Р Е Ш Е Н И Е
№ 06.2020г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, в открито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Съдия: Янка Ганчева
при секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Ганчева
адм. дело № 984 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5, във вр. с
ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Делото е образувано по жалба на К.Б.
В., с ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-6252-000016/2.05.2020 г., издадена от М. Т., старши
полицай – при група „Оперативна дежурна част“, в сектор „Специализирани
полицейски сили“ при ОД МВР Варна, с която е наложена принудителна
административна мярка на осн. чл.171 т.2а, б а“ от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– прекратяване на регистрацията на ППС, за
срок от 180 дни, като не е посочена нито марката, нито контролния номер на
превозното средство, като е отнет и контролен талон № 5947052.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, постановена при
допуснати процесуални нарушения, постановена при липса на мотиви и при
нарушение на материалния закон. В оспорения акт не са изложени никакви мотиви,
относно категорията на МПС управлявано от В., нито е посочено дали лицето
притежава свидетелство за управление на МПС, за съответната категория, посочено
е, че е нарушена нормата на чл. 171 т.2А от ЗДвП, без да е посочена коя
конкретно хипотеза е нарушена, липсва и изписано изпълнително деяние, което
съществено нарушава правото на защита. Моли да се отмени заповедта. За с.з. жалбоподателят редовно призован не се явява, не
изразява становище по жалбата.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли
заповедта да се потвърди, като правилна и законосъобразна.
По делото е представен акт за установяване на административно нарушение №
959035 от 2.05.2020 г., съгласно който
на 2.05.2020 г. К.В.,*** е управлявал мотоциклет „** **-***“ с рег. № ****,
като лицето не притежава валидно СУМПС за категорията, която спада управляваното
от него МПС. Преценено е, че е извършено нарушение на чл. 150а ал.1 от ЗДВП,
като от В. са иззет контролен талон.
От приложената по делото справка от КАТ е видно, че МПС с № **** е
категория ** и е собственост на В..
От приложена справка за нарушител е видно, че В. има категории В1, В, А2.
На 2.05.2020 г. е издаден оспорения акт. Заповедта е издадена против В.,
като основание за издаване на акта е посочен АУАН № 959035/2020 г., наложена е ПАМ – прекратяване на регистрация
на ППС за срок от 180 дни, не е посочена нито марката на ППС, нито контролния
му номер, отразено е, че е отнет
контролен талон.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно изричната разпоредба чл.145 ал.1 от АПК от
компетентността на съда е да се произнесе единствено по законосъобразността на
оспорения административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и спазена ли е установената форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съответства ли на целта на закона. В кръга на извършваната цялостна служебна
проверка от съда по законосъобразността на акта в обжалваната му част, Съдът
намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване
административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Обжалваната заповед е издадено при спазване изискванията на
общата норма на чл. 59 ал.1 от АПК за писмена форма. Актът съдържа само част от
изискуемите по закон реквизити. В случая
макар и да е в писмена форма, акта е постановен при пълна липса на посочени фактически основания.
В акта не са посочени конкретни факти и обстоятелства, които са обосновали
органа да наложи принудителната административна мярка. Пълната липса на
посочени фактически основания се приравнява на пълната липса на мотиви на
органа за издаване на акта. Което само по себе си е достатъчно основание за
отмяна на акта в обжалваната му част като незаконосъобразен.
Тъй като съдът е лишен от възможността да извърши проверка
по законосъобразността на акта, предвид липсата на мотиви на органа. Като не са
посочени факти, съдът не може да извърши проверка дали те са правилно подведени
под приложимата правна норма, респ. не би могъл да извърши проверка относно
приложението на материалния закон. Актът в обжалваната част е
незаконосъобразен, поради липсата на фактически основания за издаването му,
което препятства съдебния контрол по законосъобразност.
Освен констатираното нарушение на чл. 59 ал.1 т.4 от АПК, е
налице и нарушение на чл. 59 ал.1 т.5 от АПК, в разпоредителната част на
оспорената заповед липсва ясно определяне на моторното превозно средство на
което се прекратява регистрацията, липсва посочване на марка, модел, контролен
номер на МПС. Съдът констатира, че във връчената на жалбоподателя заповед е
отразен само номер на контролен талон, за сметка на това в заповедта
представена от органа, с ръкописен шрифт, явно нанесен в последствие е отразен
номера на регистрационните табели и номера на СРМПС.
По изложените съображения съдът счита, че са налице и
допуснати в хода на производството съществени нарушения на
административно-производствените правила, изразяващи се в лишаване на
жалбоподателя от право на защита. Като не знае какви са установените факти,
жалбоподателят не би могъл да формира защитна си теза и да ангажира
доказателства в нейна подкрепа. В акта са посочени като правни основания - чл.
171 т.2А от ЗДвП. Нормата предвижда
няколко различни хипотези, при които при извършване на различни административни
нарушения се прилага принудителна административна мярка – прекратяване на
регистрация на МПС. От оспорения акт не става ясно коя от тези хипотези е
приел, че е налице административния орган.
Поради всичко гореизложено съдът намира, че обжалвания акт
е незаконосъобразен, а жалбата за основателна по изложените аргументи. Предвид
изхода на спора на жалбоподателят се дължат сторените по делото разноски, но
липсва направено искане в тази насока от В..
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2
от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на К.Б.В.,***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-6252-000016/2.05.2020 г., издадена от М. Т., старши полицай – при група
„Оперативна дежурна част“, в сектор „Специализирани полицейски сили“при ОД МВР Варна, с която е наложена принудителна
административна мярка по чл.171 т.2а, б а“ от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП)– прекратяване на регистрацията на ППС, за срок от 180 дни.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн.
чл. 172 ал.5 от ЗДвП.
.
Съдия: