РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2080
16.11.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив,
петнадесети състав, в публично заседание на пети ноември, две хиляди и двадесета
година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г..
Като разгледа
докладваното АД № 1857 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145,
ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 42 от Закона
за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия
(ЗООРППСМ).
Образувано е по
жалба на В.Д.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат М.А., против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 20-2371-0059 от
25.06.2020г., издадена от Началника на Първо РУ-СДВР, с която на В.Д.К., на основание чл.42 във връзка с чл.30, ал.1,
т.1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни
мероприятия /ЗООРПСМ/, е наложена забрана за посещение на спортни мероприятия в
страната и чужбина за срок от една година.
Жалбоподателят намира, заповедта за
неправилна като сочи, че не е извършил вмененото му нарушение. Твърди, че административно-наказателното
производство е започнало с издаване на АУАН № 2371/25.06.2020г. като в хода на производството
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта
и при издаване на заповедта. Излагат се подробни мотиви в тази насока.
Иска се отмяната на оспорената
заповед и разноските по делото в размер на държавната такса, която е заплатена
от жалбоподателя.
Ответникът по жалбата – Началникът
на Първо РУ-СДВР, в писмени бележки на процесуалния си представител, гл. юриск. Н.Г., оспорва жалбата и иска същата да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Пловдив в настоящия състав, намира жалбата
за подадена от лице с правен интерес – адресат на заповедта. Заповедта е
връчена на В.К. на 25.06.2020г. (видно
от направеното в нея отбелязване), а жалбата е изпратена до Първо РУ София на 29.06.2020/първият
работен ден след изтичане на тридневния срок на 28.06.2020г.-неделя/, видно от
известие за доставяне-л. 16 по делото и проследяване на пратка –л. 17 по
делото/, поради което следва да се приеме, че е подадена в срок и е допустима.
Съдът намира за установено следното
от фактическа страна:
От приложените по делото писмени
доказателства: Протокол за писмено показание на свидетел по ЗООРПСМ от
25.06.2020г. /л. 39/ по делото и л. 40
по делото;Заповед за задържане на лицето В.Д.К.; Протокол за личен обиск от
24.06.2020г. /л. 42/; Декларация от 24.06.2020г от В.К.; Обяснения от
25.06.2020г от В.К. /л. 44/; Докладна записка от старши инспектор Ив. Я.до
Началника на 01 РУ-СДВР /л. 45/, в което е посочено, че в диспозитива на
съставения акт е изписана дата 25.06.2020г, а следва да се чете 24.06.2020г.,
се установи, че не на 25.06.2020г, а на 24.06.2020г. , в гр. София, на бул. „Драган
Цанков“ № 3, на стадион „Българска армия“, е проведена футболна среща между
отборите на ЦСКА София и Ботев –Пловдив.
В оспорената Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 20-2371-0059 от 25.06.2020г., издадена от
Началника на Първо РУ-СДВР е посочена дата на извършване на нарушението
25.06.2020г, около 20.40 часа, която дата не отговаря на представените по
делото писмени доказателства.
По делото са събрани гласни
доказателства. Съдът не кредитира показанията на свидетеля И.Ш., тъй като
същите не кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
При
така установеното от фактическа страна,
съдът в настоящия си състав стига до следните правни изводи:
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК,
законосъобразността на оспорения административен акт се преценява на всички
основания по чл.146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен
административен орган и в установената форма, спазени ли са
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по
издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Оспорената заповед е издадена от Х.Б.Б. на длъжност Началник на Първо РУ-СДВР. Съгласно чл. 42
изр. първо от ЗООРПСМ, принудителната административна мярка по чл. 41, т. 1 се
налага със заповед на началника на районното управление на МВР по
местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице. В случая местоизвършването на нарушението
попада в територията на Първо РУ на СДВР. Следователно оспорената заповед е
издадена от компетентен административен орган .
При издаването на заповедта, обаче,
са допуснати съществени процесуални нарушения.
Административният орган не е
установил точната дата на извършване на нарушението. От коментираните по-горе
писмени доказателства се установи, че на
24.06.2020г. е проведена футболната среща в гр. София, на бул. „Драган Цанков“
№ 3, на стадион „Българска армия“, между отборите на ЦСКА София и Ботев
–Пловдив.
Следователно не може да се приеме за
категорично установено, че описаното
нарушение, в процесната ЗПАМ, е извършено от жалбоподателя на
25.06.2020г., тъй като на тази дата не се е провела футболна среща между сочените
два отбора в гр. София, на стадион „Българска армия“.
При това положение не става ясно какви
точно факти и обстоятелства е установил административният орган при издаването
на процесната заповед. Издадената заповед се явява немотивирана, издадена при
неизяснена фактическа обстановка, което безспорно рефлектира върху правото на
защита на административнонаказаното лице.
При издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, което води до нейната отмяна.
По изложените съображения,
следва да се приеме, че незаконосъобразно административният орган е наложил на
жалбоподателя оспорената принудителна административна мярка, поради което
подадената жалба, като основателна, ще следва да бъде уважена.
Своевременно са претендирани
разноски от процесуалния представител на жалбоподателя, които се установиха в
размер на 10 лв. /десет лева/, внесена държавна такса.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ХV състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 20-2371-0059 от
25.06.2020г., издадена от Началника на Първо РУ-СДВР.
ОСЪЖДА
СДВР да заплати в полза на В.Д.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в
размер на 10 лв. /десет лева/.
Решението е окончателно.
Административен
съдия: