Р Е Ш Е Н И Е
№ 90
гр. Русе, 09.05.2022 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Русе, в публичното заседание на 13 април 2022 г. в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ДИАНА КАЛОЯНОВА-ХРИСТОВА
СПАС СПАСОВ
при секретаря Цветелина Димитрова и в
присъствието на прокурора Емилиян Грънчаров
като разгледа докладваното от съдията Спасов к.а.н.д. №
70 по описа на съда за 2022 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от ППК
„Надежда-Ряхово“, с адрес в гр. Русе, чрез адв. М., против решение № 65/27.01.2022
г., постановено по а.н.д. № 1938/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с
което е потвърдено
наказателно постановление №
18-001655/23.08.2021 г. на директора на „Инспекция по труда” - гр. Русе с което
за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ й е наложена имуществена санкция в размер на
1 500 лв.
В касационната жалба и в о.с.з. се излагат
доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че
АУАН е бил издаден след изтичане на срока по чл. 34 от ЗАНН, съдът е направил
погрешна квалификация на влезлите в сила дадени задължителни предписания, не е
съобразена целта на налагане на административното наказание, доколкото за едно
и също нарушение са издадени множество наказателни постановления. Иска се
отмяна на решението на въззивната инстанция и постановяване на решение по
съществото на спора с което да се отмени издаденото НП. Претендират се
разноски.
Ответникът по касационната жалба – Държавна
инспекция по труда - Русе, чрез юрк. С., оспорва касационната жалба като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе
дава заключение за нейната неоснователност и оставяне в сила решението на
въззивната инстанция.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след извършена
служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима -
подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради
което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От фактическа страна е било установено, че
през м. ноември 2020 г. работници от кооперацията подали сигнал в дирекция
“Инспекция по труда“, че от дълго време не им е изплащано трудовото
възнаграждение. Била извършена проверка на кооперацията, като за същата бил
съставен протокол и в т. 120 от него било дадено задължително предписание
работодателят да изплати трудовото възнаграждение на работник за месец ноември
2020 г. в срок най-късно до 04.02.2021 г. Препис от протокола бил връчен лично
на жалбоподателя в качеството му на председател на кооперацията. На 21.01.2021 г.
жалбоподателят е поискал удължаване на срока на предписанията, което му било разрешено
с писмо изх. 21003270/22.01.2021г. на ДИТ, като срокът за изпълнение на
предписанията бил удължен до 25.02.2021 г. вкл. Доколкото дадените задължителни
предписания (ПАМ по см. на чл. 404 ал.1 т.1 от КТ), вкл. и това по т. 120 били влезли
в сила, като необжалвани на 18.03.2021 г. по работни места, в периода от
05.04.2021 г. до 09.06.2021 г. била извършена последваща проверка на
кооперацията, която установила, че даденото в т. 120 предписание не било
изпълнено, т.е. трудовото възнаграждение на работника за месец ноември 2020 г.
отново не било изплатено в предписания срок. За констатираното нарушение главен
инспектор в ДИТ - гр. Русе съставил АУАН против кооперацията, а въз основа на
него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение по
чл.415, ал. 1 от Кодекса на труда му наложил административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв.
За да потвърди наказателното постановление
съдът изложил от правна страна, че трудовото възнаграждение на конкретния
работник било начислено съобразно ведомостите за заплати за месец ноември, но
все още не било изплатено, вкл. и към момента на последващата проверка от
05.04.2021 г., за което бил даден нов срок до 01.07.2021 г., респ. бил
осъществен състава на нарушението.
Посочено е, че даденото задължително
предписание е индивидуален административен акт, който поради неоспорване от
адресата му е влязъл в сила и представлява стабилен акт, който е породил
целените с него правни последици, включително ангажиране на
административнонаказателна отговорност за адресата на акта.
Извършеното нарушение не е възприето от съда
като маловажно доколкото са дадени общо 191 задължителни предписания за
неизплатени трудови възнаграждения на всички работници на кооперацията за почти
цялата 2020 г.
Решението е правилно.
Не се споделят доводите на касационния
жалбоподател за изтекъл давностен срок от откриването на нарушителя по чл. 34
от ЗАНН. В настоящия случай контролният орган е издал предписание за изплащане
на трудови възнаграждения на 19.01.2021 г. Срокът за изпълнение на
предписанието е бил 04.02.2021 г. Председателят на ППК „Надежда – Ряхово“ е
подал искане за удължаване на този срок и ДИТ – РУСЕ го е удължила до
25.02.2021 г. На 24.02.2022 г. председателят на кооперацията е подал ново
искане за ново удължаване на този срок, тъй като е заявил, че не може да
изпълни предписанията, даже и с удължения срок. ДИТ – Русе е отказала повторно
удължаване на срока, но неправилно касационният жалбоподател счита, че това е
моментът от който е започнал да тече тримесечният срок по чл. 34 от ЗАНН,
доколкото след този начален момент контролният орган следва да извърши нова
проверка за изпълнение на даденото предписание, независимо от твърденията на
задълженото лице. Едва след извършване на проверката започва да тече срокът по
чл. 34 от ЗАНН. Това е така, тъй като актосъставителят не е обвързан от
твърденията на задълженото лице. С оглед дадените, както се каза по-горе,
множество идентични предписания, е възможна хипотеза, в която актосъставителят
да констатира изпълнение или частично изпълнение по някои от тях, като в тази
хипотеза липсва открит нарушител, поради което дължимото процесуално действие е
последваща проверка.
Не е налице нарушение на чл. 12 от ЗАНН,
предвиждащ че административните наказания се налагат с цел да се предупреди и
превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Касае се за множество
осъществени нарушения, поради неизпълнени над 190 предписания.
Неясно е какво е възражението срещу
наложеното задължително предписание. Същото е влязло в сила като необжалвано,
поради което представлява годно изпълнително основание. Районният съд не може
да осъществява инцидентен контрол върху неговата законосъобразност, а само да
зачете неговата изпълняемост.
Наложеното наказание е предвиденото от
закона. При индивидуализиране на наказанието административнонаказващият орган
правилно е отчел всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съобразил
се е с правната норма на чл. 12 от ЗАНН, както и с тази на чл. 27 от ЗАНН и не
на последно място с високата степен на обществена опасност на нарушението,
което засяга права и законни интереси на работниците. Наложеното наказание е
съразмерно на извършеното нарушение, определено е на установения минимум, въпреки
че в хода на производството са установени налични доказателства за множество
нарушения на трудовото законодателство и издадени в тази връзка наказателни
постановления. От приобщените по делото гласни доказателства се установява, че
за минали периоди са съставяни и други НП за неизплатени възнаграждения.
Констатира се, че наказаното лице е отказало процесуално съдействие на
актосъставителя.
Решението като правилно следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на спора в полза на ответника
следва да се присъдят претендирани разноски за касационната инстанция в размер
на 80 лв. на осн. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на осн. чл.
221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс Административен съд – Русе,
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА №
65/27.01.2022 г., постановено по а.н.д. № 1938/2021 г. по описа на Районен съд
- Русе
ОСЪЖДА ППК „Надежда – Ряхово“ да заплати на дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Русе сумата 80 лв. разноски по делото,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: