Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.10.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
на седемнадесети септември
година 2019
в открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар: Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6758
описа за 2016 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно евентуално съедини - предпочитан иск с правно основание чл.26,
ал.2, пр.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за продажба поради
липса на съгласие, иск по чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване на
нищожност поради накърняване на добрите нрави, иск с пр. основание чл.26, ал.2,
предл.5 от ЗЗД за прогласяване нищожност поради привидност– персонална
симулация, евентуални искове за унищожаване
на договор по чл.27, предл.5 от ЗЗД вр. с чл.30 от ЗЗД – поради заплашване,
евентуален иск с пр. основание чл.87,
ал.3 ЗЗД за разваляне на договор поради неизпълнение, искане по чл.537, ал.2 ГПК, ревандикационен иск по чл.108 ЗС.
По реда на
чл.211, ал.1 от ГПК в прозводството е
приет насрещен иск с правно основание чл.72, ал.3 от ЗС, предявен от втория
ответник срещу ищцата.
По изложените в исковата молба и
уточнителна молба от 24.02.2016г. обстоятелства ищцата Р.Т.И. ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.П.Т.-САК, е
предявила искове при условията на обективно и субектвивно съединяване против А.П.А. ЕГН ********** и Г. С.Г. **********, както следва:
1. предпочитан иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД за
прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот -
апартамент №72, находящ се в гр.София, ж.к.“********, инкорпориран в нотариален
акт №191/18.11.2013год. на нотариус Й.Л., поради липса на съгласие, срещу
ответницата А.П.А..
2. предпочитан иск по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД за
прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот -
апартамент №72, находящ се в гр.София, ж.к.“********, инкорпориран в нотариален
акт №191/18.11.2013год. на нотариус Й.Л., поради накърняване на добрите нрави, срещу
ответницата А.П.А.;
3.
предпочитан иск по чл.26, ал.2,
пред.5 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на
недвижим имот - апартамент №72, находящ се в гр.София,ж.к.“********, сключен с
нотариален акт №191/18.11.2013год. на нотариус Й.Л., поради привидност
-персонална симулация относно купувача срещу ответницата А.П.А.;
4.
евентуален иск по чл.27, предл.5 ЗЗД вр. чл.30 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба сключен с
нотариален акт №191/18.11.2013год. на нотариус Й.Л., като сключен поради
заплашване на продавача Р.Т.И. упражнено от трети лица, предявен срещу ответницата А.П.А.;
5. евентуален иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупка
продажба сключен с нотариален акт №191/18.11.2013год. на нотариус Й.Л.,
предявен срещу ответницата А.П.А.,
поради незаплащане на част от продажната цена в размер на 1000/хиляда/
евро;
6. искане на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде обезсилен нотариален
акт за покупко - продажба № 191/18.11.2013год. на нотариус Й.Л..
7. ревандикационен
иск по чл.108 ЗС предявен срещу
ответника Г. С.Г.за осъждане на ответницата Г.да предаде владението на имота апартамент №72,
находящ се в гр.София, ж.к.“********, на ищцата Р.Т.И.. Претендира присъждане
на разноските по делото, вкл. адвокатско възнаграждение съгл. чл.38, ал.2 ЗАдв.
за адв.П. Т..
Ищцата твърди, че е притежавала апартамент № 72, находящ се в гр. София, „********, със
застроена площ 70.91 кв.м. Сочи, че апартаментът закупили заедно с нейния
съпруг през 1998 г. от Столична община - район „Възраждане“. Твръди, че
съпругът и починал на 03.01.2012 г., като наследници останали само ищцата и
синът и Н.И.. Ищцата поддържа исковата молба, че през октомври 2013 г.
в дома им дошли лицата от ромски произход Д.Н.И. и съпругата му Ю.И., живеещи в
близост на адрес: гр. София, ул. „********. Тези лица предложили на ищцата да
им даде стая под наем за 100 лв месечно. Така
И.се настанили в едната стая на
жилището. Ищцата сочи, че не можела да им се противопостави, защото я
заплашили, че ще я арестуват от полицията по техни обвинения, както и, че ще
пребият от бой психично-болния и син. Първоначално тя и сина и им отключвали
при влизане и излизане в апартамента, но впоследствие И.си взели ключа, който
стоял закачен до външната врата. Доведоха и други техни близки - роми, и
заплахите над ищцата и сина и продължили. Съседите им, които чували и виждали
скандалите, не ги защитили, а на ищцата
било забранено да контактува с други лица. Твърди се, че настанилите се при
ищцата семейство роми отрязали кабела на домашния и телефон и взели мобилния
телефон на сина и, от който изтрили целия телефонен указател. И.придружавали ищцата и сина и навсякъде и
последните не можели се оплачат. През
деня ги принуждавали насила да ходят с тях в ромската къща на ул. „Алдомировска“,
за да не могат Р. и сина и да се срещат
с никого.
Твърди се, че през месец ноември
2013 г. зетят на семейство И.- К.М.заплашил Н.- син на ищцата, че ще го
изхвърли през прозореца, ако не се откаже от своята част от наследството.
Твърди се, че на сила ищцата и сина и били
заведени с коли на И./назовани в ИМ „циганите“/ в нотариалната
кантора на Нотариус Й.Л. ***, където била подготвена декларация за отказ от
наследство, която синът на ищцата насила подписал, под страх, че ще бъде
пребит. Ищцата твърди, че синът и Н. не е носил молбата за отказ от наследство
в съда за вписване, като това са уредили хората от кантората на нотариуса. Ищцата твърди, че същия ден, на 18.11.2013 г., в кантората на
Нотариус Й.Л., циганите я заплашили, че ако не подпиша документите, които и
поднасят, няма да излезе жива от кантората. Твърди, че нотариусът нищо не
възразил. Ищцата поддържа, че нотариусът не и прочел съдържанието на
нотариалния акт и не и показал никакви други документи. Ищцата твърди още, че я принудили да се
подпише на няколко листа, без да може да прочета написаното съдържание. Твърди
се, че „Купувачката“ А.П.А. не била в
кантората при сделката. Ищцата твърди, че не я е виждала и не се е срещала с
нея.
Твърди се, че в същия ден -18.11.2013г. част от парите от
„сделката“ в размер на 15000 евро били внесени по еврова сметка на ищцата в
банка ОББ от лицето Б.Я., с когото „циганите“
запознали ищцата, докато били в кантора на Нотариус Л.. Ищцата твърди, че от кантората на Нотариуса
„циганите“ я завели насила в клона на банка ОББ на пл. „Гарибалди“, като през
цялото време я заплашвали. В банката те я накарали да изтегли парите и веднага
ги взели. Твърди, че останалата част от продажната цена от „сделката“ в размер на 10 000 /десет
хиляди/евро не е внасяна по сметката на
ищцата. Ищцата твърди, че на 18.11.2013 г., веднага след подписване на
„сделката“ при Нотариуса и след като взели парите, циганите ги принудили със
сина и да напуснат апартамента. Впоследствие ищцата разбрала, че с нотариален акт № 149 от
25.03.2014 г. мнимата купувачка А.А. е продала апартамента ни на лицето Г. С.Г..
Поддържа се, че Договор за покупко-
продажба сключен с нот.акт № 191 от 18.11.2013 г., на Нотариус Й.Л., е нищожен
поради липса на съгласие от страна на ищцата. Сочи се, че ищцата има психическо
заболяване, което не и позволява да се противопоставя на насилието, упражнено
над нея, и да действа съобразно волята си. Ищцата поддържа, че поради това
договорът е подписан при липса на валидно съгласие от нейна страна, което го
прави нищожен съгласно чл.26 ал.2, предл.2 ЗЗД ЗЗД. Поддържа се още, че
договорът за продажба е нищожен и поради накърняване на добрите нрави, тъй като
имота е придобит от лице, което не е заплатило цената. В доплълнително
уточнение, сочи, че продажбата на имота на цена значително по-ниска от
пазарната също води до нарушаване на
добрите нрави. Твърди се, че фактически парите били внесени от лицето Б.Я.,
бивш нотариус, и който пожелал да остане скрит купувач. Твърди се, че това
прави договора симулативен по отношение на купувача, което води до нищожност.
Наведен е довод, че Договорът за
продажба от 18.11.2013 г. е и унищожаем като сключен от ищцата при заплаха и
закани от страна на трети лица. Наред с
горното, ищцата сочи, че договор за
покупко-продажба не е изпълнен от страна на купувача, тъй като не са и платени
10 000 евро от „договорената“ в нотариалния акт цена.
В уточнителна молба вх.№1028628/
24.02.2016г. /л.18 от приложеното гр.д.№7306/2016г. на СРС, ГО, 51 с-в/ ищцата Р. И. пояснява иска за разваляне на договора
поради неизпълнение, като сочи, че сумата от 1000 /хиляда/ евро, за която се
твърди в нотариалния акт, че е платена преди изповядване на сделката, не е
платена изобщо.
С уточнителна молба вх. №1028628/
24.02.2016г. са заявени допълнително и две осъдителни претенции за плащане на
сума от 9 400лв. на основание чл.59 от ЗЗД и сума от 1600 лв. на основание
чл.45 ЗЗД. С доклада по чл.146 ГПК, е
прието, че ищцата Р.И. не е предявила с исковата молба - искове по чл.59 ЗЗД
срещу всяка от ответниците за осъждането им да й заплатят обезщетения за
лишаването й от възможността да ползва
имота, както и иск по чл.45 ЗЗД срещу А.А.. Прието е, че тези искове са заявени впоследствие с
допълнителна молба, като не се касае
отстраняване на нередовности на исковата молба или за поправката й,
поради което тези осъдителни претенции, не са предмет на разглеждане в
настоящото производство, предвид несвоевременното им въвеждане.
В срока по чл.131 ГПК ответницата А.П.А. е депозирала писмен отговор, с който
оспорва исковете. Ответница А. поддържа,
че оспорената сделка е действителна, тъй като купувача не е упражнявал нито
физически, нито психически тормоз над ищцата. Твърди се, че Договор за покупко-
продажба не накърнява добрите нрави и не е симилативен, като няма сговаряне за
укриване на действителния купувач. Поддържа, че не съществува пречка купувачът
по предварителния договор да бъде заместен от друго лице при сключване на
окончателния договор със съгласието на продавача на недвижимия имот. Сочи, че
това заместване не съставлява симулация, тъй като не е налице сговаряне правата
и задълженията да възникнат за друго лице, а не за купувача А.П.А.. Твърди се в
отговора, че задълженията за купувача по оспорената сделка, вкл. за плащане на
цената са изцяло и коректно изпълнени. Ангажирани са писмени доказателства за
извършени от ответника парични преводи
на 18.11.2013г. -14 000евро и на
06.12.2013г. – 10 000 евро. Сочи се, че сумата от 1000 евро е платена като
капаро по сделката на 08.11.2013г. от Б.Я..
Оспорен е и евентуалния иск по чл.30 от ЗЗД. Сочи се, че ищцата може да
претендира унищожаване поради заплашване, когато другата страна или трето лице
са възбудили основателен страх, но не и когато той се дължи на други
обстоятелства. Сочи се, че според твърденията в ИМ, ищцата сама е допуснала в
дома си определени лица, за които твърди, че са я заплашвали. Сочи се, че не са
изложени твърдения за връзка на тези лица и ответницата А.П.А.. Моли предявените искове, да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
В срока по чл.131 ГПК ответницата – Г.
С.Г.е представила писмен отговор оспорва
исковете, и моли да бъдат отхвърлени, като неоснователни. С оглед на това, че не е страна по исковете
по т.1, т.2 и т.3 моли на основание чл.218 ГПК да бъде конституирана, като
трето лице помагач, поради наличието на правен интерес,предвид правото й на
собственост върху ап.№72, находящ се в гр.София,СО,район“Възраждане“,ж.к.“********.
В срока по чл.131 ГПК, Г. Г.е предявява насрещен иск срещу Р.И., за
сумата 15 590лв., представляващи стойността на направени подобрения в
процесния имот на основание чл.72, ал.1
ЗС, в качеството й на добросъвестен владелец, с която сума се е била увеличила стойността
на имота, вследствие на извършените подобрения, както и на основание чл.72,ал.3
ЗС да й бъде признато правото на задържане върху гореописаният имот до
заплащане на подобренията. Претендира разноски, в това число и адвокатски
хонорар. С определението от з.с.з. на 13
юли 2017г. с прокта за доклад, насрещния
иск на основание чл.211, ал.1 ГПК е приет за съвместно разглеждане. В о.с.з. на
12.03.2019г. на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснато увеличение размера на
насрещния иск от 15 590лв. на 16 000лв.
Ответницата
по насрещната искова молба - Р.Т.И. е
представила писмен отговор, с който оспорва изцяло насрещния иск по основание и
размер. Счита същият за неоснователен. Поддържа, че приобретателят на имот по
нищожен договор не е добросъвестен владелец, защото липсва основание за
владение и не може да ползва привилегиите на чл.72 ЗС. Заявява възражение за прихващане за сумата от
18 000лв. представляваща гражданските плодове от имота, който без основание
е ползвала Г.Г.за периода от 25.03.2014год. до
25.05.2017г.
С определението от з.с.з. на 13 юли
2017г. Г. С.Г. е конституирана на основание чл.218 от ГПК, като трето лице
на страната на А.П.А., по предявените от Р.Т.И.
против А.П.А. иск с правно основание чл.26, ал.2,пр.2 ЗЗД за нищожност на
договора за покупко-продажба на недвижимия имот обективиран в нотариален акт
№191/18.11.2013год., по евентуалният иск по чл.30 ЗЗД за унищожаване на
договора, поради сключването му поради заплахи и закани, упражнени от трети
лица и по евентуалният иск по чл.87,
ал.3 ЗЗД за разваляне на договора,
поради неплащане на част от
продажната цена.
В
съдебно заседание ищцата лично и чрез пълномощника адв.Т. поддържа предявените
искове. Представя писмена защита.
В съдебно заседание, ответникът А.П.
чрез пълномощника адв.Ж. С. оспорва исковете, претендира отхвърлянето им.
Представя списък по чл.80 ГПК и писмена защита.
В съдебно заседание, ответникът Г.Г.
чрез пълномощника адв.Ант. М. оспорва исковете, претендира отхвърлянето им.
Представя списък по чл.80 ГПК и писмена защита.
Софийски
градски съд, ГО, I-7 състав, преценявайки доводите и възраженията на страните,
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, във
вр. с чл.12 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не
е спорно по делото, като се установява и от приетия Договор за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на ЗОС,
че ищцата Р.Т.И. и съпругът и И.И.И.на 22.10.1998г. закупили от Столична
община, р-н „Възраждане“, общинско жилище, представляващо апартамент №72 (седемдесет и две), находящ се в гр.София,
район "Възраждане", ж.к. "Зона Б-18 /осемнадесет/", бл.4
/четири/, етаж XIII /тринадесети/, състоящ се от стая, дневна, кухня-столова и
обслужващи помещения, със застроена площ от 70,91 /седемдесет цяло и деведесет
и една стотни/ квадратни метра, при съседи: изток-асаньор, запад- апартамент
№73/седемдесет и три/, север-коридор и апартамент №73/седемдесет и три/,
юг-площадка, отгоре-ателиета и отдолу-апартамент №66 /шестдесет и шест/, заедно
с избено помещение №72 с площ от 3,51 /три цяло петдесет и една стотни/
квадратни метра, при съседи: изток-мазе №72/седемдесет и две/, запад-коридор,
север-коридор, юг-мазе, заедно с 0,907% /нула цяло деветстотин и седем хилядни
върху сто/ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, за сумата 2 566 381 лв./неденоминирани/. /л.80 от делото/
От
приетото Удостоверение за наследници изх.№ун-276/ 28.02.2013г. издадено от
Столична община, р-н „Възраждане“, е видно, че И.И.И.починал на 03.01.2012г.,
като оставил за свои законни наследници съпругата си Р.Т.И. и двама сина – Н.И.
И.ЕГН ********** и И.И.И.ЕГН **********, като последня починал на 30.11.2012г.,
според отразеното отбелязване. /л.84 от делото/
Видно
от ЕР №238 от 10.02.2016г. на ТЕЛК при Национална кардиологична болница, Н.И. И.ЕГН ********** /по-малкия син на
ищцата/, на 10.02.2016г. бил
преосвидетелстван с 88 % ТНР, с водеща диагноза – органична халюциноза, артериална
хипертония II ст., хроничен
пиелонефрит, стеатоза на черен дроб. В част „обективно“ на решението е
отразено, че освидетлственият е ориентиран задоволително, леко напрегнат, със
редки зрителни халюцинации, параноидни налудности, лек когнитивен дефицит./л.7-л.8
от делото/
Ищцата Р.Т.И., според ЕР №2671 от
29.09.2014г. на ТЕЛК при V МБАЛ гр.София, също е освидетествана на 29.09.2014г.,
като и е определена 76 % ТНР, с диагноза: Трайна промяна на личността след катастрофални преживявания,
хипертонично сърце, ИБС. /л.8 от приложеното гр.д.№ 7306/2016г. на СРС, ГО, 51 с-в/
Приет е неоспорен Предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 08.11.2013г., сключен между Р.Т.И. и Н.И.
И., като продавачи и Б.Ц.Я., като купувач, с който страните се задлъжили да
сключат окончателен договор за продажба
на апартамент №72 , находящ се в
гр.София, район "Възраждане", ж.к. "********, етаж XIII
/тринадесети/, състоящ се от стая, дневна, кухня-столова и обслужващи
помещения, със застроена площ от 70,91 кв.м. в срок до 22.11.2013г. /л.67 от
делото/ В чл.3 от предварителния договор е уговорена цена от 25 000 евро,
платима както следва: 1000 евро задатък -при подписване на предварителния
договор, 14 000евро-при подписване на нотариалния акт и 10 000евро при
предаване владението върху имота. В клаузата
на чл.1, ал.2 от предварителниия договор е уговорено, че купувача има право да
посочи лице, на което да бъде прехвърлена собствеността върху имота и
продавачите са съгласни с това.
От приетата вносна бележка от 08.11.2013г. е
видно, че сумата от 1000/хиляда/ евро е внесена от Б.Ц.Я. в банка ОББ АД, по
сметка на Р.Т.И., с посочено основание – задатък по предварителен договор за
продажба на имот. /л.50 от
делото/
Представено е неоспорено по реда на чл. 193 ГПК, Споразумение от 18.11.2013г., сключено между Б.Ц.Я., Р.Т.И. и А.П.А., с което на основание чл.1, ал.2 от
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.11.2013г., е
прието купувач на недвижимия имот да бъде А.П.А., а сумата от 1000 евро, заплатена от Б.Я. на
08.11.2013г. да се счита плащане извършено от купувача А.А.. /л.53 от
делото/
В представения препис от нотариално дело №561 / 18.11.2013г. на нотариус Й.Л.
рег.№263 от НК, се съдържа съдебно удостоверение издадено от СРС, 82 състав, в
уверение на това, че Н.И. И.ЕГН ********** е подал молба с вх.№7788/
08.11.2013г., с която се отказва от наследството на наследодателя си И.И.И.ЕГН **********,
починал на 03.01.2012г.,като отказа е вписа в особената книга на съда под №866.
/л.83
от делото/
С
договор за покупко –продажба от 18.11.2013г., сключен с нотариален
акт № 191, том III, н.д. №561/
2013г. на нотариус Й.Л. рег.№263 от НК, вписан в СВ вх. рег. №
57494/ 18.11.2013 г. с Акт №39 том CXXXVIII/
2013 г. имотна партида № 294509, ищцата Р.Т.И. е продала на ответника А.П.А.
собствения си недвижимимот - апартамент №72, находящ се в гр.София, район
"Възраждане", ж.к. "********, етаж XIII, състоящ се от стая,
дневна, кухня-столова и обслужващи помещения, със застроена площ от 70,91 кв.м.
с избено помещение №72 с площ от 3,51 /три цяло петдесет и една стотни/
квадратни метра, при съседи: изток-мазе №72/седемдесет и две/, запад-коридор,
север-коридор, юг-мазе, заедно с 0,907% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото
за продажна цена от 25 000 евро. Продавачът заявил, че сумата от 1000
евро е получена по банков път преди подписването на нотариалния акт, а
останалата сума купувачът се задължава да изплати по банков път на две части -
14 000 евро ще бъдат преведени в същия ден, след подписване на нотариалния акт,
но преди вписването на акта в СВ, а последната част от цената в размер на 10
000евро ще бъде заплатена в деня на предаване на владението върху имота, което
трябва да стане до 02.12.2013г. / заверен препис
от нотариален
акт № 191, том III, н.д. №561/ 2013г. на л.78-л.79 от делото/ В пункт 3 на
нотариалния акт е отразена констатацията на нотариуса, че са спазени
изискванията на закона, че си е изяснил волята на страните и същите разбират
последиците на договора и желаят тяхното настъпване, страните са в нотариалната
кантора по собствено желание, без видими признаци на психическо заболяване.
Отразено е, че актът е прочетен на страните и след одобрението му е подписан от
тях и нотариуса, след което са положени подписи и саморъчно изписани имена
на Р.Т.И., като продавач и А.П.А., като купувач и подпис на нотариус Й.Л., които не са оспорени по реда на чл.193, ал.1 ГПК.
От приетата вносна
бележка от 18.11.2013г. е видно, че сумата от 27 382 лева е внесена от А.П.А. в банка ОББ АД, по сметка на Р.Т.И., с посочено
основание – покупка на недвижим имот./л.51 от делото/
От приетата вносна бележка от 06.12.2013г., е видно, че сумата от 19 560лв. е внесена от А.П.А. в банка ОББ АД, по сметка на Р.Т.И., с посочено
основание – покупка на недвижим имот./л.52 от делото/
По почин на ищцовата страна е допусната СПочЕ. От заключението на приетата съдебно –почеркова
експертиза с вещо лице Д.Й.Ц., се установява, че подписа за вносител във вносна
бележка от 18.11.2013г. и от 06.12.2013г. са положени от А.П.А., а подписа във вносна бележка от 08.11.2013г. за сумата
от 1000 евро е положен от Б.Ц.Я.. Вещото лице е обосновало, че ръкописния текст
и в трите вносни бележки е написан от Б.Ц.Я..
След направения анализ на общи и частни признаци, вещото лице обоснова
извод, че подписът за „А.П. Атнасова” в
Споразумение от 18.11.2013 г. е положен от А.П.А..
Заключението на съдебно-почеркова експертиза, прието неоспорено, съдът
възприема, като обективно и компетентно дадено.
Във връзка с
доводите и възраженията за действителната воля на страните са изслушани
свидетелски показания на петима свидетели– трима свидетели допуснати на
страната на ищцата и двама на ответниците.
В показанията си в о.с.з. на
16.10.2018 г., свидетелката Д.К./69г.,
без родство/, сочи, че познава ищцата Р.,***. Св. К.пояснява, че имала
заведение и Р. идвала там със съпруга си
и двете болни деца. Сочи, че знае да случая от 2013г., когато Н. /син на
ищцата/ довел семейна двойка роми в апартамента им, които уж търсели квартира.
Св. К.посочва, че била уведомена от свой познат, който видял Р. с циганите и Н.
при Халите, и да ги предупреди, че ще им вземат жилището, защото ромското семейство са измамници. Свидетелката
разказва, че с друг съсед направили опит да се обадят на домашния телефон на Р.,
но отсреща им затворили телефона, а по-
късно телефона бил прекъснат. Свидетелката сочи, че настанилите се при ищцата
роми, не допускали Р. да общува с друг.
Знае, че Р. не е добре с психиката и има решение на ТЕЛК, като и сина и Н.
имал такова решение. Св. К.си спомня, че
Н. дошъл при нея и казал, че е бил принуден да отиде при нотариус и да подпише
отказ от наследство на баща си преди продажбата на жилището, както и че го
заплашвали. Напоследък Н. бил много психически разстроен и вдигал кръвно. Никак
не бил добре, преди да почине. Свид. К.сочи, че когато тръгнали за сделката, Р.
и Н. били качени в две различни коли. Сочи, че тя лично ги следвала
управлявайки друга кола след тях. Р.
била в една кола, а Н. бил в друга кола, придружени от ромите,които живеели при
тях, вкл. Д.. Когато стигнали при стария нотариат Р. влезла при нотариуса, а Н.
останал вън. Какво е станало вътре в кантората, свидетелката не знае. После
разбрала от Р., че била заплашвана. След като излезнала Р., отишли в банката,
която по-рано била Министерство на търговията. Влезнали в банката и като
излезнали ищцата плачела. Свидетелката К.сочи,
че тя не смеела да отиде, но казала на на комшийките да вземат мерки.
В съдебно заседание на 16.10.2018 г.,
свидетелката М.К./67г., без родство/, сочи, че познава Р. от 2017 г. от един политически клуб,
като последната казвала, че е заплашвана, че цигани са й отнели жилището.
Според свидетелката К. ищцата Р. има нестабилна нервна система и обострена
психика, особено след като починал сина и.
В показанията си в о.с.з. на 16.10.2018г. свидетелят Й.Л. /51г. без родство/, при предявяване на нотариален акт, представен в препис на
лист 9 и 10 от приложеното гр.д. №7306/2016г. на СРС, посочи, че това това е
нотариален акт, изповядан от него, в качеството му на нотариус. Сочи, че
нотариалния акт не е изготвен от него, а е по представен проект, но не помни конкретна сделка и не познава ищцата.
Сочи, че по нито една от сделките, които е изповядал като нотариус, става дума
за продажбата с нотариални актове, не са се явявали страните по различно време
или извън кантората. Сочи, че познава бившия нотариус Б.Я., но не помни дали е
идвал да изповяда сделка при в кантората му през 2013 г. Сочи, че ако сумата е
25 хил. евро, значи със сигурност е изискал
декларация за произход на парите, вкл. и копие от личните карти,
проверки от личните документи за самоличност, проверки на ЕСГРАОН и всичко,
каквото се изисква по закон.
В показанията си в о.з. на 16.10.2018г. свидетелката Б.Д. /70 г., без родство/, сочи, че се познава с ищцата Р. и семейството и
от 1989 г. като съседи в един и същи блок. През 2013 г. в един момент в блока
се настаниха пребиваващи в апартамента на Р. двама роми –мъж и жена, като по
това време ищцата била вече вдовица. Свидетелката
сочи, че се усъмнили с домоуправителя, но нямали възможност да споделят
притесненията си с Р. по причина на това, че настанилите се не ги оставяха
сами. Мъжът бил със сина Н., а жената
била с Р.. Свид. Д. си спомня, че когато се засекли в асансьора, Р. и казала да
се запозная с нейната сватя. В момента Р. не била видимо притеснена.
Настанилите се при Р. мъж и жена с ромски произход доброволно влизали,
излизали, пазарували. Свидетелката Д., сочи, че те плащали дори разходите за
апартамента два месеца подред, тъй като тя е касиер на блока и събирала таксите.
Впоследствие разбрали, че апартаментът е продаден на 17 ноември. Сочи, че на 6
декември същата година видели Р., която
изнасялла покъщнината от апартамента. Думите й били, че отива на
по-хубаво място и на по-голям апартамент в гр.София. Свид. Д. сочи, че тогава Р.
не изглеждала притеснена. Свидетелката твърди, че ищцата Р. е податлива на
манипулации, като стълб в това семейство бил съпругът й Илия.
Показанията на свидетелката Б.Д. са
последователни, житейски логични, почиват на преки лични впечатления, поради
което съдът ги кредитира. На показанията на свид. Д.К., в частта, в който
почиват на преки лични впечатления относно състоянието на ищцата след излизане
от банката в деня на продажбата, съдът дава вяра, но в частта относно
преразказаното от ищцата и сина Н. не ги кредитира, предвид липсата на
непосредственост и доколкото пресъздават думи на лице страдащо от халюциноза.
Свидетелят М. Н. И.,
/57 г./, разпитан в о.с.з. на 17.09.2019г. сочи, че познава ищцата от пазара,
като при едно нейно посещение я питал
дали знае за квартири под наем, защото търсел квартира на сина си. Сочи, че Р. му казала, че може да се настанят при
нея. По-късно Р. дошла в техния дом със
сина си и го помолила да се нанесат при тях, за да има помагат в поддръжката на
домакинството. Р. помолила още да и помогнат с продажбата на апартамента и.
Показвала на свидетелят и документ за собственост, кото не бил нотариален акт,
а някакъв договор. Свид. И. си спомня, че преди продажбата на апартамента,
живял при Р. в дома и цял месец. Пазарували с жена му всяка вечер, носели храна
и по искане на домоуправителят се регистрирали. Синът на Р. бил пуснал обяви за
продажбата на имота. Идвали 4 – 5 човека, да огледат, но се отказали. Св. И. не
знае дали синът на Р. има психично заболяване, намира го за умен, защото пуснал
сам обява за продажбата. Свид. И. разговарял с свой приятел К.за съдействие, да го свърже с Б.Я.. На другия
ден въпросният Б.Я. дошъл да огледа апартамента заедно с едно младо момиче.
Свид.И. сочи, че Р. е преговаряла с Я..
Свидетелят посочва, че ходил с Р. да вадят документи за имота и плащал
таксите за документите, защото тя нямала пари преди сделката. В уговорения за
сделка ден всички отишли до кантората на нотариуса – аз, сина ми, Р., Н., Б.Я.
и момичето. Отишли с таксита. Р. се качила при нотариуса с купувачите, докато
свид.И. и сина му останали да чакат пред сградата, където се помещава
нотариалната кантора. Самата сграда по спомени на св.И. била около „Попа”. След
сделката пред нотариуса всички излезнали усмихнати, говорели си. Относно парите
от продажбата свидетеля И., сочи, че знае, че били внесени по банков път. Р. и
купувачите ходили в банката. Свидетелят И. със сина си и Н. чакали пред
банката. Не помни дали Б.Я. е бил в банката, или само Р. и младото момиче.
Свидетелят пояснява, че присъствал в деня на сделката, защото Р. го помолила,
т.к. се страхувала да не я излъжат. Не помни конкретната сума на продажбата.
Свидетелят И. сочи, че Р. на другия ден след сделката изтеглила парите от
банката и му върнала 4 – 5 хиляди лева, който му дължала.
Показанията на свидетеля М. Н. И.,
съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, като взема предвид възможната му
заинтерсовност, множеството обстоятелства, които същия твърди, че не помни, при
все дейното му посредничество преди продажбата от 18.11.2013г., като не ги
кредитира.
В съдебно заседание на 16.10.2018г. е
разпитан св. В.П./38г.,
без родство/, ангажиран от ответницата Г.,
който сочи, че познава ответницата Г. от
около 3-4 години по повод ремонт в закупено от нея жилище. Последното имало
нужда от основен ремонт. Свидетелят П.се явил с оферта за около 17-18 хил. лв. – включваща труд плюс
материал. В жилището имало дървена ламперия, стари санитарии. Ремонтът бил за
около три месеца. Всичко било подменено, като се започне от цялостен
водопровод, дограми, врати, входна врата, подмяна на подовите настилки,
мебелировка, климатици. Сочи, че само ответника Г. му е плащала за този ремонт.
Видно от
приложената пр.пр.№24410/2014г. на СРП, същата била образувана по повод подаден
сигнал от Р.Т.И. до СДВР, за сключен
договор между нея и трето лице за продажба на имот, както и за сключаване на
кредит с „И.А.М.“ АД. Извършена била проверка, като с Постановление на СРП
№24410 от 04.12.2014г. е постановен
отказ да се образува наказателно производство по преписка №24410/14г. на СРП
поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. С
постановление от 14.04.2015г. на Софийска градска прокуратура е потвърдено
Постановление на СРП №24410 от 04.12.2014г., с което е отказано да се образува
досъдебнно производствопо пр.пр.№24410/2014г. на СРП. В хода на проверката било
установено, Р.И. е получила уговорената парична сума за продажбата на
апартамента, което според СГП, изключва вероятността поддържането на
заблуждение у продавача. Органа на досъдебното производство приел, че ако има
спор по правоотношението, то той е от гражданско-правен характер.
От приетото от съда, неоспорено от
страните заключение съдебно-психиатрична експертиза/СПсихЕ/ с вещо лице – д-р Е.М.,
се установява, че Р.Т.И., 62 год. страда от трайна промяна на
личността след катастрофални преживявания и рецидивиращо депресивно
разстройство, понастоящем в терапевтична ремисия.Вещото лице сочи, че в
делото и в информационната система на ЦПЗ няма медицинска документация от
времето на сключване на сделката. Възможно е психотравмиращите преживявания да
са провокирали изявата на тежък депресивен епизод, който би нарушил базисните й
психични годности. Сочи, че няма категорични данни за това, заболяването е регистрирано
през м.април 2014г. Обоснован е извод, че водещата диагноза -изразената
личностова абнормност, не лишава ищцата от годностите да контролира волята и
действията си, но категорично я е затруднявала и влошавала справянето й.
При изслушването му в о.с.з. на
20.03.2018г. вещото лице д-р М.
пояснява, че психичното заболяване на ищцата представлява трайна характерова
абнормност, която тройно нарушава нейните възможности за адаптация, социално,
междуличностново, професионално функциониране. Психиатърът обосновава, че тези
нарушения в характера не лишават ищцата от базисните психични годности, т.е. тя
е могла да разбира свойството и значението на извършеното, но тези характерови
абнормности я правят много лесно манипулируема, лесно внушаема и лесен обект за
злоупотреба. Сочи, че данните от проведеното изследване сочат, че ищцата е
склонна към повешена манипулируемост и лесна внушаемост.
Приетото неоспорено
съдебно-психиатрична експертиза/СПЕ/ с вещо лице – д-р Е.М., съдът възприема,
като обективно, подробно и компетентно, кореспондиращо със заключението на СМЕ
и приетите писмени документи.
От приетото заключение на съдебнотехническа
и оценителна експертиза с в.л. инж.П.
Я., се установява, че към месец 03.2014г. пазарната стойност на
процесния апратамент №72,
находящ се в гр.София, район "Възраждане", ж.к. "********, етаж
XIII, състоящ се от стая, дневна, кухня-столова и обслужващи помещения, със
застроена площ от 70,91 кв.м., е в размер на 78 330лв. Вещото лице е определило
стойността на извършените при проведения ремонт СМР на 16 485,42лв., а
увеличената стойност на жилището след извършения ремонт на 16 000лв.
Приет е нотариален акт за покупка-продажба № 167, том II, per. № 5349, дело № 292
от 25.03.2014 г. на Нотариус М.Г., с който ответницата Г. С.Г.е закупила от А.П.А.,
ЕГН **********, следния недвижим имот:
Апартамент №72 находящ се в гр. София, „********, със застроена площ
70.91 кв.м., за
сумата ог 62 100лв., платима чрез ипотечен кредит предоставен от „Юробанк
България“ АД на купувача Г. Г../л.34 от делото/
При така установената фактическа обстановка,
от правна страна съдът намира
следното:
По реда на чл.210, ал.1 ГПК в
условията на първоначално обективно и субективно съединяване с една искова
молба са предявени предпочитан иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД
за прогласяване на нищожност на договор за продажба поради липса на съгласие,
иск по чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожност поради
накърняване на добрите нрави, иск с пр. основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД
за прогласяване нищожност поради привидност – персонална симулация, евентуални искове за унищожаване на
договор по чл.27, предл.5 от ЗЗД вр. с чл.30 от ЗЗД – поради заплашване,
евентуален иск с пр. основание чл.87,
ал.3 ЗЗД за разваляне на договор поради неизпълнение, искане по чл.537, ал.2 ГПК, ревандикационен иск по чл.108 ЗС.
Предявените предпочитани искове
са за нищожност на правна сделка. Същите са от категорията на установителните,
съгласно изричната норма на чл. 124, ал. 1 ГПК и наличието на правен интерес е
абсолютна процесуална предпоставка за тяхната допустимост. Заинтересован да
предяви установителен иск е този, чието право се засяга от правния спор.
Установителният иск трябва да съществува като правна възможност за всеки, който
има интерес от него, а такъв интерес имат не само субектите на спорното
правоотношение, а всички тези трети лица, чужди на правоотношението, чиито
права се засягат от съществуването или несъществуването на спорното право. Една
от особеностите на установителния иск се състои в това, че с него се ползват и
лица, които не са субекти на правоотношението, предмет на иска, без да имат при
това качеството на процесуални субституенти-така постановеното по реда на чл.
290 от ГПК решение № 133/22.11.2011 г. по т.д.№ 17/2011 г. на І т.о. на ВКС.
Нищожността настъпва като последица на основанието, предвидено в закона и всяко
лице може да се позове на нея и на липсата на правни последици от сделката.
Както страните по сделката, така и всяко трето лице, което има правен интерес,
може да предяви отрицателен установителен иск за обявяване на нищожността.
В този смисъл за ищцата е налице правен интерес да оспори действителността
както на договор, по който е страна, така също и на последващ договор, с който
нейния съконтрагент се е разпоредил с формално придобити от нея по
недействителен договор вещни права. Не съставлява пречка да се претендира
нищожността на една сделка и ако полученото по нея вече не се намира в
имуществото на приобретателя-така решение № 556/08.07.2001 г. по гр. д.№ 1138/2001
г. на ІІ г. о. на ВКС.
Първия предпочитан иск с пр. основание чл.26, ал.2, пред.2 от ЗЗД, за
прогласяване на нищожност на
договор за продажба,
поради липса на съгласие, предвид подържаните твърдения, че са накърнени правата на ищцата, се явява
допустим и обусловен от правен интерес.
По същество:
По
предпочитания иска с правно основание чл.
26, ал.2, изр.1, предл.2 от ЗЗД,
Искът е неоснователен.
По делото
не се спори, че подписа за „продавач” в договор за покурко-продажба сключен с нотариален акт №191/18.11.2013год.,
е положен именно от ищцата И..
Относно установителния иск за прогласяване нищожност на договор, поради
липса на съгласие, правната доктрина и константната съдебна практика, приемат,
че съгласие липсва в случаите напр. на мислена уговорка, шега или насилие,
когато е налице пълна липса на валидно съгласие за сключване на договор.
Липсата на съгласие (съотв. на воля - при едностранни волеизявления, пораждащи
правни последици - чл. 44 ЗЗД) трябва да бъде съзнателна, защото ако е
несъзнателна, се прилагат правилата за унищожаемостта. В случаите на нищожност
съгласието на страните за сключването на договора не поражда никакви правни
последици от момента на сключването му.
По съществото на спора, решаващия
състав намира, че по делото не е доказана от ищеца (чл. 154, ал. 1 ГПК), липса
на съгласие в изяснения по-горе смисъл за сключването на договор за продажба,
извършен с нотариален акт № №191/18.11.2013год.,
том III, н.д. №561/ 2013г. на
нотариус Й.Л. рег.№263 от НК.
От заключението
на СПсихЕ, в съвкупност с кредитираните
показания на свид. Д., сочат на извод, че към месец ноември 2013 г. ищцата Р.И. е била със запазени базисни
психични годности, могла е да формира воля и да разбира свойството и значението
на постъпките си. По отношение на нея липсват наложени правни ограничения или
заболявания, които да нарушават базистните и психични годности, въпреки
устновената личностна абнорменост. Поради
това искът по чл.26, ал.2, изр.1, предл.2 от ЗЗД, следва да бъде отхвърлен.
По иска с пр.основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за
покупко-продажба на недвижим имот - апартамент №72, находящ се в гр.София,
ж.к.“********, сключен в нотариален акт №191/18.11.2013год. на нотариус Й.Л.,
поради накърняване на добрите нрави,
срещу ответницата А.П.А..
По естеството си добрите нрави
представляват морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието
на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях /в този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на
ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK/. Съдържанието на понятието "добри
нрави" следва да се търси в обективните морални категории, които са
възприети в обществото, но поради своя социално-етичен характер не са скрепени
със закон и основно са свързани със забраната да се вреди другиму, възползвайки
се от неговото неравностойно възрастово, социално, здравословно или материално
положение /в този смисъл е Определение № 898 от 21.08.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 4277/2008 г., I г. о., ГК/. Според правната теория нищожни поради
противоречие с добрите нрави са сделките, които по своето явно съдържание, по
външно установими мотиви за сключване противоречат на етичните правила, като не
е необходимо страните по сделката да знаят за тези правила /проф.В. Таджер
"Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял ІІ", стр.254/. Най-типичната
форма на увреждане е нееквивалентността на престациите, като доводи в такова
засягане на имуществените интереси на представлявания се излагат и от ищцата в
настоящото производство. Както беше посочено по-горе, според нотариалния акт продажната цена по
атакуваната сделка е в размер на 25 000 евро . От заключението на назначената
по делото съдебно-икономическата експертиза се установява, че към месец
м.03.2014 пазарната цена на продадения имот е 78 330лв. При тези обстоятелства
съдът счита, че не може да бъде обоснован извод за нееквивалентност на
престациите, увреждаща интересите на ищцата. За да е налице такова увреждане,
пазарната цена следва значително /т.е. в пъти/ да надвишава договорната такава
/в този смисъл са: решение № 834/26.10.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 136/2009 г., І
г.о., ГК решение № 615/15.10.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 1208/2009 г., ІІІ г.о.,
ГК по чл. 290 ГПК и др./ С оглед
изложеното искът по чл.26, ал.1, изр.1, предл.3 от ЗЗД, следва да бъде
отхвърлен, като недоказан.
По
предпочитания иск с пр.основание чл.26,
ал.2, пред.5 ЗЗД, за прогласяване на нищожност на договор за
покупко-продажба на недвижим имот - апартамент №72, находящ се в гр.София,ж.к.“********,
инкорпориран в нотариален акт №191/18.11.2013год. на нотариус Й.Л., поради привидност
-персонална симулация относно купувача. Ищцата поддържа, че ответника А.А. е
подставено лице, а скрит купувач е Б.Я., с когото е подписан предварителния
договор за продажба. При персоналната симулация две страни постигат съгласие
да сключат договор, но искат да прикрият кой е действителният купувач, поради
което се уговарят като страна по договора да бъде записано лице, което привидно
изпълнява ролята на едната от страните. При този вид симулация подлежат на
установяване три сделки: между продавача и действителния купувач, която е
желана, но прикрита; между продавача и привидния купувач, изразена в
нотариалния акт, която е привидна и като такава - нищожна, и между
действителния и привидния купувачи - упълномощаването от първия на втория да
придобие имота; както и специалната цел - да се укрие страната по сделката на
страната на купувача./ Решение
№ 137 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 468/2012 г., IV г. о., ГК/ В
конкретния случай обаче тези три сделки не установиха. Персоналната симулация
не се доказа както от писмените доказателства, така и от свидетелските
показания.
Установи
се обаче, че в клаузата на чл.1, ал.2 от предварителен договор за покупко
–продажба на недв. имот от 08.11.2013г.,
страните изрично са уговорено, че
купувача има право да посочи лице, на което да бъде прехвърлена собствеността
върху имота и продавачите са съгласни с това. От приетото Споразумение от 18.11.2013г., сключено между Б.Ц.Я.,
Р.Т.И. и А.П.А., се установи, че страните по предварителния договор са приели
купувач на недвижимия имот да бъде А.П.А., а сумата от 1000 евро, заплатена от Б.Я.
на 08.11.2013г. да се счита плащане извършено от купувача А.А..
С оглед
изложеното, искът за обявяване на нищожност на договор за покупко –продажба
сключен с нотариален акт №191/18.11.2013год. на нотариус Й.Л., поради привидност - персонална симулация се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид
отхвърлянето на предявените установителните искове, следва да се разгледат
предявените при евентуалност конститутивни искове за унищожаване на договора,
поради заплашване, както и за разваляне на договора.
По евентуалния иск с пр. основание чл.27 ЗЗД вр. чл.30 ЗЗД:
В хипотезите на унищожаемост се касае за
пороци на волята, които са изрично изброени в чл. 27 и сл. от ЗЗД. С термина заплашване по чл.30 от ЗЗД се
означава неправилното образуване на волята, поради въздействието на външни фактори, с които се упражнява
психически натиск. Заплашването е
основание за унищожение на договора, когато едната страна е била принудена от
другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на
основателен страх за засягане на лични или имуществени блага на участника в
сделката или на негови близки. При заплашването се използват средства за
психическа принуда, чрез които лицето се мотивира да изрази воля. По това
заплашването се различава от насилието, при което се използват средства за
физическа принуда и при което изобщо липсва формирана воля, поради което и
договора е нищожен (Решение №
2846/11.11.72 г. по гр.д. № 2216/72 г., на II г.о.). При
заплашването, когато то е предизвикано от трето лице, е без значение дали
другата страна по сделката е знаела за тях. Същественото обстоятелство е, дали
без заплахата страната по сделката би сключила същата или не.
В случая ищцата поддържа, че е налице
заплашване, като била принудена да
подпише процесната продажба със заплахи от трети лица – Д.И. и семейството му. Ищецът, който носи доказателствената тежест за
установяване на факта на заплашването, е ангажирал за това
свидетелски показания – на свид.К.и свид.К.. Други доказателства за ищцовите
твърдения няма. Съдът обсъди показанията на свидетелите и намери, че те не са
достатъчни за пълно доказване на ищцовите твърдения. На първо място следва да
се има предвид, че
същите не са очевидци, а преразказват чужди впечатления. На следващо място
безспорно се установи, че Д.И. и жена му са живели в апартамента на ищцата
почти два месеца с нейно съгласие. Свидетелката Д., която е касиер в жилищия вход посочи в показанията си, че лицата,
които са живели с ищцата в процесния апартамент „доброволно влизаха, излизаха,
пазаруваха, плащаха дори разходите за апартамента два месеца подред", а
при срещите й с Р.И., тя не е била притеснена. Посоченото се потвърди от
показанията на свидетеля Ц..
Тези твърдения за упражнен заплашване не бяха доказани от страната която съгласно нормата на
чл.154 ГПК, носи тежестта на доказване – ищеца. С оглед
горното, иска за унищожаване на договор
за продажба, сключен в нотариален акт №191/18.11.2013год. на нотариус Й.Л., на основание чл. 30 от ЗЗД, като сключен при
заплашване, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен. Не се установява по несъмнен начин формиране
на страхови представи у ищеца, още по-малко основателни, в резултат на
упражнено физическо или психическо въздействие от лицето Д.И.. Поради това
предявения иск за унищожаване на договора е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Следва да се
има предвид, че нотариалният акт за сделка, като официален свидетелстващ документ с
материална доказателствена сила удостоверява фактите, които са се осъществили
пред нотариуса: явяването на страните по сделката или техните представители
пред нотариуса, прочитането на нотариалния акт и изявлението им, че са съгласни
със съдържанието на прочетения акт. Страната (или неин правоприемник), която
оспорва някой от удостоверените от нотариуса факти носи тежестта да докаже
пълно (по несъмнен начин) твърдените от нея различни факти./в този см. Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5252/2014 г., IV г. о., ГК,/
В настоящото
съдебно производство не се събраха доказателства, които безспорно да
установяват твърдените от ищцата обстоятелства, явяващи се основание за
прогласяване процесния договор за нищожен/ унищожаем.
По
евентуалния иск за разваляне на договора с пр.основание
чл.87, ал.3 ЗЗД:
Отхвърлянето на посочените по-горе претенции
налага произнасянето на съда и по отношение на евентуално предявения иск за
разваляне на оспорвания договор, поради неплащане на продажната цена , на основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД.
По
допустимостта: Предявения от ищцата И.
иск по чл.87, ал.3 ЗЗД, е допустим, предвид твърденията за непълно изпълнение
на задълженията на купувача А.А. по покупко –продажба сключена с нотариален акт №191/18.11.2013год. на нотариус Й.Л..
По същество: Ищцата твърди, че посочената
в нотариалния акт сума от 10000лв. не е била заплатена от ответника А.. По
делото обаче са представени три документа, отразяващи плащане и получаване на
договорената цена- нотариалният акт за покупко-продажба, представляващ
официален свидетелстващ документ, както и три броя вносни бележки от
08.11.2013г., от 18.11.2013 г. и жт 6.12.2013г.,
че ищцата е получила цената според уговореното, представляващи частен
свидетелстващ документ.
Недоказано остана твърдението, че
ответницата А.П. не е изпълнила поетото задължение за заплащане на уговорената
цена. Решаващия състав намира, че
представените по делото доказателства във връзка с извършеното плащане от
страна на ответника А. са достатъчни, поради което следва да се отхвърли и
претенцията за разваляне на договора, поради незаплащане на продажната цена по
него като неоснователна.
Ищцата е направила и искане, да бъде отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК. нотариален акт №191/18.11.2013год., том III, н.д. №561/
2013г. на нотариус Й.Л. рег.№263 от НК.
Съгласно задължителните указания по ТР № 3/2012 г. на ВКС ОСГК, на отмяна по реда
на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се
удостоверява право на собственост върху недвижим имот,но не и тези
удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право
върху недвижим имот.В случая не са налице предпоставките за отмяна на нотариален
акт за покупко-продажба № №191/18.11.2013год., том III, н.д. №561/
2013г. на нотариус Й.Л. рег.№263 от НК.
По иска с пр.основание чл.108 ЗС срещу ответника Г. Г.:
По иска по чл. 108 ЗС ищецът следва да докаже, че е собственик на
недвижимия имот, чието владение претендира да му бъде предадено от ответника, а
последният да докаже основание за владение на имота.
В случая с договор за продажба на недвижим имот, сключен
на 25.03.2014г., оформен в нотариален акт № 167, том II, per. № 5349, дело № 292 от 25.03.2014 г.
на нотариус М.Г.., ответника Г. С.Г.е закупила от А.П.А., ЕГН **********,
следния недвижим имот:Апартамент №72, находящ се в гр.София, Столична
община-район "Възраждане", ж.к. "Зона Б-1 /осемнадесет/",
бл.4/четири/, етаж XIII /тринадесети/, състоящ се от стая, дневна, кухня-столова
и обслужващи помещения, със застроена площ от 70,91 / квадратни метра, при
съседи: изток - асаньор, запад-апартамент №73/седемдесет и три/, север-коридор
и апартамент №73/седемдесет и три/, юг-площадка, отгоре-ателиета и
отдолу-апартамент №66/шестдесет и шест/, заедно с Избено помещение
№72(седемдесет и две) с площ от 3,51/три цяло петдесет и една стотни/ квадратни
метра, при съседи: изток-мазе№72/седемдесет
и две/, запад-коридор, север-коридор, юг-мазе, заедно с 0,907% /нула цяло
деветстотин и седем хилядни върху сто/ идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото. По изложените по горе доводи,
съдът приема, че покупко-продажбата извършена с нотариален акт №191/18.11.2013год., том III, н.д. №561/ 2013г. на нотариус Й.Л. рег.№263 от НК е валидна и не страда наведените в
исковата молба пораци на волята.Продавачът А. А.се легитимира като собственик
на имота въз основа на Нотариален акт № 191, том III, per. № 4707, дело 561 от 2013 г. на нот. № 263 от НК.
Прехвърлителната
сделка от 25.03.2014г., с която Г. С.Г.
/втория ответник/ купува от А.П.А. /първия ответник/ недвижимия имот също е
извършена, след като нотариус М.Г. се е убедил от представените писмени
доказателства, че продавачът е собственик и са изпълнени особените изисквания
на закона. Г.Г. е придобила описания недвижим имот по силата на възмездна
сделка, обективирана в нот. акт № 167, том И, per. № 5349, дело № 292 от 25.03.2014 г. на Нотариус М.Г.,
който имот е закупен от А.П.А.. Изложеното налага извода,че ответника Г.Г. е придобила собствеността на процесния недвижим имот и го владее явно и
необезкоявано.
По изложените съображения съдът не намира за установено
ищцата да е собственик на процесния имот, поради което същата не може да
претендира предаване на владението върху имота въз основа на собственически
права.
При горните изводи искът по чл.
108 ЗС следва да бъде отхвърлен.
По
насрещния иск: Доколкото насрещния иск с пр.основание чл.72, ал.1 ЗС е
предявен от ответника Г. Г., при условията на евентуалност, ако бъде уважена
ревадикационната претенция срещу нея, то не се сбъднало вътрешно процесуалното
условие предпоставка за разглеждането му. Предвид отхвърлянето на искът по чл.
108 ЗС, насрещния иск с пр.основание чл.72, ал.1 ЗС не следва да бъде
разглеждан.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане
на ответниците следва да им бъдат присъдени направените разноски, съгласно
чл.78, ал.3 от ГПК, както следва: на ответницата А.П.А. разноски от общо 800 лв., за заплатено адвокатско
възнаграждение, а на ответника Г. Г.– разноски в общ размер 4609,42лв., от
които 659,42лв.- държавна такса по предявения
насрещен иск, 3500лв. адвокатско по договор за правна помощ от 14.11.2016г. , 400лв. депозит за СОцЕ и 50лв. депозит за
свидетел. възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатен от ответницата Г. Г.. Възражението по
чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнграждение от 3500лв., съдът
намира за неоснователно, предвид действителната фактическа и правна сложност на
спора, продължителността на производството пред първа инстанция, броя проведени
открити заседания, обстоятество, че процесуално представителство, обхаваща и защита
и съдействие във връзка с предявените от ответника насрещни искове.
Воден
от горното и в същия смисъл, Софийски градски съд, ГО, I-7 състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД,
предявен от Р.Т.И. ЕГН **********,
чрез пълномощника си адв.П.Т.-САК, срещу А.П.А.
ЕГН **********., за обявяване на нищожност на договор за покупко-продажба на
недвижим имот - апартамент №72, находящ се в гр.София, ж.к.“********, сключен в
нотариален акт №191/18.11.2013год., том III, н.д. №561/
2013г. на нотариус Й.Л. рег.№263 от НК
вписан в СВ вх. рег. № 57494/ 18.11.2013 г. с Акт №39 том CXXXVIII/ 2013 г. имотна партида №
294509, поради липса
на съгласие, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, предявен от Р.Т.И. ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.П.Т.-САК, срещу
А.П.А. ЕГН **********., за обявяване на
нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот
- апартамент №72, находящ се в гр.София, ж.к.“********, сключен в нотариален
акт №191/18.11.2013год., том
III, н.д. №561/ 2013г. на нотариус Й.Л.
рег.№263 от НК вписан в СВ вх. рег. № 57494/ 18.11.2013 г. с Акт №39 том
CXXXVIII/ 2013 г. имотна партида №
294509, поради
накърняване на добрите нрави, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД, предявен от Р.Т.И. ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.П.Т.-САК, срещу
А.П.А. ЕГН **********, за обявяване на
нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот
- апартамент №72, находящ се в гр.София, ж.к.“********, сключен в нотариален
акт №191/18.11.2013год., том
III, н.д. №561/ 2013г. на нотариус Й.Л.
рег.№263 от НК вписан в СВ вх. рег. № 57494/ 18.11.2013 г. с Акт №39 том
CXXXVIII/ 2013 г. имотна партида №
294509, поради привидност
- персонална симулация относно купувача,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.27, предл.5 от ЗЗД вр. чл.30
от ЗЗД, предявен от Р.Т.И. ЕГН **********,
чрез пълномощника си адв.П.Т.-САК, срещу А.П.А. ЕГН **********, за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот апартамент
№72, находящ се в гр.София, ж.к.“********, сключен в нотариален акт №191/18.11.2013год., том
III, н.д. №561/ 2013г. на нотариус Й.Л.
рег.№263 от НК вписан в СВ вх. рег. № 57494/ 18.11.2013 г. с Акт №39 том
CXXXVIII/ 2013 г. имотна партида №
294509, като сключен от
прехвърлителя поради заплашване, като НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 87,
ал.3 от ЗЗД, предявен от Р.Т.И. ЕГН **********,
чрез пълномощника си адв.П.Т.-САК, срещу А.П.А. ЕГН **********, за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот сключен
в нотариален акт №191/18.11.2013год., том III, н.д. №561/
2013г. на нотариус Й.Л. рег.№263 от НК
вписан в СВ вх. рег. № 57494/ 18.11.2013 г. с Акт №39 том CXXXVIII/ 2013 г. имотна партида №
294509, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеното Р.Т.И. ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.П.Т.-САК,
срещу А.П.А. ЕГН **********, искане по
чл.537, ал.2 ГПК, да бъде обезсилен нотариален акт за покупко - продажба №
19118.11.2013год., том
III, н.д. №561/ 2013г. на нотариус Й.Л.
рег.№263 от НК вписан в СВ вх. рег. № 57494/ 18.11.2013 г. с Акт №39 том
CXXXVIII/ 2013 г. имотна партида №
294509.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Т.И. ЕГН **********, чрез пълномощника си
адв.П.Т.-САК, срещу Г. С.Г.ЕГН ************, иск с пр.основание чл.108 от ЗС, за осъждане на ответницата Г.да
предаде владението на имота апартамент №72, находящ се в гр.София, ж.к.“********,
на ищцата Р.Т.И., като неоснователен.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Г. С.Г.ЕГН ************ срещу Р.Т.И. ЕГН **********,
насрещен иск с правно основание чл.72, ал.1 от ЗС, за сумата 16 000 лв., представляващи стойността на
направени подобрения
ОСЪЖДА
Р.Т.И.
ЕГН **********, да
заплати на А.П.А. ЕГН **********, сумата от 800 лв. разноски пред СГС, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.Т.И.
ЕГН **********, да заплати на Г. С.Г.ЕГН ************,
сумата от 4609,42лв. разноски
пред СГС, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участие на Г.
Станаилова И., като трето лице помагач на ответника А.П.А., по исковете
предявени само срещу А..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: