РЕШЕНИЕ
Номер 1489 18.04.2019 г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански
състав
На осемнадесети
април две хиляди и
деветнадесета година
В публично заседание на трети април две хиляди и
деветнадесета година в следния състав:
Председател:
ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Катя Янева
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 20143 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.439 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищецът М.З.З.,
ЕГН **********, с адрес *********, **************, със съдебен адрес ***, ***
чрез адв.М. твърди, че на 09.02.2012 г. като завършек
на заповедно производство под № **** от 2012 г. по описа
на Районен съд - Пловдив, 11-ти
гр.състав между същите страни за вземания по договор за потребителски заем ********* г. е издаден
изпълнителен лист за следните суми, а именно:
1. 308.62 лева- главница по договора
за потребителски заем
2. 87.38 лева - възнаградителна лихва за
периода от
03.09.2010
г. до
19.11.2010
г.
3. 39.90 лева-моратория лихва от
24.09.2010 г. до
21.12.2011
г.
4. Законна лихва от 12.01.2012 г. до изплащане на вземането
5. 125 лева- разноски по
заповедното производство
Въз основа на издадения по реда
на заповедното производство по горепосоченото заповедно производство
изпълнителен лист в полза на БНП Париба Пърсъньл Файненс" ЕАД е образувано
на **** г. при *** *********
против ищеца изпълнително дело № ********* г. за принудителното
събиране на сумите по изпълнителните листове, посочени по-горе.
В производството по принудително
изпълнение са извършвани справки и имуществено проучване, а на **** г. са предприети изпълнителни действия, изразяващи се
в запор на банковите сметки на ищеца в кредитни институции. Други изпълнителни
действия не са искани и не са предприемани в продължение на две години от ****** г., поради което и на ***** г. е настъпило прекратяване на изпълнителното дело по
силата на закона на основание чл. 433 т. 8 от
ГПК и всички следващи извършени изпълнителни действия са били ненадлежни.
Въпреки перемирането на
изпълнителното дело на **** г., е
постъпила молба от "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД с искане за
конституиране като взискател, тъй като е придобило вземанията по изпълнителния
лист въз основа на договор за цесия от ********г. В молбата за конституиране не са
направени искания за предприемане на изпълнителни действия.
Едва на ********* г. е наложен запор
на банковата сметка на ищеца в ЦКБ АД, макар и
вземанията на взискателя да са погасени по давност към тази дата, а
изпълнителното дело да е прекратено ex lege още на *******
г.
Ищецът заявява, че от извършването на изпълнително
действие през 2018 г. за събиране на погасени по давност притезания произтича и
правния му интерес от предявяваие на искове по чд. 439 от ГПК за защита в
изпълнителното производство, доколкото съдебният изпълнител не е компетентен да
преценява факта на изтекла погасителна давност.
По отношение на погасителната давиост за вземанията
твърди същата да е започнала да тече от 09.02.2012 г. - датата
на издаване на изпълнителните листове и да е прекъсната на 16.06.2012 г. с
налагане на запор на банковите сметки на ищеца.
След 16.06.2012 г.
погасителната давност, общата такава за главницата от пет години и тригодишна
за лихвите, е започнала отново да тече и е изтекла на 16.06.2017 г. за главното
притезание и на 16.06.2015 г. за лихвоносните вземания.
Въпреки това обаче през 2018 г. е предприето
изпълнително действие за събиране на погасените вече притезания, от което
произтича правния интерес от защита.
С оглед на гореизложеното счита, че притезанията на
"Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД по изпълнително дело ********* г. по описа на
*** *********, а именно: 308.62 лева- главница но договора за потребителски заем ********* г.; 87.38 лева -
възнаградителна лихва за периода от 03.09.2010 г. до 19.11.2010 г. и 39.90 лева -
мораторна лихва от 24.09.2010 г. до 21.12.2011 г., са погасени по
давност, на който правопогасяващ факт се позовава с исковата молба.
Погасителният ефект на изтеклия след издаването на
изпълнителен лист не е преклудиран факт, тъй като е настъпил след подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК и след влизането в сила на заповедта за изпълнение
и издаването въз основа на нея на изпълнителните листове.
