ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Плевен, 18.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ въззивен
граждански състав, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РЕНИ СПАРТАНСКА
2.Мл.съдия СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Даскалова в.ч.гр.д.
№460 по описа за 2019г. на ОС-Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 вр. чл. 577
ГПК.
С Определение №20
от 05.06.2019г. на Съдия по вписванията при Районен съд-Никопол е отказано
нотариално действие по искане на С.И., нотариус с рег. №*** на Нотариалната
камара, с искане за вписване на Договор за покупко-продажба на наследствени права, акт №***, том ***,
рег. №*** от ***. по общия регистър на
същия нотариус.
Производството
пред Окръжен съд-Плевен е образувано на основание подадена частна жалба от С.И.,
нотариус с рег. №*** на Нотариалната камара срещу определението. Изложени са
съображения, че определението е неправилно и незаконосъобразно. С жалбата
е приложена декларация от Й. И. Г., с нотариална заверка на подписа
й. В жалбата са изложени доводи, че
не е предвидено задължение да бъдат конкретизирани имотите, включени в
наследствената маса, нито тяхната данъчна оценка. Сочи се, че следва да бъде
допуснато вписване на договора, без да се посочат точно имотите, включени в
наследствената маса, което е в правен
интерес на купувача. В тази връзка се отправя искане до ОС-Плевен обжалваното определение да бъде
отменено.
Съдът, като съобрази изложеното в жалбата и данните по делото, намира
следното от фактическа страна:
Частната жалба е депозирана в срок,
срещу подлежащ на обжалване акт и от процесуално легитимирана страна, поради
което същата се явява редовна и допустима. Разгледана по същество, въззивният
съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:
Пред съдията по вписвания към РС - Никопол
са били представен Договор
за покупко-продажба на наследствени
права, акт №***, том ***, рег. №*** от ***.
по общия регистър на С.И., нотариус с рег. №*** на Нотариалната камара;
Декларация по чл. 264, ал.1 ДОПК от Й. И. Г.; Удостоверение за наследници Изх.№
***.; платежно нареждане/вносна бележка за
внесена държавна такса за вписване на процесния договор. Установява се,
че договорът е с нотариална заверка на подписите и е сключен на 03.06.2019г., на осн. чл. 212 ЗЗД
между Й.И.Г. с постоянен адрес *** като
продавач и Н. И. Г. с постоянен адрес: *** като купувач. В него се посочва, че Й.И.Г.
продава на В.И.Г. цялото си наследство-съвкупност от права и
задължения, което наследство има от наследодателя И.М.Г., починал на ***., с последно
местожителство *** и от наследодателя М.П.Г., починала на ***., с последно
местожителство ***. Посочена е продажна цена от пет хиляди лева.
При така
изложените факти, съдът намира следното от правна страна:
За да
постанови обжалваното определение, Съдия по вписванията при РС-Никопол е приел,
че не е доказан правен интерес от
вписване на договора в Служба по вписванията – Никопол, както и че не може да
бъде преценено налице ли е местна подсъдност за разпореждане на вписването. В
обжалваното определение са изложени доводи, че е необходимо да бъдат представени удостоверения за данъчна оценка на имотите,
включени в наследството.
Настоящият
въззивен състав намира за правилни изводите на съдия по вписванията при
РС-Никопол.
На основание чл. 112, буква „б" от Закона за собствеността (ЗС)
подлежат на вписване договорите, с които се прехвърля наследство, в което има
недвижими имоти. Съгласно чл. 4, б. „б" от Правилника за вписванията (ПВ)
се вписват договорите, с които се прехвърля наследство (чл. 212 от ЗЗД).
Текстът на чл. 212, ал. 3 от ЗЗД предвижда, че договорът за продажба на
наследство, в което има недвижими имоти, може да се противопостави на трети
лица само ако е вписан. При тази законова уредба, се налага извод, че
договорите за продажба на наследство, в които има недвижими имоти, подлежат на
вписване. Въпреки, че този вид договори не следва да съдържа конкретно описание
на имотите, съгласно изричната норма на чл. 6, ал. 2 от ПВ, то това не изключва
необходимостта да се установи, че в наследството са включени и недвижими имоти
с посочване местонахождението им. Това е нужно, за да се извърши преценка от
страна на съдията по вписванията за интереса от исканото вписване, доколкото по
аргумент за противното от чл. 112, б. „б" от ЗС, договор за продажба на наследство, в което
няма недвижими имоти, не подлежи на вписване. Същевременно е необходимо да е известно местонахождението на недвижимите
имоти, за да се извърши преценка за наличие на местна компетентност за вписването, с оглед разпоредбата
на чл. 10, ал. 3 от Правилника за
вписванията.
В
конкретния случай, в представения за вписване договор никъде не е отбелязано,
че в наследството има включени недвижими
имоти, нито тяхното местонахождение. На две места в договора е използвана конструкцията „цялото си
наследство-съвкупност от права и задължения“, без да е ясно включва ли то
недвижими имоти и в коя община/област.
Представената пред
ОС-Плевен с въззивната частна жалба декларация не е инкорпорирана в сключения договор, а видно от датата на
нотариална заверка на подписа - ***.,
същата е с последваща обжалваното
определение дата и към момента на постановения отказ за вписване от страна на
съдията по вписванията не е съществувала.
Декларацията не може да бъде ценена от настоящия съдебен състав, тъй
като същата не е част от договора, представен за вписване. Същата следва да
бъде адресирана до Съдия по вписвания-Никопол и не е пречка да бъде представена
пред него.
Неоснователни са
възраженията в частната жалба, че следва да се допусне вписване на договора,
без да се конкретизират имотите, включени в наследствената маса. Настоящият
съдебен състав счита, че без наличие на
никакви данни в договора за наличие на недвижими имоти, като част от
наследството, както и данни за местоположението им, не може да се извърши
надлежна преценка подлежи ли договора за вписване, и ако подлежи-каква е
местната компетентост. В случая не е доказан правен интерес от вписване на
договора, тъй като продавачът не е представил доказателства, че в наследството се включва недвижим имот. Напълно
е възможно, в наследството да има само движими вещи и без нужната конкретизация
не може да се предполага, че наследството се състои и от недвижимости.
Неоснователни са
възраженията в частната жалба, че за установяване на местната подсъдност съдията
по вписванията е следвало да даде
указания за представяне на
декларация от продавача или
купувача на наследство, в която да е
декларирано, че в наследството са
включени имоти, попадащи в съдебен район Никопол. Частният жалбоподател счита,
че това е задължение на съдията по вписванията по смисъла на чл. 534 ГПК, и
едва при непредставяне на декларация
следвало да бъде постановен отказ, Настоящият съдебен състав не споделя горната
аргументация, като счита, че разпоредбата на чл. 534 ГПК има предвид съд и
съдебно производство, а в случая е
налице нотариално производство.
Предвид гореизложеното, останалите възражения във връзка с липсата на удостоверение за данъчна оценка
не следва да бъдат обсъждани, поради липсата на данни към момента на постановяване на обжалвания
акт за наличие на недвижими имоти, като
част от наследството, както и данни за местоположението им.
Съгласно Тълкувателно решение № 7/12 г. на ВКС, проверката, която съдия
по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията е относно това, дали представеният за
вписване акт отговаря на изискванията на закона, и се ограничава до това, дали
актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма, има
ли предвиденото от Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват
материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в
закон. В конкретния случай, преценката
на съдия по вписванията, че от представения за вписване договор, не може да се направи извод, че
актът подлежи на вписване, и не може да се извърши преценка налице ли е местна
компетентност, е правилна.
Поради изложеното, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение
следва да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
О П Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №20 от 05.06.2019г. на Съдия по вписванията
при Районен съд-Никопол, с което е отказано нотариално действие по искане на С.И.,
нотариус с рег. №*** на Нотариалната камара, с искане за вписване на Договор за
покупко-продажба на наследствени права,
акт №***, том ***, рег. №*** от ***. по
общия регистър на същия нотариус, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.