“ от 90%. От правна страна са
посочени дисциплинарни нарушения – по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10
от КТ – неизпълнение на възложената работа и неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за
вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение, а именно чл. 19 от ВПРЗ и т. 8 от Показателите за
формиране на ИРЗ. Преди процесното дисциплинарно наказание на
ищеца не са налагани дисциплинарни наказания.
За да уважи предявения иск ВРС е
приел, че атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ е незаконосъобразна, поради следното :От
събраните по делото доказателства не се установява виновно поведение на
служителя при извършване на описаното в процесната заповед деяние. Липсата на
вина у служителя при извършване на описаните в заповедта деяния, предопределя и
неправилното му квалифициране от страна на работодателя като нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10
от КТ. Съгласно чл. 186, ал. 1, изр. 1 от КТ,
дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина, за което се налага съответното
дисциплинарно наказание, е "Виновното неизпълнение на трудовите
задължения……", т.е. вината на работника е съществен елемент на нарушението
на трудовата дисциплина. В случая липсва вина на ищеца.Дори да се приеме, че
осъществявайки описаното в заповедта деяние, ищецът е нарушил трудовата
дисциплина, съдът намира, че работодателят не е съобразил наложеното наказание
с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и цялостното поведение
на работника. Преценката на тежестта на нарушението следва да се основава на
всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение,
в т.ч. характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените
задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни
неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на
работника/служителя към конкретното неизпълнение. В настоящия случай само по
себе си нарушението, непостигане на 90% събираемост за месец май на 2019г., не
може да се определи като толкова тежко, че да съответства на наложеното
наказание „предупреждение за уволнение”. Ищецът за същия период е постигнал
66,36 % събираемост. Това не е предизвикало неблагоприятни последици за
работодателя, нито е рефлектирало върху цялостната работа по отчитане на
клиентите и отчитане на инкасираните суми. Не се установява ищецът да е пренебрегвал
основните си трудови задължения, фигуриращи в длъжностната му характеристика. При положение, че
ищецът няма други
нарушения, преди процесната заповед, и посочените по-горе мотиви наложеното наказание се
явява незаконосъобразно и следва да се отмени.
ВОС счита,че обжалваното решение е
валидно и допустимо,а по същество е законосъобразно,поради което следва да бъде
потвърдено.ВОС споделя изцяло съображенията на ВРС в мотивите на обжалваното
решение,поради което препраща към тях на основание чл.272 от ГПК. Подържа се в
жалбата,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради това,че ответникът по
жалбата бил уведомен за процента на събираемост,която е следвало да постигне и
е следвало да изпълни същата. Подържа се,че след като ответника не е постигнал
заложената събираемост,то същият е извършил нарушенията по чл.187,т.3 и 10 от КТ.ВОС не споделя тези съображения на жалбоподателя.От показанията на
разпитаните свидетели по делото не се установявакаквото и да било виновно
поведение на ответника по жалбата.Доказателствената тежест за извършеното
нарушение тежи върху работодателят,който в случая не е ангажирал доказателства
в тази насока.От показанията на разпитаните свидетели се установява
технологията на отчитане на събираемостта на вземанията на
дружеството-жалбоподател ,но не и наличие на виновно поведение от страна на
ответника.
С оглед на горното обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора на основание
чл.273 във връзка с чл.78,ал.3 от ГПК жалбоподателя следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500лв.
при разглеждането на
делото ВРС отказал да уважи искането на жалбоподателката да бъдат предоставени
протоколи за проверка на водомерите,извършена от лицензирана лаборатория.Следва
да се има предвид и обстоятелството,че за решаването на настоящия спор няма
значение наличието или липсата на подобни протоколи,поради това,че в имота на
жалбоподателксата няма въобще монтиран водомер.Това положение-на липса на
монтиран водомер, е изрично регламентирано в Наредбата по начина посочен
по-горе от ВРС.В жалбата се дава пример с две последователни фактури,които
според жалбоподателката отчитат нереални количества ползвана вода.Съдът
счита,че дори и фактурираното количество вода да не отразява реалното потребление,то
това се дължи на липсата на монтиран водомер в жилището на жалбоподателката.При
така уредения начин на отчитане на консумираната води при липса на водомер е
повече от ясно,че с течение на времето отчетеното количество вода ще достигне
нереални стойностти,но пак следва да се отбележи,че това се дължи на липсата на
монтиран водомер в имота.Подържа се,че водомерите на всички жилища във входа не
са проверявани повече от 10 години,което води до занижаване на показателите им
и съответно до увеличаване на сметката на жалбоподателката. Съдът счита,че дори и водомерите на жилищата
да не са проверявани,то това не се отразява на сметката на
жалбоподателката.Сметката на жалбоподателката е нормативно определена /по
начина на оказан по-горе/ и не се влияе от правилното или неправилното отчитане
на водомерите на останалите потребители във входа.
С оглед
на горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на спора на основание чл.273 във връзка с чл.78,ал.3 от ГПК жалбоподателката
следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава решение №89/10.06.20г. по гр.д.№2308/19г. на ВРС.
Осъжда „ВиК - Видин" ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. „Широка” № 18, ЕИК *********,
представлявано от Георги Владимиров Владов да заплати на Д.Е.М. ***,ЕГН ********** направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
На
основание чл.280,ал.3,т.3 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1.
2.