Р Е Ш
Е Н И Е
№………………2013 г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, първо отделение,
двадесет и четвърти състав
в открито заседание, проведено на единадесети март 2013 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Д.Р.,
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело №568 по описа за 2012 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Х.Б.”ООД, ЕИК *********,
с адрес гр.Варна, ул.”К.М.”№7, представлявано от Б.Й. срещу Ревизионен акт № 03251100148
от 25.10.2011 година, издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Варна,
потвърден с Решение № 868 от 13.01.2012 година на директор дирекция „Обжалване
и управление на изпълнението” Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която са
установени задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на приспадане на
данъчен кредит по данъчни фактури издадени от „М.”ЕООД за д.п. м.04.2011 година
и м.05.2011 година в размер на 826 680 лв.
Искането за отмяна на акта е основано на твърдения
за наличието на достатъчно доказателства за реалност на извършените доставки.
Твърди се, че неправилно е отказан данъчен кредит от страна на ревизиращите
органи, тъй като ревизираното дружество е спазило всички изисквания на ЗДДС и
ЗСч. въведени за документално и фактическо доказване на извършените доставки.
Молбата е за цялостна отмяна на ревизионния акт.
Ответната страна, Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” при ЦУ на НАП - Варна, чрез процесуален представител оспорва жалбата в писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателствата и преценка на законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.160 ДОПК, приема следното:
Обжалваният Ревизионен акт № 03251100148 /25.10.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Варна, е с форма и съдържание съответстващи на императивно определените с нормата на чл.120, ал.1 ДОПК, при спазване на определените в закона срокове за провеждане на ревизионното производство.
Ревизионното производство е образувано със ЗВР №1100142/06.06.2011 г., изменена със ЗВР №1100148/15.06.2011 г. В сроковете по ДОПК е изготвен ревизионен доклад №1100148/20.09.2011 г., а в последствие и процесния ревизионен акт, въз основа на ЗОКО №К 1100148/20.09.2011 г.
Ревизията е обхващала данъчни периоди м.04.2011 г. и м.05.2011 г. Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства и установените в хронология обстоятелства органа по приходите е установил, че за проверяваните периоди „Х.Б.” ООД е упражнило право на данъчен кредит по фактури №№**********/14.04.2011 г., с данъчна основа 581 000 лв. и ДДС в размер на 116 200 лв., №**********/20.04.2011 г. с данъчна основа 830 000 лв. и ДДС в размер на 166 000 лв., №*********/26.04.2011 г. с данъчна основа 830 000 лв. и ДДС в размер на 166 000 лв., №**********/29.04.2011 г. с данъчна основа 830 000 лв. и ДДС в размер на 166 000 лв., № **********/05.05.2011 г. с данъчна основа 830 000 лв. и ДДС в размер на 166 000 лв. и №**********/12.05.2011 г. с данъчна основа 232 400 лв. и ДДС в размер на 46 480 лв., и шестте издадени от „М.”ЕООД. В хода на ревизията е установено, че фактурите са издадени за 4980 тона слънчоглед. След обстойни насрещни проверки на доставчика „М.”ЕООД и на неговите доставчици, както и на възможността му да превози въпросните количества слънчоглед, органа по приходите е отказал право на данъчен кредит за всички описани във фактурите количества, като е приел, че липсва реална доставка по смисъла на чл.25 от ЗДДС и поради тази причина ДДС по фактурите се явява неправилно начислен.
От страна на ревизираното дружество, с оглед удостоверяване реалността на доставките били представени договор, товарителници, кантарни бележки, доказателства за заплащане на стоката, както и извлечения от счетоводните му книги, в които са описани покупките.
