Р Е Ш Е Н И Е
№ 260009
гр. П., 10.01.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдия
К. Костадинова гр.д. № 2036 по описа
на съда за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. М.Т., срещу Р.С.М., с ЕГН: **********, с
която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 362.66 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 127, находящ се в гр. П.,
ул. Г.М., бл**вх**от които главница в размер на 309.20 лева за периода от
01.10.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл,. и м. 07.2018 г. и за периода от 01.11.2018
г. до 30.04.2020 г. вкл, и 53.46 лева – обезщетение за забава за периода от
08.12.2017 г. до 04.01.2021 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата
молба са представени: копие от извлечение от сметка и копие от вестник „СъП.”
от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. В хода на производството по делото е представена декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подадена лично от ответника по делото.
Препис от исковата молба е връчен на
ответника чрез лице от домашните /пълнолетна дъщеря/ – на 28.09.2021 г. В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, не е
постъпил писмен отговор. В подаденото възражение по ч.гр.д. № *** г. по описа
на Пернишкия РС е посочено, че сумите не се дължат, доколкото длъжникът не бил
собственик на имот с адрес: гр. П., ул. М.С., бл. *, вх. *, ап. **.
Предвид
възражението на ответника е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
издадената по ч.гр.д. № *** г. по описа на Пернишкия РС заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК като в същата е записан правилният
адрес на имота: гр. П., ул. Г.М., бл**вх**ап. ***.
В исковата
молба адресът на топлоснабдения имот е записан правилно, но в законоустановения
срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, не е постъпил писмен
отговор.
В първото по
делото съдебно заседание, проведено на 13.12.2021 г., процесуалният
представител на ищцовото дружество прави искане за постановяването на
неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът,
редовно призован – призовката за насроченото заседание му е връчена лично на 22.11.2021 г., не се явява в
първото по делото съдебно заседание. От страна на последния не е постъпило
искане делото да бъде разгледано в негова отсъствие.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 от ГПК, като съображенията за
това са следните:
На ответника
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание. Независимо от това ответната страна не е
подала отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото,
за което е редовно призована, както и не взема становище по спора. Не е
депозирано и искане делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. В първото
съдебно заседание ищецът прави искане за постановяване на неприсъствено решение
спрямо ответника.
От
представените писмени доказателства (копие от извлечение от сметка, копие от
вестник „СъП.” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди и декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подадена лично от
ответника по делото) може да се направи извод за вероятната основателност на
предявените искови претенции. Предвид изложеното съдът намира, че са налице
кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.
В този
смисъл настоящият състав намира за основателни исковите претенции на „Топлофикация
П.“ АД срещу
Р.С.М., с
ЕГН: ********** за установяване на следните вземания: сумата от 309.20 лева, представляваща
главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2017
г. до 30.04.2018 г. вкл,. и м. 07.2018 г. вкл,, както и за период от 01.11.2018
г. до 30.04.2020 г. вкл., начислена за топлофициран имот – апартамент № 127,
находящ се в гр. П., ул. Г.М., бл**вх**както и сумата от 53.46 лева –
обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 08.12.2017 г. до 04.01.2021
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението.
Горното налага
предявените исковете да бъдат уважени, като на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК,
съдът не следва да излага мотиви за това.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила ищцовата страна:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС П.:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 75 лева,
от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, които
са действително извършени. С оглед изхода на делото тези разноски следва да му
бъдат присъдени изцяло.
По
разноските в производството по гр.д. № **** г. по описа на РС П.:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 140 лева,
от които 25 лева държавна такса, 15 лева за съдебни удостоверения и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение, видно от представен списък по чл. 80 от ГПК. Същите са
действително извършени, поради което следва му бъдат присъдени изцяло.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Р.С.М., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „Топлофикация П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, сумата от общо: 362.66 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия, за имот – апартамент № 127,
находящ се в гр. П., ул. Г.М., бл**вх**от които главница в размер на 309.20 лева за периода от 01.10.2017 г.
до 30.04.2018 г. вкл,. и м. 07.2018 г. и за периода от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г. вкл, и 53.46 лева –
обезщетение за забава за периода от 08.12.2017 г. до 04.01.2021 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на ЗИПЗ – 19.01.2021 г. до окончателното плащане на сумата, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА Р.С.М., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация П.“
АД, с ЕИК: ********* сумата от 75 лева, представляваща разноски в производството
по ч.гр.д. № *** г. по описа на Пернишкия РС и сумата от 140 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство.
Решението е
постановено при условията на неприсъствено такова, поради което на основание
чл. 239, ал. 4 от ГПК не подлежи на обжалване в тази му част.
Препис от
решението да се връчи на страните по делото.
Изисканото ч. гр. д. № 213 по описа за 2021 г. на Пернишкия РС
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА