Решение по дело №1089/2023 на Районен съд - Козлодуй

Номер на акта: 296
Дата: 22 октомври 2024 г.
Съдия: Галя Василева Петрешкова Ставарова
Дело: 20231440101089
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 296
гр. Козлодуй, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галя В. Петрешкова Ставарова
при участието на секретаря Капка К. Качева
като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско
дело № 20231440101089 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на К. Г. Й., ЕГН **********, съдебен
адрес за получаване на книжа: ...... против ......, с правно основание: чл. 439 от
ГПК във връзка с чл. 124 ГПК във връзка с чл. 110 и чл. 111 ЗЗД, с цена на
иска: 2272.42 лв. от които: 1412.42 лв. - главница, ведно със законна лихва от
17.07.2013 г., 537.22 лв. - възнаградителна лихва, 180.37 лв. - мораторна
лихва, 142.60 лв. - деловодни разноски по ЧГД № 2820/2013 г. на РС Враца.
Иска се съдът да се произнесе с решение, с което да признае за
установено, че вземането на ......, по Изпълнителен лист от 14.10.2013 г.,
издаден по ЧГД № 2820/2013 г. по описа на Районен съд - Враца, издаден по
чл. 410 от ГПК, е погасено по давност по отношение на К. Г. Й., ЕГН
**********, за следните суми:
1412.42 лв., представляваща главница, описана в изпълнителен лист,
издаден по ЧГД № 2820/2013 г. на РС Враца, като погасена с изтичане на пет
годишна давност по чл. 110 ЗЗД,
142.60 лв., представляващи деловодни разноски, описана в изпълнителен
лист, издаден по ЧГД № 2820/2013г. на РС Враца, като погасена с изтичане на
пет годишна давност по чл. 110 ЗЗД,
537.22 лв. - възнаградителна лихва, описана в изпълнителен лист, издаден
по ЧГД № 2820/2013 г. на РС Враца, като погасена с изтичане на три годишна
давност по чл. 11, б. „В" ЗЗД,
180.37 лв. - мораторна лихва, описана в изпълнителен лист, издаден по
ЧГД № 2820/2013 г. на РС Враца, като погасена с изтичане на три годишна
давност по чл. 111, б.„В" ЗЗД,
Законна лихва върху главницата, считано от 17.07.2013г., като погасена с
1
изтичане на три годишна давност по чл. 111,б.„В" ЗЗД,
Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства
са връчени на ответника по реда на чл.131 от ГПК и в срока е получен писмен
отговор на исковата молба от ответника ......, със седалище и адрес на
управление: ......, чрез пълномощника Зорница Николова Димитрова - в
качеството й на член на Съвета на директорите, упълномощена от Барбара
Анна Руджикс и Анджей Бернард Бак - в качеството им на представляващи
Дружеството, чрез пълномощника си юрисконсулт Т. Ю. Х.,
преупълномощена от Зорница Николова Димитрова, с който изразява
становище, че предявеният иск е процесуално допустим, но изцяло
неоснователен, като излага подробни съображения за това.
Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли в цялост като
неоснователен и недоказан депозирания от К. Г. Й. иск по ......
Претендира присъждане на направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в гражданското производство в размер на
360.00 лв. /триста и шестдесет лева/ на основание чл.78, ал. 8 ГПК и чл. 25,
ал.1 Наредба за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ, както и възнаграждение в размер на 80.00 лв. /осемдесет
лева/ на основание чл. 13, т.2 от Наредба за заплащане на правната помощ.
В условията на евентуалност, моли да се приложи и чл.78, ал.5 от ГПК и
ако заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, то моли съдът да приеме възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, като същото бъде намалено.
По делото са събрани следните писмени доказателства: Копие от молба за
образуване на изпълнително дело с вх. № 1110/12.03.2014г.; Копие от молба
вх. № 7184/12.07.2018г.; Копие от молба вх. № 2788/13.06.2016 г.;
Уведомление за образувано изпълнително дело № 177/2014 г. при ...... Копие
от съобщение за образувано изпълнително дело № 1413/2023 г. на ....... Копие
от изпълнителен лист от 14.102013г., издаден по ЧГД №2820/2013 г. на РС
Враца. Копие от уведомление за извършено прехвърляне на вземания.
Заверено копие от пълномощно в полза на юрисконсулт Т. Х.; Извлечение от
Договор за цесия от 22.04.2016 г., сключен между ...... и ......, ведно с
Приложение №1 към него; Заверено копие от пълномощно от ...... в полза на
......; Заверено копие от Потвърждение от цедента ...... за извършената цесия;
Заверено копие от обратна разписка, удостоверяваща изпращане на
уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД; Уведомление за цесия; Списък със
сторените от ответника в настоящото производство разноски; Препис от
отговора на исковата молба и приложенията. Копие на изпълнително дело №
177/2014 г. при ...... Копие на изпълнително дело № 1413/2023 г. на ......
Козлодуйският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл.235, ал.2, вр. с чл.12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация
2
чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен
лист за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като
кредитор за процесните вземания, както и да докаже твърдените от него
положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла
предвидената в закона погасителна давност за остатъка от дължимата
главница. В тежест на ответника е да докаже съществуването на
задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона
давностен срок.
Правният интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск е налице,
тъй като за него няма друг способ за защита срещу предприетите
изпълнителни действия по изпълнително дело № 1413/2023 г. на ......, освен
признаване недължимостта на посочените суми.
На 01.12.2011г. между ...... (предишно наименование ......), с универсален
правоприемник е ......, клон България, в качеството му на Кредитор, от една
страна, и К. Г. Й., в качеството му на Кредитополучател, от друга, е подписан
Договор за кредит № PLUS-01624680. Вследствие на възникналите между
страните договорни правоотношения, същите уточнени в горепосочения
договор за кредит, кредиторът ...... е финансирал кредитополучателя, а за К. Г.
Й. е възникнало задължение да издължи горепосочения кредит, съгласно
условията по сключения договор.
Между страните не се спори, че въз основа на молба на ...... в резултат на
неизпълнение на горепосочените задължения на 12.03.2014 г. е образувано
изпълнително дело № 177/2014 г. по описа на ......, с рег. № 721 към КЧСИ и е
приведен в изпълнение процесният Изпълнителен лист от 14.10.2013 г.
С молбата си за образуване на изпълнително дело на 12.03.2014 г. ...... е
възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ....... На тази дата е прекъсната
теклата до момента погасителна давност.
На 03.04.2014 г., ...... е наложил запор на трудовото възнаграждение на
ищеца с изх. № 3936/03.04.2014 г., като е изпратил запорно съобщение на
„Валентино ДЖИ БИ4" ЕООД.
На 03.04.2016г. изпълнителното дело е прекратено, поради настъпила
перемция по закон, но няма изричен акт от ЧСИ.
През 13.06.2016 г. е депозирана молба за конституиране на нов взискател
от ......, което действие отново прекъсва течащата относно вземането
погасителна давност /Решение № 266082/12.10.2021 на СГС по в.г.р.д
11196/2020 г.; Решение № 903265 от 20.07.2020 г., постановено по в.ч.гр.д.
309/2020 по описа на Окръжен съд - Благоевград/. С нея на съдебния
изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.
През 05.10.2016 г., новият взискател с изрична молба е поискал, да се
извърши справка НОИ за наличието на трудов договор на длъжника.
След като ...... е бил лишен от правоспособност, архивът му е изпратен на
...... и делото е получило нов номер - № 7159/2020 г.
На 14.06.2018г. взискателят ......, е изпратил към кантората на ......, молба
за справка БНБ за наличието на разкрити банкови сметки на името на
длъжника и при наличието на такива, да им бъде наложен запор с цел
3
обезпечаване вземането на взискателя. Молбата за справка БНБ е входирана
на 12.07.2018 г., и е представена като доказателство по делото.
На 25.09.2020 г. е входирана молба за извършване на справка. След което
изп. дело № 7159/2020 г. е било прекратено и взискателят е изтеглил
процесния изпълнителен лист, като на 02.08.2023г. е депозирана молба за
образуване на ново изпълнително производство, като е образувано изп. дело
№ 1413/2023 г., по описа на ......, с което за пореден път е била прекъсната
погасителната давност относно вземането, тъй като на съдебния изпълнител
са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и е направено искане за
предприемане на конкретни изпълнителни действия, включително насрочване
на опис на движими вещи.
На 22.08.2023 г. е изпратено съобщение за образувано изпълнително дело
до длъжника. На същата дата /22.08.2023 г./ е изходирано запорно съобщение
до работодател ......
От прегледа на приложените писмени доказателства се установява, че в
периода след 26.06.2015 г. има извършени изпълнителни действия, които
прекъсват погасителния давностен срок, като последното действие по него е
молба от взискателят ...... от 14.06.2018г. за налагане запор на трудовото
възнаграждение на длъжника, която е входирана на 12.07.2018г.
От изпълнителния лист е видно, че вземането на ответника произтича от
неизпълнено задължение по Договор за кредит ....... За вземанията на банката
за главница важи общата 5-годишна давност и обосновава защо те не са
периодични и следователно за тях не се прилага краткият срок от 3 години.
При договорите, при които главната, определяща договора престация, се
състои в еднократно прехвърляне на едно благо, самият договор не е с
периодично изпълнение. Насрещното задължение по волята на страните (или
поради характера на самия способ за плащане при гледането и издръжката) е
разсрочено, но то е част от една обща (макар и делима) престация за
заплащане на определена стойност.
Затова отделните вноски нямат юридически самостоятелно битие и с
изтичане на съответния период и изплащане на вноската не се наблюдава
подобно окончателно уреждане на отношенията, макар че и насрещната
страна е изпълнила вече. Поради това се предвижда обратно действие на
развалянето в тези случаи – за да може еднократно престиралият да получи
обратно даденото в цялост, а не само в „неизплатената“ част“.
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС посочва кои процесуални действия на
съдебния изпълнител представляват изпълнителни действия и имат за
последица прекъсване на погасителната давност. Със споменатото ТР на ВКС
от 26.06.2015 г., обаче, се отменя като загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г.
постановено по чл. 58, т. 1ЗУС (отм), с което е постановено, че образуването
на изпълнително производство прекъсва давността като по време на
изпълнителното производство давност не тече. Съществени в настоящия
случай са въпросите какво действие във времето имат тълкувателните актове
на ВКС и в конкретика ТР на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, и кой
тълкувателен акт следва пряко да се приложи в настоящия казус. Дали
тълкувателните актове действат ех tunс или ех nunc, и следователно дали
4
следва да се приложи ППВС № 3/18.11.1980 г. За действието във времето на
тълкувателните актове липсва законова уредба, следователно за решаването
му следва да се приложи съдебната практика като източник на правото. По
този въпрос има постановена съдебна практика - Решение № 170 по реда на
чл. 290 ГПК, постановено по гр. д. № 2382/2017, IV ГО на ВКС, с председател
Борислав Белазелков.
В съдебното решение съдът подробно и мотивирано посочва, че „с
тълкувателно решение, с което се обявява за загубило сила предшестващ
тълкувателен акт поражда действие от момента на постановяването на новото
ТР, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава
да се прилага. Ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили
факти, които са от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или
ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците"...
обратното би означавало да се предаде обратно действие на новото ТР, което
се предвижда само по изключение, съгласно чл. 14 от Закон за нормативните
актове.
Съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. образуването на изпълнително
производство прекъсва давността като по време на изпълнителното
производство давност не тече. Едва от 26.06.2015 г. с ТР № 2/26.06.2015 г. е
дадено различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност.
В същите мотиви на въпросното решение, съдът категорично посочва, че
„извършената с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. постановена по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда
действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т.10 от ТР №
2/26.06.2015 г. постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към
този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това."
Ако се приеме, че при образуван изпълнителен процес, преди
постановяването на ТР № 2/26.06.2015г. постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС, погасителна давност тече, то може да се стигне до
това, че „давността ще се счита за изтекла със задна дата преди момента на
постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него
тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи
момент ППВС.
В тази връзка същото становище застъпва и Решение на ВКС №
252/17.02.2020 г. по дело №1609/2019 г., III ГО: „Когато се касае до
първоначално приети тълкувателни решения и постановления те имат обратно
действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма
е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала съдържанието,
посочено в тълкувателните актове. Възможно е след издаването на
първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в тълкуваната норма или
свързани с нея други правни норми, или в обществено-икономическите
условия, които да правят вече даденото тълкуване неприложимо или
5
несъответно на действителния смисъл на закона. В тези случаи при
постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното
тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване,
последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното
обратно действие, а се прилага от момента, в който е постановено и обявено
по съответния ред. От този момент престава да се прилага и предшестващия
тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази хипотеза, ако преди
постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти,
които са от значение за спорното между страните правоотношение и са
породили правните си последици, то тези последици следва да бъдат
преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и действащо към
момента на настъпването им. В противен случай би се придало същинско
обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо, освен
съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба за
това. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВНС, ОСГТН
производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях
факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното
тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето
на изпълнителното производство - от датата на образуването му, до датата на
приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо
тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния
процес), погасителната давност е спряла.".
В подкрепа на гореизложеното са и Решение № 51 от 2019 по гр.д. 2917
от 2018 на ВКС, 4-то ГО, Решение № 315/01.10.19 г. по в. гр. д. № 480/2019 г. -
ОС-Пазарджик, Решение № 397/04.11.19 г. по в. гр. д. № 605/2019 г. - ОС-
Пазарджик, Решение № 287 от 12.10.2018 г. на ОС - Враца по в. гр. д. №
326/2018 г.. Решение № 61/24.07.2019 г. по в. гр. д. № 217/2019 г. по описа на
Окръжен съд - гр. Видин, Решение № 4293 от 15.10.2019 г. на РС - Варна по
гр. д. № 18244/2018 г.. Решение на Окръжен съд - гр. Варна по т.д. № 907/2018
г. и Решение № 911/22.10.2019 г. на Окръжен съд - гр. Варна по в.т.д. №
1091/2019 г. Такъв отговор на поставения правен въпрос съответства и на
практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, пар. 1 Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, обективирана в решение от
19.02.2013 г. по жалба № 2834/2006 г. и в решение от 10.01.2019 г. по жалба №
48149/2009 г. Според последната, при аналогични хипотези на нови
тълкувателни решения на ВКС/ТР № 1/04.02.2005 г. на ОСГК на ВКС/,
отменящи стари ППВС /ППВС № 4/1964 г./ и придаващи различно
задължително тълкуване на една и съща правна норма, да се придаде обратно
действие на новия тълкувателен акт означава да се наруши правото на
ефективен достъп до съд, прокламирано в чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС.
За настоящия казус, от образуване на изпълнително дело № 177/2014 г. по
описа на ...... на 12.03.2014 г. до 26.06.2015 г. намира приложение ППВС №
3/18.11.1980 г и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма
извършени изпълнителни действия. Началният момент от който започва да
тече погасителна давност е датата 26.06.2015 г. - постановяване на ТР №
2/26.06.2015. Следователно, датата, на която вземането се погасява по давност
би била 26.08.2020 г., като се вземе предвид и двумесечният период, в който
погасителна давност беше спряна въз основа на Закон за мерките и действията
6
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. Към този срок
дори, следва да се добавят и още седем дни, тъй като съгласно § 13 от ПЗР на
Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 година) сроковете, спрели да
текат по силата на ЗМДВИП, продължават да текат от изтичане на 7 дни след
обнародване на този закон.
В настоящия случай, обаче, и в периода след 26.06.2015 г. има извършени
изпълнителни действия по изпълнително дело № 177/2014 г. и изпълнително
дело № 7159/2020 г. и изпълнително дело № 1413/2023 г., които прекъсват
погасителния давностен срок.
Такива са съображенията и на Общото събрание на гражданската и
търговската колегия на ВКС, съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 г. от
28.03.2023 г. Със същото се приема, че „Погасителната давност не тече докато
трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС."
Може да се изведе заключение, че по процесното вземане срещу К. Г. Й.,
не е изтекла погасителната давност.
Съдебната практика приема, че давността се прекъсва многократно, с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. За прекъсването на давността
е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно
изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години,
за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е
погасено поради давност ( Решение №325 от 13.01.2016г., постановено по ГД
№2783/2015г. по описа на ВКС. III г.о.).
Съгласно чл.116, б." В „ от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането.Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният
изпълнител или друг орган на принудителното изпълнение, и то прекъсва
давността.Но давността е свързана с поведението на кредитора - тя не се влияе
от поведението на други лица.Затова ако искането от кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния
орган преди изтичането на давностния срок по причина, която не зависи от
волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е
било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на
органа на изпълнителното производство.Давността не се прекъсва веднъж с
искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно
- с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила,
ако след поискването давността е изтекла.
Съгласно задължителното разрешение в т.10 на ТР №2/26.06.2015г.,
постановено по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от
7
взискателя, съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ.Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие
- в случая 14.06.2018г.
Перемцията е без правно значение за давността, като общото между двата
правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за
перемцията, така и за давността.Това обаче са различни правни институти, с
различни правни последици -давността изключва принудителното
изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на
нея и съдебният изпълнител не може да я зачете, а перемцията не го изключва
-обратното, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително
изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след
като перемцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и
намиращия се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността,
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или
не е образувал ново дело - във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ.Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника.
От гореизложеното може да се направи извод, че перемцията по чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК е ирелевантна по отношение на погасителната давност, тъй
като правните им последици са различни. Извършването на нови
изпълнителни действия след перемцията е допустимо докато съществува
подлежащо на изпълнение право и такива изпълнителни действия са валидни,
включително годни да прекъснат изпълнителната давност. Перемирането е
основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по
изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите
принудителни действия / резултатни или безрезултатни /, с които е прекъсвана
давността за изпълняемото право - този ефект се запазва и се отчита при
възражение за изтекъл давностен срок. Прекъсването на погасителната
давност в хипотезата на чл.116, б. „ В „ от ЗЗД, не зависи от по - късно
настъпила перемция, респективно, предприетите и по перемирано дело
изпълнителни действия на общо основание имат прекъсващ давността ефект.
Извършените изпълнителни действия или новото искане след настъпване на
перемцията, също прекъсват давността, независимо дали е образувано ново
дело, защото съдебният изпълнител е длъжен да,извърши поисканото
изпълнително действие.
Ето защо искането на взискателя за налагането на нов запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца от 14.06.2018г. е прекъснало теклата
погасителна давност, а новата погасителна давност не е изтекла до датата на
предявяване на исковата молба по настоящето дело.
С оглед гореизложеното, спрямо процесното вземане не е изтекла
8
петгодишната погасителна давност, поради което предявеният отрицателен
установителен иск е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Ищецът, не е поискал присъждане на разноски, и по правилото на чл.78,
ал.1 ГПК при този изход на спора не му се дължат.
В исковото производство ответното дружество се е представлявало от
юрисконсулт, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 360.00 лв. /триста и шестдесет лева/, както и възнаграждение в размер на
80.00 лв. /осемдесет лева/ на основание чл. 13, т.2 от Наредба за заплащане на
правната помощ.
Съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на делото,
проведеното едно съдебно заседание и извършените процесуални действия от
представителя на ответното дружество, съдът определи на основание чл.78,
ал.8 от ГПК, вр.чл.37 от ЗПП, вр.чл.25, ал.1 от НЗПП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева / сто лева и нула стотинки /,
претендираното възнаграждение в размер на 80.00 лв. /осемдесет лева/ на
основание чл. 13, т.2 от Наредба за заплащане на правната помощ, които
следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Водим от изложените правни съображения, Козлодуйският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Г. Й., ЕГН **********, отрицателен
установителен иск, с правно основание чл.439 от ГПК във връзка с чл. 124
ГПК с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че К. Г. Й., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на ......, сумите по изпълнителен
лист от 14.10.2013год., издаден по ч.гр.д. № 2820/2013год. на КРС, а именно
1412.42 лв., представляваща главница; 537.22 лв. - възнаградителна лихва;
180.37 лв. - мораторна лихва; законна лихва върху главницата, считано от
17.07.2013г., поради погасяването им по давност, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА К. Г. Й., ЕГН **********, да заплати на ......, на основание на
основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.37 от ЗПП, вр.чл.25, ал.1 от НЗПП
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева / сто лева и нула
стотинки /, както и претендираното възнаграждение в размер на 80.00 лв
/осемдесет лева/ на основание чл. 13, т.2 от Наредба за заплащане на правната
помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
9