№ 36341
гр. София, 13.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело ..231110112283 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. К. В., чрез адв.
И., срещу С. Б. Т..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание
чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че е
собственик на ¼ идеална част от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект
в сграда, с идентификатор ..., находящ се в гр. София, район „Красна поляна“, ..., с
площ от 110 кв. м., ведно с прилежащите тавански помещения, както и 50/100 идеални
части от общите части на сградата и 50/100 идеални части от поземления имот, върху
който е построена сградата с идентификатор ... Твърди, че придобила правото на
собственост върху процесния имот заедно с бившия й съпруг – Б. С.ов Т., при
условията на съпружеска имуществена общност, на основание сключен договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по чл. 21
ЗСГ, обективиран в Нотариален акт .., том .., дело № 5185/05.11.1986 г. по описа на
нотариус при СРС. По силата на договора придобили съвместно ½ идеална част от
процесния имот, като след развода им през 1990 г. помежду им била налице
обикновена съсобственост при квоти от по ¼ идеална част за всеки от тях. Твърди, че
до 2021 г. имотът се е обитавал от друг съсобственик – А.Г.Х., като до смъртта си
единствено той упражнявал фактическа власт върху имота. Сочи, че наскоро при
предприети от нея действия по заплащането на данъците за имота, с изненада
установила, че по искане на ответника, който бил син на бившия й съпруг, била
извършена обстоятелствена проверка, в резултат на която същият бил признат за
собственик на притежаваната от нея идеална част от процесния имот, на основание
1
давностно владение. Поддържа, че ответникът бил неоснователно признат за
собственик на притежаваната от нея идеална част, доколкото същият не е упражнявал
фактическа власт върху имота, нито е заявявал намерението си за своене на процесната
идеална част от същия. Счита, че не са налице елементите от фактическия състав на
придобивната давност. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника
правото й на собственост на ¼ идеална част от процесния недвижим имот. Претендира,
на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, постановяването на отмяна на издадения в полза на
ответника нотариален акт № 88, том XL, дело № 12501, рег. № 16895/2019 г.
Обективира искане за разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор
на исковата молба. Навежда доводи за неоснователност на предявения иск. Сочи, че
ищцата е изгубила правото си на собственост върху процесния имот през 2008 г.,
когато същият го е придобил. Твърди, че от 1998 г. е във фактическо владение на
процесния недвижим имот. Сочи, че до смъртта си през 2021 г. А.Г.Х. е живял в
процесния имот, използвайки една стая, като заедно с него споделяли обща кухня, баня
и тоалетна, а отношенията им се характеризирали с разбирателство и нормално
съжителство, в качеството им на съсобственици. Твърди, че останалите стаи на етажа и
таванските помещения се използвали единствено от него, като същият е ремонтирал
таванските стаи и покрива поне веднъж на 3 – 4 години изцяло с лични средства.
Поддържа, че ищцата не е посещавала процесния имот и не се е интересувала от него,
считано от 1989 год. Сочи, че в период от над 23 години осъществявал трайно владение
върху процесния имот, което било явно, спокойно, несъмнено, поС.но и непрекъснато.
Отбелязва, че неплащането на данък от ищцата за период от над 30 год. е израз на
липсата й на заинтересованост към имота. Поддържа, че до настоящия момент владее
имота като собственик, като е придобил същия на първично правно основание –
изтекла в негова полза придобивна давност, която през годините не е била спирана,
нито прекъсване от страна на ищцата. В тази връзка, релевира възражение за изтекла в
негова полза десетгодишна придобивна давност. Отбелязва, че разполага с издаден
нотариален акт за собственост, възникнала на основание давностно владение, считано
от 2008 г. Оспорва твърдението на ищцата, че същата е собственик на 50/100 идеални
части от общите части на сградата и 50/100 идеални части от дворното място, върху
което е построена. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.
Претендира разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал.
1, предл. 2 ГПК, с който се претендира признаването за установено по отношение на
ответника, че ищцата е собственик на на ¼ идеална част от недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ..., находящ се в гр.
София, район „Красна поляна“, ..., с площ от 110 кв. м., ведно с прилежащите тавански
помещения, както и 50/100 идеални части от общите части на сградата и 50/100
идеални части от поземления имот, върху който е построена сградата с идентификатор
... В случай на уважаване на иска, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, ищцата е
обективирала искане за отмяна на издадения въз основа на извършена обстоятелствена
проверка нотариален акт за собственост в полза на ответника.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да докаже по делото,
пълно и главно, правото си на собственост върху ¼ идеална част от процесния
недвижим имот на твърдяното правно основание.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже наведените в отговора на
2
исковата молба правоизключващи правото на ищцата възражения. УКАЗВА на
ответника С. Б. Т. в едноседмичен срок от съобщението да заплати по сметка на СРС
такса за изготвяне на препис от подадения отговор на исковата молба за връчването му
на ищцовата страна в размер на 0,70 лева. При незаплащане на дължимата такса за
изготвяне на препис сумата ще бъда събрана принудително по реда на чл. 77 ГПК.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ОТЛАГА произнасянето по доказателственото искане на ищцата за събиране на
гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели за първото по делото съдебно
заседание, като УКАЗВА на ищцата, че на основание чл. 156, ал. 2 ГПК, същата следва
да уточни в срок до първото съдебно заседание кои факти желае да установи
посредством свидетелски показания.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата с правно основание по чл. 192
ГПК, тъй като същото не е необходимо за правилното решаване на правния спор.
ДОПУСКА, на основание чл. 159, ал. 2 ГПК, събирането на гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели на ответника, които да дадат показания
относно изложените от него твърдения.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника с правно основание по чл.
186 ГПК, доколкото ищцата не оспорва наличието на самостоятелни права на
собственост върху процесния имот в полза на А.Г.Х., когото е посочила като
съсобственик.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищцата, която може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото
съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото,
като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.11.2023
г. от 10.30 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе
преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4