Въпреки погасените притезания кьм настоящия момент
изпълнителното производство е висящо и взискателят притежава годен изпълнителен
титул за тяхното принудително събиране, а и се предприемат изпълнителни
действия, което обосновава правния му интерес от предявяване на настоящите
отрицателни установителни искове по чл.439 от ГПК.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.439
от ГПК, моли съда да постанови решение, по силата на което
да установи със сила на пресъдено нещо, че М.З.З.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, «*********» № **** не дължи на
„Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД. ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, бул. Панчо Владигеров № 21, сумата в общ размер на 435.90 лева,
представляващи: 308.62 лева- главница по договора за потребителски заем ********* г.; 87.38 лева -
възнаградителна лихва за периода 01 03.09.2010 г. до 19.11.2010 г. и 39.90 лева- мораторна лихва от 24.09.2010 г. до 21.12.2011 г. съгласно
изпълнителен лист, издадени по ч.гр.дело № 403 от 2012 г., по
описа на Районен съд-Пловдив въз основа на който е образувано изпълнително дело № ********* г. по описа на
*** *********, с район на действие- района на ОС-Пловдив.
Претендира направените съдебни разноски. Ангажирани
са доказателства.
Ответникът е депозирал в
предоставения му срок отговор на исковата молба. Счита исковете за допустими,
но неоснователни. Заявява, че на **** г. между "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД (с предишно наименование „ДжетФайненс
Интернешънъл" АД), в качеството му на Кредитор, от една страна и М.З.З., в
качеството му на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за
потребителски паричен кредит № ************. Кредитополучателят се задължил да погаси усвоения
кредит чрез 24 погасителни седмични вноски, всяка от които в
размер 33,00 лв.
Вследствие на възникналите между страните договорни
правоотношения, кредиторът "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е
отпуснал договорената заемна сума на кредитополучателя, а за него са възникнали
задължения да издължи кредита си, съгласно условията по сключения Договор за
кредит.
Кредитополучателят е спрял да прави дължимите
седмични вноски по заема. Първата преустановена вноска е на **** г., като съгласно т. 5
от Общите условия по договора за заем „В случай, че Заемателят не изплати
четири или повече седмични вноски, вземането на Заемодателя става предерочно
изискуемо в целия му размер, включително уговорената надбавка, дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, считано от
падежната дата на четвъртата последователно непогасена седмична вноска". По
тази причина, кредиторът се е снабдил съе Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 403/2012
г. на Районен съд - гр. Пловдив, с което
е прекъсната теклата до момента погасителна давност, като действие по
принудително изпълнение, съгл. Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТИ на ВИС. В
мотивите на т. 14 от същото се
развива виждането, че прекъсване на давността може да бъде допуснато, в случай
че длъжникът е уведомен за това прекъсване и може да реагира -„ ...Както при действието на Закона
за давността, така и при действието на ЗЗД, давността се прекъсва само със
започването на производство, в което длъжникът участва. Давността не може да
бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. Всички срокове за съхраняване на
документи са съобразени със срока на погасителната давност. Ако давността може
да прекъсне без знанието на длъжника, той е изложен на риска да унищожи или
най-малкото да престане да съхранява документите за плащане на дълга или за
погасяването му по друг начин.". В хипотезата на
чл. 410 ГПК длъжникът
узнава за инициираното производство и може да влияе върху събитията още преди
да се е стигнало до издаване на изпълнителен лист срещу него - за същия съществува възможността да депозира
Възражение, с което да препятства влизането в сила на издадената Заповед за
изпълнение.
Още повече, че„ ...Подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание
манифестира желанието на кредитора да започне принудително изпълнение, като
ползва облекчен ред за снабдяване с изпълнителен лист - то не е действие на същинско принудително
изпълнение, но е пряко насочено към същинския изпълнителен процес и съставлява
действие за принудително изпълнение. Това е активно поведение на кредитора, а
давността е последица на бездействието. Кредиторът не бива под страх от
погасяването на вземането по давност, да е принуден да предяви вземането си с
иск."
По тази причина считам, че давността е прекъсната с
подаването на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С депозирането
му в съда, същата е спряла да тече, съгл. чл. 115
ЗЗД и е възобновена на 09.02.2012
г. с издаване на изпълнителен лист по ЧГД 403/2012
г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, XI състав.
Ha **** г. по молба с вх. № ************** на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД е образувано изп. дело № *****
г. по описа на *** ********* и е приведен в изпълнение гореописаният
изпълнителен лист. В молбата си за образуване, взискателят е възложил на *** *********
правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. На тази дата
отново е прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно
Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г
на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна
молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил
изпълнителен способ (чл. 426,
ал. 2 ГПК) и такава
молба подлежи на връщане съгласно чл. 426,
ал. 3
вр.чл. 129 ГПК. Ако молбата
за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с
върнатата искова молба не е прекъсната давността." По
аргумент от противното, заявява, че следва да се заключи, че молбата за
иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на
теклата до момента погасителна давност.
Неоснователността на претенцията на ищеца се
обосновава и от това, че погасителна давност не е текла докато е траел
изпълнителният процес съгласно чл. 115,
ал. 1, б. ж ЗЗД. Това
произтича от задължителната тълкувателна практика на Върховния съд,
обективирана в Постановление №3
от 18.XI.1980
г., Пленум на ВС, която е била в сила към датата
на образуването на изпълнително дело № *********
г. по описа на ЧСИ *********.
Изпълнително дело № *********
г. по описа на *** ********* е образувано на ****
г., когато не е било в сила Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Последното всъщност отменя действащата уредба, а именно
Постановление №3 от 18.XI.1980
г., Пленум на ВС.
Постановките, възприети в цитираното постановление
на Върховния съд, са диаметрално противоположни на становището на Върховния
касационен съд, закрепено в гореспоменатото тълкувателно решение. Те обаче
следва да бъдат прилагани до датата на приемане на сила Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, а именно 26.06.2015
г., тъй като едва тогава те се отменят и губят своята сила. В допълнение, в
своята статия „Тълкувателните актове на общите събрания на колегиите на ВКС
и ВАС и въпросът за източниците на правота", Научни трудове на Русенския
университет - 2015,
том 54, серия 7, ************* възприема, че: „Тълкуването, което
се дава с тълкувателния акт, има действие само занапред (докато съгласно
изричната разпоредба на чл. 50,
ал.1 ЗНА нормативното тълкуване има действие от деня, когато е влязъл в сила
актът, който се тълкува и само по изключение органът, издал акта за тълкуване, може
да придаде на тълкуването действие само занапред). И това тълкуване, дадено от
ВКС, касае не създаването на ново правило, а само задава по задължителен начин
модела на процедурата, която правоприлагащият орган трябва да следва при
прилагане на тълкуваната разпоредба и преодоляване на празнината в правната
уредба в рамките на конкретния случай, с който бъде сезиран. Касае се до
задължително тълкуване на съдържанието на закона, тоест на начина, по който
определеното правило следва да се прилага, което често е съобразено и с
промените в икономическия и стопанския живот, респ. - на възприетото в доктрината, но не се създава ново
правило, а се очертава как съществуващото следва да се прилага в
действителността."
Гореизложените твърдения са потвърдени в решенията
на ВКС, постановени по реда на чл. 290
ГПК, в които се дава разрешение на въпроса, свързан с реда, по който следва да
се прилагат Постановление №3 от 18.XI.1980
г., Пленум на ВС и Тълкувателно решение от 26.06.2015
г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС в хода на висящо изпълнително производство. „...Такъв е именно
случаят, предмет на разглеждане в настоящото производство, при който съгласно
даденото Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС година тълкуване
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като по време на
изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от Тълкувателно решение от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем
различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността
се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с
това е отменено цитираното Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС.
Прилагането на даденото с посоченото Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС тълкуване за период преди постановяването му
би имало за последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били
предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за
период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със
задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз
основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на
действащото към онзи момент Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС.
Поради даденото с отмененото тълкувателно Постановление №3 от 18.XI.1980 г.,
Пленум на ВС и Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната
на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били
реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото TP ще
се прилага от този момент за в бъдеще...". {Решение на ВКС №
170/17.09.2018 г., IV ГО, издадено по реда на чл.290 ГПК, в този смисъл и
Решение на Окръжен съд - гр. Варна по т.д. № 907/2018 г. и Решение № 287 от
12.10.2018 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 326/2018 г.). Из мотивите на
цитираното съдебно решение съдът подробно и мотивирано посочва, че „с тълкувателно решение, с
което се обявява за загубило сила предшестващ
тълкувателен
акт, поражда действие от момента на постановяването на
новото тълкувателно решение, поради което и от този момент предшестващият
тълкувателен акт престава да се прилага. Ако преди постановяване на новото TP са се осъществили факти, които са от
значение за съществуващото между страните правоотношение, които са
породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с
оглед на тълкувателното ППВС или TP, което е било действащо към момента на настъпването на
последиците"... обратното би означавало да се предаде обратно действие на
новото TP, което се предвижда само по
изключение, съгласно чл. 14 от Закона за нормативните актове. Съгласно
Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС образуването на изпълнително производство прекъсва
давността, като по време на изпълнителното
производство давност не тече. Едва от 26.06.2015 г. с Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, като
е прието, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност. В същите мотиви на посоченото
решение, съдът категорично посочва, че „извършената с т.10 от
Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС поражда действие
от датата на обявяването на
TP, като даденото с т.10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази
дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това." Ако се
приеме, че при образуван изпълнителен процес, преди постановяването на
Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС погасителна давност тече, то
може да се стигне до това, че „давността ще се счита за изтекла със задна дата
преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на
даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото
към онзи момент Постановление №3
от 18.XI.1980 г., Пленум на
ВС".
Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че от
датата на образуване на изпълнително дело № *********
г. по описа на ЧСИ ********* - 23.05.2012
г. до датата на постановяване на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС - намира приложение Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС и погасителна давност не тече,
независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началният момент,
от който започва да тече 5-годишната
погасителна давност, е датата 26.06.2015г. - от постановяване на Тълкувателно
решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно, датата, на която
вземането се погасява по давност би била 26.06.2020
г.
В условията на евентуалност, ако съдът не приеме
възприетите постановки в цитираното решение на Върховния касационен съд, излага
следните доводи, с което счита, че погасителната давност за оспореното вземане
не е изтекла:
В рамките на така образуваното изпълнително
производство по ИД № ********* г., във връзка с
възложените права почл. 18 ЗЧСИ, са били
предприети множество изпълнителни действия, които прекъсват погасителната
давност. На ******* е наложен запор върху всички банкови сметки и
депозити, открити на името на длъжника в „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА
БАНКА" АД.
По делото, на основание чл. 458 от ГПК във връзка с чл. 456 от ГПК, е конституирана и държавата чрез ТД - НАП Пловдив за представените в удостоверение с вх. № **** суми.
Съгласно чл. 458 от ГПК, държавата
в лицето на ТД на НАП - Пловдив, се смята
винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други
вземания. Съгласно TP № 2/2013 на ВКС,
присъединяването на взискател прекъсва давностния срок. На 11.08.2014г. е
насрочен опис на движими вещи на длъжника. Гореописаните представляват валидни
изпълнителни действия, прекъсващи погасителната давност.
На 15.05.2015
г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на Цедент и „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********,
в качеството му на Цесионер, е сключен договор за цесия, по силата на който
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е прехвърлило вземането си по Договор за
кредит № *********
на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД.
С нотариално заверено пълномощно от 09.06.2015 г., предишният кредитор (цедентът) е упълномощил
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********,
да уведоми от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД всички длъжници
по вземания на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, които „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от ***** г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД, БНП, чрез
пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, е изпратил Уведомление
за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника М.З.З. на постоянния адрес
на длъжника, също посочен и в Договора за кредит: ****************.
Уведомлението се е върнало съе статус „Отсъства".
Съгласно универсалните условия за предоставяне на
пощенски услуги, когато пратката не може да бъде доставена на адреса, поради
отсъствие на получателя (или пълнолетен член на домакинството), в пощенската
кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за
получаване на пратката в пощенската служба. Срокът за доставяне е 20 дни от датата на получаване на пратката в
пощенската служба. При неявяване на получателя в срок от 10 календарни дни от датата на получаване на пратката
в пощенската станция за доставяне, се изпраща второ писмено служебно известие,
което се доставя по реда на препоръчаните пратки. По този начин ответното
дружество е положило необходимата грижа гореописаните уведомление и известие да
достигнат до знанието на М.З.З.. Съгласно чл. 7
от „Договор за потребителски паричен кредит № *********:
„Всички изявления на кредитора, отправени към Кредитополучателя се считат
узнати от Кредитополучателя, ако бъдат доставени на адреса, съответно изпратени
по факс или до e-mail адрес, или
съобщени по телефон, посочени на лицето на този документ в съответните полета,
посочени в група „Информация за връзка"." Фактът, че пратката не е
получена от получателя, в никакъв случай не освобождава ищеца от отговорност
спрямо новия кредитор, предвид уговореното в самия договор за кредит. Ето защо,
следва да се приеме, че уведомлението е надлежно изпратено до длъжника, но
неполучено от него по негова вина. Следователно, длъжникът по договора е
надлежно уведомен за прехвърляне на задълженията му - в този смисъл и Решение от 22.05.2015 г. по гр. дело № 4510/2014 г. на Районен съд - гр. Стара Загора.
