№ 245
гр. Русе, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20214520202322 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г. ЗЛ. Б., от гр. Хасково, до Русенския Районен
съд против наказателно постановление № 21-1085-002603/13.10.2021г. на
ВПД Началник-група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, с
което за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и на осн. чл.179, ал.2, пр.1 от
ЗДвП, на Б. било наложено наказание “Глоба” в размер на 200.00 лв.
Жалбоподателката моли съда да отмени наказателното постановление,
като необосновано и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Не се явява и
упълномощеният ѝ процесуален представител.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
1
На 03.09.2021г., около 22.00ч. свид.В.В., с управляван от него л.а.
„Тойота Аурис“ се движел по бул. “Липник“ в гр. Русе, в посока
кръстовището с път RSE1130 /гр. Русе - с. Николово/. Когато достигнал
кръстовището, В. видял л.а. „Пежо 1007“ с рег. № Х 5450 КК, който се бил
блъснал в бордюра на разделителен остров, разположен в кръстовището.
Товарен автомобил бил закачил теглича на лекият автомобил, за да го изтегли
от мястото, където бил заседнал. По това време в лекият автомобил нямало
никого, а в близост свид.В. видял две жени и едно момче. Едната от жените
казала на момчето: „Виж на какво ми направи колата.“. След като товарният
автомобил започнал да тегли лекият автомобил, в последният, на
шофьорското място се качило да управлява момчето. Автомобилът бил
изтеглен и придвижен от момчето на около 50 м. от мястото на
произшествието, встрани от пътя, по посока с. Николово. Свид. В. се
усъмнил, че момчето и момичето може да напуснат мястото на инцидента,
поради което се обадил в Сектор „Пътна полиция“-Русе. На място били
изпратени свидетелите И.И. и П.А. – младши автоконтрольори в Сектора. Те
установили, че в процесният автомобил, към момента на възникване на
пътнотранспортното произшествие пътували жалб. Г.Б. и А.Г.. Установили
също така, че автомобилът бил собственост на майката на жалб. Г.Б. – К. Б..
След оглед на местопроизшествието, на пострадалият лек автомобил и след
проведена беседа с Г.Б., А.Г. и В.В., свид. И. преценил, че при възникване на
пътнотранспортното произшествие л.а. „Пежо 1007“ с рег.№ Х 5450 КК бил
управляван от жалб. Б.. Приел, че произшествието е резултат от движение с
несъобразен скорост и от него настъпили материални щети – увреждания по
автомобила и по бордюра на разделителния остров, поради което съставил
против Г.Б. АУАН за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. В
саморъчни обяснения дадени пред полицейските служители, Г.Б. потвърдила,
че именно тя е управлява л.а. „Пежо 1007“ с рег.№ Х 5450 КК в момента на
произшествието.
Въз основа на този акт АНО издал обжалваното наказателно
постановление, с което, за допуснатото нарушение и на осн. чл.179, ал.2, пр.1
от ЗДвП, на жалб. Г.Б. било наложено наказание “Глоба” в размер на 200.00
лв.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
2
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
основателна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на
наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на
това основание. В акта, а в последствие и в наказателното постановление,
нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички
елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните
относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност
на нарушителката да разбере за извършването на какво конкретно нарушение
е ангажирана административнонаказателната отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си.
В същото време, при изследване на материалноправната
законосъобразност, Съдът констатира, че е налице незаконосъобразен
административен акт, тъй като отговорността на жалбоподателката е
ангажирана, за нарушение, което не е доказано нито от обективна, нито от
субективна страна. Основанията за това са следните:
По делото не бяха представени и събрани категорични доказателства, че
на 03.09.2021 г., около 22.00 ч., именно жалб. Г.Б. е управлявал л.а. „Пежо
1007“ с рег. № Х 5450 КК по бул. “Липник“ в гр. Русе в посока кръстовището
с път RSE1130, и където, поради движение с несъобразена скорост да е
причинила ПТП с материални щети.
Както става ясно от показанията и на двамата полицейски служители, в
момента, в който пристигнали на мястото на произшествието, процесния
автомобил бил спрян встрани по пътя за с.Николово и в него нямало никого.
В близост се намирали Г.Б., А.Г. и свид.В.В.. Според показанията на свид.
И.И., пред него свид.В. заявил, че бил очевидец при възникване на
произшествието и потвърдил, че в този момент, от шофьорската страна
излязло лице от женски пол. В показанията си другият полицейски служител
– свид.П.А. пък твърди, че пред тях свид.В. посочил, че от шофьорското
място, след произшествието, излязло лице от мъжки пол. И И. и А. заявяват,
че Г.Б. признала, че тя е управлява автомобила, когато се е случило
3
пътнотранспортното произшествие.
В същото време, в показанията си свид.В.В. е категоричен, че не бил
очевидец на самото произшествие, а при пристигането му на мястото
автомобилът вече бил заседнал върху разделителният остров и в него нямало
никого. Твърди, че непосредствено преди да бъде изтеглен автомобила чул
девойката да казва на момчето: “Виж на какво ми направи колата!“, а при
придвижването на процесния автомобил от мястото на инцидента, до мястото,
където бил установен – встрани по пътя за с.Николово, управлявало момчето.
Съдът намира, че отсъстват обстоятелства, които да дават основание
показанията на свид.В. да не бъдат приети за обективни и достоверни.
Установи се, че последният не се познава с никого от лицата имащи връзка с
инцидента, не е заинтересован от изхода на спора, очевидно не е предубеден и
няма лично негативно или специално отношение към някое от тези лица.
При това положение и при липса на други първични доказателства,
става ясно, че административните органи приели, че жалб. Г.Б. е управлявала
автомобила и причинила процесното ПТП, единствено и само въз основа на
нейното изявление, направено пред тях, представляващо по своята същност
извънсъдебно самопризнание, което е недопустимо. Съгласно разпоредбата на
чл.116, ал.1 от НПК, обвинението и присъдата не могат да се основават само
на самопризнанието на обвиняемия, а според ал.2, самопризнанието на
обвиняемия не освобождава съответните органи от задължението им да
събират и други доказателства по делото. Чл. 84 от ЗАНН установява
правилото, че доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и
връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи,
определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане
на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред
административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат
разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Следователно, при
изясняване на фактическата обстановка по случая и при постановяване на
административните актове /АУАН и НП/, за административните органи било
задължително да се ръководят от принципите на НПК. При това положение е
следвало да се съобрази обстоятелството, че е недопустимо реализирането на
административнонаказателната отговорност на нарушителя да се основава
единствено и само на изявление на последния, при това извънсъдебно. Други
4
доказателства относно установяване на правно релевантните факти, сред
които дал л.а. „Пежо 1007“ с рег.№ Х 5450 КК е бил управляван от жалб.Б. и
дал тя е причинила ПТП, както и дал това било сторено при условията
посочена в АУАН и НП, липсват както в административнонаказателната
преписка, а така също не бяха представени и ангажирани по настоящото
съдебно производство. Това прави наказателното постановление
незаконосъобразно поради противоречието му с материалния закон.
Несъмнено, установяването на всички правнозначими факти, касаещи
извършването на нарушението, дееца, смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, следва да се извърши служебно от наказващия орган,
съобразно вменената му за изпълнение правораздавателна дейност.
Налагането на административно наказание без да е доказано осъществяването
съставът на съответното административно нарушение е в пряко противоречие
с принципа на законоустановеност на основанията за ангажиране на
административно-наказателна отговорност /чл.6 от ЗАНН/.
По тези съображения Съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 2, т.1, вр. ал.1 от ЗАНН
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1085-002603/13.10.2021г.
на ВПД Началник-група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, с
което за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и на осн. чл.179, ал.2, пр.1 от
ЗДвП, на Г. ЗЛ. Б., от гр. Хасково, ЕГН ********** било наложено наказание
“Глоба” в размер на 200.00 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5