за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.37 и сл. от ГПК. Постъпила е молба от Диана Чавдарова Йорданова , като собственик на ЕТ"ЙЕЛИС-Диана Чавдарова" , ответник по горното дело , чрез пълномощника и адв. Снежана Стефанова , в която твърди, че на 03.05.2007 г. получила съобщение за изготвеното съдебно решение по делото , в което се съдържало указание , че решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред АС-Пловдив.Пропуснала срока за обжалване, поради особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 37 от ГПК. Страдала от Рекурентно депресивно разстройство. Според лекуващия лекар , към датата на изтогвяне на епикриза № 513/28.05.2007 г. липсва съществена промяна в състоянието й , болната отказва стационарно лечение и терапията продължава в дома при корекция на медикаментите. Счита ,че психичното състояние обосновава извода, че в периода от получаване на съобщението за изготвеното решение, до изтичане срока на обжалване не е била в състояние да направи реална и трезва преценка на смисъла и значението на полученото съобщение, както и да предприеме адекватни процесуални действия за обжалване на неблагоприятното за нея съдебно решение. Моли съдът да постанови определение , с което да възстанови пропуснатия срок за обжалване на решение № 68/26.04.2007 г. по горното дело. С молбата са представени жалба до АС-Пловдив и епикриза № 513/28.05.2007 г. на АИСМП-Психиатрия гр. Кърджали. Молбата се поддържа със същите оплаквания. Ответника по молбата моли съдът да откаже възстановяване на пропуснатия срок за въззивно обжалване . Счита , че от доказателствата по делото не се установят особени непревидени обстоятелства, поради които страната е пропуснала срока за обжалване на съдебното решение. Установявало се , че молителката страда от психично заболяване, което е хронично, а не внезапно и същото датира от 1993 г. , т.е. повече от 14 години. При разглеждане на гр.д.№ 237/2005 г. на Районен съд - Кърджали молителката е била болна от същото заболяване , но никъде по делото не е правила твърдения , че не съзнава какво извършва и какво се предприема от нейно име, при аналогичен резултат по делото. Твърди, че двете психиатрични експертизи, които не са изготвени съгласно изискванията на Наредба № 23/ 18.05.1994 г. на МП и МЗ и Наредба № 24/07.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Психиатрия" на МЗ, не установяват особени непредвидени обстоятелства, поради които страната е пропуснала срока за въззивно обжалване на съдебно решение . Заключението на вещото лице не следва да се приема от съда, тъй като е изготвено въз основа на твърдения на молителката единствено за един отминал период , за който заявявала, че не била адекватна по отношение на действителността.В заключението се казвало, че молителката не можела да има адекватна преценка, а в същото време пред вещото лице изложила адекватни сведения за състоянието си за два или три месеца назад. Окръжния съд, след преценка на доказателствата , приема за установено следното: Производството по делото е по чл.37,ал.1 от ГПК , който дава възможност на страната, пропуснала установения от закона срок за обжалване на един съдебен акт , да поиска възстановяването му, когато пропущането се дължи на особени непредвидени обстоятелства. От съдържанието на молбата се установява, че лекуващия лекар в епикризата си е посочил, че от началото на м.април 2007 г. психичното й състояние се влошило и това състояние не се е променило към 28.05.2007 г. , датата на издаване на епикриза № 513/28.05.2007 г. на АИСМП- Психиатрия г.Кърджали . Твърди, че в периода от получаване на съобщението за резултата от горното дело до изтичане срока за обжалване не била в състояние да направи реална и трезва преценка на смисъла и значението на полученото съобщение . Съдът намира , че изложените обстоятелства не са от категорията "особени непредвидени обстоятелства" по смисъла на чл.37,ал.1 от ГПК. "Особените непредвидени обстоятелства" по смисъла на чл.37,ал.1 от ГПК трябва да са от такъв характер , че да създават непреодолима пречка , обективна невъзможност по никакъв начин да не може молителката да спази установения от закона срок. От представената по делото епикриза № 513/28.05.2007 г. на АИСМП-Психиатрия г.К-ли се установява , че молителката страда от Рекурентно депресивно разстройство -сегашен епизоõ тежък без психотични симптоми. Анамнезните данни в епикризата сочат, че заболяването датира от м.декември 1993 г. , а влошаването на състоянието е започнало през м.април 2007 г. В тази връзка вещото лице в първоначалната експертиза сочи, че при клиничното изследване на психичния статус на молителката се установява , че по време на интервюто е била психомоторно вътрешно напрегната, контактна , ориентирана ауто и алопсихично , със съзнание за нервно заболяване , апсихотична , емоционално и волево неустойчива, с дистимен фон , споделя психотравмени събития , мисловен процес съглсуван.Споделила е и за получен документ от съда, който подписала без да знае какво подписва и че изпълнила съветът на адвоката си за проверка на този факт по делото. Заключението на експертизата е в смисъл, че през м.април 2007 г. психичното състояние на молителката се е влошило значително и е с изразена депресивна симптоматика .Състоянието е преценено от лекуващия лекар като Тежък депресивен епизод и въпреки медикаментозното лечение не е отчетена съществена промяна на състоянието. За м. април и май 2007 г. депресивната симптоматика се изразява в емоционална потиснатост, анхедония, тревожност , напрегнатост, снизени подтици, нежелание за дейност и общуване, социална изолация, липса на обичайни интереси , безразличие към всичко, което се случва с нея и около нея, невъзможност да организира , планира и решава задачи от ежедневието си , мисли в депресивен стил, със снизена концентрация на вниманието и паметови способности , с безапетитие, безсилие, усещане за силна болезненост на тялото. Съдът възприема тази част от заключението на вещото лице. В частта обаче, в която вещото лице счита, че за периода от 03.05.до 18.05.2007 г. молителката не е била в състояние да преценява същността и значението на юридически документи и самостоятелно да взема решения, не се възприема от съда , тъй като тези обстоятелства не са обсъждани в клиничното изследване на психичния статус, а и вещото лице може да направи преценка на психичното състояние към момента на интервюто с молителката, когато е дала адекватни отговори на въпросите на вещото лице. Освен това съдът не възприема и преценката на вещото лице , че състоянието на Чавдарова се харакретизира с рецидивираща депресивна симптопатика , като последния депресивен епизод е тежък,тъй като възпроизвежда мнението на лекуващия лекар към 28.05.2007 г..Преценката , че това психично състояние представлява обстоятелство , което се отразява на състоянието и да получава книжа по делото не намира опора в психичния статус на молителката. Нещо повече, за периода от 3-18.05.2007 г. липсват данни за извършен психиатричен преглед, от които да се установяват данни за особено непредвидено обстоятелство в психичното състояние на молителката. С оглед на тези обстоятелства съдът не обсъжда и допълнителната експертиза по делото , тъй като е поставен и вещото лице е дал отговор на правен въпрос. Или от изложеното следва , че характерът на заболяването на молителката не е от категорията заболявания, което да въздейства по такъв начин , че да създава непреодолима пречка и обективна невъзможност по някакъв начин да не може да спази срокът за обжалване на съдебния акт по делото. По делото се установява, че психичното състояние на молителката е с изразена депресивна симптоматика и датира от 1993 г.. Безспорно е , че през м. април 2007 г. състоянието й се е влошило , но това не е попречило на мисловната й дейност и паметови способности. Лечението й е протичало при обичайни домашни условия без откъсване от работа като главен редактор на вестник.. Освен това в производството по делото молителката има упълномощен адвокат, с който е следвало да комуникира след получаване на съобщението за резултата от делото , за да спази срока за обжалване. Заболяването на молителката не е съставлявало пречка за това, тъй като същото няма внезапен характер, т.е. то няма характер на непредвидено обстоятелство и не е особено , с оглед продължителността му. Или настъпилото за молителката събитие , свързано с влошаване на психичното й състояние през м. април 2007 г. би могло да се преодолее чрез контакт с адвоката , за да й бъде оказана правна помощ и да извърши съответното процесуално действие по делото, така както е търсила медицинска помощ за здравословното си състояние. С оглед на изложеното съдът намира, че в случая не са налице уважителни причини , настъпили в резултат на непредвидени обстоятелства , които да обуславят възстановяване на пропуснатия срок от молителката за подаване на въззивна жалба срещу постановено съдебно решение, при което следва да се откаже възстановяне на срока. Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТКАЗВА възстановяване на пропуснатия от Диана Чавдарова Йорданова с ЕГН ********** , собственик на ЕТ "ЙЕЛИС-Диана Чавдарова" със седалище и адрес на управление г. Кърджали, ул. "Христо Ботев" 1 , бл. "Саварона" ап.8, чрез адв. Снежана Стефанова, от г. Пловдив, ул. "Хан Кубрат" № 2, ет.3, срок за въззивно обжалване на решение № 68/ 24.04.2007 г. по гр.д. № 256/2006 г. по описа на КОС. Определението може да се обжалва с частна жалба пред АС-Пловдив в седмодневен срок от получаване на съобщението, че е обявено.
Председател:
|