№ 65
гр. Велико Търново, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000390 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 260019/ 11.11.2020 г. по Т. дело № 137/ 2019 г. по описа на ОС –
Ловеч съдът е признал за установено, че „Златекс“ ООД гр. Стара Загора има вземания
по заповед за изпълнение № 500/ 07.12.2018 г. по ч.гр.д. № 758/ 2018 г. по описа на РС
– Луковит срещу „Агропродукт С.и“ ООД с. Дерманци, Д. П. СТ. и СТ. П. СТ. по
договор за лизинг № L-3570/ 29.09.2017 г. за солидарно заплащане на сумите 53 999.50
лв. – главница и 3 555 лв. – договорна лихва, дължими за периода до 02.05.2019 г., със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането, като е отхвърлил иска за горницата над 53 999.50 лв. до
пълния претендиран размер на главницата от 144 000 лв., за горницата над 3 555 лв. до
пълния претендиран размер на договорната лихва от 8 640 лв. и за сумата 16 488 лв. –
договорна неустойка, изчислена върху общия размер на дължимата главница за
периода от 16.04.2018 г. – денят, следващ падежа на първата погасителна вноска – до
30.11.2018 г. Признал е за установено, че „Златекс“ ООД гр. Стара Загора има
вземания по заповед за изпълнение № 501/ 07.12.2018 г. по ч.гр.д. № 759/ 2018 г. по
описа на РС – Луковит срещу „Агропродукт С.и“ ООД с. Дерманци, Д. П. СТ. и СТ. П.
СТ. по договор за лизинг № L-3620/ 29.09.2017 г. за солидарно заплащане на сумите
11 814.14 лв. – главница и 984.19 лв. – договорна лихва, дължими за периода до
02.05.2019 г., със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
1
окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил иска за горницата над
11 814.14 лв. до пълния претендиран размер на главницата от 30 379.20 лв., за
горницата над 984.19 лв. до пълния претендиран размер на договорната лихва от
1 651.86 лв. и за сумата 1 154.41 лв. – договорна неустойка, изчислена върху общия
размер на дължимата главница за периода от 16.09.2018 г. – денят, следващ падежа на
първата погасителна вноска – до 30.11.2018 г. С Определение № 260415/ 05.10.2021 г.
съдът се е произнесъл по искане на „Агропродукт С.и“ ООД с. Дерманци, Д. П. СТ. и
СТ. П. СТ. с правно основание чл.248 ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за
разноските, които са възложени в тяхна тежест, като е оставил искането им без
уважение.
Срещу решението са подадени въззивни жалби и от двете страни.
„Златекс“ ООД гр. Стара Загора обжалва решението в частта, с която съдът е
отхвърлил иска му за приемане за установено, че ответниците му дължат договорна
неустойка по чл.29 ал.4 от Общите условия по двата процесни договора за лизинг.
Счита, че съдът недопустимо се е намесил в договорните правоотношения между
страните при ясни клаузи на договора между тях за дължимост на неустойка при
допусната забава за плащане и в случай на неизпълнение, различен от забава на
плащане или при разваляне на договора по вина на лизингополучателя, включително
при обявена предсрочна изискуемост върху сбора от неплатените суми и остатъчната
главница по погасителния план. Съдът тенденциозно и в явна полза на ответниците
заел позиция, че дружеството не е имало право да обяви вземанията си по договора за
предсрочно изискуеми и че неоснователно претендира неустойка, доколкото е
отпаднало право му да получи остатъка от дължимата главница след датата на връщане
на предмета на лизинга. Неправилно, в противоречие със събраните доказателства,
съдът приел, че волеизявлението за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми
не е достигнало до ответниците, защото по делото било установено, че те отказали да
получат адресираната до тях на адреса за кореспонденция пратка и това тяхно
поведение налагало обратния извод. Моли решението в обжалваната му част да бъде
отменено и съдът да уважи исковата претенция за установяване на вземания за
договорна неустойка по двата процесни договора. Претендира присъждането на
разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещните страни, които
заемат становище за неоснователност на въззивната жалба. Считат за законосъобразни
изводите на първоинстанционния съд, че вземането за неустойка не е възникнало
предвид отричането да е настъпила предсрочна изискуемост на лизинговите вноски,
което се явявало предпоставка за активиране на неустоечната клауза. Поддържат, че
кредиторът е предприел действия за обявяване на лизинга за предсрочно изискуем
повече от два месеца след като лизинговите вещи са му били върнати, а освен това
2
представил доказателства, че е изпратил уведомление само до дружеството, но не и до
поръчителите. Излагат подробни съображения в насока, че уговорената в чл.29 от ОУ
неустойка излиза извън присъщите функции на неустойката и в този смисъл клаузата е
нищожна поради накърняване на добрите нрави. Сочат, че при предсрочно
прекратяване на лизинговия договор, когато лизингови вещи са върнати на
лизингодателя и приети от него, не може да се договаря неустойка в размер на
лизинговите вноски за периода от прекратяването до края на срока на договора. Молят
жалбата да бъде оставена без уважение, като първоинстанционното решение бъде
потвърдено в обжалваната му част. Претендират разноски за въззивното производство.
„Агропродукт С.и“ ООД с. Дерманци, Д. П. СТ. и СТ. П. СТ. обжалват
решението в частта, с която е признато за установено, че дължат на „Златекс“ ООД
главници и лихви по процесните два договора. Считат за неправилен извода на съда, че
заплатените от лизингополучателя авансови вноски от 30 000 лв. за трактора и 6 329
лв. за сеялката не подлежат на приспадане от дължимите суми. Излагат, че тези
авансови плащания имат обезпечителна функция и служат като гаранция за
своевременното заплащане на разходите, свързани с ползването на вещта, дължими
разноски и за репариране на евентуално причинени щети по нея и след връщането й в
изправно състояние и без забележки от лизингодателя следва да бъдат върнати на
лизингополучателя, а в конкретния казус – да бъдат приспаднати от общото
задължение. Вярно било, че авансовите суми са били отчетени при формиране размера
на финансиране по двата договора чрез изваждането им от базовата стойност на
вещите, но това имало отношение само при упражняване на правото за придобиване на
актива, а не и в хипотеза на връщането му на лизингодателя. Задържането на вноските
водело до неоснователно обогатяване на лизингодателя. Второто оплакване срещу
постановеното решение е във връзка с приетото от съда, че Д. П. СТ. и СТ. П. СТ. имат
качеството на солидарни длъжници, а не на поръчители по двата договора. Съдът
чисто формално посочил, че те са съдлъжници, без да изследва действителната обща
воля на страните. Анализът на всички факти по делото сочел, че те са поръчителствали
за изпълнението на задълженията на дружеството, когото самият лизингодател
третирал като единствен длъжник, водел кореспонденция и адресирал всички покани
само до него, на когото били предадени лизинговите вещи и единствено той ги
използвал. Тъй като те били поръчители, за тях следвало да намери приложение
разпоредбата на чл.147 ЗЗД. Вземането към тях било погасено поради непредявяване
на иск от кредитора в преклузивния 6-месечен срок, който течал от падежа на всяка
отделна лизингова вноска. Мотивите им са доразвити в последваща въззивна жалба,
входирана на 04.01.2021 г. – в срока за въззивно обжалване. В нея са изложени
допълнително оплаквания, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по
наведени от тях възражения срещу редовността на исковата молба – относно редица
процесуални действия на ищеца, за които не им било известно дали са извършени
3
надлежно – била ли подадена исковата молба по чл.422 ГПК в законовия срок, защо
била подадена поправена искова молба, заплатена ли е в пълен размер дължимата
държавна такса, относно непредставянето на изискуемата се от чл.366 ГПК справка за
размера на претендираното вземане. По същество на спора излагат, че при предсрочно
прекратяване на договора за лизинг и връщане на лизинговата вещ страните се
освобождават от основните си задължения по договора и съответно
лизингополучателят не дължи лизинговите вноски с ненастъпил падеж.
Претендирането им от лизингодателя представлявало злоупотреба с право. В случая
било установено от вещото лице по приетата експертиза, че до датата на връщане на
вещите дължимите лизингови вноски по единия договор били в размер на 37 500 лв.
без ДДС, а по другия – 7 383.84 лв. без ДДС, а лихвите съответно 3 735 лв. и 854.44 лв.
Заявяват, че са оспорили тази експертиза, защото вещото лице не е извършило
проверка и не е изискало от поръчителите информация и документи, относими към
крайния размер на дълга и по тази причина не отразило извършени от Д.П. погашения.
Молят решението в обжалваната част да бъде отменено и да им бъдат присъдени
направените разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор от „Златекс“ ООД. Излага
съгласие с извода на съда, че авансовите вноски не са част от спорните по делото
вземания, защото предметът на спора е очертан от заявленията, инициирали
заповедните производства, а в тях никъде не се коментирали и претендирали
авансовите вноски. Предмет били непогасените лизингови вноски, договорени в
погасителния план, а авансовите вноски не съставлявали част от тях. Те се явявали
условие за закупуване на вещите от лизингополучателя и последващото им предаване
на същия. Произнасянето на съда по отношение на тези вноски би било недопустимо,
защото той би излязъл извън предмета на спора. По отношение на оплакванията на
жалбоподателите – физически лица, че са поръчители, сочи, че качеството им на
солидарни длъжници следва от съдържанието на чл.16 от двата договора. Моли
въззивната им жалба да бъде оставена без уважение.
По делото е постъпила въззивна частна жалба от „Агропродукт С.и“ ООД с.
Дерманци, Д. П. СТ. и СТ. П. СТ. срещу Определение № 260415/ 05.10.2021 г.,
постановено по искане с правно основание чл.248 ал.1 ГПК. Считат за неправилен и
незаконосъобразен отказа на съда да измени решението, защото своевременно заявили
искане за присъждането на направените разноски – още с отговора на исковата молба,
който следвало да се счита за списък по чл.80 ГПК и представили доказателства за
направените такива. Моли определението да бъде отменено и решението да бъде
изменено в частта за разноските.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирани
страни, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
4
Въззивната частна жалба с правно основание чл.248 ал.3 ГПК също е подадена в
законовия срок и също е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по
чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на
обжалваното решение и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е
разбираем. Съдът констатира, че е допуснато процесуално нарушение, обуславящо
недопустимост на част от решението. Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ГПК – за установяване на вземания,
за които ищецът се е снабдил със заповеди за изпълнение на парични задължения по
чл.417 ГПК. Тъй като искова претенция е обусловена от предметния обхват на
заповедното производство, тя следва изцяло да съответства на произнасянето в
рамките на последното и при предявяване на иска ищецът се е съобразил с това, като е
претендирал установяване на вземане за договорна лихва по двата договора за лизинг
за периода до 15.11.2018 г. Съдът обаче е присъдил договорна лихва за периода до
02.05.2019 г., при което се е произнесъл свръхпетитум. Решението му в частта, с която
е признато за установено, че ищецът има вземане спрямо ответниците за договорна
лихва по двата договора за периода след 15.11.2018 г. до 02.05.2019 г. е процесулано
недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството в тази му част –
прекратено. Оплакванията на жалбоподателите, свързани с допустимостта и
редовността на искова молба, са неоснователни. Исковите молби са подадени в срока
по чл.415 ал.4 ГПК и са процесуално допустими. Те са и редовни, защото съответстват
на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК. В чл.366 ГПК няма изискване за конкретна
форма на справката относно исковата претенция и в случая такава справка не е
необходима, доколкото се претендират вземания по погасителни планове, които са
приложен и към исковата молба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,
намира следното:
Не е спорно, че между „Златекс“ ООД гр. Стара Загора като лизингодател и
„Агропродукт С.и“ ООД с. Дерманци като лизингополучател са сключени процесните
два договора за финансов лизинг на ППС с остатъчна стойност – договор № L-3570/
29.09.2017 г. за лизинг на трактор с базова стойност 150 000 лв. /180 000 лв. с ДДС/ и
№ L-3620/ 29.09.2017 г. за лизинг на сеялка с базова стойност 31 645 лв. /37 974 лв. с
ДДС/. По двата договора, които извън предмета на лизинга са с идентично съдържание,
Д. П. СТ. и СТ. П. СТ. са посочени като съдлъжници и съгласно чл.16 са се задължили
да отговарят солидарно с лизингополучателя за плащането на всички дължими по
договорите суми. В чл.2.2 е договорено плащането на авансова вноска като част от
базовата стойност на лизинговата вещ и не е спорно, че това задължение е изпълнено,
като по първия договор е внесена сумата 36 000 лв. с ДДС, а по втория – 7 594.80 лв. с
5
ДДС. В чл.2.6 е договорено плащането до 15-то число на съответния месец на
лизингови вноски по подписани от страните погасителни планове. Лизинговите вноски
включват главница с ДДС и лихва, като е предвидена и еднократна междинна вноска –
чл.2.7 – лихва от деня на предаването на вещта до първата падежна дата. Лизинговите
вещи са предадени на лизингополучателя – тракторът на 06.10.2017 г., а сеялката на
03.04.2018 г. Приетата съдебно-счетоводна експертиза дава заключение, че
единствените плащания по договорите са авансовите вноски и еднократната междинна
вноска за лихва по договора за лизинг на трактора. Поради забава в плащане на
вноските по погасителния план на 17.10.2018 г. „Златекс“ ООД е отправил до
„Агропродукт С.и“ ООД на посочения в договорите адрес за кореспонденция в с.
Дерманци уведомително писмо, в което е посочено, че лизингополучателят е в забава
за плащане на по една лизингова вноска по всеки от договорите, съответно вноска в
размер на 18 360 лв. с падеж 15.04.2018 г. по първия договор и вноска в размер на
3 029.48 лв. с падеж 15.09.2018 г. по втория договор. Направено е изявление с
позоваване на чл.29 ал.4 от ОУ към договорите за обявяване за предсрочно изискуеми
на всички дължими и незаплатени главници, лихви и неустойки и е указано на
лизингополучателя да заплати „всички свои задължения“ по двата договора в 14-
дневен срок от получаване на писмото. Видно от представената разписка, пратката не е
връчена, като връчителят е отбелязал, че адресатът не отговаря на посочения телефон,
на адреса няма никой и някой, чието име не е посочено „не желае да получи пратката“.
На 30.11.2018 г. „Златекс“ ООД е депозирал в РС – Луковит заявления по чл.417 ГПК и
по образуваните ч.гр.д. № 758/ 2018 г. и ч.гр.д. № 759/ 2018 г. се е снабдил със заповеди
за незабавно изпълнение и изп. листи солидарно срещу „Агропродукт С.и“ ООД, Д. П.
СТ. и СТ. П. СТ. за целите главници по двата договора, формирани от базовата
стойност на лизинговите вещи след приспадане на авансовите вноски, за договорна
лихва за периода до 15.11.2018 г. и за договорна неустойка по чл.19 от договора във вр.
чл.29 ал.4 от ОУ към него за периода от датата, следваща падежа за плащане на
първата погасителна вноска до 30.11.2018 г. – датата на подаване на заявлението. През
м.03.2019 г. лизингополучателят е заявил пред лизингодателя желание за връщане на
двете лизингови вещи, а на 23.04.2019 г. на последния е връчена нотариална покана за
определяне на дата и място за връщането им. Видно от приемо-предавателни
протоколи от 02.05.2019 г. и проверовъчен лист, на тази дата вещите са върнати и
приети без забележки относно състоянието им.
От приложените погасителни планове се установява, че към датата на връщане
на лизинговите вещи за трактора са били падежирали четири вноски за главница – на
15.04., 15.09., 15.10. и 15.11.2018 г. в общ размер на 37 500 лв. /45 000 лв. с ДДС/, както
и лихви за периода 15.04. – 15.11.2018 г. /исковия период/ в размер на 2 497 лв., а за
сеялката – три вноски за главница – на 15.09., 15.10. и 15.11.2018 г. в общ размер на
7 383.84 лв. /8 860.60 лв. с ДДС/ и лихва за периода 15.03. – 15.11.2018 г. /исковия
6
период/ в размер на 661.39 лв.
В чл.29 ал.1 от ОУ са предвидени неустойки при забава на дължимо плащане по
договора – т.1 и за случаи на неизпълнение, различно от забава и при разваляне на
договора – т.2. В чл.19 от договорите страните са уговорили неустойката за забава на
дължимо плащане да бъде в размер на 0.05 % на ден върху неплатената сума, която не
включва редовните лихви по лизинговите вноски, до окончателното плащане, но не
повече от 18 % годишно върху просрочената сума. Същевременно в ал.4 е предвидено
право на лизингодателя в случай на забава на плащане да обяви предсрочна
изискуемост на всички незаплатени главници по лизингови вноски, като в този случай
лизингополучателят се задължава да погаси всички свои задължения по договора в 14-
дневен срок срещу което ще му бъде прехвърлена собствеността върху вещта.
Предвидено е, ако лизингополучателят не плати, лизингодателят да пристъпи към
принудително събиране на вземането си или да развали договора. В хипотезата на
предсрочна изискуемост е договорено, че неустойката за забава по ал.1 т.1 се начислява
върху сбора на неплатените суми и остатъчната главница по погасителния план.
Вещото лице по приетата експертиза е изчислило размера на неустойката за забава за
периода до 30.11.2018 г. в два варианта: само върху падежиралите към датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК главници и върху цялата дължима и остатъчна
главница до края на срока на договора. В първия вариант договорната неустойка по
договор за лизинг № L-3570/ 29.09.2017 г. възлиза на сумата 2 628 лв., а по договор за
лизинг № L-3620/ 29.09.2017 г. – на сумата 206.75 лв. Във втория вариант неустойката
съответства на заявените от „Златекс“ ООД размери съответно 16 488 лв. и 1 154.41 лв.
При така изяснената фактическа обстановка, която е възприета и от
първоинстанционния съд, се налагат следните правни изводи:
Между страните са били налице две валидни облигационни правоотношения,
основани на договори за финансов лизинг, по които безспорно се установи виновно
неизпълнение на лизингополучателя и солидарните длъжници на поетите от тях
задължения за заплащане на договорените в погасителен план лизингови вноски.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателите Д. П. СТ. и СТ. П. СТ., че
неправилно са третирани от първоинстанционния съд като солидарни длъжници
вместо като поръчители по договорите и съответно не е зачетено възражението им по
чл.147 ал.1 ЗЗД. Договорите не се нуждаят от тълкуване за изясняване на качеството
им в правоотношенията, защото това качество следва не от формалното посочване, че
са солидарни длъжници, а от ясно поетите от тях задължения по чл.16. Те са се
задължили да отговорят не като гаранти в случай на неизпълнение на задълженията на
лизингополучателя, а солидарно с него, което дава право на кредитора да иска от всеки
от тях изпълнение на собствено основание. Дори и да бяха поръчители обаче,
позоваването им на чл.147 ал.1 ЗЗД би било неоснователно, защото към датата на
7
предявяване на иска /датата на подаване на заявленията по чл.417 ГПК съгласно чл.422
ал.1 ГПК/ не е изтекъл преклузивния 6-месечен срок от падежа на главното
задължение, който при уговорено погасяване на главното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, както в случая, започва да тече не от падежа на
отделната вноска, а от настъпване на изискуемостта на целия дълг – ТР № 5/ 21.01.2022
г. на ВКС.
Безспорно се установи, че договорните връзки между страните са прекратени на
02.05.2019 г. с връщане на лизинговите вещи от лизингополучателя и приемането им от
лизингодателя. Съдът не приема, че вземанията на лизингодателя по двата договора са
обявени за предсрочно изискуеми. Поначало разпоредбата на чл.29 ал.4 от ОУ, която
предвижда такава възможност, се нуждае от тълкуване предвид естеството на договора
за финансов лизинг, разгледан подробно от първоинстанционния съд. Съгласно текста
предсрочната изискуемост е обвързана с прехвърлянето на собствеността върху
лизинговата вещ от лизингодателя на лизингополучателя, което противоречи на
спецификата на договора, тъй като придобиването й не е задължение на последния, а е
уредено като право, което той може да упражни по своя преценка до изтичане на срока
на договора. Съдът счита, че не следва да навлиза по същество на правото на
лизингодателя да обяви договора за предсрочно изискуем, защото намира за
недоказано то да е надлежно упражнено. Съдът приема, че уведомителното писмо е
редовно връчено на лизингополучателя, защото е адресирано до посочения в
договорите адрес за кореспонденция, на който страната при спазване изискванията за
добросъвестност е следвало да осигури възможност за получаване на пратки при
положение, че не е уведомила съконтрахента си за нов адрес. Този адрес е и за
кореспонденция с двамата солидарни длъжници, доколкото в договорите липсват
посочени отделни адреси за тях, а и те са свързани с лизингополучателя лица – Д.С. е
управител на дружеството, а С.С. – брат на управителя. Независимо от редовното
връчване, правото за обявяване на предсрочна изискуемост не е надлежно упражнено,
защото в писмото не са конкретизирани по основание и размер отделни вземания по
всеки от процесните договори, които кредиторът обявява за изискуеми и изисква
длъжниците да платят, а се сочи най-общо – да заплати „всички свои задължения“,
което отнесено към останалото съдържание на писмото може да означава посочените
като просрочени задължения за главници и лихви.
Към датата на прекратяване на договорите лизингополучателя и солидарните
длъжници са имали изискуеми задължения за главници и лихви, чийто размер се
установява от заключението на вещото лице, което съдът кредитира. Неоснователно е
оплакването на жалбоподателите „Агропродукт С.и“ ООД, Д. П. СТ. и СТ. П. СТ., че
заключението на вещото лице е непълно, защото то не е изискало от тях документи,
удостоверяващи плащане по договора. Вещото лице няма задължение да събира
доказателства. То анализира ангажираните от страните такива, а в случая по делото не
8
са представени доказателства за извършени от длъжниците погашения извън внесените
авансови вноски. Правилен е формираният от първоинстанционния съд извод, че
ответниците дължат само неизплатените към датата на прекратяване на договорите
лизингови вноски и договорна лихва съгласно погасителните планове, в какъвто
смисъл е и разпоредбата на чл.34 ал.2 от ОУ. Този извод е приет от ищеца, който не е
обжалвал решението в тази му част. В противоречие с този извод обаче в размера на
вземанията за главница са включени лизинговите вноски, падежирали след тази дата, а
именно на 15.09.2019 г. На ищеца следва да се признае вземане за главница по договор
№ L-3570 в размер на 45 000 лв. с ДДС и по договор № L-3620 – в размер на 8 860.60
лв. с ДДС. Неоснователно е оплакването на жалбоподателите „Агропродукт С.и“ ООД,
Д. П. СТ. и СТ. П. СТ., че съдът неправилно е отказал да приспадне от дължимите суми
за главници по двата договора платените от тях авансови вноски. Напълно
несъстоятелно е виждането им, че тези вноски са платени с обезпечителна функция и
служат като гаранция за своевременното заплащане на разходите, свързани с
ползването на вещта, дължими разноски и за репариране на евентуално причинени
щети по нея, при което връщането на лизинговата вещ без забележки обуславя
връщането им на лизингополучателя. Подобна цел не се извежда от договорни клаузи.
Напротив – установява се, че тези вноски представляват част от базовата стойност на
лизинговата вещ, която лизингодателят придобива по възлагане от лизингополучателя,
и заплащането им е предварително условие за закупуване и предаване на лизинговите
вещи – чл.12 т.1 от ОУ. Съгласно чл.34 ал.2 от ОУ във всички случаи на прекратяване
на лизинговия договор авансовите вноски не подлежат на възстановяване. С оглед
изложеното, решението на ОС – Ловеч следва да бъде отменено в частите, с които
исковете за вземане за главници са уважени над сумата 45 000 лв. с ДДС до 53 999.50
лв. и над сумата 8 860.60 лв. с ДДС до 11 814.14 лв. и исковете в тези им части да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Погрешно е изчислена и дължимата по двата договора падежирала договорна
лихва. Вземането на ищеца за лихва по първия договор е за сумата 2 497 лв., а по
втория – за сумата 661.39 лв., при което решението на ОС – Ловеч в частта за
признатата договорна лихва за исковия период следва да бъде отменено над
посочените суми съответно до 3 555 лв. и до 984.19 лв. и исковете в тези им части да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
По претенциите за неустойка: Настоящата инстанция не споделя изводите на
ОС – Ловеч за недължимост на такава. В чл.29 ал.1 от ОУ са предвидени две неустойки
за различни форми на неизпълнение, като по т.1 се касае до мораторна неустойка, а по
т.2 – до компенсаторна неустойка. Въпреки че ищецът не е прецизирал петитума си
относно вземането си за неустойка, от начина, по който я претендира – за период от
време от датата на забавата до подаване на заявление по чл.417 ГПК – еднозначно
следва, че той търси мораторна неустойка. Клаузата на ал.4 не предвижда различна
9
неустойка от тази по т.1, а само конкретизира базата, върху която неустойката за
забава се начислява в хипотезата на упражнено от лизингодателя право да обяви
вземанията по договора за предсрочно изискуеми. Логично е, че след като по волята на
лизингодателя непадежиралите вноски стават изискуеми, забавата настъпва за цялото
вземане и неустойката по ал.1 т.1 се начислява върху цялата сума, считано от датата на
обявяване на предсрочната изискуемост до окончателното изплащане. Това обаче по
никакъв начин не рефлектира върху начина на начисляване на неустойката върху вече
падежиралите и изискуеми към датата на обявяване на предсрочната изискуемост
вноски. Забавата за всяка отделна вноска настъпва след падежа й и от този момент
неустойката е дължима, но само върху съответната просрочена главница по лизингова
вноска, а не върху други суми, които към него момент изобщо не са изискуеми и за тях
съответно не е налице забава. По делото е безспорно, че лизингополучателят е
изпаднал в забава за плащане на падежиралите към 02.05.2018 г. съгласно
погасителните планове лизингови вноски, което е основание за дължимост на
договорената мораторна неустойка и исковата претенция на „Златекс“ ООД е доказана
по основание. Изложените от ответниците съображения за нищожност на клаузата за
неустойка поради противоречие с добрите нрави са изцяло неотносими към
претендираната мораторна неустойка, а евентуално биха имали отношение при
търсена компенсаторна неустойка, с какъвто иск съдът не е сезиран. Относно размера
на вземането за неустойка по изложените по-горе съображения следва да се възприеме
първия вариант на изчисленията на вещото лице. Решението на ОС – Ловеч следва да
бъде отменено в частите му, с които са отхвърлени исковете за приемане за установено,
че „Златекс“ ООД има вземане спрямо ответниците за неустойка по договор за лизинг
№ L-3570/ 29.09.2017 г. за периода от 16.04.2018 г. до 30.11.2018 г. в размер на сумата
2 628 лв. и по договор за лизинг № L-3620/ 29.09.2017 г. за периода от 16.09.2018 г. до
30.11.2018 г. в размер на сумата 206.75 лв. и тези искове следва да се уважат до
сочените размери. Решението, с което исковете са отхвърлени за разликата над тези
суми до претендираните съответно 16 488 лв. и 1 154.41 лв. е правилно и в тази му част
следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода на спора се налага преизчисляване на разноските
на страните, поради което решението в частта за разноските следва да бъде отменено, а
това от своя страна обуславя отмяна и на Определение № 260415/ 05.10.2021 г.,
постановено в производството по чл.248 ал.1 ГПК. Във връзка с последното следва да
се отбележи, че производството по чл.248 ал.1 ГПК е било инициирано от
„Агропродукт С.и“ ООД с. Дерманци, Д. П. СТ. и СТ. П. СТ. с искане да бъде изменено
решението в частта за разноските, които те са осъдени да заплатят на ищеца „Златекс“
ООД и не е имало за предмет разноските, които ищецът е осъден да заплати
съразмерно на отхвърлената част от иска. В частната им жалба не се съдържат никакви
оплаквания срещу Определение № 260415/ 05.10.2021 г., а по своето съдържание тя
10
представлява заявено за първи път искане за изменение на първоинстанционното
решение в частта за разноските, присъдени в тяхна полза.
Във връзка с разноските, дължими на ищеца, ответниците са направили
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и
първоинстанционният съд е приел същото за неоснователно по отношение на
договореното възнаграждение за заповедните производства и за основателно по
отношение на заплатеното в исковото производство, като е редуцирал същото до
7 726.74 лв. с начислен ДДС. Срещу това намаляване е подадено искане от „Златекс“
ООД по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, което
искане е оставено без уважение с влязло в сила Определение № 260144/ 29.03.2021 г.
Поради това ВТАС следва да съобрази разноски за адвокатско възнаграждение за
исковото производство пред ОС – Ловеч в приетия размер. Във връзка с разноските за
адвокатско възнаграждение за заповедното производство е направено искането на
„Агропродукт С.и“ ООД, Д. П. СТ. и СТ. П. СТ. по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на
решението, което искане е оставено без уважение и акта на съда в този смисъл не е
влязъл в законна сила поради обжалването му в настоящото производство с бланкетна
жалба. По тази причина ВТАС следва да се произнесе относно размера на адвокатското
възнаграждение за заповедните производства. Заплатеният размер не е прекомерен, а е
под определения в чл.7 ал.2 т.4 и т.5 на Наредба № 1 минимум. Позоваването от
жалбоподателите на решение на ВАС, с което е отменена Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № 1 е неоснователно. По отношение на подзаконовите
нормативни актове като особена категория административни волеизявления,
установяващи трайно правила за поведение по смисъла на чл.75 ал.1 АПК, отмяната им
от съда няма обратно действие – чл.195 АПК. До момента на отричане на
юридическата му сила в резултат на упражнен съдебен контрол, подзаконовият
нормативен акт произвежда правно действие, регулирайки обществените отношения в
определена сфера, т.е. съдебната отмяна не засяга възникналите при действието му
правни последици. С оглед изложеното, направените от ищеца разноски възлизат на
сумата 16 582.16 лв. Предявения иск относно договор за лизинг № L-3570 е с
материален интерес 169 128 лв., а предявеният иск относно договор за лизинг № L-
3620 е с материален интерес 33 185.47 лв., т.е. целият материален интерес по делото е
202 313.47 лв., а исковете са уважение за сумата 59 853.74 лв. Съразмерно на уважената
част от иска на ищеца е дължима за първоинстанционното производство и за двете
заповедни производства сумата 4 905.77 лв. За въззивната инстанция не са
претендирани разноски.
На ответника „Агропродукт С.и“ ООД следва да се присъдят разноски за
производството пред ОС – Ловеч за заплатения от него депозит за възнаграждение на
вещото лице съразмерно на отхвърлената част от иска, която е в размер на 142 459.73
лв. или сумата 352.08 лв. Същият ответник е направил разноски за заплатено
11
адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. за производството пред ВТАС и
претендира присъждането му. Обжалваемият интерес пред ВТАС по жалбата на
„Агропродукт С.и“ ООД е 70 352.82 лв., а уважената част от жалбата е 13 333.84 лв.,
при което по сърамерност е дължима сумата 379.06 лв. Т.е. общо разноските, които
следва да се присъдят на „Агропродукт С.и“ ООД са в размер на сумата 731.14 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като процесуално недопустимо Решение № 260019/ 11.11.2020 г.
по Т. дело № 137/ 2019 г. по описа на ОС – Ловеч в частта, с която е признато за
установено на основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ГПК, че „Златекс“ ООД гр. Стара
Загора има вземания по заповед за изпълнение № 500/ 07.12.2018 г. по ч.гр.д. № 758/
2018 г. по описа на РС – Луковит и по заповед за изпълнение № 501/ 07.12.2018 г. по
ч.гр.д. № 759/ 2018 г. по описа на РС – Луковит срещу „Агропродукт С.и“ ООД с.
Дерманци, Д. П. СТ. и СТ. П. СТ. по договори за лизинг № L-3570/ 29.09.2017 г. и № L-
3620/ 29.09.2017 г. за солидарно заплащане на договорна лихва, дължима за периода от
15.11.2018 г. до 02.05.2019 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му
част.
ОТМЕНЯ Решение № 260019/ 11.11.2020 г. по Т. дело № 137/ 2019 г. по описа
на ОС – Ловеч в частта, с която е признато за установено на основание чл.422 ал.1 вр.
чл.415 ГПК, че „Златекс“ ООД гр. Стара Загора има вземания по заповед за
изпълнение № 500/ 07.12.2018 г. по ч.гр.д. № 758/ 2018 г. по описа на РС – Луковит
срещу „Агропродукт С.и“ ООД с. Дерманци, Д. П. СТ. и СТ. П. СТ. по договор за
лизинг № L-3570/ 29.09.2017 г. за солидарно заплащане на сумата над 45 000 лв. –
главница с ДДС до 53 999.50 лв. и на сумата над 2 497 лв. – договорна лихва до 3 555
лв., дължима за периода от 15.04.2018 г. до 15.11.2018 г., в частта, с която е признато
за установено на основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ГПК, че „Златекс“ ООД гр. Стара
Загора има вземания по заповед за изпълнение № 501/ 07.12.2018 г. по ч.гр.д. № 759/
2018 г. по описа на РС – Луковит срещу „Агропродукт С.и“ ООД с. Дерманци, Д. П.
СТ. и СТ. П. СТ. по договор за лизинг № L-3620/ 29.09.2017 г. за солидарно заплащане
на сумата над 8 860.60 лв. – главница с ДДС до 11 814.14 лв. и на сумата над 661.39 лв.
– договорна лихва до 984.19 лв., дължима за периода от 15.03.2018 г. до 15.11.2018 г., в
частта, с която е отхвърлен искът на „Златекс“ ООД за приемане за установено, че има
вземане по заповед за изпълнение № 500/ 07.12.2018 г. по ч.гр.д. № 758/ 2018 г. по
описа на РС – Луковит срещу „Агропродукт С.и“ ООД с. Дерманци, Д. П. СТ. и СТ. П.
СТ. по договор за лизинг № L-3570/ 29.09.2017 г. за солидарно заплащане на сумата
2 628 лв. – договорна неустойка за периода от 16.04.2018 г. до 30.11.2018 г., в частта, с
която е отхвърлен искът на „Златекс“ ООД за приемане за установено, че има вземане
12
по заповед за изпълнение № 501/ 07.12.2018 г. по ч.гр.д. № 759/ 2018 г. по описа на РС
– Луковит срещу „Агропродукт С.и“ ООД с. Дерманци, Д. П. СТ. и СТ. П. СТ. по
договор за лизинг № L-3620/ 29.09.2017 г. за солидарно заплащане на сумата 206.75 лв.
– договорна неустойка за периода от 16.09.2018 г. до 30.11.2018 г., както и изцяло в
частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Златекс“ ООД гр. Стара Загора, ЕИК ********* за
приемане за установено на основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ГПК, че дружеството има
вземания по заповед за изпълнение № 500/ 07.12.2018 г. по ч.гр.д. № 758/ 2018 г. по
описа на РС – Луковит срещу „Агропродукт С.и“ ООД с. Дерманци, Д. П. СТ. и СТ. П.
СТ. по договор за лизинг № L-3570/ 29.09.2017 г. за солидарно заплащане на сумата
над 45 000 /четиридесет и пет хиляди/ лв. – главница с ДДС до 53 999.50 лв. и на
сумата над 2 497 /две хиляди четиристотин деветдесет и седем/ лв. – договорна
лихва, дължима за периода от 15.04.2018 г. до 15.11.2018 г., до 3 555 лв., както и за
приемане за установено на основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ГПК, че дружеството има
вземания по заповед за изпълнение № 501/ 07.12.2018 г. по ч.гр.д. № 759/ 2018 г. по
описа на РС – Луковит срещу „Агропродукт С.и“ ООД с. Дерманци, Д. П. СТ. и СТ. П.
СТ. по договор за лизинг № L-3620/ 29.09.2017 г. за солидарно заплащане на сумата
над 8 860.60 лв. /осем хиляди осемстотин и шестдесет лв. и 60 ст./ – главница с ДДС
до 11 814.14 лв. и на сумата над 661.39 лв. /шестстотин шестдесет и един лв. и 39 ст./
– договорна лихва, дължима за периода от 15.03.2018 г. до 15.11.2018 г., до 984.19 лв.,
като неоснователни.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Златекс“ ООД гр. Стара Загора, ЕИК
********* има вземане по заповед за изпълнение № 500/ 07.12.2018 г. по ч.гр.д. № 758/
2018 г. по описа на РС – Луковит срещу „Агропродукт С.и“ ООД с. Дерманци, Д. П.
СТ. и СТ. П. СТ. по договор за лизинг № L-3570/ 29.09.2017 г. за солидарно заплащане
на сумата 2 628 /две хиляди шестстотин двадесет и осем/ лв. – договорна неустойка
за периода от 16.04.2018 г. до 30.11.2018 г., и вземане по заповед за изпълнение № 501/
07.12.2018 г. по ч.гр.д. № 759/ 2018 г. по описа на РС – Луковит срещу „Агропродукт
С.и“ ООД с. Дерманци, Д. П. СТ. и СТ. П. СТ. по договор за лизинг № L-3620/
29.09.2017 г. за солидарно заплащане на сумата 206.75 лв. /двеста и шест лв. и 75 ст./
– договорна неустойка за периода от 16.09.2018 г. до 30.11.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260019/ 11.11.2020 г. по Т. дело № 137/ 2019 г. по
описа на ОС – Ловеч в останалата му обжалвана част.
ОТМЕНЯ Определение № 260415/ 05.10.2021 г., постановено по искане с
правно основание чл.248 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Агропродукт С.и“ ООД с. Дерманци, ЕИК *********, Д. П. СТ. с
ЕГН ********** и СТ. П. СТ. с ЕГН **********, да заплатят на „Златекс“ ООД гр.
13
Стара Загора, ЕИК *********, сумата 4 905.77 лв. /четити хиляди деветстотин и пет
лв. и 77 ст./ - направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Златекс“ ООД гр. Стара Загора, ЕИК ********* да заплати на
„Агропродукт С.и“ ООД с. Дерманци, ЕИК *********, сумата 731.14 лв.
/седемстотин тридесет и един лв. и 14 ст./ - направени за производството пред ОС –
Ловеч и ВТАС разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едно месечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14