Р Е Ш
Е Н И Е
№ 120
гр.
Велико Търново, 19.06.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
касационен състав в публично заседание на деветнадесети май две хиляди и
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при секретаря М.Н.и участието на
прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10109/ 2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от *** П.С. от АК – Монтана, като пълномощник на
„Биофрукт“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „Магистрална“ № 9, срещу Решение № 79/ 15.02.2023 г. по АНД №
20224110201256/ 2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното
решение е потвърдено Наказателно постановление № 04-2200087/ 23.09.2022 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ - Велико Търново,
с което на „Биофрукт“ ЕООД – гр. Велико Търново, за извършено нарушение на чл.
63, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/ и на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл.
414, ал. 3 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1
500,00 лв., и дружеството е осъдено да заплати на ДИТ - Велико Търново разноски
по делото на ВТРС, в размер на 80,00 лева.
Касаторът твърди
неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на
закона и при допуснато съществено нарушение на процесуални правила - касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Счита, че от районния съд е
извършена неправилна преценка на събраните в производството пред него
доказателства, което е обусловило и неправилност на изводите му относно
процесуалната и материалноправна законосъобразност на наказателното
постановление, издадено от директора на ДИТ - Велико Търново.
Развива доводи, че АУАН е съставен в присъствието на свидетел, който
едновременно е свидетел и на установяване на нарушението, в противоречие с
изискването на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Твърди и
че в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът не е съставен в присъствието на
лицето, представляващо дружеството, и не е връчен редовно на дружеството, което
представлява съществено процесуално нарушение. В тази връзка изтъква, че АУАН е
оформен
като връчен при отказ от страна на пълномощник на „Биофрукт“ ЕООД, но макар
и упълномощено, лицето което е отказало получаването на акта, не е било
предварително уведомено, че такъв ще бъде съставе и връчен. По този начин са
били нарушени изискванията на чл. 43, ал. 2 и ал. 4 от ЗАНН, като същевременно
не е изпълнена специалната процедура за връчване на АУАН по чл.
416, ал. 3 от КТ. Счита и че при издаването на акта и наказателното
постановление са нарушениизискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, доколкото и в
двата акта не са а посочени мястото на извършване на нарушението, описание на
нарушението и обстоятелствата при които е извършено. По същество развива
доводи, че не е налице вменяваното му нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, тъй
като сключването на трудовия договор с Т.А.И. и подаването на уведомлението по
чл. 62, ал. 2 от КТ са предхождали фактическото започване на работа от
посочения работник, след връчване на копие от уведомлението. Излага подробни
съображения за обосноваване на тази си теза. От настоящата инстанция се иска да
отмени решението на ВТРС и разреши спора по същество, като отмени потвърденото
с него наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, чрез
пълномощника си по делото, поддържа жалбата с направените искания, по
съображенията изложени в нея и такива, развити в хода на устните състезания.
Претендира присъждане на разноски за въззивното и за настоящото производства -
адвокатски възнаграждения в размер съответно на 420,00 лв. и на 600,00 лв.,
съгласно представен списък и писмени доказателства.
Ответникът по
касационната жалба, директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико
Търново, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно
заседание. В представени отговор на жалбата и писмено становище, чрез
пъномощник, оспорва същата като неоснователна. Счита, че обжалваното решение на
ВТРС е правилно, постановено в съответствие с
материалния закон, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и обосновано. Моли същото да бъде оставено в сила. Развива подробни
доводи за законосъобразност на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнагрлаждение. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение.
Участващият в
делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за
неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от
касатора процесуални нарушения в производството по издаването на НП, до какъвто
извод обосновано е достигнал и районният съд, с излагане на съответните мотиви.
Намира за правилни и изводите за доказаност на нарушението, за което е
санкциониран касаторът, направени при обективна преценка на събраните от
решаващия състав доказателства, с обосновка защо не се кредитират някои от тях.
Счита, че обжалваното решение не страда от сочените от касатора пороци и
предлага да бъде оставено в сила.
Съдът, след като
се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена по куриерска служба, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на
чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като
такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
При извършената
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на
събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство
доказателства, от районния съд е установена следната фактическа обстановка:
На 23.06.2022 г. е била извършена проверка от служители на ДИТ –
Велико Търново по спазване на трудовото
законодателство в обект „Склад за търговия на едро с плодове и
зеленчуци“, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Магистрална“ № 9, стопанисван
от касатора. Проверката е извършена в присъствието на управителя на „Биофрукт“ ЕООД,
като на място са били установени лица, работещи по трудови правоотношения с
дружеството, между които и Т.А.И. на длъжност „касиер“. На
последната била предоставена бланка на декларация, която тя попълнила
саморъчно, посочвайки че работи в „Биофрукт“ ЕООД
от 10.06.2022год. с работно време от 08:00 до 17:00 часа. Проверяващите връчили
на управителя призовка за предоставяне на документи, като в определения срок,
чрез пълномощника си И.Д., дружеството е представило трудовото досие на
служителя, правилник за вътрешния трудов ред и заповед за определяне на
видовете обучения и инструктажи от 02.01.2020 година. В трудовото досие на Т.И.се
съдържали Трудов договор № 21/ 10.06.2022 г., длъжностна характеристика,
справка по чл. 62, ал. 5 от КТ, заявление за постъпване на работа, служебна
бележка за начален инструктаж по БЗР, график и присъствена форма за месец юни
2022 година. При запознаване с изброените документи служителите на ДИТ – Велико
Търново достигнали до извод, че Т.И.е постъпила на работа на 10.06.2022 г. -
денят в който е сключен трудовия договор. Установено е било, че в молбата на И.
за първоначално постъпване на тя същата е заявила желае да започне такава от дата 10.06.2022
г., на длъжност „касиер“, от същата дата е и служебната бележка за проведен
начален инструктаж. В самия трудов договор било вписано, че служителят постъпва
на работа на 10.06.2022 г., такива данни са били отазени и в представените от
работодателя присъствена форма за явяване/неявяване на работа и график за
работа за м. юни 2022 година. В присъствената форма и в графика е било отразен
8-часов работен ден на конкретния работник, при работно време от 08:00 часа до
17:00 часа. Съдържащото се в трудовото досие на И. уведомление по чл. 62, ал. 5
от КТ, също е от дата 10.06.2022 година. Същевременно обаче справката за приети и отхвърлени уведомления, касаеща подаването на
това уведомление пред ТД на НАП – Велико Търново, е с изходящ номер от 14:57:03
ч. на 10.06.2022 година. При тези данни
от проверяващите е било преценено, че Т.И.е допусната до работа без
работодателя да й е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ,
заверено от ТД на НАП. За резултатите от проверката служителите на ДИТ са
съставили Протокол № ПР2220731/ 08.07.2022 г., в който са отразени и цитираните
по-горе обстоятелства и на работодателя са дадени писмени предписания, вкл.
такива да не допуска до работа работник и служител, преди да му предостави
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ. От участвал в
проверката г. инспектор в ДИТ – Велико Търново е бил съставен АУАН №
04-2200087/ 08.07.2022 г., за допуснато от „Биофрукт“ ЕООД
- гр. Велико Търново нарушение на чл. 63, ал. 2, вр. с ал. 1 от КТ. Актът за
установяване на административно нарушение е бил съставен в присъствието на И.Д. - упълномощен представител на дружеството, който
отказал да го подпише и да получи препис. Впоследствие актът е бил предоставен
на дружеството, чрез упълномощен представител, във връзка с отправена молба от
11.07.2022 година. Срещу същия в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е било подадено
възражение от управителя на дружеството, в което са направени оплаквания за
допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и са наведени твърдения,
че Т.И.е започнала да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение от
дата 13.06.2022 г. /понеделник/, след като на 10.06.2022 г. /петък/ са
съставени и подписани трудовият договор и изброените по-горе документи,
подадено е уведомлението по чл. 62, ал. 3 пред НАП и копие от същото е връчено
на работника. Като доказателства в тази насока към възражението са представени
декларация от Т.А.И.,
двустранно подписан протокол от 10.06.2022 г. за предаване на работника на
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, както и окончателни присъствена
форма за явяване/неявяване на работа и график за работа за м. юни 2022 г., със
съответното съдържание. След обсъждането му възражението е било прието за
неоснователно, а наведените в него твърдения за действителната дата на
постъпване на работа на Т.И.– за недоказани. Въз основа на съставения АУАН, от
директора на ДИТ – Велико Търново е издадено НП № 04-2200087/ 23.09.2022 г., с
което на „Биофрукт“ ЕООД – гр. Велико Търново, за извършено
нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 и чл. 416, ал. 5
от КТ, е било наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500,00
лева. Наказателното постановление е било връчено на дружеството на дата
27.09.2022 г. и е обжалвано от него пред ВТРС в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН.
Пред районния съд санкционираното лице е навело оплаквания за допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствени правила и е оспорило от фактическа
страна извършването на нарушението за което е наказано с доводи, аналогични на
тези в настоящото производство, като за доказване на твърденията си е
ангажирало и свидетелските показания на Т.А. П. /по баща И./. Същата е заявила,
че трудовият договор с „Биофрукт“ ЕООД е бил сключен на 10.06.2022 г.,
около 14:30-15:00 часа, започнала е работа на 13.06.2022 година. При проверката
от служителите на ДИТ й бил предоставен формуляр, който саморъчно попълнила. В
хода на съдебното следствие районният съд е изслушал и показанията на
свидетелите Й.П. /актосъставител/, Д.А. /служител на ДИТ, участвал при
извършването на проверката/ и Ж.Д. /служител на ДИТ /свидетел на отказа на
упълномощено лице да получи АУАН/. Последните като цяло са потвърдили
установяващите се документално факти, относими към спора. Съдът е приобщил
документите от административната преписка, вкл. тези представени с възражението
срещу АУАН, както и доказателства за компетентността на актосъставителя и АНО.
Въз основа на
събраните доказателства и след извършване на проверка по отношение
законосъобразността на АУАН и НП, районният съд е формирал извод за
неоснователност на подадената пред него жалба. Той е приел наличието на
съответната материална компетентност у актосъставителя и АНО, и съответствие на
АУАН и НП с установените в ЗАНН формални изисквания. Съдът е приел нарушението
за безспорно доказано от обективна страна, като е намерил за неопровергана установената в административната фаза на производството
фактическа обстановка. При тази си преценка той е посочил, че твърденията на
работодателя за извършена последваща корекция на графика за работа и
присъствената форма за м. юни 2022 г., са без правно значение. Не е кредитирал
и показанията на свидетеля Т. И., като е приел, че същата е в служебна
зависимост от работодателя и в този смисъл е лице, заинтересовано от изхода на
делото. Изложените от същата твърдения са приети като защитна позиция с цел
избягване на съответната административнонаказателна отговорност от дружеството.
Съдът е преценил за правилна
дадената от АНО квалификация на деянието и
законосъобразно проведена дейност по индивидуализиране на наказанието, като е
изложил и нарочни мотиви за неприложимост на разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН и
чл. 415в, ал. 1 от КТ. Така мотивиран, районният съд е
потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, като е присъдил
разноски на в полза на администрацията, в чиято структура се намира наказващият
орган.
Постановеното от Районен съд – Велико Търново решение е неправилно.
Неоснователни са направените в касационната
жалба оплаквания, извеждащи отменителното основание по чл. 148, ал. 1, т. 2 от НПК. При постановяване на
обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила.
Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за
разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и
възражения. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и
решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му
компетентност, като за заседанията са съставени протоколи. Не се установява при
постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на
съвещанието.
Настоящият
касационен състав намира за правилни изводите на въззивния съд, че при издаване
на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи
тяхната отмяна. Развитите от касатора съображения относно необходимостта
свидетелят при съставянето на АУАН да е различен от този, присъствал при
извършването/установяването на нарушението не намират подкрепа в разпоредбата
на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, която е в противоположния смисъл – актът се съставя в
присъствието на друг свидетел единствено при липса на свидетели при извършването/
установяването на нарушението или при невъзможност тякното присъствие да бъде
осигурено при съставянето. В конкретният случай свидетелят Д.А. е такъв при
установяването на нарушението и при съставянето та АУАН, в съответствие с цитираната
законова разпоредба. Безспорно е обстоятелството, че в случая актът е съставен
в отсъствието на законния представител на „Биофрукт“ ЕООД,
но в присъствието на лице, нарочно упълномощено да представлява дружеството
пред ДИТ, вкл. да получава издадени актове за установяване на административни
нарушения. Вярно е твърдението, че санкционираното лице не е било предварително
уведомено, че следва да осигури представител за съставянето и получаването на
АУАН, но това не променя факта, че такъв е присъствал при исъставянето на
конкретния акт, като е отказал да го получи.
Разпоредбата на чл. 43, ал.1 от ЗАНН има за цел да гарантира правото на
нарушителя да се запознае със съдържанието на АУАН и нейното неизпълнение може
да се разглежда като съществено нарушение на процесуалните правила само
доколкото води до нарушаване правото на защита на наказаното лице.
Разглежданият случай не е такъв, доколкото на първо място актът не е връчен на
упълномощеното от „Биофрукт“ ЕООД лице единствено поради неговия
отказ, удостоверен по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Освен това, както е
отбелязал и районният съд, впоследствие АУАН е надлежно предявен
на нарушителя, който е своевременно е направил възражения срещу него, с което е
упражнил в пълнота правото си на защита. Не са налице и сочените в касационната
жалба несъответствия на АУАН и НП с изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4,
респ. на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото и двата акта съдържат коректно
посочване на датата и мястото на извършване на претендираното нарушение,
описание на същото и на обстоятелствата при които е извършено.
Обосновани са
доводите в касационната жалба за несъответствие със закона на изводите на
районния съд за безспорна доказаност от обективна страна, на вменяваното на „Биофрукт“
ЕООД деяние. Същото се изразява в това, че в качеството на
работодател дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 63, ал. 2 от КТ,
да не допуска на работа работник, преди да му връчи копие от уведомлението по
чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на НАП, че трудовият договор
е регистриран. Това задължение е регламентирано и в чл. 3, ал. 1, т. 1, б „а“
от Наредба № 5/ 09.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ. В случая по делото е безспорно установено, вкл. с писмени доказателства и
свидетелски показания на работника служители на ДИТ и бившия работник Т. И., че
трудовият договор между нея и „Биофрукт“ ЕООД е сключен на
10.06.2022 г., като на същата дата са изготвени и останалите документи, свързани
с постъпването й на работа, вкл. й е бил проведен начален инструктаж.
Установено е и че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 62, ал. 3 от КТ като е регистрирал трудовия договор в ТД на НАП В. Търново на същата дата в 14:57:03 часа.
Спорен по делото въпрос касае момента, от който работникът е бил допуснат до
работа да престира работната си сила, като от АНО се поддържа, че това е датата
на сключване на договора, а от работодателя – че фактическото престиране на
труд от страна на И. е започнало на следващия работен ден – 13.06.2022 г.,
понеделник. При преценката на този въпрос, въззивният съд се е позовал на
представените при проверката по документи присъствена форма за
явяване/неявяване на работа и график за работа за м. юни 2022 г., последният
утвърден от управителя на „Биофрукт“ ЕООД. Същевременно
съдът не е взел под внимание представените с възражението срещу АУАН,
актуализирани присъствена форма за явяване/неявяване на работа и график за
работа за м. юни 2022 г. /също утвърден от управителя на дружеството/, именно
предвид момента на тяхното представяне. Той не е кредитирал с доверие и
показанията на Т. И., с мотива, че същата е в йрархична зависимост с наказаното
лице, по силата на трудовото правоотношение. Настоящата инстанция намира за
неправилна преценката на съда за доказателствената стойност на коментираните
гласни и писмени доказателства. При същата не е отчетено, че е безспорно
доказано изпълнението от работодателя на всички произтичащи от КТ и ЗЗБУТ,
задължения при възникване на трудовото правоотношение – сключване на трудов
договор и предоставяне на екземпляр от същия на работника, регистриране на този
договор в ТД на НАП, чрез изпращане на съответното уведомление, допускане на
работника до работа след инструктаж, изготвяне на всички документи, обичайно
съпътстващи постъпването на работа и т.н., единствено не е безспорно доказано
изпълнението на задължението му по чл.
63, ал. 2 от КТ. Тоест доказдателствата по делото установяват добросъвестно
поведение на работодателя, насочено към изпълнение на задълженията му при
възникване на трудовото правоотношение, което лишава от логика неизпълнението
именно на задължението за което е санкциониран. Всъщност изводите си за
неизпълнение на това задължение съдът е базирал основно на данните от
представените при проверката по документи присъствена форма за
явяване/неявяване на работа и график за работа за м. юни 2022 година.
Присъствената форма обаче не е подписана от работника, при което няма
възприетата от съда доказателствена стойност. Отнасно представения месечен
график за работа /подписан от работника/, следва да се отбележи, че още с
възражението срещу АУАН работодателят е представил актуализиран такъв, с
различни данни за дните през които Т.И.е била на работа. Въпросният
актуализиран график за работа също е подписан от работниците в предприятието,
вкл. И., към него е приложена и съответната актуализирана присъствена форма.
Вярно е, че тези график и присъствена форма са били представени след връчването
на АУАН, което поставя под съмнение достоверността на данните от тях. И към
момента на представяне на първоначалните документи обаче, работодателят вече е
бил наясно с извършваната му проверка и възможните резултати от нея, т.е. бил е
във фактическа възможност предварително да коригира данните в тях. Фактът, че
не го е направил отново сочи за добросъвестно негово поведение и неправилно
игнориране а приори на част от допълнително представените документи, единствено
с оглед момента на тяхното представяне. Неправилно съдът не е кредитирал и
показанията на свидетеля И., като е намерил, че поради служебната й
обвързаност, тя дава неверни такива. Тази свидетелка при разпита му е посочил,
че трудовото й правоотношение с „Биофрукт“ ЕООД са прекратени от 31.08.2022
г., т.е. далеч преди разпита й по делото /през м. януари 2023 година/.
Същевременно показанията на И. не влизат в противоречие с останалите
доказателства по делото, вкл. със съдържанието на безспорни документи и с
показанията на извършилите проверката служители на ДИТ – Велико
Търново. Единственото противоречие е с коментираните по-горе първоначални
график и писмена форма за присъствие, но същите в качеството им на частни
документ няма материална доказателствена сила. Макар да не се е развило нарочно
производство по оспорване на тези доказателства, още пред АНО, а впоследстви и
пред съда соченото за нарушите лице е ангажирало доказателства за оборване на
тяхната истинност, вкл. допустими в такъв случай гласни доказателства. При това
положение и с оглед показанията на свидетеля относно хронологията на събитията
/подписването на договор, представянето на копие от него и от уведомление, и
провеждане на първоначален инсруктаж в следобедните часове на 10.06.2022 г.,
явяване на работа на следващия работен ден/, обратно на възприетото от
въззивния съд, претендираното нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ не е безспорно
установено от обективна страна, като сонование за ангажиране имуществената
отговорност на работодателя.
Съобразно
изложеното по-горе настоящият състав намира, че въззивният съд е приложил
неправилно закона, в хипотезата на чл. 348, ал. 2, предл. първо от НПК, вр. с
чл. 63в от ЗАНН и решението му следва да бъде отменено. Отстраняването на
грешката на РС – Велико Търново не изисква нови процесуални действия и може да
бъде извършено от касационната инстанция. Настоящият съдебен състав намира, че е налице приложното поле на
разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от АПК и следва да реши делото по същество, като отмени като незаконосъобразно
наказателното постановление, издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Велико Търново.
При този изход
на делото неоснователно е искането на ответника по касационната жалба за
присъждане на разноски за настоящото производство. На основание чл. 143, ал. 1
от АПК и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Дирекция „Инспекция по
труда“ - Велико Търново следва да бъде осъдена да заплати на „Биофрукт“ ЕООД –
гр. Велико Търново, разноски за производството пред въззивната и пред
настоящата инстанция в размер общо на 870,00 лв., от които 420,00 лв. –
адвокатско възнаграждение за делото пред ВТРС и 450,00 лв. – за настоящото
производство. Извършването на разноските е бизспорно доказано с Договор за
правна защита и съдействие от 31.01.2023 г., Договор за правна защита и
съдействие от 16.05.2023 г. и приложените към последния платежно нареждане от
18.05.2023 г. и отчет по сметка от същата дата на „Първа инвестиционна банка“
АД. Предвид своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност и
съобразно фактическата и правна сложност на делото, на основание чл. чл.
63д, ал. 2 от ЗАНН, присъденото възнаграждение за настоящото
производство е намалено до предвидения минимален размер по чл. 18, ал. 2, вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/ 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – 450,00 лева.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, и
чл. 63д от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
Отменя Решение №
79/ 15.02.2023 г., постановено по АНД № 20224110201256/ 2022 г.
по описа на Районен съд – Велико Търново, и вместо него
постановява:
Отменя Наказателно
постановление № 04-2200087/ 23.09.2022 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Велико Търново, с което на „Биофрукт“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Магистрална“
№ 9, за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ и на основание чл. 416, ал.
5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1 500,00 лв., като незаконосъобразно.
Осъжда Дирекция
„Инспекция по труда“ - Велико Търново, с адрес гр. Велико Търново, ул. „Христо
Ботев“ № 2А, да заплати на „Биофрукт“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Магистрална“
№ 9, разноски по делото пред настоящата инстанция, в размер на
870,00 лв. /осемстотин и седемдесет лева/.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.