Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/09.07.2020
г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при
участието на секретаря Величка Велчева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 19753 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Младост 4“,
Бизнес парк София, сграда 6, чрез адв. Здравко Цанев,
срещу Е.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 345,
ал. 1 ТЗ и чл. 232, ал. 2 ЗЗД, да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от общо 937.82 лв., формирана като сбор от следните задължения по фактура № **********/25.11.2017 г.,
фактура № **********/25.12.2017 г. и фактура № **********/25.01.2018 г., от
която: 25.98 лв. с вкл.
ДДС - потребени услуги по Договор за мобилни услуги № ********* от
25.03.2015 г., изменен с Допълнително споразумение № ********* от 08.03.2017г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги, при условията на които се ползва мобилен
номер **********, за периода 25.10.2017
г. - 24.12.2017 г., като задължението е начислено във фактура № **********/25.11.2017г. и фактура №
**********/25.12.2017г.; 911.84 лв. с
вкл. ДДС - лизингови вноски по Договор
за лизинг от 08.03.2017г., с който е предоставено мобилно устройство
Apple iPhone 7 128 GB Jet
Black, като от посочената сума 113.98
лв. са две падежирали лизингови вноски за отчения период 08.11.2017
г. - 07.01.2018 г., начислени във фактури с № **********/25.11.2017 г. и
фактура № **********/25.12.2017 г. и 797.86
лв. предсрочно изискуем остатък от неначислените лизингови вноски, равняващ
се на четиринадесет месечни лизингови вноски всяка по 56.99 лв., за периода от 08.01.2018 г. до 07.02.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
31.07.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, за което е издадена
Заповед за изпълнение № 7471/01.10.2019 г., по ч. гр. д. № 12185 по описа за
2019 г. на ВРС, 30 състав.
Твърди се в исковата молба и уточняващите
молби, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК за издаване на
заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение по чл. 414 ГПК, в тази
връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви установителния
иск. Сочи се, че между страните са сключени гореописаните договор за мобилни
услуги за номер ********** и договор за лизинг за мобилно устройство Apple iPhone 7 128 GB Jet Black.
Ответницата не е изпълнявала задълженията си, поради което е обявена предсрочна
изискуемост по отношение на лизинговите вноски на основание чл. 12 от Общите
условия на ищеца. Задълженията не са погасени и към момента на завеждане на
делото. Поради изложеното, се моли
за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор
на исковата молба от ответницата Е.Б., чрез адв. М.Н.,
с който се оспорват предявените искове по основание и размер. Сочи се, че
ищецът никога не е уведомявал ответницата за предсрочно прекратяване на
договора, каквото е изискването на чл. 12 от Общите условия. Оспорва да е
получавала издадените фактури и твърди, че същите не са годни да установят
задължения за ответницата. Оспорва получаването на услугите по вид, обем,
стойност, количество и качество. Моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на сторените по делото разноски.
В
проведеното по делото на 25.06.2020 г. открито съдебно заседание ищецът
депозира нарочна молба и моли предявените искове да бъдат уважени. Ответникът
се представлява от процесуалния си представител, който моли предявените искове
да бъдат отхвърлени.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ и чл. 232,
ал. 2 ЗЗД.
Въз основа на подадено
от ищеца заявление е издадена заповед № 7471/01.10.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № 12185/2019
г. по описа на ВРС, ХХХ състав,
срещу длъжника Е.И.Б.
за заплащане на посочените в заповедта суми, претендирани в настоящото производство.
Срещу заповедта за изпълнение е депозирано възражение от страна на длъжника
по реда на чл. 414 ГПК. С разпореждане от 18.10.2019
г., съобщението за което е получено на 30.10.2019
г., на заявителя са дадени указания,
че може да
предяви иск за установяване на вземанията си. Настоящата искова молба е депозирана на 04.12.2019
г. /изпратена по пощата на 02.12.2019 г./, в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК.
По делото не е спорно, а и от представения договор за мобилни услуги №
*********/25.03.2015 г. се установява, че между
страните е възникнало валидно облигационно отношение за предоставяне на мобилни
услуги за предпочетен номер **********, при избран абонаментен план Резерв
Стандарт. Договорът е изменен със сключено допълнително споразумение от
08.03.2017 г., с което е уговорен Абонаментен план Нонстоп 60.99 промо 40.99 лв. Срокът на допълнителното споразумение е 2
години и изтича на 08.03.2019 г.
Не е спорно между страните, че на същата дата –
08.03.2017 г. между тях е сключен и Договор за лизинг, с предмет мобилно
устройство Apple iPhone 7 128 GB Jet Black, с който договор ответницата Е.И.Б. в качеството й на лизингополучател
се задължава да заплати обща лизингова цена в размер на 1310.77 лв., на 23 броя
месечни лизингови вноски, всяка една в размер на 56.99 лв. с вкл. 20 % ДДС /чл.
3, ал. 1 от договора/. Вноските следва
да бъдат платени в периода 08.04.2017 г. – 08.02.2019 г.
Не е спорно между страните, че така коментираните договори за мобилни
услуги и за лизинг са изтекли преди завеждане на делото – обстоятелство, което
се признава и в отговора на исковата молба. Като съобрази срока на двата
договора, съответно 08.03.2019 г. /за мобилните услуги/ и 08.02.2019 г. /за
лизинга/ съдът приема, че доколкото в случая същите са с настъпил краен падеж и
то още преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 31.07.2019 г., то не следва изобщо да коментира дали вземанията по тях и
по-специално по договора за лизинг са обявявани или не за предсрочно изискуеми,
съответно дали такова волеизявление е достигнало до ответницата. И това е така
именно предвид факта, че в случая е налице по-силното основание – договорите са
изтекли, настъпил е крайният срок за плащане на задълженията и неплатените по
тях суми са дължими от страна на ползвателя на услугите, без да е необходимо
изпращането на нарочна покана.
В уточняваща молба ищецът посочва, че по процесния
договор за мобилни услуги се претендира единствено услугата – месечна
абонаментна такса.
Съгласно заключението на вещото лице Р.С. по допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, прието без възражение от страните, са издадени
фактури №№ **********/25.11.2017 г. и **********/25.12.2017 г. По първата
фактура като основание е посочено: абонаментен план нонстоп – 34.16 лв., такса
спиране на номер – 0.75 лв., върху които суми е начислен ДДС 6.98 лв. или общо
сумата по фактурата е 41.89 лв. С втората фактура всъщност е сторнирана първата фактура със сумата 11.39 лв. /за
абонаментен план нонстоп/ и ДДС /-2.28 лв./ или общо със сумата 13.67 лв.
Тоест, след сторнирането задължението, което остава
за плащане по тези фактури, възлиза на сумата 28.22 лв. Като се приспадне
посочената такса спиране /0.75 лв. без ДДС или 0.90 лв. с включен ДДС/, която
ищецът не претендира да му бъде заплатена, остава дължима сумата 27.32 лв.,
представляваща месечен абонамент по избран абонаментен план нонстоп.
В случая предявеният иск е за сумата 25.98 лв., тоест за по-малка от
установената дължима сума в размер на 27.32 лв., поради което съдът приема, че
искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че претендираната
абонаментна такса е в срока на договора, изменен с допълнителното споразумение
от 08.03.2017 г. Уговорената такса е дължима ежемесечно, съобразно уговореното
между страните. Дължи се за отчетния период м. октомври 2017 г. – м. ноември
2017 г., както е посочено и в издадената фактура. Не се касае за някакви
допълнителни услуги по договора, поради което и възраженията на ответницата, че
такива услуги не са й предоставяни, са неоснователни.
По отношение на претенцията за заплащане на лизингови вноски:
По делото не бе оспорено обстоятелството, че процесната
лизингова вещ реално е получена от ответницата. В самия договор за лизинг е
включена клауза /чл. 4/, съгласно която с факта на подписването му лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за
употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически
характеристики, като е окомплектован с цялата документация, включително
гаранционна карта.
Съгласно заключение на вещото лице Р.С., общият брой на неизплатените от
ответницата лизингови вноски за мобилно устройство Apple iPhone 7 128 GB
Jet Blacк, чието ползване е
предоставено с договор за лизинг от 08.03.2017 г. е 16 бр. на обща стойност
911.84 лв. /по 56.99 лв. всяка вноска/ за периода 08.11.2017 г. – 08.02.2019 г.
Именно в такъв размер е и предявеният иск, поради което същият следва да
бъде уважен изцяло. Основателно в този смисъл е и искането за присъждане на
законна лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 31.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Следва да се отбележи още, че прави впечатление, че до м. ноември 2019 г.
ответницата е заплащала задълженията си по така сключените от нея договори –
заплащани са както месечните абонаменти, така и дължимите лизингови вноски,
след което преустановява плащанията. Цялата защитна теза на ответницата се
свежда до това, че не е обявено надлежно предсрочната изискуемост на
вземанията, което както посочи и по-горе съдът в случая е ирелевантно,
доколкото първото от претендираните вземания не касае
изобщо предсрочно изискуемо такова, а напротив – дължима месечна абонаментна
такса, а второто вземане се отнася за лизингови вноски, чийто краен падеж е
настъпил /последната лизингова вноска е следвало да бъде заплатена на
08.02.2019 г./.
Предвид изхода на спора,
разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. В заповедното производство
направените от негова страна разноски са в общ размер от 385 лв., от които 25
лв. – държавна такса и 360 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 21.06.2019 г., която сума следва да
бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В настоящото
производство ищцовото дружество представя списък на
разноските по чл. 80 ГПК и претендира присъждането на сумата в общ размер от 595
лв., от която държавна такса – 75 лв., адвокатско възнаграждение – 360 лв. –
платено в брой по договор за правна защита и съдействие от 05.11.2019 г. и
депозит вещо лице – 160 лв., която сума следва да бъде присъдена в полза на
страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Е.И.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***, дължи на
„Т.Б.” ЕАД,
ЕИК *********, с адрес: ***, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, следните суми: сумата 25.98 лв. /двадесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки/ с вкл. ДДС, представляваща потребени услуги /месечна абонаментна такса нонстоп/ по Договор за мобилни услуги № *********/25.03.2015
г. и Допълнително споразумение № *********/08.03.2017 г. към него за мобилен
номер ********** за периода 25.10.2017 г.
- 24.12.2017 г., по фактура № **********/25.11.2017
г., сторнирана с фактура № **********/25.12.2017 г., както
и сумата 911.84 лв. /деветстотин и единадесет лева и осемдесет и четири
стотинки/ с вкл. ДДС, представляваща неплатени 16 бр. лизингови вноски по Договор за лизинг от 08.03.2017 г., с
който е предоставено мобилно устройство Apple iPhone
7 128 GB Jet Black, дължими за периода 08.11.2017 г. - 08.02.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка
главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 31.07.2019 г.
до окончателното погасяване на задължението, които суми са предмет на Заповед
за изпълнение № 7471/01.10.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 12185/2019 г. по
описа на ВРС, XXX състав, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.И.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: ***,
ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
сумата 385
лв. /триста
осемдесет и пет лева/, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски
в заповедното производство по ч. гр. д. № 12185/2019 г. по описа на ВРС, XXX
състав, както и сумата 595 лв. /петстотин деветдесет и пет лева/, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: