М О Т И В И
към Решение по АНД № 6840 по описа за 2019 година
ПРС,
Втори нак.състав
Производство
по реда на Глава ХХVІІІ, чл.376 и следващи от НПК.
С Постановление от
31.10.2019г. Районна прокуратура гр.Пловдив е внесла в Районен съд гр.Пловдив С-Пловдив
материалите по досъдебно – бързо производство № 316/2019г. по описа на РУ Труд
при ОД на МВР Пловдив, водено срещу обвиняемия Д.Й.Ш. с ЕГН ********** за
престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, с предложение обвиняемият да бъде освободен
от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание по реда
на чл. 78а от НК, за това че на 12.10.2019г. в с.Б., обл.Пловдив не е изпълнил
Заповед за защита от домашно насилие – Заповед за незабавна защита № 176 от
08.10.2019г. издадена въз основа на Определение № 11174/2019г. на I граждански
състав по гражданско дело № 16181/2019г.
по описа на Районен съд гр.Пловдив.
В съдебно заседание представителят на
РП-Пловдив поддържа горното предложение, като изразява становище, че
обвинението е доказано по несъмнен начин и са налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, като предлага на обвиняемия да бъде наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лева.
Привлеченият към
административнонаказателна отговорност Д.Й.Ш. не се явява в проведеното съдебно
заседание и не изразява становище по така внесеното обвинение.
Адв.Т.Л. – служебен
защитник на обвиняемия изразява становище за доказаност на обвинението и
налагане на административно наказание на подзащитния и в размер на 500 лева.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Обвиняемият Д.Й.Ш. е роден на *** ***, б., български
гражданин, основно образование, неженен, неосъждан, ****, с ЕГН **********,***.
Свидетелите М.Ш.и Й. Ш. живеели в къща на адрес *** заедно със сина им
– обвиняемият Д.Ш.. През последните години обвиняемият системно злоупотребявал
с алкохол, поради което започнал да се кара с родителите си. През последните
месеци скандалите в къщата на Ш. се учестили, като обвиняемият започнал да
тормози психически и физически родителите си, включително като ги удрял и им се
заканвал че ще ги пребие.
На 02.10.2019г. обвиняемият
Ш. ударил майка си – свидетелката М.Ш.с чаша по главата, а баща си – свидетел Й.
Ш. – с табуретка по главата, което наложило родителите му да потърсят
медицинска помощ и помощ от полицията.
На 07.10.2019г.
свидетелите М.Ш.и Й. Ш. подали молба до Районен съд гр.Пловдив за издаване на
заповед за защита от домашно насилие и образувано гражданско дело № 16181/2019г.
по описа на Районен съд гр.Пловдив, I граждански състав. С определение № 11174
от 08.10.2019г. по посоченото гражданско дело е била издадена Заповед за
незабавна защита № 176, която заповед задължавала обвиняемият Ш. да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо родителите си – свидетелите М. и Й. Ш.. Със същата заповед обвиняемият Ш. е бил
отстранен от съвместно обитаваното с родителите му жилище, находящо се в с.Б.,
обл.П., ул.“ ***“ № **, както и му се забранявало да приближава жилището и
местата за социален отдих и контакти на родителите му – М.Ш.и Й. Ш.., до
приключване на производство с влязъл в сила съдебен акт.
Във връзка с издаденото
Определение и Заповед за незабавна защита, на 11.10.2019г. свидетел П.И.–
служител при РУ на МВР с.Труд посетил адреса на обвиняемия Ш., като го запознал
със съдържанието на заповедта, включително и с извеждането му от имота и
забраната на същия да посещава имота до приключване на гражданското дело. За
запознаване със Заповедта за незабавна защита № 176 обвиняемият Ш. написал
ръкописно обяснение. Освен това, свидетел П.И.съставил на обвиняемият Ш. и
протокол за полицейско предупреждение, на основание чл.65 от ЗМВР, в който
изрично било посочено обвиняемият да се въздържа от извършването на всякакъв
акт на физическо, психическо или друга форма на насилие спрямо М. и Й. Ш., да
не приближава М. и Й. Ш., като и жилището им на адрес с.Б., обл.П., ул****,
както и стриктно да спазва издадената Заповед за защита № 176, издадена на
08.10.2019г. по гр.д. № 16181/2019г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, I
граждански състав.
След запознаване със
Заповедта , обвиняемият напуснал жилището на родителите си. Около 18:00 часа на
12.10.2019г. обвиняемият Ш. се върнал в жилището на родителите си – М. и Й. Ш. на
адрес с.Б., обл.П., ул.“ ****. Същият бил видимо пиян и изключително агресивен,
като започнал да псува и да се заканва на родителите си че ще ги пребие.
Свидетелката М.Ш.силно се притеснила и уплашила, поради което веднага се
обадила на дъщеря си Р.Д., която незабавно подала сигнал на телефон 112. Сигналът
от телефон 112 бил препратен в РУ на МВР – Труд за вземане на отношение, като
незабавно на място пристигнал свидетел Г.Г. – служител в РУ – Труд, който
установил обвиняемият Ш. в двора на къщата на свидетелите М. и Й. Ш.. Обвиняемият
бил в нетрезво състояние и миришел на алкохол, като свидетелите М. и Й. Ш. били
видимо притеснени и уплашени от присъствието и поведението на сина им, като
помолили полицейския служител за съдействие. В тази връзка обвиняемият Ш. бил
отведен в сградата на полицейското управление, където бил задържан за срок от
24 часа по реда на ЗМВР, а по случая било образувано бързо производство.
Привлечен като обвиняем Д.Ш.
не е представил отношение за вина и е ползвал правото си да не дава
обяснения.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства – писмени и гласни които съдът кредитира
изцяло като обективни, логични и неопровергани от целокупния доказателствен
материал. Обвиняемият Д.Ш. е имай знание за издадената срещу него заповед за
незабавна защита, е посетил жилището на родителите си където се е държал
агресивно.
Настоящият съдебен състав намира, че
съвкупният доказателствен материал е еднопосочен и се намира в отношение на
пълно съответствие, поради което в конкретния случай не се налага
самостоятелното обсъждане на доказателствата по делото, доколкото липсва спор
както по фактите, така и по правната страна на деянието.
При така установената по несъмнен начин и
неоспорена фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието
си обвиняемият Д.Й.Ш. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.296, ал. 1 НК като на 12.10.2019г. в с. Б., обл. Пловдив,
не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие – Заповед за незабавна
защита № 176 от 08.10.2019 г., издадена въз основа на Определение №11174/2019
г. на І гр. с. по гр.д. №16181/2019 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив.
От обективна страна обект на престъплението
по чл.296, ал. 1 НК са обществените отношения, свързани с правосъдието. Предмет
на престъплението са именно тези отношения. Престъплението е формално и за
осъществяването му не се изисква настъпването на определен противоправен
резултат.
На първо място следва да се посочи, че в
случая съдът приема, че нарушената от обвиняемия заповед за защита от домашно
насилие е годен за изпълнение съдебен акт.Действително в разпоредбата на
чл.296, ал.1 НК е предвидена наказателна отговорност за лице, което не изпълни
Заповед за защита от домашно насилие. Последната, както и Заповедта за
незабавна защита са различни съдебни актове, издадени на различно основание и
по различен ред. Същевременно и двата акта се издават от съд по реда, предвиден
в ЗЗДН, като със същите се налагат идентични по своя характер и естество
ограничителни мерки - тези предвидени в разпоредбата на чл.5 от ЗЗДН. Тази констатации следват от посочените в
ЗЗДН основания за издаването на Заповедите, съответно предназначението им. В този смисъл в
разпоредбата на чл.296, ал.1 от НК законодателят използва термина „Заповед за
защита от домашно насилие” по-общо, като няма предвид единствено съдебния акт,
издаден по реда на чл.15 от ЗЗДН. Под “Заповед за защита от домашно насилие”
следва да се разбира всеки акт на съда, издаден на основание определена
разпоредба на ЗЗДН, с който на дадено лице се налагат някои от предвидените в
този закон мерки за защита независимо от правното основание, реда на издаване,
възможност за обжалване и т.н. В противен случай би се стигнало до
неизпълнението на съдебен акт, с който се налагат мерки за защита по ЗЗДН, да
остане несанкционирано, особено като се има предвид хипотезата по чл.18, ал.1
от ЗЗДН - при наличие на данни за пряка, непосредствена или последваща опасност
за живота или здравето на пострадалото лице. В този смисъл Заповедта за
незабавна защита е напълно годен за изпълнение съдебен акт, който обвиняемият
не изпълнява, след като му е известно съществуването му и предписаните в същия
мерки за защита.
Видно от приетите по делото
доказателства обвиняемият Ш. е знаел за
издадената срещу него заповед за домашно насилие в полза на свидетелките М. и Й.
Ш., както и че на 12.10.2019г. е жилището им, от което е бил отстранен и което
му е било забранено да приближава и е извършил спрямо тях на психическо
насилие, изразяващ се в отправени по отношение на същите псувни и закани за
физическа увреда. Предвид всичко гореизложено съдът приема, че с извършените от
страна на обвиняемия действия, същият е реализирал от обективна страна съставът
на престъплението по чл. 296, ал. 1 НК.
От субективна страна
обвиняемият Ш. е действал с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, хипотеза
1-ва от НК, като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Обвиняемият е съзнавал, че срещу него е издадена заповед за защита от домашно
насилие, по силата на която няма право да доближава жилището на свидетелите М.
и Й. Ш., както и каквото и да по вид насилие по отношение на тях, и въпреки
това на посочените по-горе дата и място, същият е посетил дома на свидетели Ш.
и извършил спрямо тях акт на психическо
насилие, изразяващ се в отправени по отношение на същите псувни и закани.
По изложените съображения съдът прие за
доказано, че обвиняемият Д.Й.Ш. е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, състава на
престъплението по чл.296, ал.1 от НК, поради което го призна за виновен по така
повдигнатото му обвинение.
Видно от приложената по
делото справка за съдимост обвиняемият Д.Ш. не е осъждан и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по реда на чл.78а от НК. Същият е пълнолетно лице, като за извършеното от него
умишлено престъпление НК предвижда наказание лишаване от до три години или
глоба до 5000 лева. Отделно от това, в случая не са налице отрицателните
предпоставки на чл.78а, ал.7 от НК и от
престъплението, което е формално, т. нар. “на просто извършване”, не са
причинени съставомерни имуществени вреди.
С оглед на изложените фактически и правни изводи са налице материално-правните
предпоставки обвиняемият Д.Ш. да бъде освободен от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление по чл.296, ал.1 от НК, като му бъде наложено
административно наказание “глоба” по реда на чл.78а от НК. Разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК предвижда
административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева. При индивидуализирането на административното
наказание “глоба” съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства за
обвиняемия ниската степен на обществена
опасност на личността му, предвид чистото съдебно минало, липсата на криминална
регистрация, както и младата възраст на същия. От друга страна съдът не отчете
наличието на отегчаващи вината обстоятелства. По делото не са представени от
страните данни относно материалното положение на обвиняемият, както и за
размера на доходите които получава и разполага.
Поради това настоящият
състав счете, че е справедливо размерът на наложената му глоба да бъде определен в минималния
предвиден в закона размер. Ето защо съдът определи и наложи на обвиняемия Д.Ш. административно
наказание “глоба” в размер на 1000
/хиляда/ лева, като счете, че така определеният размер на глобата, се явява
справедлив и достатъчен за постигане целите на наказанието.
В хода на проведеното
производство разноски не са правени.
По изложените мотиви
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.