За да приеме, че посочените количества слънчоглед не са доставени от „М.”ЕООД на „Х.Б.” ООД органа по приходите е обсъдил сключения между тях договор от 14.04.2011 г. за доставка на 5000 тона слънчоглед, реколта 2010 г. Органа по приходите не е кредитирал приложените декларации от „М.”ЕООД за закупуване на слънчогледа от търговец на зърно за произход и добра земеделска практика, тъй като в тях не е посочено за кой търговец или производител става дума. Прието е също така, че слънчогледът следва да е съхраняван в подходяща зърно база с оглед на предвидените допустими качествени характеристики, а продавачът „М.” ЕООД не е декларирал собствен или нает склад, т.е. не са представени доказателства точно в кой обект е съхраняван слънчогледа (общо 4980 тона), как е прехвърлена собствеността на съответните количества слънчоглед, реколта 2010 г. Въз основа на представените пред него доказателства, органа по приходите е приел, че липсват данни и за това къде е натоварена стоката, кой и с какъв транспорт е превозил същата докато достигне до склада на получателя - магазия № 6 на пристанище Варна-Запад. Не са кредитирани и представените товарителници, като органа по приходите се е мотивирал с установени от него неточности при съставянето им, както и на липсващи реквизити. Приема се, че след като в товарителниците не е посочено от коя зърно база излиза /чия собственост/ слънчогледа, няма никакви доказателства, че същия е собственост на „М.”ЕООД. От тук е изведен извода, че след като „М.”ЕООД не е представило доказателства за собственост върху стоката предмет на доставка, не би могло да е реалният доставчик на зърното пристигнало на пристанище „Варна Запад”, следователно неправомерно е издало процесните фактури.
В хода на съдебното следствие бяха допуснати и изслушани основна и допълнителна ССЕ, Заключението на вещото лице не беше оспорено от страните, поради което съдът го кредитира изцяло като компетентно, безпристрастно и в унисон с представените по делото доказателства. В заключението си вещото лице посочи, че процесните доставки са отразени както в счетоводството на „Х.Б.”ООД, така и в счетоводството на „М.”ЕООД. Доставеното количество слънчоглед, в последствие е било продадено изцяло, а транспорта на слънчогледа е извършен от „Е.”ООД, „П.Т.”ООД и ЕТ”Д.-Д.В.” и е заплатен от „М.”ЕООД.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗДДС, доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Тоест, за да се установи извършването на доставка, следва да се докаже, че доставчикът, който е издал фактурата и е начислил ДДС е прехвълил собствеността върху стоката предмет на продажбата на нейният получател. При родово определените вещи, какъвто е настоящият случай, прехвърлянето на собствеността се осъществява с факта на предаване на стоката на получателя, което от своя страна означава безспорно да е установено, че доставчикът е разполагал със стоката и тя реално е преминала във владение на получателя.
От представените по делото доказателства съдът намира жалбата за основателна.
Един от основните аргументи на ревизиращите органи, въз основа на които приемат, че не са налице доказателства за наличие на реална доставка е невъзможността да установят „М.”ЕООД на адреса му на управление. Въз основа на това приемат, че насрещната проверка на доставчика е неуспешна и липсват доказателства за реално извършена доставка.
Видно от доказателствата по делото след периода в който са извършени процесните доставки, цялата документация на „М.”ЕООД е иззета от органите на МВР, като по този начин представянето й от страна на дружеството, на органите на ревизията става невъзможно. Поради тази причина и съдът не кредитира изводите направени в приложения Ревизионен акт №*********/21.10.2011 г. издаден срещу „М.”ЕООД, тъй като същият е извършен по реда на чл.122 от ДОПК и заключенията в него не се базират на събрани по надлежния ред документи.
За да може да се запознае с нужните му доказателства на вещото лице по допуснатата ССЕ беше издадено съдебно удостоверение, което да му послужи пред МВР.
Видно от заключението на вещото лице, след като се е запознал с материалите по настоящото дело и с тези иззети от органите на полицията, по делото са налице доказателства за доставен 4980 тона слънчоглед от „М.”ЕООД на „Х.Б.”ООД. За да достигне до това заключение, вещото лице се е позовало на наличната по делото справка изходяща от „Пристанище Варна Запад”, от която е видно, че през процесния период „М.”ЕООД е доставило на пристанището 5 507 220 кг. слънчоглед./стр.3 от експертизата/ Това се доказва от представените по делото кантарни бележки изходящи от кантара на пристанището. В кантарните бележки са отбелязани номерата на автомобилите с които е извършен транспорта, които пък съответстват на посоченото в представените по делото товарителници. Вещото лице е установило и обстоятелството, че именно „М.”ЕООД е заплатило на „Е.”ООД, „П.Т.”ООД и ЕТ”Д.-Д.В.” транспорта на слънчогледа до пристанището.
Съдът намира, че горното е достатъчно за да се приеме, че процесния слънчоглед е бил в патримониума на „М.”ЕООД и същият реално е доставен и предаден на „Х.Б.”ООД на Пристанище „Варна Запад”. Издадени са данъчни фактури за извършената доставка, по които е извършено плащане и следователно за получателя на доставката възниква правото да ползва данъчен кредит за заплатения от него ДДС по фактурите.
Съдът намира, че след като са налице доказателства, че именно „М.”ЕООД се е манифестирало като собственик на доставения на пристанището за „Х.Б.”ООД слънчоглед, обстоятелство, което се доказва и от представените по делото товарителници е ирелевантно обстоятелството от кой точно субект е закупен този слънчоглед. В тази връзка съдът намира въпроса за доставчиците на „М.”ЕООД също за ирелевантен. Издирването на доставчиците на „М.”ЕООД би било необходимо, ако се обсъжда правото на „М.”ЕООД да ползва данъчен кредит, но не касае същото право на „Х.Б.”ООД. Въпреки, че в хода на допълнителната ССЕ, вещото лице е открило във файловете предоставени му от служителите на МВР доказателства за извършени от „М.”ЕООД, покупки на слънчоглед от ЕТ”Б.-К-М.М.”.
Въз основа на горното съдът намира, че са налице доказателства за реално извършване на доставките на слънчоглед, респективно за данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС.
След като по делото са налице доказателства, чрез които се установява осъществяването на преките доставки, то липсата на доказателства за осъществяването на предходните доставки не може да обуслови извод, че не са осъществени и преките доставки. В разпоредбите на ЗДДС касаещи правото на данъчен кредит няма изискване да бъде установен произхода на стоката. Въпреки липсата на легално определение за понятието „произход на стоката” в установената практика за целите на данъчното облагане се приема, че за стока с установен произход се приема тази, за която е доказано наличието на производител или вносител. Установяването на такъв произход на стоката обаче не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен произхода на стоката не обуславя извода, че въпросната стока въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставки и съответно, че не са осъществени реални доставки на тази стока. В този смисъл е и решението на Съда в Люксембург по обединени дела С-80 и С-142/2011 г.
За да възникне правото на данъчен кредит за получателя на една стока трябва да са налице кумулативно няколко обстоятелства – да е налице реално предаване на стоката, за доставката да е начислен ДДС и стоката да е използвана за облагаема сделка по смисъла на ЗДДС.
Съдът намира, че всички тези обстоятелства по отношение на жалбоподателя „Х.Б.”ООД са налице. Съгласно сключения между тях договор „Х.Б.”ООД е получило от „М.”ЕООД 4980 тона слънчоглед, доставен на пристанище „Варна Запад”. Получателя на доставката не е длъжен да изследва произхода на доставената му стока, а се интересува само от нейното качество и количество. Стоката е заплатена съгласно уговореното в договора и издадените от доставчика фактури, а след това е изнесена за трети страни. По този начин за „Х.Б.”ООД е изпълнен фактическия състав даващ му правото да получи данъчен кредит равен на платеният от него ДДС по процесните фактури.
В тази връзка съдът намира, че ревизионния акт в обжалваната му част е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Водим от горното и на основание чл.160, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт № 03251100148 от 25.10.2011
година, издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Варна, потвърден с
Решение № 868 от 13.01.2012 година на директор дирекция „Обжалване и управление
на изпълнението” Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която за „Х.Б.”ООД с ЕИК *********,
с адрес гр.Варна, ул.”К.М.”№7, представлявано от Б.Й., са установени задължения
по ЗДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по
данъчни фактури издадени от „М.”ЕООД за д.п. м.04.2011 година и м.05.2011
година в размер на 826 680 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 / четиринадесет/ дневен срок от съобщението до страните.
Административен съдия: