Решение по дело №295/2020 на Районен съд - Тервел

 

 

 

        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             №….

                            От публичен регистър, том №……,стр……..

Гр.Тервел,05.03.2021 година

                   Решение от книга за открити заседания №…… от 05.03.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

               Тервелският районен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                                         ПРЕДСЕТАЛ:ГАНЧО ДРАГАНОВ 

         при секретаря Милена Димова  с участието на  прокурора...................... сложи на разглеждане докладваното от  районния съдия Ганчо Драганов гр.дело №295 по описа на съда  за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

  Производството е образувано по искова молба постъпила в ТлРС с вх.№260248/08.10.2020г., депозирана първоначално пред Районен съд гр.Добрич с вх.№18779 от 24.09.2019г. от „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Московска №19, със законни представители В.М.С.и Д.Н.Н., чрез юрисконсулт Л.Д.М.- П. *** срещу Ф.Г.Т. с ЕГН********** с адрес ***, с  правно основание чл.79 от ЗЗД, срещу Ф.Г.Т. ЕГН ********** с адрес: ***, с който се иска да бъде осъден ответника по делото да заплати на Банка ДСК ЕАД дължимите суми по неизпълнен договор за кредит текущо потребление, а именно сумата от 9463,28 лева, представляваща главница, 850,06 лева неплатена редовна лихва за периода от 28.12.2018г. до 18.09.2019г., 18,51 лева- неплатена санкционираща лихва за периода от 28.12.2018г. до 18.09.2019г., 5,26 лева обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта за периода от 18.09.2019г. до 20.09.2019г., такса в размер на 95,90 лева, както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 24.09.2019г. до окончателното й плащане. Претендират разноски по настоящото производство.

В исковата молба се излагат съображения, че на 21.03.2018г. между “БАНКА ДСК" ЕАД , от една страна и Ф.Г.Т., ЕГН ********** от друга страна, като кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо потребление. Съгласно Договора Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 10000,00 лева. Със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване/първо усвояване. С Падежна дата 28-мо число.

Главницата по кредита се олихвявала с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е 9,10% годишно или 0.03 % на ден. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 10,55 % към дата на подписване на Договора. ГПР може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия.

Длъжникът е обслужвал кредита до 28,10.2018г. Служители на банката са правили многократни опити да се свържат с клиента. Изпращани са писма с обратни разписки, на адреса на длъжника, които са се връщали в цялост като непотърсени. Кредитът е с 9 броя не погасени месечни вноски.

Въпреки че са настъпили предпоставките предвидени в общите условия за настъпване на предсрочна изискуемост, предвид на невъзможността да се уведоми длъжника, ищеца счита, че тази предсрочна изискуемост е настъпила с предявяването на настоящият иск.

         С разпореждане от 05.12.2019г. ДРС  е изпратил на   ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Съобщението до ответника е върнато в цялост, със забележка, че лицето не е намерено на адреса след многократно посещение, същото се намира в чужбина, като в указания срок същият не се е явил да получи книжата по делото. По делото е приложена справка от Национална база данни „Население” от която е  видно, че адреса съвпада с този посочен в исковата молба, като е спазена процедурата по чл.47 от ГПК, а именно връчване на съобщението чрез залепване на уведомление. Направени са справки и в Търговския регистър, както и в ТД на НАП, от които е видно, че ответника няма актуален регистриран трудов договор и не осъществява стопанска дейност.

         С разпореждане от 03.06.2020г., съдът е допуснал назначаване на особен представител на ответника по делото съгласно разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК. След внасяне на депозит от ищцовата страна и определяне на адвокат за осъществяване на правна помощ на ответника от АК гр.Добрич, с разпореждане от 26.06.2020г. е назначен за особен представител адв. К.Н.К. от ДАК, на който е изпратен препис от исковата молба и приложените към същата доказателства с указания по чл.131-132 от ГПК. Разпореждането  е било получено от особеният представител на ответника съответно на 30.06.2020г.

В законоустановения едномесечен срок не е бил получен писмен отговор от особеният представител адв. К.Н.К. от ДАК, същият  не е взел  становище, не е направил   възражения, не е оспорил  истинността на представен документ, както и не е представил  писмени такива. Ответника също така не е упражнил  правата си по чл.211 ал.1, чл.212 и чл.219 от ГПК.  

В съдебно заседания ищеца не се представлява но с писмено становище от редовно упълномощен процесуален представител поддържа иска си и моли да бъде уважен изцяло, като основателен, както и да му бъдат присъдени разноските сторени по настоящото производство.

Ответника не се представлява по делото, но в писмено становище чрез особения си представител оспорва иска и моли да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По делото са приети следните писмени доказателства: заверени копия от договор за кредит за текущо потребление от 21.03.2018г., общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, договор за залог върху вземания, погасителен план, заявка за ползване на преференциален лихвен процент по кредит за текущо потребление, предоставян при условията на програма „Партньори плюс“, условия по стандартен кредит за текущо потребление, съдебно сетоводна експертиза.    

                   Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

          Искът като предявен от активно легитимирана страна пред надлежния съд се явява допустим. Разгледан по същество се явява и основателен по слредните съображения.

          Съдът приема изцяло установеното от заключението на вещото лице по отношение на дължимите суми претендирани от ищеца като същите не се разминават по размер.

          Между страните е възникнало облигационно отношение от сключен договор за кредит текущо потребление. Ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника паричен заем в размер на 10 000 лева, с което за ответника е възникнало задължение за плащане на 120 месечни погасителни вноски по уговорен погасителен план. Налице е неплащане на 9 месечни вноски като срокът на договора не е изтекъл изцяло, поради което ответникът дължи и уговорената лихва по договора за неплатените погасителни вноски тъй наречената възнаградителна лихва в искания размер от 850,06  лева, в каквато насока е и заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза. Ответникът комуто е възложена доказателствената тежест не доказва погасяване на задължението по договора. Страните не спорят относно размера на обезщетението за забава, като същото се явява дължимо предвид общите клаузи на договора. По тези съображение и съгласно представените доказателства съдът намира така предявеният иск за ицяло основателен и като такъв следва да го уважи. Предвид основателността на претенцията относно главното задължение основателно се явява и искането по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва върху признатото главно задължение – главница в размер на 9463,28 лева , считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

          По тези съображение и съгласно представените доказателства съдът намира така предявеният иск за ицяло основателен и като такъв следва да го уважи.

          С оглед изхода на производството и направеното искане от ищеца за присъждане на съдебни разноскипо настоящото производство, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ще следва  на ответника да бъде възложено  заплащането им в размер на общо 1561,17  лв., включваща:  418,17 лв. държавна такса  и 843 лева – внесено от ищеца възнаграждение за особен представител и 300 лева внесено възнаграждение на вещото лице за извършената съдебно счетоводна експертиза.  

Водим от горното, Тервелският районен съд

 

Р    Е   Ш   И  :

 

         ОСЪЖДА Ф.Г.Т. ЕГН ********** с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ  на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Московска №19, със законни представители В.М.С.и Д.Н.Н. СУМАТА 9463,28 лева, представляваща главница по договор за кредит текущо потребление, 850,06 лева неплатена редовна лихва за периода от 28.12.2018г. до 18.09.2019г., 18,51 лева- неплатена санкционираща лихва за периода от 28.12.2018г. до 18.09.2019г., 5,26 лева обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта за периода от 18.09.2019г. до 20.09.2019г., такса в размер на 95,90 лева, както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 24.09.2019г.  до окончателното й плащане.           

ОСЪЖДА Ф.Г.Т. ЕГН ********** с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ  на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Московска №19, със законни представители В.М.С.и Д.Н.Н., сторените по настоящото производство разноски в размер на 1561,17 лева.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                

                                                         СЪДИЯ: