РЕШЕНИЕ
№ 457
гр. Варна , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20213110202199 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СВ. Й. АНДР., ЕГН **********,
гр.Силистра, ул. “Одеса“ № 2, вх.Б, ет.3, ап.31 с която е обжалвал
Наказателно постановление № 21-0439-000262 / 13.04.2021 г. на Началника на
Трето РУ към ОД МВР - Варна.
Жалбоподателят редовно призован не се явява . Процесуалният му
представител, адв.Г., ШАК поддържа жалбата. Счита, че при издаване на
НП, АНО неправилно е приложил материалния закон. Моли за отмяна на
атакуваното НП и присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна не изпраща представител. Депозира писмени
бележки от ю.к. Лукова. Моли съда да отхвърли въззивната жалба като
неоснователна и да и бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
1
От събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателствени средства съдът прие за установени от фактическа страна по
делото следните обстоятелства:
Установено с акта за установяване на административно нарушение,
че на 13.03.2021 год., около 22.00 часа в гр.Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик, на бул.“Константин и Фружин“ до книжарница „Хирон 3000“,
жалбоподателя е управлявал лек автомобил марка "Сеат Кордоба", с рег. №
СС 44-77 СК собственост на Йордан Стоянов А., като жалбоподателя е бил
без поставен обезопасителен колан по време на движение на автомобила.
Съставен е АУАН серия АА, бл.№ 441306/ 13.03.2021 г., като в него
е описано, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбите на чл. 137,
ал.1 от ЗДвП и е връчен на жалбоподателя, който го подписал с възражение
/“имам“/.
В законовия срок по чл.44 от ЗАНН постъпили писмени възражения
от А. срещу съставения му АУАН.
На основание акта е издадено и обжалваното НП, по силата на което
на жалбоподателя на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП му е наложена
глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лв..
Жалбоподателят е обжалвал издаденото НП пред ВРС С жалбата се
представят доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление,
като неправилно и необосновано поради следните съображения:
Жалбоподателят твърди, че в НП е допуснато нарушение на процесуалните
правила, като счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал.1 от ЗАНН.
Приложени по делото са: АУАН 441306/ 13.03.2021 г.; Наказателно
постановление № 21 – 0439 - 000262 / 13.04.2021 г. на Началника на Трето
РУ към ОД МВР – Варна. Изслушани са по делото свидетелите по
установяване на административното нарушение.
Съдът като обсъди събраните доказателства и като съобрази доводите
2
на страните и извърши проверка на издаденото наказателно постановление,
намира, че жалбата е основателна, а в обжалваната част НП е неправилно и
необосновано, поради което следва да бъде отменено.
Настоящият съдебен състав възприема твърденията от страна на
жалбоподателя за незаконосъобразност, като по силата на последващ контрол
приема, че в обжалваната му част НП е незаконосъобразно, както следва:
Наказателното постановление е правораздавателен акт, издаван от орган с
административно наказателна компетентност.
Съгласно т.7 от ППВС № 10/ 28,09.1973 г. отразените в акта
констатации на административното нарушение не се считат за установени до
доказване на противното и затова административно наказателното обвинение
следва да се установи с допустимите от закона средства. При издаването му
следва да се спазва точно уреденото в ЗАНН състезателно производство за да
настъпят целените правни последици, а именно да бъде наложена съответната
административна санкция - административно наказание от съответния вид за
извършеното нарушение.
В тази връзка по отношение развитие на административно
наказателното производство преди да се произнесе по преписката,
административно наказващия орган следва да направи два вида преценки: за
допустимостта на съставения акт и за правната обоснованост.
Административно наказващият орган проверява съставения акт като
преценява събраните доказателства, а когато е необходимо извършва
разследване на спорните обстоятелства. Върху актосъставителят лежи
отговорността и тежестта на доказване на твърденията съдържащи се в
съставения от него акт. Когато се установи, че нарушителят е извършил
административното нарушение виновно се издава наказателно
постановление.
В тази насока са и ППВС № 5 / 28.10.1968 г. и ППВС № 10 /
28.09.1973 г.
Относно нарушението по чл. 137А., ал.1 ЗДвП съдът установява
липса на правно единство при определяне на нарушената правна норма от
3
контролния орган и административно наказващия орган /АНО/. От една
страна, в акта деянието е възведено по чл. 137, ал.1 от ЗДвП, каквато норма не
съществува в закона, а в НП е посочена разпоредбата на чл. 137А., ал.1 от
ЗДвП, при което се е стигнало до процесуална ситуация, при която
административно наказателното производство срещу нарушителя е
образувано с несъществуваща правна квалификация, а отговорността му е
ангажирана за съвсем друго деяние, което е недопустимо, тъй като създава
неяснота какво нарушение е било извършено в действителност. По този начин
се накърнява правото на защита на нарушителя, който има право да узнае
какво точно нарушение се твърди, че е извършил. Нарушаването на правото
на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, а от тук и
отговорността на жалбоподателя за горепосоченото нарушение следва да
отпадне.
На следващи място трябва да се отбележи, че с атакуваното
наказателно постановление на жалбоподателя са били отнети общо 6
контролни точки. Тук наказващият орган се е задоволил единствено с
упоменаването, че тази санкция се налага на основание Наредба № Із-2539 на
МВР, като в самото постановление лисва изписване на законовия текст, който
регламентира определянето максималния размер на контролните точки, както
и отнемането и възстановяването им, а именно чл. 157, ал.3 от ЗДвП. Съдът
счита, че по този начин е било ограничено правото на защита на
жалбоподателя, тъй като същия не би могъл да знае, а само да предполага по
кой законов текст му се отнемат посочените общо 6 контролни точки
Дори да се приеме, че констатациите на наказващите органи са верни,
то те следва да спазват процедурата по установяване и прилагане. Целта на
административното наказание е да се предупреди и превъзпита нарушителя
към спазване на установения правов ред и да се въздейства предупредително
към останалите граждани. Не следва обаче да се забравят целите на самия
закон, да осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните
интереси на гражданите.
Посочените противоречия и разминавания между АУАН и НП
безспорно водят до нарушаване правото на защита на административно
наказаното лице, което трябва да знае в какво точно е обвинен и какво
4
наказание му се налага, за да организира защитата си. В конкретния случай
допуснатите нарушения на разпоредбите на ЗАНН не могат да бъдат
санирани, тъй като същите касаят установяване по безспорен начин на
визираното административно нарушение и по този начин са гаранция за
разкриване на обективната истина вАП.
Всички изложени съображения налагат извода, че наказателното
постановление е незаконосъобразно постановено, поради което следва да
бъде отменено.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
жалбоподателя преди края на съдебното заседание съответно искане, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от
АПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, на СВ. Й. АНДР. следва да се присъдят
направените по делото разноски. В случая възнаграждението следва да се
определи по реда на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид обстоятелството, че случаят не се отличава с фактическа или правна
сложност, съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в
минимален размер, а именно - 300 /триста/ лева.
Водим от изложените съображения Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21- 0439 -000262 /
13.04.2021 год. издадено от Началника на Трето РУ към ОД МВР - Варна, с
което на СВ. Й. АНДР., ЕГН **********, гр.Силистра, ул. “Одеса“ № 2,
вх.Б, ет.3, ап.31 е наложено административно наказание – „глоба“ в размер
5
на 50.00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 137А., ал.1 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 от
ЗДвП , както и на основание Наредба № Із - 2539 на МВР са отнети общо 6
точки.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Варна да заплати на СВ. Й. АНДР., ЕГН
**********, гр.Силистра, ул. “Одеса“ № 2, вх.Б, ет.3, ап.31 сумата от 300
/триста/ лева, направени разноски по делото съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред
Административен съд - Варна в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6