Моли, в случай че Съдът приеме, че длъжникът М.З.З.
не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да приеме
приложеното към настоящия отговор Уведомление за прехвърляне на вземания, като
уведомление по смисъла на чл. 99
ЗЗД. В този смисъл е установената трайна съдебна практика на Върховния
касационен съд, постановена по реда на чл. 290
от ГПК (отм.) - Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВИС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.,
ТК и Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВИС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК.
След прехвърлянето на вземането, „Кредит
Инкасо" е конституиран като взискател по изпълнително дело № ********* г., въз основа на молба с
приложени доказателства за случилата се цесия, вх. № ********* по описа на ЧСИ *********.
На ******** ЧСИ ********* насрочва опис на
движими вещи на адреса на длъжника.
С разпореждане на ЧСИ ********* от ******* отново
е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника и за дата *******.
На ********** е наложен запор върху всички
банкови сметки и депозити, открити на името на длъжника в „ЦЕНТРАЛНА
КООПЕРАТИВНА БАНКА" АД.
Предприетите изпълнителни действия са годни
основания за прекъсване на погасителната давност, което следва от
задължителната практика на ВКС. В мотивите на т. 10
от Тълкувателно Решение от 26.06.2015
г. по ТД № 2/2013
г на ОСГТК на ВКС се изтъква, че съгласно чл. 116, б. „в" ЗЗД давноетта се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Прекъсването обаче се осъществява само доколкото чрез изпълнителното действие
се реализира един или повече конкретни изпълнителни способи. Съдът стига до
заключение, че давността по време на висящото изпълнително дело, се прекъсва
многократно, което става с „предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)...".
Въз основа на горепосочената конструкция съдиите от
ВКС посочват неизчерпателно група действия в изпълнителното производство с
прекъсващ ефект за давноетта. Това са:„ ... насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;
присъединяването на кредитор; възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане; извършване на опис и оценка на вещ; назначаване на пазач; насрочване и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица."
Не е необходимо предприемането на действие от *********
в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита
давността за прекъсната. Това следва от самата разпоредба на чл. 116, б. „в" ЗЗД, в която законодателят неслучайно
си служи с думата „предприемане" на изпълнителни действия, а не
„извършени" или друга подобна формулировка. Аргумент в подкрепа на това
становище са мотивите в Решение № 1416
от 24.06.1969 г. на ВС по гр. д. № 884/69 г., I г. о.: „Давността се прекъсва с исканията
на взискателя да се извършат принудителните изпълнителни действия и
предприемането им от ********* и тогава, когато тези действия са били
безуспешни поради ненамирането на длъжника на посочените адреси". В
тях се застъпва становище, че при предприети действия от страна на ********* по
повод направено искане от страна на взискателя законодателят не може да
освободи длъжника от изпълнение на задълженията му само за това, че той е успял
по някаква причина да остане неоткрит и непринуден да престира. Допълва се, че
ако се приеме обратното, то ще се достигне до поощряване на всички
недобросъвестни длъжници към създаване на всевъзможни пречки за осъществяване
на изпълнителните действия и към поощряването им за тази недобросъвестност.
В настоящия случай погасителната давност е била
прекъсвана многократно с предприемането или осъществяването на горепосочените
изпълнителни действия, с което предишният взискател „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД и настоящият „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, както и
ЧСИ ********* са предприели необходимите действия в хода на изпълнително дело № ********* и са доказали желанието за
събиране на сумите по изпълнителния титул.
Моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли в цялост като неоснователна депозираната искова молба от М.З.З.
по гр. д. 20143/2018 г. по описа на
Районен съд - гр. Пловдив, ГК, XV състав.
Претендира разноски. Направил е
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед доводите на страните, намира за установено
следното:
Не се спори между страните, а и от
приложеното изпълнително дело се установява, че изп. дело № ******* г. по описа на ЧСИ ********* било
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 403/ 2012 г.
по описа на ПРС, ХІ гр.с. в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу М.З. за сумата от 308,62лв. – главница, представляваща
неплатено задължение по договор за потребителски заем № ********* г.,
възнаградителна лихва в размер на 87,38лв. – за периода 03.09.2010 г. –
19.11.2010 г., мораторна лихва в размер на 39,90лв. – за периода 24.09.2010 г.
– 21.12.2011 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
– 12.01.2012 г. до изплащане на вземането, както и 125лв. – разноски.
Ищецът оспорва вземането на
ответното дружество, като прави възражение за изтекла погасителна давност.
Молбата за образуване на изпълнително дело и възлагане на
предприемане на действия по принудително изпълнение по чл.18 от ЗЧСИ, била
подадена от кредитора на 23.05.2012 г./ л.88 от делото/. Освен изпълнителния
лист по посоченото дело, взискателят поискал събиране и на вземания по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 401/ 2012 г. по описа на ПРС, VІІ
гр.с., които не са предмет на настоящата претенция. По искане на взискателя
били направени справки относно притежавани от длъжника моторни превозни
средства, както и относно доходите на същия, недвижимо имущество и банкови
сметки. Предвид установяване, че длъжникът по изпълнението има банкови сметки,
то с постановление на ********* бил наложен запор на вземания на длъжника от
„Българо – американска кредитна банка“ АД, като запорното съобщение било
връчено на третото задължено лице на **** г. Поканата за доброволно изпълнение
била връчена на длъжника на **** г. С разпореждане от ***** г. държавата била
присъединена като взискател за държавни вземания срещу длъжника. С разпореждане
от **** г. бил насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника.
С постановление от *********015 г. на *********, по искане
на ответника в настоящото производство „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД,
същият бил конституиран като взискател в качеството му на цесионер на
вземанията. Същият възложил на ********* правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.
По искане на взискателя били направени справки относно
притежавани от длъжника моторни превозни средства, както и относно доходите на
същия, недвижимо имущество и банкови сметки.
С разпореждане от ********* на ********* бил насрочен опис
на движими вещи в дома на длъжника.
С разпореждане от ****** на ********* бил наложен запор на
вземания на длъжника от трето лице – запор на банкови сметки в „Централна
кооперативна банка“ АД, като запорното съобщение било връчено на третото
задължено лице на **** г.
Спорно между страните се явява
обстоятелството дали процесните вземания са погасени по давност, като ищецът е
навел възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б.В от ЗЗД.
В приетото в т.14 от Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013
г., ОСГТК разбиране,
се изтъква, че новият ГПК урежда заповедното производство като
част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за
съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК,
давността не се счита прекъсната със заявлението. Следователно, с подаване на заявление
по чл.410 от ГПК от ответника в настоящото производство давността не е била
прекъсната.
Съгласно даденото в т.10 от Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013
г., ОСГТК, *************,
разрешение, прекъсването
на давността с предявяването на иск и др. действия по чл. 116, б.
"б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на
действия за принудително изпълнение по чл. 116, б.
"в" ЗЗД са уредени по различен начин. При изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а **** може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение **** служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
Без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право,
като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие. Съгласно чл. 116, б.
"в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
В този смисъл не се възприемат възраженията на ответника
в насока, че взискателят искал извършване на изпълнителни действия, с които
искания давността била прекъсвана. Предвид задължителното тълкуване, съдът
приема, че единствено извършените изпълнителни действия имат прекъсващ
давността ефект, а не и искането до ********* за тяхното предприемане. Искането
за предприемане на такива действия има значение относно перемиране на делото,
но не и по отношение на давността. Не са прекъснали давността и насрочените
описи на движими вещи, тъй като изпълнителният способ не е осъществен – не е
извършен опис на вещи.
С оглед така постановеното тълкуване, съдът намира, че с
налагането на запор върху вземане на длъжника по изпълнението от банка „Българо
– американска кредитна банка“ на ***** г. давността е била прекъсната. Липсват
данни да са постъпвали суми по наложения запор.
Предвид факта, че взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия в двугодишен срок, считано от **** г., то е следвало съдебният изпълнител
да перемира делото, като прекратяването е настъпило по силата на закона,
считано от **** г. Извършените след тази дата изпълнителни действия са без
правно значение. Предвид прекратяване на производството по делото, то с обратна
сила са се заличили последиците на образуване на изпълнителното производство,
включително и прекъсването на давността. При налагането на запора на 06.02.2018
г., е изтекъл срок над пет години от датата на падежа на всяко от процесните
главни вземания над три години за
процесните периодични плащания.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б.
"в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. В мотивите на същото решение е прието, че
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества,
както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените
признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност.
В тази насока съдът намира, че процесното
главно вземане се явява погасено по давност към датата на образуване на
настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл.119 от ЗЗД с погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,
макар давността за тях да не е изтекла. Следователно, погасени по давност с
оглед направеното възражение на ищеца са и задълженията за възнаградителна
лихва и обезщетение за забава, които представляват акцесорни претенции. С оглед
изложеното, съдът намира, че исковете се явяват основателни и следва да бъдат
уважени.
Не се възприема възражението на
ответника, че присъединяването на държавата като взискател е прекъснало
давността, тъй като соченото присъединяване е прекъснало давността по отношение
на държавните вземания, а не и по отношение на вземането на главния взискател,
спрямо когото присъединяването е ирелевантно.
Не се възприема възражението на ответника, че Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013
г., ОСГТК, има действие занапред –
след приемането му, а няма обратно действие. Съгласно разпоредбата на чл.50,
ал.1 от Закона за нормативните актове, тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в
сила актът, който се тълкува. В ал.2 на същия текст е уредено правилото, че по изключение органът, издал акта за тълкуване,
може да даде на тълкуването действие само занапред, ако обратното му действие
може да създаде усложнения. В такъв случай тълкуването влиза в сила три дни
след обнародването му. В настоящия случай обаче липсва такова изключение /
което би било приложимо при автентичното тълкуване на акта/, а и съдебното
тълкуване всякога касае приложението на даден нормативен акт и има действие от
датата на влизане в сила на акта, който се тълкува. В този смисъл соченото тълкувателно
решение следва да се прилага и относно правоотношения, възникнали преди
приемането му.
Ищецът претендира разноски, като същите се
констатираха в размер на 150лв. – заплатена държавна такса, 24лв. – такса за
изготвяне на препис от изпълнителното дело, както и 400лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ответникът е направил
възражение за прекомерност на разноските в тази част. Съдът не споделя това възражение. Съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер възлиза на 300лв. предвид
фактическата и правна сложност на делото обаче заплатеното възнаграждение от
400лв. несе явява прекомерно и не следва да бъде намалявано.
Ответникът претендира разноски, но предвид
изхода на делото, такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.З.З., ЕГН: **********, с адрес: ***, ******,
със съдебен адрес ***, ***, чрез адв.М., не дължи на „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ" ЕАД. ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. «Панчо Владигеров» № 21, сумата в общ размер на 435.90 лева,
представляващи: 308.62 лева- главница по договора за потребителски заем ********* г., сключен с
«БНП Париба Пърсънъл файненс» АД; сумата 87.38 лева -
възнаградителна лихва за периода 01 03.09.2010 г. до 19.11.2010 г. и сумата 39.90 лева-
мораторна лихва от 24.09.2010 г. до 21.12.2011 г. съгласно
изпълнителен лист, издадени по ч.гр.дело № 403 от 2012 г., по
описа на Районен съд-Пловдив въз основа на който е образувано изпълнително дело № ********* г. по описа на
ЧСИ *********, с район на действие- района на ОС-Пловдив, които вземания са
били цедирани в полза на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД. ЕИК *********
с договор за цесия от ******** г.
ОСЪЖДА „Кредит инкасо инвестмънтс
БГ" ЕАД. ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, бул. «Панчо Владигеров» № 21, ДА ЗАПЛАТИ
на М.З.З., ЕГН: **********, с адрес: ***, ********, със
съдебен адрес ***, ***, чрез адв.М., сумата от 574лв./петстотин
седемдесет и четири лева/ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