Решение по дело №135/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано на основание чл.211 ЗМВР във връзка с чл.145 АПК по жалба на Т. П. К. с постоянен адрес [населено място], [област], [улица], вх.А, ап.12, чрез адв. Ю. Н. Й. от ВАК, кантора с адрес: [населено място], [улица], ет.1, [тел. номер], ел.поща: [електронна поща] против Заповед № 3282з-1175/19.03.2024 г. на директора на ГД „Гранична полиция“-МВР, с която на главен инспектор Т. П. К. - началник на сектор (главен разследващ полицай) в отдел „Разследване” в РДГП-Елхово при Главна дирекция “Гранична полиция“ на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.2 „неизпълнение на служебните задължения" от ЗМВР, съставомерно по чл.200, ал.1, т.11, предложение първо “неизпълнение на служебни задължения...“ от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание “Порицание" за срок от една година за извършено нарушение на служебната дисциплина, считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна, постановена при непълно изяснена фактическа обстановка, неотговаряща на обективната истина, като дисциплинарно-разследващият и дисциплинарно-наказващият орган не са взели под внимание всички факти и обстоятелства, подлежащи на изясняване в дисциплинарното производство, с оглед на което заповедта е издадена при допуснато нарушение на материалният закон и процесуалните правила, като в тази връзка се излагат доводи касаещи заповедите за задържане, неизвършването на оглед на местопроизшествие, изземването на автомобила, уведомяването на прокурора за започнатото разследване, непроведените разпити на чуждите граждани, преводача от чешки език, предоставянето на възможност да се упражни в пълен обем правото на защита, доказване по несъмнен начин от субективна страна нарушение на служебната дисциплина, извършване на обективна преценка на съставомерността на извършеното дисциплинарно нарушение, изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, изслушване на държавния служител или приемане на писмените му обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание. Претендира се да бъде отменена Заповед № 3282з-1175/19.03.2024 г. на директора на ГДГП-МВР, като неправилна и незаконосъобразна или алтернативно да бъде намален размера на наложеното с нея наказание до предвидения в ЗМВР минимален размер, както и да бъдат присъдени съдебно деловодни разноски и адвокатски хонорар в настоящото производство.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв. Ю. Й. от АК-[област], като претендира да се отмените заповедта на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с която е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година по отношение на главен инспектор Т. П. К. като неправилна и незаконосъобразна по съображенията подробно изложени в депозираната жалба, алтернативно да бъде намален размера на наложеното наказание на главен инспектор Т. К. в предвидения в ЗМВР минимален размер, да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Ответната страна не изпраща представител в съдбно заседание, като чрез гл.юрисконсулт С. оспорва жалбата по съображения посочени в писмени бележки с искане за отхвърляето й, присъждане на юрисконсулско възнаграждение и намаляне на адвокатския хонорар.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със заповед рег.№3282з-5723/15.12.2023 г. и заповед рег.№3282з-111/10.01.2023 г., и във връзка с постъпили сигнал вх.№ 328200-24828/12.12.2023 г. на РП Бургас, постановление на прокурор при РП-Бургас и докладна записка рег.№ 3282р-34187/12.12.2023 г., съдържащи предварителни данни за допуснати нарушения на служебната дисциплина от главен инспектор Т. П. К.-началник на сектор (главен разследващ полицай) в отдел „Разследване” в РДГП-Елхово при Главна дирекция “Гранична полиция“, директорът на ГДГП е разпоредил да се извърши проверка за изясняване на предварителните данни изложени в сигнала, определил е поименния състав на комисията, както и срока за това.

В изпълнение на възложеното председателят на комисията е изпратил писма с рег.№№ 328200-25330/18.12.2023 г. до адм. ръководител на ОП-Бургас, рег.№ 328200-25332/18.12.2023 г. до адм. ръководител на РП-Бургас, рег.№ 328200-25333/18.12.2023 г. до адм. ръководител на ОП-Ямбол, рег.№328200-25334/18.12.2023 г. до адм. ръководител на РП-Ямбол, рег.№328200-24834/12.12.2023 г. до адм. ръководител на РП-Бургас, в отговор на което са получени писмо от адм.ръководител на ОП-Бургас рег.№ 328200-1521/17.01.2024 г. ведно със становища, писмо от адм.ръководител на РП-Бургас рег.№ 328200-3123/02.02.2024 г. ведно със становища.

С Писмо рег.№ 3282р-34799/18.12.2023 г. председателят на комисията е поискал от директора на РДГП-Елхово във връзка с разпоредената проверка за становище относно дейността по разследването на главен разследващ полицай Т. П. К., началник на сектор РДГП - Елхово от отдел „Разследване“ - ГДГП, за конкретния случай и в цялост, както и за разпореждане проверяващата комисия да получи достъп и заверени копия от всички материали преди образуване на досъдебното производство/докладни записки, документи за задържане на всички лица по случая и други такива изготвени по случая, както и за разпореждането всички служители, имащи отношение по конкретния случай, да изготвят докладни записки относно възприетите от тях факти и обстоятелства.

За целта са били приложени въпросници и съответно са получени сведение рег.№ 4070р-3064/08.02.2024 г. от Т. К., сведение рег.№ 3282в-102/12.02.2024 г. от П. С., сведение рег.№ 3282в-103/12.02.2024 г. от Г. Х., сведение рег.№ 3282в-104/12.02.2024 г. от В. Г. и сведение рег.№ 6865р-3795/13.02.2024 г. от Н. Д., както и докладни записки от П. С., В. Г. и Г. Х..

Изискани и приобщени към преписката са кадрова справка рег.№3282р-34966/19.12.2023 г., протокол за запознаване рег.№ 4070р-23766/15.09.2022 г., формуляр УРИ 3282р-12022/09.05.2017 г. за изготвяне на длъжностна характеристика и протокол за запознаване на служителя с длъжностна характеристика, както и специфична длъжностна характеристика на длъжността „началник на сектор (главен разследващ полицай)“ в сектор РДГП от отдел „Разследване” при Главна дирекция “Гранична полиция“-МВР.

Видно от Протокол рег.№ 3282р-4751/13.02.2024 г. са били проведени работни срещи с прокурори от Районна прокуратура-Бургас във връзка с извършване на проверката възложена със заповед рег.№3282з-5723/15.12.2023 г. и заповед рег.№3282з-111/10.01.2023 г. на директора на ГДГП.

Назначената със заповедта на директора на РДГП комисия е изготвила справка peг.№ 3282р-5018/15.02.2024 г., в която след обсъждане на събраните доказателства и информацията в тях е направила следните изводи:

1.Изнесените в сигнал вх.№ 328200-24828/12.12.2023 г. от Н. М.-прокурор при Районна прокуратура-гр.Бургас, касаещо разследването по ДП 33/2023 г. по описа на ГПУ-Малко Търново данни, че е уведомена за образуването на ДП три дни по-късно, а разследването по досъдебното производство не е проведено пълно, всестранно и обективно се потвърдила по отношение на:

1.1. Липса на устен доклад на дежурен/ наблюдаващ прокурор за образуването на ДП. Липсата на устен доклад непосредствено преди или след образуването на ДП, комисията не приема като нарушение, след като за факта на образуването на ДП е изготвено уведомително писмо на 27.11.2023 г. Комисията счита, че забавеното изпращане на уведомителното писмо е неизпълнение на нормата на чл.212, ал.3 от НПК. Неспазването на нормите на НПК. тяхното непознаване или не прилагане в дейността по разследване се явява неизпълнение на основно задължение, залегнало в специфична длъжностна характеристика за длъжността “ началник на сектор (главен разследващ полицай) в сектор РДГП от отдел “Разследване" при Главна дирекция “Гранична полиция" - МВР". Неспазването на задълженията посочени в длъжностната характеристика е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194. ал. 2 т. 2 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1 т. 11. предложение първо " неизпълнение на служебни задължения ....“ от ЗМВР, се налага дисциплинарно наказание „порицание" за срок от 6 месеца до 1година.

1.2. Неизвършването на оглед на местопроизшествие, респективно оглед на МПС и други комисията приема като пропуск в изпълнението на служебните задължения. Комисията приема, че главен инспектор Т. К. в качеството си на разследващ полицай е допуснал пропуск при изпълненията на част от задълженията, свързани с работата му по досъдебното производство и произтичащи от длъжностната му характеристика по отношение познаване и прилагане на нормативната база в конкретния случай на нормата на чл.281, ал.4 на НК, където е посочено, че в случаите но ал.2, т.1 превозното средство се отнеми в ползи на държавата, ако е собственост на дееца, или се налага глоби в размер ни пазарната стойност на превозното средство в лева, когато не е негова собственост. Неспазването на нормите на НК, тяхното непознаване или не прилагане в дейността по разследване се явява неизпълнение на основно задължение, залегнало в специфичната длъжностна характеристика. Неспазването на задълженията посочени в длъжностната характеристика е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т. ЗМВР, за което на основание чл.200, ал.1, т.11, предложение първо “неизпълнение на служебни задължения....“ от ЗМВР, се налага дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца да 1 година, като съгласно разпоредбата на чл.197, ал.2 от ЗМВР „за едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание“.

Въз основа на изяснената фактическа обстановка и направените изводи комисията е предложила спрямо главен инспектор Т. П. К. - началник на сектор (главен разследващ полицай) в отдел „Разследване” в РДГП-Елхово при Главна дирекция “Гранична полиция“ да се предприемат действия по реализиране на дисциплинарна отговорност, за извършено от него нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2. т.2 от ЗМВР да бъде наложено наказание „порицание" за срок от една година.

На 23.02.2024 г. на главен инспектор Т. П. К. е връчена Покана рег. №3282р-5767/23.02.2024 г. за запознаване със справка per. № 3282р-5018/15.02.2024 г., материалите от проверка, разпоредена със заповед №3282з-5723/15.12.2023 г. и даване на допълнителни писмени обяснения или възражения.

Видно от Протокол рег.№ 3282-6090/27.02.2024 г. за отказ на държавен служител срещу когото се извършва проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР да се запознае с материалите от проверката разпоредена със заповед №3282з-5723/15.12.2023 г., въпреки предоставената му възможност главен инспектор Т. П. К. не се е явил за запознаване със справката и материалите, не е дал обяснения или направил възражения, нито е ангажирал доказателства.

Съгласно писмо рег.№3282р-6292/28.02.2024 г. към 15:00 часа на 28.02.2024 г. няма данни за регистрирани обяснения или възражения в ЦАИСДО от главен разследващ полицай Т. П. К.-началник на сектор в РДГП-Елхово от отдел „Разследване“ при Главна дирекция „Гранична полиция“.

На база изготвената справка peг.№ 3282р-5018/15.02.2024 г. и материалите от проверката, със Заповед № 3282з-1175/19.03.2024 г. директорът на ГД „Гранична полиция“-МВР на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.2 „неизпълнение на служебните задължения" от ЗМВР, съставомерно по чл.200, ал.1, т.11, предложение първо “неизпълнение на служебни задължения...“ от ЗМВР е наложил на главен инспектор Т. П. К. - началник на сектор (главен разследващ полицай) в отдел „Разследване” в РДГП-Елхово при Главна дирекция “Гранична полиция“ дисциплинарно наказание “Порицание" за срок от една година за извършено нарушение на служебната дисциплина, считано от датата на връчване на заповедта, която заповед К. е получил на 21.03.2024 г.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед № 3282з-1175/19.03.2024 г. на директора на ГД „Гранична полиция“-МВР, с която на главен инспектор Т. П. К. - началник на сектор (главен разследващ полицай) в отдел „Разследване” в РДГП-Елхово при Главна дирекция “Гранична полиция“ на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.2 „неизпълнение на служебните задължения" от ЗМВР, съставомерно по чл.200, ал.1, т.11, предложение първо “неизпълнение на служебни задължения...“ от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание “Порицание" за срок от една година за извършено нарушение на служебната дисциплина, считано от датата на връчване на заповедта.

В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Оспорената заповед на директора на ГД „Гранична полиция“-МВР е постановена от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност по чл.204, ал.1, т.3 ЗМВР и в изискуемата писмена форма с мотивирана заповед при спазване на процедурата визирана в закона. Не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.

В административното производство не са допуснати нарушения на процедурата, които да опорочават издадената заповед.

Изпълнено е изискването на чл.195, ал.1 ЗМВР дисциплинарното наказание да бъде наложено не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.

Според дефиницията на чл.196, ал.1 ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, като ал.2 посочва, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.

Налице е константна съдебна практика, обективирана в Решение № 6574 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4055/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Л. М., Решение № 7186 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1846/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Г. Г., Решение № 7513 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4539/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Н. Д., Решение № 8908 от 28.09.2007 г. на ВАС по адм. д. № 4821/2007 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Т. Н., Решение № 11364 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10434/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията С. А. и Решение № 2216 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15489/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Г. К..

По смисъла на същата нарушението се счита за открито когато органът, който е компетентен да наложи дисциплинарното наказание разполага с достатъчно доказателства за нарушението и самоличността на нарушителя и този момент не се идентифицира с момента на откриване на дисциплинарното производство, защото към него не може да има достатъчно доказателства, т.е. релевантният момент е най-ранната дата, на която обобщената справка е доведена до знанието на компетентния наказващ орган, т.к. преди това той не е разполагал с достатъчно данни за нарушението и нарушителя и не е могъл да издаде процесната заповед, поради което и всеки по-ранен момент не може да се свърже с момента на откриване на нарушението по смисъла на 195, ал.1 ЗМВР и съответно теченето на предвидения в тази разпоредба преклузивен двумесечен срок.

Поради това в случая от справка peг.№ 3282р-5018/15.02.2024 г. до издаването на заповед № 3282з-1175/19.03.2024 г. на директора на ГД „Гранична полиция“-МВР не са изтекли преклузивните законови срокове и наказанието е наложено в техните рамки.

Не са допуснати и други процесуални нарушения, т.к. е спазена процедурата предвидена в чл.205, ал.3 ЗМВР и видно от приложените протоколи и покани, служителя е бил уведомен, че срещу него се води дисциплинарно производство и му е осигурена възможност както да вземе участие в него, така и да се запознае със събраните материали, по които да изрази становище или направи възражение, което с изключние на полученото от него сведение рег.№ 4070р-3064/08.02.2024 г., не е сторил.

Не може да бъде споделен довода за неизпълнение на задължението да се изясни фактическата обстановка, т.к. това е сторено в хода на проверката чрез изискване на сведения от всички институции и лица, имащи информация и отношения по случая, което е подробно и аргументирано обсъдено от наказващия орган в мотивите на издадената заповед. В съответствие с това атакувания акт не страда от липса на мотиви, което да е порок даващ основание за отмяната му.

От представените по преписката покана рег.№3282р-5767/23.02.2024 г., протокол рег.№ 3282-6090/27.02.2024 г. и писмо рег.№3282р-6292/28.02.2024 г. се установява че главен инспектор К. е бил поканен за запознаване със справката и материалите, и за изслушване и даване на писмени обяснения, но не се е явил, нито е депозирал допълнителни писмени обяснения или възражения, с което дисциплинарно-наказващият орган е изпълнил задължението си по чл.206, ал.1 ЗМВР да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание.

При постановяване на заповедта и определяне вида и размера на дисциплинарното наказание директорът на РДГП е посочил конкретни съображени, които са му дали основание да наложи наказанието в максималния му предвиден в закона размер, изразяващи се в това, че служителят е допуснал нарушения при изпълнение на задължения, вменени му от нормативната уредба, с които е бил добре запознат; забавеното изпращане на уведомлението до Районна прокуратура-Бургас, неизвършеният оглед на местопроизшествието и респективно на МПС от страна на служителя е довело до неспазване на принципите на НПК и НК за обективност, всестранност и пълно изследване на всички факти по случая; служителят е извършил нарушението, като е съзнавал отговорността за действията си-запознат е с нормативните актове във връзка със заеманата от него длъжност и с вменените му задължения.

В тази връзка следва да се отбележи, че видно от сведенията дадени от прокурори от ОП-Бургас и РП-Бургас, както и данните отразени в Протокол рег.№ 3282р-4751/13.02.2024 г. са били проведени работни срещи с прокурори от Районна прокуратура-Бургас, не се касае за изолирани случай в работата на главен инспектор К., доколкото и при други разследвания е прилагал сходни похвати в работата си.

На следващо място в оспорената заповед в съответствие с изискванията на чл.210, ал.1 ЗМВР са посочени задължителните реквизити, именно извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В тази насока всеки от елементите е конкретно и детайлно описан, без да е налице противоречие, неяснота или бланкетност на съдържанието.

Жалбата е неоснователна и разгледана по същество.

За да наложи наказанието директорът на РДГП приема на първо място, че от събраните в хода на проверката материали е видно, че разследващият полицай К. не е докладвал в срок в Районна прокуратура - Бургас за образуването на досъдебното производство, т.к. последното е извършено на 26.11.2023 г. с първото действие по разследването - разпит на свидетел от водещия разследването главен инспектор Т. К., деянието е установено на 26.11.2023 г. около 16.00 часа, за което е уведомен дежурен разследващ полицай К., който е провел разпит на свидетел на 26.11.2023 г. в 19.00 часа, докато уведомлението е изпратено по ел. поща до Районна прокуратура-Бургас на 28.11.2023 г., като неизпращането на уведомителното писмо в срока, указан в чл.212. ал.3 от НПК, се явява неизпълнение на нормите на НПК.

На второ място е констатирано, че с действията си като водещ разследването по досъдебното производство №33/2023 г. по описа на ГПУ-Малко Търново, разследващ полицай К. не е спазил нормата на чл.203, ал.1 от НПК, където е посочено, че "разследващият орган взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването, а съгласно ал.2 разследващият орган е длъжен в най-кратък срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, като се ръководи от закона, вътрешното си убеждение и указанията на прокурора", а освен това неизвършването на оглед на местопроизшествие, респективно обстоятелството, че МПС, с което са превозвани мигрантите, не е иззето, е неизпълнение на нормите на чл.281, ал.4 от НК.

Неизпълнението на посочените задължения или забавеното такова като факти и обстоятелства е безспорно установено от доказателствата по делото и по същество не се спори между страните.

Изложените в тази насока доводи в жалбата касаят приложимостта на цитираните норми от НК, но доколкото настоящото производство е административно, то в него нито могат да се обсъждат и коментират действията извършени в хода на разследването, нито да се извършва преценка на законосъобразността им или тази на актовете постановени от участниците в наказателното производство.

В случая съдът констатира верността на установените от наказващият орган факти, т.е. дали се подкрепят от събраните доказателства и представляват ли материалноправните предпоставки, даващи основание за налагане на наказанието.

В тази връзка съгласно т.6 и т.21 от Специфична длъжностна характеристика за длъжността "началник на сектор (главен разследваш полицай)” в РДГП-Елхово от отдел “Разследване” при ГДГП, утвърдена със заповед рег.№ 3282з-1294/09.05.2017 г., служителят трябва"при осъществяване на дейността си се ръководи от основните принципи на законност, залегнали в Конституцията ни Република България, разпоредбите на НК, НПК, АПК, ЗМВР и ПУДМВР, постановленията и тълкувателните решения на ВКС, указанията на прокурора във връзка с водените в сектора досъдебни производства“, респ. „да познава иаказателно-правните и наказателно-процесуалните разпоредби и изисквания, свързани с провеждането на досъдебното производство; методите и тактиката за осъществяване на действията по разследването и други действия в досъдебното производство“.

При това обосновано наказващият орган е приел, че неспазването, непознаване или неприлагане на нормите на НПК и НК в дейността по разследване се явява неизпълнение на основно задължение, залегнало в длъжностна характеристика, с която К. е запознат срещу подпис на 14.09.2022 г., за което е съставен протокол рег.№ 4070р-23766/15.09.2022 г.

Съгласно чл.194, ал.2, т.3 ЗМВР дисциплинарно нарушение е неизпълнение на служебните задължения, каквито са посочените по-горе, което е основание да се наложи предвиденото в чл.200, ал.1, т.11, предл. първо дисциплинарно наказание "порицание" в размера му, който вече беше обсъден в решението.

Не водят до различни правни изводи и останалите доводи в жалбата, които касаят твърдения в сигнала, приети от наказващият орган за неоснователни и поради това не са дали повод за налагане на наказанието.

Предвид посоченото съдът приема, че оспорената Заповед № 3282з-1175/19.03.2024 г. на директора на ГД „Гранична полиция“-МВР е законосъобразна като издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му със закон правомощия и с нея е наложено дисциплинарно наказание в съответствие с административнопроизводствените правила, приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и съобразно заявените искания следва да бъде отхвърлено това на жалбоподателя да му се присъдят разноски по делото, като респективно се осъди същия да заплати на ответната страна направените такива под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното, Я А С

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Т. П. К. с постоянен адрес [населено място], [област], [улица], вх.А, ап.12, чрез адв. Ю. Н. Й. от ВАК, кантора с адрес: [населено място], [улица], ет.1, [тел. номер], ел.поща: [електронна поща] против Заповед № 3282з-1175/19.03.2024 г. на директора на ГД „Гранична полиция“-МВР, с която на главен инспектор Т. П. К. - началник на сектор (главен разследващ полицай) в отдел „Разследване” в РДГП-Елхово при Главна дирекция “Гранична полиция“ на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.2 „неизпълнение на служебните задължения" от ЗМВР, съставомерно по чл.200, ал.1, т.11, предложение първо “неизпълнение на служебни задължения...“ от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание “Порицание" за срок от една година за извършено нарушение на служебната дисциплина, считано от датата на връчване на заповедта.

ОСЪЖДА Т. П. К. с постоянен адрес [населено място], [област], [улица], вх.А, ап.12 да заплати на ГД „Гранична полиция“-МВР направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на Т. П. К. с постоянен адрес [населено място], [област], [улица], вх.А, ап.12 за присъждане на направените по делото разноски.

ОТХВЪРЛЯ искането на адв.Ю. Н. Й. от ВАК, кантора с адрес: [населено място], [улица], ет.1, [тел. номер], ел.поща: [електронна поща], действащ като процесуален представител на Т. П. К. с постоянен адрес [населено място], [област], [улица], вх.А, ап.12, да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Решението на основание чл.211 ЗМВР не подлежи на касационно оспорване.

Решението да се съобщи на страните по реда на чл.138 АПК.