№ 918
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Яна Вълдобрева
Членове:Мария Яначкова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20221000500824 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 266630 от 22.11.2022г., постановено по гр.дело № 10004/2020г.
на Софийския градски съд, ГО, 6 състав, е признато за установено по иска,
предявен по реда на чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.3, връзка с ал.1, т.1 ГПК
от П. А .А. против В. Д. В., че ответникът В.В. дължи солидарно с „Имовина“
ЕООД (длъжник, по отношение на който издадената заповед е влязла в сила), на
основание чл.79, ал.1, пр.1, вр. с чл.286 и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 40 000 лева-
неплатена главница, дължима на основание договор с нотариално удостоверяване
на подписите с рег.№ 1098 от 14.06.2012 г. на А.Г., нотариус с район София и с
рег.№ 031 на Нотариалната камара, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.03.2019г. до окончателното плащане на сумата, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 15249/2019г. по описа на СРС, 161
състав и В.В. е осъден да плати, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на П. А .А.
сумата 800 лева разноски, присъдени в заповедното производство с издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 15249/2019 г. по описа на СРС, 161 състав. С
решението на СГС, на основание чл.101, изр.2, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1, вр. с
чл.286 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, „Имперстар“ ЕООД, е осъдено да плати
солидарно с В. Д. В. на П. А .А. сумата 40 000 лева-неплатена главница, дължима
на основание договор с нотариално удостоверяване на подписите с рег.№ 1098 от
14.06.2012г. на А.Г., нотариус в район София и с рег.№ 031 на Нотариалната
камара, ведно със законната лихва, считано от 15.03.2019г. до окончателното
плащане и В.В. и „Имперстар“ ЕООД са осъдени, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, да платят на П. А .А. разноски за първоинстанционното производство в
размер 805,20 лева, а на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв да платят на адв. Р. К.
1
адвокатско възнаграждение в размер 1730 лева.
Въззивна жалба против решението на СГС е подадена от В. Д. В., чрез
пълномощника адв. А.. Според жалбоподателя решението е неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа, че договорът от 14.06.2012г. е сключен в интерес
на „Имовина“ ООД за организиране и реализиране правата на дружеството и
макар да е подписан от В.В., последният не става солидарен длъжник заедно с
„Имовина“ ЕООД за задълженията на дружеството по договора. Сочи, че в
случай, че съдът приеме, че е налице солидарна отговорност между В. и
„Имовина“ ЕООД, следва да се приложи разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД и В. да
бъде освободен от отговорност, доколкото ищецът не е предприел действия
спрямо него в шестмесечния срок от падежа на задължението (21.03.2014г.).
Оспорва извода на съда относно момента на прекъсване на давността, като сочи,
че не е съобразено обстоятелството, че В.В. не е подал възражение срещу
заповедта по чл. 414 ГПК, а е уважено негово възражение по чл. 423 ГПК.
Предвид изложеното този жалбоподател иска да бъде отменено решението и
вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат
отхвърлени като неоснователни.Претендира разноски.
Въззивна жалба против решението е подадена и от „Имперстар“ ЕООД,
представлявано от управителя В.В., чрез пълномощника адв. А.. Този
жалбоподател сочи, че по делото липсват доказателства, установяващи
съглашение по смисъла на чл. 101 ЗЗД, поради което оспорва извода на съда, че е
налице встъпване в дълг по смисъла на чл. 101 ЗЗД. Оспорва и извода на съда, че
В.В. е солидарен длъжник заедно с „Имперстар“ ЕООД спрямо ищеца. Излага
доводи за неправилност на решението идентични с тези, изложени във въззивната
жалба на В.В.. Иска да бъде отменен атакуваният съдебен акт и вместо това да
бъде постановено решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК от въззиваемия ищец П. А .А., чрез
пълномощника адв. К., е постъпил отговор на въззивните жалби, с който същите
се оспорват като неоснователни. Изложени са съображения за правилност и
обоснованост на атакуваното решение.
Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от П. А .А. с искова молба, с която
против В. Д. В. е предявен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК за
установяване, че ответникът В. дължи на ищеца солидарно с „Имовина“ ЕООД
сумата 40 000 лева, за която сума има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
15249/2019г. по описа на СРС, 161 състав и която представлява вземане с правно
основание чл.286 и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ищецът е предявил и осъдителен иск срещу
ответника „Имперстар“ ЕООД с правно основание чл.101, изр.второ във връзка с
чл.79, ал.1, пр.1, вр. с чл.286 от ЗЗД и акцесорен иск с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 14.06.2012г. бил сключен договор между
2
В.В., „Имовина“ ЕООД от една страна и П.А. от друга по силата на който А., като
адвокат се задължил да организира правната защита на търговското дружество и
да предяви иск от негово име срещу задължението на „Имовина“ ЕООД и В.В. да
му платят възнаграждение в размер 40 000 лева. Сочи се, че договорът бил с
нотариална заверка на подписите с рег. № 1098/14.06.2012 г. на нотариус А. Г. с
рег. № 031 на НК. Твърди се, че П.А. изпълнил задълженията си по договора от
14.06.2012г. и провел успешно защитата на „Имовина“ ЕООД по т.д. № 4843/2012
г. по описа на СГС, ТО, VІ-6 състав, което приключило с решение №
378/06.03.2014г., влязло в сила на 21.03.2014г., като в полза на дружеството бил
издаден изпълнителен лист за сумата 600 048 лева, ведно със законната лихва,
считано от 09.07.2012г. и платената по делото държавна такса.
Ищецът твърди, че на 30.07.2014г. предявил вземането си по договора от
14.06.2012г. с нотариални покани рег. № 1532 от 30.07.2014 г., том І, акт № 128 и
рег. № 1533 от 30.07.2014 г., том І, акт № 129 по описа на нотариус А.Г. към
длъжника „Имовина“ ЕООД и към длъжника В.В., които им били връчени по
надлежния ред. Сочи, че бил уведомен, че „Имовина“ ЕООД сключило с
„Имперстар“ ЕООД договор за цесия, с който прехвърлило на цесионера
вземането си по изпълнителен лист, издаден по т.д. № 4843/2012 г. на СГС, ТО,
VІ-6 състав, като в уверение и гаранция, че задължението по договора от
14.06.2012г. ще бъде изпълнено, на 19.12.2014г. „Имперстар“ ЕООД встъпило в
дълга на В.В. и на „Имовина“ ЕООД по този договор.
Ищецът твърди също, че на 15.03.2019г. подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК и по ч.гр.д.
№ 15249/2019г. по описа на СРС, 161 състав, била издадена заповед за изпълнение
срещу В.В. и „Имовина“ ЕООД за сумата 40 000 лева, ведно със законната лихва,
считано от 15.03.2019г. Сочи, че ответникът В.В. подал възражение против
заповедта, а по отношение на „Имовина“ ЕООД заповедта влязла в сила, тъй като
дружество не е подало възражение против нея. Сочи, че спрямо длъжника
„Имперстар“ ЕООД заявлението за издаване на заповед за изпълнение било
отхвърлено с влязло в сила разпореждане № 72989 от 22.03.2019г.
Предвид изложеното ищецът иска да се признае за установено по реда на
чл.422 ГПК, че ответникът В.В. му дължи сумата 40 000 лева, ведно със законната
лихва. Иска също да бъде осъден ответникът „Имперстар“ ЕООД да му плати
сумата 40 000 лева, при условията на солидарна отговорност с В.В., ведно със
законната лихва от 15.03.2019г.
В срока за отговор на исковата молба ответникът В.В. оспорва предявените
искове. Смята, че вземането на ищеца по договора от 14.06.2012 г. е погасено по
давност, доколкото давностният срок е започнал да тече на 21.03.2014г., а
исковата молба е подадена на 21.09.2020г., като в този период не са налице
прекъсвания на давността, защото с определение от 30.06.2020г. по ч.гр.д.№
5450/2020г. на СГС е прието възражението на В. по чл.423 от ГПК срещу
издадената заповед от 22.03.2019г. и същата била обезсилена. Поддържа, че
давността относно вземането се счита прекъсната от 28.06.2019г., когато е
подадена молбата за образуване на изпълнително дело, на която дата е налице
изтекла давност.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „Имперстар“ ЕООД, чрез
управителя В.В. оспорва предявените искове, като също прави възражение за
изтекла погасителна давност. Твърди, че вземането на ищеца е станало изискуемо
3
на 21.04.2014г., и същата не е прекъсвана, а с разпореждането №
72989/22.03.2019г., влязло в сила на 19.05.2020г. заповедният съд е отхвърлил
заявлението на П.А. за издаване на заповед за изпълнение.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото няма спор, че на 14.06.2012г. е сключен договор между „Имовина“
ЕООД, представлявано от управителя Т. Г. М., В. Д. В. и П. А .А., в чл.1 от който
договарящите страни са приели, че „Имовина“ ЕООД е било ищец по гр.д.№
1430/2010г. по описа на СГС, ТО, VІ-1 състав, по което е предявило частичен иск,
уважен от съда с влязло в сила съдебно решение. Според чл.2 от договора П.А. е
поел задължението да организира реализацията на правата на „Имовина“ ЕООД
във връзка с предявяване на иска в пълен размер, предявен като частичен по
гр.дело № 1430/2010г., като задължението му включва проучване на случая и
намиране на адвокати за водене на делото. Според чл.3 от договора „Имовина“
ЕООД и В.В. са поели задължението да платят на П.А. сумата 40 000 лева, като
възнаграждение за водене на процеса, при приключването му с влязло в сила
решение. Договорът от 14.06.2012г. е с нотариално удостоверяване на подписите с
рег.№ 1098 от 14.06.2012 г. на нотариус А. Г. с рег.№ 031 на Нотариалната камара.
Представено по делото е решение № 378/06.03.2014г., постановено по т.д.№
4843/2012г. по описа на СГС, ТО, VІ-6 състав, влязло в сила на 21.03.2014г., с
което „Ес-Ем-Груп-Лизинг“ ЕООД е осъдено да плати на „Имовина“ ЕООД
сумата 600 408 лева главница, ведно с лихвата считано от 09.07.2012г. до
окончателното плащане, както и да плати разноски по делото в размер 28 816,32
лева. Според отбелязванията върху представения препис от решението, адв. А. е
получил на 24.03.2014г. издадения в полза на „Имовина“ ЕООД, въз основа на
влязлото в сила решение, изпълнителен лист.
С договор за цесия от 18.12.2014г. „Имовина“ЕООД е прехвърлило на
„Имперстар“ ЕООД вземанията си към длъжника „Ес-Ем-Груп-Лизинг“ ЕООД,
присъдени с решението по гр.дело № 1430/2010г. на СГС в размер 10 010 лева,
ведно със законната лихва от 15.08.2006г. и с решението по т.д.№ 4843/2012г. по
описа на СГС, ТО, VІ-6 състав в размер 600 408 лева главница, ведно с лихвата
считано от 09.07.2012г. до окончателното плащане и разноски в размер 28 816,32
лева.
С протокол-решение от 19.12.2014г. едноличният собственик на капитала на
„Имперстар“ ЕООД е взел решение дружеството да встъпи в задълженията на
„Имовина“ ЕООД и на В. Д. В. към П. А .А., произтичащи от договора от
14.06.2012г. с нотариална заверка на подписите с рег.№ 1098/14.06.2012г. на
нотариус А.Г. с рег.№ 031 на Нотариалната камара.
Установява се от представените в първоинстанционното производство
писмени доказателства, че на 30.06.2014г. от нотариус А.Г. са изготвени:
нотариална покана с рег.№ 1532, том 1, акт 128/30.07.2014г. и нотариална покана с
рег.№ 1533, том 1, акт 129/30.07.2014г. от П. А .А., адресирани до „Имовина“
ЕООД и до В.В., с които А. е поканил длъжниците в тридневен срок от
получаване на поканите да му платят дължимото по договора от 14.06.2012г.
възнаграждение в размер 40 000 лева. Нотариалната покана, адресирана до
4
„Имовина“ ЕООД е връчена на 04.08.2014г. на гл.юрисконсулт на дружеството, а
тази, адресирана до В. е връчена на 08.12.2014г., чрез залепване на уведомление
по чл. 47 ГПК.
Не се спори по делото, че на 15.03.2019 г. П.А. е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу
„Имовина“ ЕООД, В. Д. В. и „Имперстар“ ЕООД за сумата 40 000 лева, дължима
по договор от 14.06.2012г., ведно със законната лихва и в СРС по описа на 161
състав е било образувано ч.гр.д. № 15249/2019г.
На 22.03.2019г. заповедният съд е издал по ч.гр.д. № 15249/2019г. по описа
на СРС в полза на П.А. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК против В.В. и „Имовина“ ЕООД, като на 22.03.2019г.
е издаден и изпълнителен лист за солидарното осъждане на двамата длъжници за
сумата 40 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.03.2019г. до
окончателното плащане и за сумата 800 лева разноски по заповедното
производство.
С разпореждане № 72989/22.03.2019г., постановено по ч.гр.д. №
15249/2019г. Софийският районен съд, 161 състав, е отхвърлил заявлението на А.
в частта относно длъжника „Имперстар“ ЕООД, като разпореждането е влязло в
сила на 19.05.2020г.
Не се спори, че от „Имовина“ ЕООД не е подадено възражение срещу
издадената в полза на П.А. заповед за изпълнение и по отношение на това
дружество-длъжник заповедта за изпълнение на парично задължение е влязла в
сила.
Установява се, че с определение № 10131 от 30.06.2020г., постановено по
ч.гр.д.№ 5450/2020г. на Софийския градски съд, ГО, ІV Д състав, е прието
възражението на В. Д. В. против заповедта за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на 22.03.2019г. от СРС, ГО, 161
състав, по ч.гр.дело № 15249/2019г.; спряно е принудителното изпълнение и
делото е върнато на СРС за даване на указания на заявителя П.А.о по чл.415, ал.1
ГПК.
На 26.08.2020г. на П.А. е връчено съобщение, с което е уведомен от СРС, че
може да предяви иск за установяване на своите вземания в едномесечен срок от
получаване на съобщението. Исковата молба, с която против В.В. е предявен иска
по чл. 422 ГПК е подадена в съда на 21.09.2020 г.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК:
Решението на СГС в частта, с която е уважен искът по чл. 422 ГПК, е
валидно и допустимо. Налице са процесуалните предпоставки за съществуването
и надлежното упражняване на правото на иск. Налице е правен интерес от
предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуване на процесното
вземане, дължимо по договора от 14.06.2012г., тъй като то е предмет на издадена в
полза на ищеца П.А. заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение
от ответника-длъжник В.В., прието по реда на чл. 423 ГПК. Установителният иск
на П.А. против В.В. е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
В производството по предявения положителен установителен иск по чл.422
5
ГПК кредиторът-ищец цели да установи, че ответникът му дължи парична сума
по сключен договор, за която има издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК. Уважаването на иска по чл.422 ГПК предполага
доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки: между страните през
процесния период да е съществувало валидно договорно правоотношение; ищецът
да е изправна страна по него и да е изпълнил своите задължения; ответникът да не
е извършил дължимата насрещна престация; да е налице изпадане в забава – т.е.
вземането да е изискуемо. В хода на производството по иск по чл.422 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало, а в тежест на
ответника е да установи фактите, които го погасяват, изключват или унищожават,
тоест ответникът следва да проведе насрещно пълно и главно доказване на своите
правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече
благоприятни правни последици.
Съвкупният анализ на обсъдените доказателства води до категоричния
извод, че П.А. и В.В. са били обвързани от валидна облигационна връзка-
договорът от 14.06.2012г., по която А. надлежно е изпълнил задължението си да
организира и реализира защитата на „Имовина“ ЕООД по отношение на вземане
на дружеството в размер 600 408 лева; че ответникът В. и „Имовина“ ЕООД не са
изпълнили задължението си по договора-да платят на 21.03.2014г. на ищеца
възнаграждение в размер 40 000 лева; ищецът е подал заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ и по гр.д.№15249/2019г. по описа
на СРС, 161 състав е издадена заповед за солидарното осъждане на В. и
„Имовина“ ЕООД за сумата 40 000 лева и по отношение на „Имовина“ ЕООД
същата е влязла в сила; налице е съответствие в основанието на вземането,
предмет на установителния иск и това, за което е издадена оспорената от
ответника В. заповед за изпълнение.
В тази връзка са неоснователни оплакванията във въззивната жалба на В.В.,
че тъй като договорът от 14.06.2012г. е с предмет организиране и защита правата
на „Имовина“ ЕООД, В. не е поемал задължение заедно с „Имовина“ ЕООД за
плащане на възнаграждение в размер 40 000 лева. Солидарни задължения са
налице, ако няколко лица са задължени да изпълнят едно и също задължение и да
удовлетворят един и същи интерес на един и същи кредитор. Задълженията на
длъжниците трябва да бъдат от една и съща степен и ранг, т.е. те не трябва да са
степенувани и не е необходимо да произтичат от едно и също правно основание.
Неоснователно е и оплакването, че в случая следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 147, ал.1 ЗЗД и да бъде освободен от отговорност В., тъй като
в 6-месечния срок от падежа на задължението (21.03.2014г.) ищецът не е
предприел действия по събиране на вземането си спрямо главния длъжник
„Имовина“ ЕООД. Ответникът-жалбоподател В.В. участва в процесното
съглашение от 14.06.2012г., което е източник на претендираното вземане в размер
40 000 лева, в качеството му на длъжник, а не като поръчител в каквато насока е
изложеното във въвззивната жалба на В. защитно възражение. По делото липсват
данни, нито се твърди задължението по договора от 14.06.2012г. да е обезпечено с
договор за поръчителство, сключен в писмена форма, с който В., като поръчител
се е задължил спрямо кредитора на „Имовина“ ЕООД да отговаря за изпълнение
на неговото задължение. Предвид това САС приема, че претендираното от ищеца
вземане към В.В. е възникнало валидно на основание договора за поръчка от
14.06.2012г.
6
Неоснователно е своевременно направеното от В.В. в отговора на исковата
молба и поддържано пред въззивния съд възражение за погасяване на иска по
давност. Вземането на П.А., предмет на оспорената заповед за изпълнение е
възникнало по силата на договора за поръчка от 14.06.2012г. и е станало
изискуемо на 21.03.2014г., когато е влязло в сила решението, с което в полза на
„Имовина“ ЕООД е присъдена сумата 600 408 лева, което означава, че давността
е започнала да тече 21.03.2014г. и е следвало да изтече на 21.03.2019г. В случая
давностния срок е прекъснат на 15.03.2019г., когато кредиторът П.А. е подал
заявлението за издаване на заповед за изпълнение против „Имовина“ ЕООД, В.В.
и „Имперстар“ ЕООД-чл.116, б. „б“ от ЗЗД, като в тази връзка следва да бъде
отбелязано, че в чл. 422 ГПК изрично е посочено, че искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4. Прекъсната на
15.03.2019г. погасителна давност не тече докато е налице висящ исков процес
относно вземането.
По отношение на осъдителния иск, предявен против „Имперстар“
ЕООД:
По делото няма спор, че процесният осъдителен иск е предявен в резултат на
оставяне без уважение искането на А. да бъде издадена заповед за изпълнение
против „Имперстар“ ЕООД-чл. 415, ал.1, т.3 и чл. 415, ал.3, изр.2 ГПК.
Въззивната инстанция споделя извода на състава на СГС, че претендираното
от ищеца срещу ответника „Имперстар“ ЕООД вземане е възникнало валидно на
основание договора за поръчка от 14.06.2012г. и договор за встъпване в дълг от
19.12.2014г. и този ответник отговаря, на основание чл.101 от ЗЗД, солидарно с
ответника В.В., който е страна по договора от 14.06.2012г. Ответинкът
„Имперстар“ ЕООД има същите задължения като длъжника В.В.. Налице е
поемане на дълг от страна на ответника „Имперстар“ ЕООД, напълно идентичен
по съдържание с този на длъжника В.В., поради което за ищеца кредитор
съществува правото да търси дължимото от В.В. и от встъпилия по реда на чл.
101 ЗЗД.
Неоснователно е оплакването, че вземането на А. против „Имперстар“ ЕООД
е погасено по давност. Действително, както вече се посочи, спрямо този ответник
искът е осъдителен по чл. 415, ал.1, т.3 ТПК. Безспорно заявлението за издаване
на заповедта за изпълнение е подадено на 15.03.2019г., в рамките на давностния
срок, който е започнал да тече на 21.03.2014г. и е следвало да изтече на
21.03.2019г. Исковата молба, с която е предявен осъдителният иск е подадена на
21.09.2020г. в предоставения от заповедния съд едномесечен срок.
Въззивният съд напълно споделя изводите на състава на СГС, че макар и
осъдителен искът е такъв по чл.415, ал.1, т.3 ГПК - след подадено заявление по
заповедно производство и предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което
съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, се смята за висящ от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта-15.03.2019г., независимо, че заявлението е
отхвърлено, и към тази дата все още не е погасено по давност вземането.
Действително, заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като не
поставя началото на исков процес, в който участват и двете страни по смисъла на
чл. 116, б. „б“ ЗЗД, само по себе си не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иск за съществуване на вземането, за което е издадена заповедта
7
-чл. 422, ал. 1 ГПК, като прекъсването се счита за настъпило от датата на
подаването на заявлението, в случай, че е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК, в
който смисъл е и възприетото в т. 14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС. След като с изменението на чл. 415 ГПК от
27.10.2017г., ДВ бр.86 от 2017г., законодателят разшири кръга на служебните
задължения на заповедния съд при произнасяне по подадено заявление да даде
указания на заявителя да защити правата си чрез иск дори и когато заявлението е
отхвърлено-чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, то установеният с разпоредбата на чл. 422, ал.
1 ГПК принцип следва да бъде приложен и към настоящата хипотеза. Това е така
въпреки, че от съдържанието на текста на чл.422, ал.1 ГПК е видно, че обратното
действие, относимо към определяне момента на прекъсване на давността за
вземането, е предвидено изрично само по отношение на установителните искове
по чл. 415 ГПК. САС намира, че ако волята на законодателя е била искът по чл.
415, ал. 1, т. 3 ГПК да не намира основанието си в чл.422, ал. 1 ГПК, а в общото
такова на чл. 79 ЗЗД, то не би бил изменен чл. 415 ГПК с ДВ бр. 86/2017г.,
давайки възможност на носителя на правото да проведе исково производство, като
продължение на заповедното, в което съдът е отказал издаването на заповед за
изпълнение и да се ползва от по-ранната дата, прекъсваща давността, като защити
в състезателното производство действителното съществуване на вземането,
доколкото с осъдителния иск ищецът иска от съда да установи със СПН, че в
негова полза срещу ответника съществува неудовлетворено гражданско
притезание и да се допусне принудително удовлетворяване на притезанието
срещу ответника.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, В.В. и „Имперстар“ ЕООД следва да бъдат осъдени
да платят на адв. К., на основание чл. 38 ЗАдв, адвокатско възнаграждение в
размер 1 730 лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266630 от 22.11.2022г., постановено по гр.дело №
10004/2020г. на Софийския градски съд, ГО, 6 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв, В. Д. В. и „Имперстар“ ЕООД да
платят на адв. Р. К. К. сумата 1 730 лева като адвокатско възнаграждение за
осъщественото пред САС безплатно процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9