РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Велико Търново,14. 2.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
шести февруари две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
при
участието на секретаря П.И., изслуша
докладваното от съдия Костова адм.д.
№726 по описа за 2019 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.266 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Н.А.Н. *** против
Разпореждане /Протокол/ с изх.№С
190004-026-0015933/21.5.2019г. издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП В.Търново, с което е анулирано
Разпореждане за прекратяване на производството по принудителното изпълнение
съгласно чл. 225 от ДОПК с изх.№ С-190004-035-0227829/20.3.2019г., издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП В.Търново с оглед изпълнение на Решение №
250/13.5.2019г. постановено по адм.д. 177/2019г. по описа на Административен
съд Велико Търново.
В жалбата се прави оплакване, че посоченият протокол е
незаконосъобразен, поради нарушение на процесуалните норми, доколкото
жалбоподателят не е бил уведомен, поради което е накърнено правото му на
защита. В съдебно заседание се явява
лично, и подържа направеното искане за
отмяна на този протокол. Счита, че неоснователно и в противоречие на
процесуалния закон публичният изпълнител е възобновил изпълнителното
производство и протоколът като лишен от
правно основание следва да бъде отменен.
Ответникът –
Директор на ТД на НАП Велико Търново, чрез процесуалния си представител *** Л.намира
подадената жалба за неоснователна и недоказана Счита, че публичният изпълнител
правилно с процесния протокол е анулирал разпореждания и е възобновил
изпълнителното дело в следствие на влязло в сила съдебно решение по адм.д.
177/2019г. по описа на Административен съд Велико Търново. Основанието за
отмяна на прекратителното разпореждане е постановеният съдебен акт, който е
задължителен за АО. Това съдебно решение се явява ново обстоятелство по смисъла
на чл. 99 от АПК във вр. с §2 от ДОПК. Освен това намира, че процесният
протокол не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност , тъй като
административно – процесуалното действие е по смисъла на чл. 64 от АПК. На
оспорване подлежи акт по чл. 226, ал.1 от ДОПК, с който приключва
административното производство и евентуалните решения на оспорения протокол
подлежат на контрол при оспорване на акт по чл. 226 от ДОПК. С оглед на горното
моли жалбата да бъде оставена без уважение и потвърдени двата административни
акта. Претендира заплащане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък по чл. 80 от ГПК
във вр. с §2 от ДОПК.
Съдът като взе предвид становищата
на страните и събраните в хода на производството доказателства , намира за установено следното:
Фактите по
делото са следните: В АДВ - РД-Русе
- ИРМ В. Търново е образувано изпълнително дело (ИД) № 15268/2004г. срещу Н.А. Н.
за принудително събиране на публично задължение - глоба. На същия е изпратено
съобщение за доброволно изпълнение №15268/2004/000001/20.06.2005г., което е
върнато обратно от пощенската служба с отметка на разписката за връчване, че
получателят отказва да получи поканата. След вливането на Агенция за държавни
вземания в Националната агенция за приходите изпълнителното дело преминава към
ТД на НАП Велико Търново с №**********/2004г. По същото са присъединявани
публични задължение с разпореждания за присъединяване с номера, както следва:
15268/2004/000002/03.10.2005г.,№15268/2004/000005/12.09.2006г„№15268/2004/000008/25.04.2008г.,
15268/2004/000011/23.05.2015г. №СГ80004-105-0253207/23.08.2018г. Междувременно,
във връзка с чл. 173, ал. 2 от ДОПК и поради изтичане на 10-годишния давностен
срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, по делото са извършвани частични прекратявания
на производството по принудително изпълнение за задължения на жалбоподателя
съответно с разпореждания с номера №С160004-035-0232033/ 19.08.2016г.,
№С170004-035-0035769/13.01.2017г. и №С180004-035-0335409 / 16.11.2018г. С разпореждане за присъединяване (РП) изх. № С180004-105- 0253207/
23.08.2018г. по ИД №**********/2004г. са присъединени публични вземания за
задължителни осигурителни вноски, лихви и глоби общо в размер на 662,64 лева.
Сумата на задълженията по изпълнителното дело на жалбоподателя към конкретния
момент възлизат общо на 821,66 лева, в това число главница 429,98 лв., лихва
61,68 лв. и нелихвоносна главница 330,00 лева. Разпореждането е изпратено на
задълженото лице и е върнато с отметка „непотърсено".
Във
връзка с постъпило искане за издаване на удостоверение по чл. 191, ал. 3 от ДОПК от ЧСИ С.К.е извършена справка за плащане при взискател в системата на МВР
за наличие на платени глоби. При справката е установено плащане на глоби по 3
броя фишове и 1 наказателно постановление, които фигурират като задължения по
ИД №**********/2004г., като същите са изчистени служебно от сметката на
задълженото лице.
Отделно с разпореждане за частично прекратяване на производството по
принудително изпълнение с изх. №С180004-035-0335409/ 16.11.2018г. е прекратено
производството по събиране на публични задължения по изпълнителното дело на
жалбоподателя, за които е настъпил 10-годишния давностен срок. На 11.12.2018г. по цитираното ИД е постъпила сума в размер на 954,80 лева
събрана от ЧСИ К. и преведена в резултат на разпределение при същата за
погасяване на задълженията на жалбоподателя към ТД на НАП Велико Търново. Преди
да се извърши разпределението на постъпилата сума е направена нова проверка в
системите на ОД на МВР - Велико Търново за извършени нови плащания по сметка на
взискателя, като платените такива са изчистени от сметката на задълженото лице.
Също е направена справка за подадена молба/възражение за прилагане на института
на погасителната-давност, като такава не е постъпвала. След описаните действия
на публичния изпълнител и направеното служебно издължаване на платените глоби е
извършено разпределение на постъпилата сума като е издадено разпореждане за
разпределение с изх. №С180004-125-0374732/13.12.2018г., с което са разпределени
за погасяване публични задължения общо в размер на 834,79 лева. Разпореждането на публичния
изпълнител е обжалвано пред Директора на ТД на
НАП Вeлико Търново
с възражение за изтекла погасителна давност.
С Решение № 44/14.2.2019г. обжалваното
по административен ред разпореждане е потвърдено, като да възприети
изцяло изводите на публичния изпълнител относно давността. Това Решение е било
обжалвано пред Административен съд Велико Търново, който с влязло в сила
Решение № 250/13.5.2019г. го е отменил, както и Разпореждане за прекратяване на
производството по принудителното изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК с изх.№
С-190004-035-0227829/20.3.2019г., Разпореждане за присъединяване с изх.№ С
180004-105-0253207/23.8.2018г. и Разпореждане за разпределение № С
**********-0374732/13.12.2018г. издадени
от публичен изпълнител при ТД на НАП В.Търново. След което с обжалвания в
настоящото производство Протокол горепосочените Разпореждания са били анулирани
и е възстановена висящността на изпълнителното дело ИД №**********/2004.преди издаването на горепосочените
документи с оглед изпълнение на Решение № 250/13.5.2019г. постановено по адм.д.
177/2019г. по описа на Административен съд Велико Търново. Имайки предвид
цитираното по-горе съдебно решение на жалбоподателя е указано с писмо изх.
№С190004-178-0015990/22.05.2019г. да подаде възражение за погасяване но давност
на публични задължения, в което да посочи титулите по основание, размер и
номер. Същият е подал възражение с вх. номер №С 19000-000-0314996 от
24.06.2019г., в което е посочил публичните задължения по цитираното по-горе
разпореждане № С180004-105- 0253207/23.08.2018г. По направеното възражение се е
произнесъл компетентен орган - публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново
с разпореждане №11207/05.07.2019г., с което прекратява събирането на част от
задълженията. По
отношение на задълженията по разпореждане с №11207/05.07.2019г. АО е отказал да
прекрати изпълнителното дело досежно 17 титула ,тъй като не е изтекла
погасителната давност. Недоволен от посоченото разпореждане Н. го е оспорил
пред Директор на ТД на НАП В.Търново, който с Решение по жалби срещу действия
на публичен изпълнител №155/2.8.2019г. го е потвърдил като е оставил жалбата
без уважение. Това Решение е предмет на съдебен контрол по адм.д.520 /2019г. С
Решение № 450/13.11.2019г. постановено по горното адм. д. Административен съд
Велико Търново е отменил Решение
по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 155/02.08.2019 г. на директора
на ТД на НАП – Велико Търново и потвърденото с него разпореждане с изх. №
11207/05.07.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново в
частта относно публично вземане за глоба в размер на 20 лв. по фиш № М514831/24.08.2017 г. на ОД на МВР –
Велико Търново, за глоба в размер на 20 лв. по фиш № М318155/21.06.2017 г. на
ОД на МВР – Велико Търново и за глоба в размер на 20 лв. по фиш №
М525768/08.06.2017 г. на ОД на МВР – Велико Търново и е отхвърлил жалбата в
останалата част. Върнал е преписката на компетентния административен орган с
указания за правилното прилагане на закона и частично прекратяване на
производството за тези вземания.
Следва да се
посочи, че прекратяването на производството по принудително изпълнение по
изпълнително дело № **********/2004г. е следствие от пълното погасяване на
задълженията на Н.Н. по делото с постъпилата по същото сума и разпределена с
разпореждане изх. №С 180004-125-0374732/13.12.2018г. С постановеното от
Административен съд - Велико Търново решение №250/13.05.2019г. са отменени
разпореждане за присъединяване изх. № С180004-105-0253207/ 23.08.2018г. на
публични задължения на жалбоподателя по ИД №**********/2004г. и разпореждане изх. № С180004-125-0374732/13.12.2018г. за
разпределение на постъпилите по делото суми. В изпълнение на съдебното решение
е съставен протокол №С190004-026-0015933/21.05.2019г. /процесния/. за отмяна на
горепосочените разпореждания и възстановяване висящността на производството. С
Решение № 450/13.11.2019г. по адм.д.177/2019г. по описа на
Административен съд - В. Търново, съдът не се е произнесъл по реда на косвения
контрол досежно законосъобразността на
процесния протокол, като е намерил, че този протокол следва да бъде предмет на
самостоятелно съдебно оспорване, и същият следва да се счита издаден на
основание чл. 99 от АПК във вр. с §2 от ДОПК.
При
горната фактическа установеност съдът приема следните правни изводи:
Нормата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК
предвижда възможност за длъжника да обжалва действията на публичния изпълнител
пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния
изпълнител, който ги е извършил. По жалбата контролният административен орган
се произнася с решение, което в предвидените хипотези - чл.268, ал.1 от ДОПК, може да се обжалва по
съдебен ред. Оспорването по административен ред на действията на публичния
изпълнител съгласно чл.266-268 от ДОПК е абсолютна положителна процесуална предпоставка
за съдебното обжалване по реда на чл.268 от ДОПК.
Специалната в случая нормативна
уредба, съдържаща се в чл. 210, ал. 2, чл. 225, ал. 1, т. 7 и чл. 173 от ДОПК,
предвижда правомощие и задължение за публичния изпълнител да предприема
съответни действия по прекратяване на производството по принудително изпълнение
на публичните вземания. В изпълнение на тези си функции публичния изпълнител
може да действат както служебно, така и въз основа на диапозитивно начало по
искане на някоя от страните в изпълнителния процес - в последния случай е
предвидено нормативно задължение за органа да се произнесе по поставения пред
него въпрос. Тоест в тази хипотеза публичният изпълнител действа в условията на
обвързана компетентност и отказът /изричен или мълчалив/ да се приложи
материалният закон по съответно искане представлява индивидуален
административен акт, подлежащ на задължителен административен контрол по реда
на чл. 266, ал. 1 от ДОПК. След като ИД е било прекратено са били издадени
отменените с Решение №250/13.05.2019г. по адм. 177/2019г. разпореждане за присъединяване изх. №
С180004-105-0253207/ 23.08.2018г. на публични задължения на жалбоподателя по ИД
№**********/2004г. и разпореждане изх. №
С180004-125-0374732/13.12.2018г. за разпределение на постъпилите по делото
суми. Съдът изрично е отменил само тези две разпореждания, но не и
постановеното по- рано прекратително разпореждане на публичен изпълнител изх.№
С 190004-035-0227829/20.3.2019г. Както посочва в мотивите си съдът в Решението
си по адм. д.5 20/2019г. неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
действията на публичния изпълнител били лишени от основание, тъй като
изпълнителното производство било прекратено, а в действащата правна уредба не
съществувала правна фигура по „възобновяване“ на производството. Съдът е
посочил, че изпълнителното производство първоначално е било прекратено на
основание чл. 225, ал. 1, т. 1 от ДОПК с разпореждане от 20.03.2019 г., но
във връзка с решението на АСВТ по адм.
дело № 177/2019 г., публичният изпълнител с цитирания по-горе протокол от
21.05.2019 г. е отменил разпореждането за прекратяване и е възобновил
изпълнителното производство. Съдът е приел, че този негов акт представлява ИАА
по смисъла на чл. 99 и сл. от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК,и съответно неговата
законосъобразност не е обсъждана в това
съдебно производство. В действителност по делото липсват данни въпросният
протокол да е бил съобщен на задълженото лице, но следва да се има предвид, че
същият е произвел своето действие, доколкото оспорването на актовете на
органите по приходите и публичните изпълнители не спира тяхното изпълнение.
Предмет на жалбата в настоящото
съдебно производство е акт на публичния изпълнител, поради което същата е
подведомствена на териториалния директор
на ТД на НАП – Велико Търново. Едва след изчерпване на тази задължителна фаза
на обжалването и произнасяне от страна на контролния административен орган,
спорът може да се пренесе пред съда /в този смисъл Определение № 3934 от
06.04.2016 г. по адм. д. № 3085/2016 на Върховния административен съд;
Определение № 3163 от 06.03.2014 г. по адм. д. № 2963/2014 на Върховния
административен съд/.
По делото няма спор, че прекратително
разпореждане на публичен изпълнител изх.№ С 190004-035-0227829/20.3.2019г
е влязло в сила като необжалвано. С решението си по ад.д.177/2019г. АСВТ не го
е отменил, а е отменил само последващите го протокол за присъединяване и
протокол за разпределение. Следователно протоколът, предмет на настоящото дело
е издаден извън обхвата на съдебното решение, поради което същият е изцяло
лишен от правно основание, както правилно посочва и жалбоподателят. След
като Разпореждане на публичен изпълнител изх.№ С
190004-035-0227829/20.3.2019г за прекратяване на производството не е бил
обжалван по административен и съдебен ред, същото е влязло в сила, поради което
същият се явява стабилен административен акт.
Съгласно чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК на оспорване
подлежат първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът
да се издаде такъв акт.
Съгласно чл. 99 от АПК влязъл в сила индивидуален
административен акт, който не е бил оспорен пред съд, може да бъде отменен или
изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не
е подлежал на оспорване по административен ред – от самия орган. Доколкото
както се посочи по- горе актовете на публичен изпълнител задължително подлежат
на административен контрол пред Директор на ТД на НАП, то актът може да бъде
отменен само от непосредствено по- горестоящият административен орган при
изрично определените в нормата хипотези. Доколкото нормите на ДОПК не
предвиждат специален процесуален ред за
издаването на административен акт в тази хипотеза, което и предвид естеството
на административния акт, приложими са общите разпоредби на дял втори, глава седма от АПК - "Производства
пред административни органи", "Възобновяване на производства по
издаване на административни актове" и конкретно чл. 99 и сл. от АПК. Посочените разпоредби
определят компетентният орган, преклузивен срок за началото на производството и
две фази /по допустимостта и по същество/. Нито едно от тези кумулативни
изисквания на производството, в случая, не е съобразено при издаването на
Протокола за отмяна на Разпореждането за прекратяване, в следствие на което
се възобновява редовно приключило
административно производство по събиране на публични задължения. Компетентен за
издаването на акт за възобновяване на приключилото административно производство
е горестоящият административен орган на този издал съответния акт, като в
случая това е Директор на ТД на НАП В. Търново. След като протоколът, с който
де факто се отменя прекратителното разпореждане, и се възобновява
изпълнителното производство е издадено
от същият административен орган, издал и разпореждането,то същият се явява
нищожен поради изначална липса на компетентност.
Съгласно
доктрината, а и съдебната практика по принцип нарушението на материалния закон
при издаване на индивидуалните административни актове води до извод за тяхната унищожаемост,
но също така се приеме, че в случаите в които “административният акт е лишен
изцяло от законово основание”, “издаден е при пълната липса на предпоставките
на приложимата правна норма “, когато “акт с такова съдържание не може да бъде
издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган”, когато “разпоредените
правни последици са противоположни или съществено различаващи се от
предвидените в правната норма така, че са явяват нетърпими от гледна точка на
правния ред, когато е лишен от законово основание, или при пълна липса на
предпоставките на материалния закон” нарушението е толкова съществено че има за
последица нищожността на административния акт /така Решение №
6817/17.05.2011г., постановено по адм.дело № 9446/ 2010г. на ВАС; Решение № 7535/04.06.2013г.,
постановено по адм.дело № 2643/ 2013г. по описа на ВАС; Решение №
9529/26.06.2013г., постановено по адм.дело № 5667/2013г. по описа на ВАС/.
В случая
съдът приема, че на практика като е постановил акт с правно основание чл.99 от АПК във вр. с §2 от ДОПК спрямо влязло в сила Разпореждане за прекратяване на
производството е в пряко нарушение на императивното правило досежно стабилните
административни актове. Освен, че е издаден от некомпетентен орган, същият е
издаден и при грубо нарушение на
материалния закон до степен в която разпоредените от него прави последици се
явяват “нетърпими от гледна точка на правния ред” – разрушен е стабилитетът на
влязло в сила Разпореждане за прекратяване,
ползващо се с особен интензитет по силата на цитираната правна норма.
Или в обобщение съдът приема, че оспореният
пред съда Протокол с изх.№С 190004-026-0015933/21.5.2019г.
издаден от публичен изпълнител при ТД на
НАП В.Търново, с което е анулирано Разпореждане за прекратяване на
производството по принудителното изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК с изх.№
С-190004-035-0227829/20.3.2019г., издадено
от същия административен орган, е засегната от порока съществено нарушение на
материалния закон, до степен обосноваващ извод за неговата нищожност, а отделно
от това и като постановена при липса на компетентност, която нищожност на
основание чл.172 ал.2 предл.1 от АПК следва да бъде обявена от съда.
Доколкото
каза се такъв акт с такова съдържание не може да бъде издаден от никой
административен орган, то не се следва приложение нормата на чл.173 ал.2 от АПК.
В частта, с която
Разпореждане за присъединяване с изх.№ С 180004-105-0253207/23.8.2018г.
и Разпореждане за разпределение № С **********-0374732/13.12.2018г. издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП
В.Търново се анулират като пряко изпълнение на съдебното решение, тъй като не
се обжалват съдът не дължи произнасяне.
При този
изход на делото след като не е направено искане за присъждане на разноски съгласно нормата на чл. 161 от ДОПК във вр. с
чл. 80 от ГПК такива не му се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 268 от ДОПК осми
състав на Административен съд Велико Търново
РЕШИ:
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА по жалба на Н.А.Н.
*** на Разпореждане /Протокол/ с изх.№С
190004-026-0015933/21.5.2019г. издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП В.Търново, с което е анулирано
Разпореждане за прекратяване на производството по принудителното изпълнение
съгласно чл. 225 от ДОПК с изх.№ С-190004-035-0227829/20.3.2019г., с оглед
изпълнение на Решение № 250/13.5.2019г. постановено по адм.д. 177/2019г. по
описа на Административен съд Велико Търново .
На
основание чл. 268, ал.2 от ДОПК решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