РЕШЕНИЕ
№ 315
гр. Б., 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20252120201194 по описа за 2025 година
Производството е образувано по реда на чл.59-чл.63 ЗАНН и е по повод
жалбата на М. Р. Л. ЛНЧ ********** с адрес в село В., община К., ул.“Г.Х.“ №
** срещу наказателно постановление №24-0769-005782 от 14.02.2025г.,
издадено от началник група ОД МВР-Б. сектор „Пътна полиция“, с което за
нарушение на чл.25 ал.2 и чл.123 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл. 179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложена глоба в размер от 200 (двеста) лева и на основание чл.175 ал.1 т.5 е
наложено наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 2 (два) месеца.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на наказателното
постановление. Счита, че не са извършени нарушения нито от обективна, нито
от субективна страна. Моли съдът да отмени наказателното постановление
като неправилно, а в алтернативност да се счетат за маловажни случаи
описаните в НП нарушения. В условие на евентуалност се моли да бъзе
изменено НП в частта му досежно наказанието по чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП като
бъде намалена глобата от 200 на 50 лева и лишаването от право да управлява
МПС от два на един месец. Претендират се разноски.
1
За съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован и се явява
лично. За него се явява упълномощен адвокат. Не се сочат нови доказателства.
За административно наказващият орган редовно призован се явява ЮК.
Изпраща и писмено становище, от което явства желанието съдът да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Прави се
искане за заплащане на ЮК възнаграждение и едновременно се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал 2 ЗАНН (лист 7 от делото НП е
връчено на 07.03.2025г), а жалбата е предадена на куриер на 21.03.2025г.
Изхожда от легитимирано лице срещу годен за обжалване акт и е подадена
пред надлежен съд. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити, явява
се процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като взе предвид разпоредбите на закона, доводите на страните и
представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 09.10.2024г, около 11,39 часа, в гр.Б., по бул.“Я.К.“ до номер **
автомивка „Ф.“, в посока магазин „К.“ жалбоподателят Л. управлявал
собствения си лек автомобил марка „Р.“ модел „С.“ с рег.№***, като се движел
в лява пътна лента. Забелязал, че в тази лява лента се извършват ремонтни
дейности и е затворена за движение, като движението с указателна табела
било прехвърлено в дясна пътна лента. Трафикът в този момент бил
интензивен. Водачът Л. решил да се пристрои в дясната за него пътна лента,
като обаче не препуснал движещият се в нея с предимство водач на лек
автомобил марка „С.“ с рег.№**** ударил го странично и допуснал ПТП. Не
спрял да установи какви са последиците от произшествието. Вследствие на
ПТП били нанесени материални щети по двата автомобила. Водачът Л.
напуснал мястото на ПТП. Другият участник в ПТП с имената С.Г. видял
регистрационния номер на автомобила на Л. и се обадил на дежурния на
ОДМВР-Б.. По сведенията за регистрационния номер дежурният направили
справка за автомобила и установил собственика му. На място били изпратени
свидетелите Д. и М. и двамата автоконтрольори в сектор Пътна полиция.
Свидетелят Д. се обадил по телефона на Л. и му наредил да се върне на
мястото на ПТП за да попълни двустранен протокол. След около два часа
2
жалбоподателят се върнал на мястото на ПТП. За да се разберат с него двамата
свидетели ползвали за превод лице познато на свидетеля Д., което знаело
английски език. Водачът Л. през цялото време твърдял, че не е виновен.
Свидетелите Д. и М. направили снимки и на двата автомобила и приложили
диска към преписката. Изготвили двустранен протокол, в който не направили
схема, тъй както самата обстановка след ПТП–то била нарушена. Описанието
в протокола досежно механизма на ПТП извели от сведенията на участниците
в ПТП (лист 10 от делото). На водача Л. свидетелят Д. съставил акт за
установяване на административно нарушение, в който описал две нарушения
–първото по чл.25 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, за това че на 09.10.2024г около 11,39
часа водачът Л. навлязъл частично в съседна за него дясна пътна лента, без да
пропусне правомерно движещия се там водач на л.а.марка С. с рег.№**** и
второто нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП за това, че на същото място и по
същото време водачът Л. не спрял и не установил последиците от ПТП.
Актът били връчен на жалбоподателя Л. за да се запознае и да го
подпише. Бил му преведен на английски език. Л. го подписал и му били
връчен екземпляр.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения по
акта.
Въз основа на така съставения АУАН и като е взел предвид останалите
писмени доказателства събрани в административнонаказателната преписка
административнонаказващият орган издал обжалваното понастоящем
наказателно постановление №24-0769-005782 на лист 6 и 7 от делото, при
пълна идентичност на фактическата обстановка и правни квалификации на
нарушенията, като на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 предложение четири
от ЗДвП и чл.175 ал.1 т.5 са били наложени две глоби съответно от по 200 лева
и жалбоподателят бил лишен от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства изготвени
и приложени в диск снимки на двамата автомобила непосредствено след ПТП.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. и М., като ги счита за
безпристрастни, последователни, непротиворечащи си и логични.
При така установените факти от правна страна съдът намира следното:
При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП съдът не
констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да
3
налагат отмяна на последното. Както АУАН, така и обжалваното НП са
издадени от компетентните за това органи и съдържат необходимите
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът не откри формални предпоставки
за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване на
правото на защита на нарушителя и съответно до порочност на
административнонаказателното производство. Спазени са сроковете по чл.34
от ЗАНН. Безспорно нарушителят е чужденец. Правото на безплатен превод
на разбираем за обвиняемия език в наказателното производство е
регламентирано в чл.6 §3 б.“е“ на ЕКПЧ. Това право на национално ниво е
защитено от нормата на чл.21 ал.2 от НПК, чрез принципното право, че
лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или
от друг език и чрез нормата на чл.55 ал.3 от НПК, съгласно която обвиняемият
има право да му се предостави писмен превод на постановлението за
привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане на мярка за
неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на решението
на въззивната инстанция и на решението на касационната инстанция.
Отчитайки, че настоящото производство не представлявала същинско
наказателно производство, нормата на чл.6 §3 б.“е“ от ЕКПЧ респективно
чл.21 ал.2 от НПК и чл.55 ал.3 от НПК има съответно приложение и в
настоящата производство. Липсата на писмен превод, съответно на акта, с
който лицето се санкционира, обаче не винаги представлява нарушение на
ЕКПЧ, а трябва да се прецени дали с оглед конкретните обстоятелства на
случая е довело до нарушаване правота на справедлив процес.
В тази връзка следва да се вземе предвид и чл.1 §13 от Директива
2010/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010г относно
правото на устен и писмен превод в наказателното производство, като
държавата-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от
страна орган различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси,
и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвана пред такъв
съд, какъвто е настоящият случай, посочената директива се прилага
единствено за производството по обжалването пред този съд. В конкретния
случай жалбоподателят не е бил възпрепятстван да се яви в открито съдебно
заседание за да реализира лично защитата си, като поиска назначаването на
4
преводач, който да извърши превод на НП, но той не се е възползвал от тази
възможност.
Относно правото:
По отношение на първото нарушение:
Съгласно чл.25 ал.2 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло и/или частично в
съседна пътна лента е длъжен да пропусне пътните превозни средство, които
се движат по нея.
При тези факти и при стриктното тълкуване на разпоредбата на чл.25
ал.2 от ЗДвП движещото се МПС на жалбоподателя попада в нейната
хипотеза.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е
доказана причинната връзка между деянието и констатираните имуществени
щети по увредения автомобил на другия участник в ПТП С.Г.. Според
пристигналите на място полицаи по автомобила на жалбоподателя са били
налични пресни следи от боята на автомобила на водача Грозев и тези следи са
били подробно заснети и описани в протола за ПТП и направените снимки в
компакт диска на лист 12 от делото. При тези факти съдът приема, че е
категоричино доказано настъпилото съприконовение между посочените две
превозни средства, така че автомобилът на С.Г. е бил увреден в областта на
задната броня вляво.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вината непредпазливост. От доказателствата по делото не се установява
жалбоподателят да е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици по реализираното ПТП, а още по-малко де е можел във волево
отношение. Въпреки това, той е могъл и едновременно е бил длъжен да
предвиди настъпването на този резултат. Увреденият автомобил се е движел в
дясна за жалбоподателя пътна лента и е могъл да го види и е представлявал
видимо препятствие за маневрата, която решил да извърши жалбоподателят.
Същият е следвало да съобрази поведението си с разстоянието до този друг
автомобил и с неговото разположение така, че да извърши безопасно
маневрата, навлизане частчно в дясната пътна лента Като не е изпълнил това,
жалбоподателят виновно–по непредпазливост е причинил имуществени вреди
другиму. Съгласно чл.7 ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидените случаи, каквото предвиждане с оглед
извършеното от жалбоподателя деяние липсва.
По тези съображения съдът приема, че жалбоподателаят Л. е извършил
виновно нарушението по чл.25 ал.2 от ЗДвП.
Санкционната норма на чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от ЗДвП изисква
причиненото ПТП да е в резултат от неспазване на конкретно материално
правно задължение относно пътните знаци, пътната маркировка и другите
средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за
5
изпреварване, за заобикаляне. Следователно нарушеното материално
задължение трябва да е уредено в някой от разделите на ЗДвП регулиращи
извършването на тези маневри или спазването на правилата за сигнализиране.
Освен това нормата на ал.1 т.5 изисква от поведението на нарушителя да е
създадена непосредствена опасност за движението. Нормата на чл.179 ал.2 вр.
ал.1 т.5 предложение четвърто от ЗДвП е правилно избрана и съответстваща
на нарушението на чл.25 ал.2 от ЗДвП. С поведанието си водачът Л. е създал
непосредствена опасност за движението като се има предвид, че трафикът е
бил интензивен и в неговата пътна лента се е извършвал ремонт, следователно
това е създавало непосредствена опасност за останалите участници в
движението. Нормата на чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 предложение 4 от ЗДвП е
скренепена със санкция-глоба в размер на 200 лева. Същата е строго
фиксирана и съдът не може да я променя. В тази част НП е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По т.2 от НП жалбоподателят е санкциониран за деяние, квалифицирано
като нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗдвП. Съдът намира, че описаното в НП
и в АУАН поведение на жалбоподателя правилно е подведено под нормата на
чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като тази норма урежда поведението на участник
в ПТП с движещи се автомобили, каквато хипотеза в настоящия казус е
налице.
Доказа се, че жалбоподателят е бил участник в ПТП и от него са
причинени само имуществени вреди. Съгласно §6 т.27 от ДР на ЗДвП
«участник в ПТП е всеки, който е пострадал при произшествието или с
поведението си е допринесъл за настъпването му. Тъй като жалбоподателят Л.
е допринесъл за произшествието с лекия си автомобил марка «Р.» модел «С.» с
рег.№А 3003 МР и от правна страна той е участник в ПТП и е годен субект на
това нарушение. От обективна страна доказа се да е настъпило ПТП по
смисъла на закона. То представлява събитие, възникнало в процеса на
движението на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда
на превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети. Ударът между автомобила управляван от жалбоподателя Л. и МПС –л.а.
марка С. с рег.№****, чийто водач е бил С.Г. се квалифицира от правна страна
като ПТП, тъй като в резултат на него са настъпили материални щети по двата
автомобила.
Съдът намира, че описаната в АУАН и в наказателното постановление и
доказано по делото поведение на жалбоподателя правилно е подведено под
правната норма на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Възраженията за несъставомерност от обективна страна Л. да е напуснал
местопроизшествието без да е спрял и установил последиците от ПТП-
нанесените вредите е неоснователно. Съставът на нарушението по чл.123 ал.1
т.3 от ЗДвП санкционира поведение по неоказване на дължимото съдействие
на мястото на произшествието и преди да бъде потърсено съдействието от
държавните органи, осъществяващи контрол на правилата за движение.
6
Този извод следва и от систематичната разпоредба на задължението по
чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП като на първо място трябва да се окаже съдействие за
установяване на вредите. Ако при тази дейност участниците в ПТП постигнат
съгласие, попълват двустранен констативен протокол и преместват превозните
срадства, а едва тогава и при липса на съгласие се уведомява съответната
служба за контрол в МВР.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината непредпазливост в нейното най-слабо укоримо проявление –
небрежност. Жалбоподателят, позовавайки се на недоказани по делото факти,
които обосновават липсата на умисъл да избяга от местопроизшествието,
твърди, че е били заплашван от другия водач. Съгласно представените
писмени бележки Л. напуснал мястото на ПТП, тъй като се страхувал от
саморазправа. Изложените доводи не изключват съставомерността на
деянието от субективна страна. Чрез тях неоправдано се прави опит предметът
на доказване да бъде стеснен единствено до преценката за наличето на
умишлено поведение. Л. не е съобщил на полицаите за такава опасност от
саморазправа, за да могат да вземат отношение. В тази връзка по делото
липсва обвинение и наложено наказание за «бягство» от
местопроизшествието, използвайки реториката на жалбоподателя. Нито се
твърди, нито нито по делото се установява, че жалбоподателят е действал
целеносочено и намерение да осуети оказването на съдействие за изясняване
на вредите от ПТП. Основанието за реализирането на
административнонаказателната отговорност е в неговото непредпазливо
поведение, което също е съставоморно по чл.7 ал.2 от ЗАНН. Съдебната
практика е последователна досежно неоснователността на възражения за
липса на вина при аналогични факти, когато деецът се позовава на
невъзприемане на причинето от него ПТП или на други обстоятелства, които
са станали причина да напусне мястото на ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл.20 от ЗДвП водъчат е длъжен да управлява
МПС по начин и с внимание, които да му позволят да види станалото ПТП и
ако той не забележи същото, следва да се счете, че е налице непредпазливо
деяние по смисъла на чл.11 ал.3 от НК, тъй като деецът не е предвиждал
настъпвеното на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди. Съдът не може да приеме, че в случая жалбоподателят Л. е
действал при фактическа грешка по смисъла на чл.14 от НК като изключващо
вината обстоятелство. Така е, доколкото съгласнпо чл.14 ал.2 НК институтът
не се прилага спрямо непредпазливите деяния, когато незнанието на дееца на
фактическто обстоятелство, част от състава на правонарушението, се дължи
на неговото непредпазливо поведение. Именно такава обаче е процесната
хипотеза. Липсата на умисъл в поведението на жалбоподателя е
обстоятелството, което следва да бъде съобразено при оценка на обществената
опасност на деянието и следва да обослови налагането на по-леко наказание.
Съдът намира, обаче че от субективна страна жалбоподателят е могъл и е бил
длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, поради
7
което е проявил небрежност и деянието му е виновно осъществено.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение по
т.2 от НП, съгласно разпоредбата на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП кумулативно са
предвидени две административни наказания-глоба от 50 до 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца. Правилно е
определена приложимата санкционна норма, доколкото жалбоподателят е
нарушил задълженията като участник в ПТП. В случая
административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя глоба в
размер на 200 лева и 2 месеца лишаване от право да управлява МПС. Прави
впечатление, че едното наказание –глобата е определена в максималния
предвиден в закона размер, докато другото кумулативно наказание е
определено към неговия минимален размер. Това решение да ги определи по
този начин наказващият орган не е аргументирал. Съдът намира, че за
индивидуализацията на наказанията в представения максимум и минимум е
станало без да бъдат посочени конкретни факти, които да налагат наказанието
глоба да бъде в максималния размер. Съгласно чл.57 ал.1 т.8 от ЗАНН
наказателното постановление следва да съдържа отегчаващи и смекчаващи
обстоятелства и други обстоятелства взети предвид при определяне на вида и
размера на наказанията. Съгласно трайната съдебна практика непосочването
на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства не е съществено
процесуално нарушение и не представлява основание за отмяната на НП. Този
порок може да бъде преодолян чрез изменение на постановлението в частта
относно размера на наказанията, които следва да бъдат намалени до
предвидения минимален размер.
В случая, отчитайки реалната обществена опасност както и извършеното
деяние, така и на дееца, съдът намира, че необходимата и достатъчна по
интензитет държавна принуда за постигане целита на чл.12 ЗАНН се съдържа
и при определяне на наказанието глоба и лишаване от права в минимален
размер. Има доста предходни нарушения на правилата за движение, което води
до извода, че жалбоподателят Л. е невнимателен, недисциплисниран, но не и
опасен за обществото водач, без трайно формирани нагласи към неспазване на
задълженията си като водач. В тази връзка спрямо него не е наложителна и не
е оправдана по-завишената форма на принуда чрез определяне на наказанията
по т.2 от НП в размер над минималния. Съдът взе предвид и факта, че и двете
нарушения са извършени по непредпазливост, кото е значително по-слабо
обществено укоримо спряма умишлените деяния. Установява се, че след като
е бил потърсен от органите на «Пътна полиция»-Б. жалбоподателят Л. се е
явил, макар и късно, и е съдействал при извършения оглед. При тези факти
съдът намира, че обществената опасност нито на дееца, нито на деянието не е
толкова завишена, поради което поправителните и предупредителните цели на
наказанието могат да бъдат ефикасно постигнати и при определяне на
наказанията глоба и лишаване от права в минимален размер. Наложените по
т.2 в НП санкции над този размер съдът намира за несправедливи. Това налага
на основание чл.63 ал.7 т.2 от ЗАНН наказателното постановление в частта му
8
по т.2 да бъде изменено по отношение на наказанието глоба като от 200
(двеста) лева същата да бъде намалена на 50 (петдесет) лева, а лишаването от
право да управлява МПС от 2 на един месец.
Вещественото доказателство -1 брой компакт диск приложени на лист 12
от делото съдържащо снимки следва да бъде унищожено, като вещ без
стойност след влизане на решението в законна сила.
Относно разноските:
Съгласно чл.63д ал.1 ЗАНН в производството пред първата инстанция
страните имат право на присъждане на разноски. По делото и жалбоподателят
и наказаващият орган са направили такова искане. Жалбоподателят е доказал
извършването на разноски в размер от 100 лева, като в договора за правна
защита и съдействие на лист 34 от делото е удостовеР., че сумата е изплатена
изцяло в брой. С оглед частичната основателност на жалбата и съгласно
препращащата норама на чл.144 от АПК приложение намират общите
правила на чл.78 от ГПК, които провеждат принципа, че страните имат право
на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от
искането. В случая липсва посочване каква част от общата сума на
възнаграждението е предназначена за защита по всяко от двете нарушения.
Поради това съдът намира, че за нарушението по т.1 от НП е 50 лева и по т.2
също 50 лева.
В т.1 в НП претенцията на жалбоподателя за разноските не следва да
бъде уважена. За нарушението по т.2 в НП претенцията на жалбоподателя е
частично основателна, като следва по съразмерност да му бъдат присъдени
разноски в размер на 25 лева, представляващи половината от 50 лева, или
общо в полза на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 25 лева, а в
останалата част до пълен заявен размер от 75 лева искането се явава
неоснователно.
Правната уредба на присъждането на разноски по ЗАНН препраща към
разпоредбата на чл.143 АПК. Съгласно т.6 от ДР на АПК «поемане на
разноски от административен орган» означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административнонаказващия
орган. С оглед изхода на делото жалбоподателят е длъжен за заплати на ОД
МВР-Б. разноски за ЮК съгласно нормата на чл.27е от Наредбата за правна
помощ, които следва да бъдат в размер от 60 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. ал.7 т.2 и чл.64д от
ЗАНН, Б.кият районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
9
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №24-0769-005782 от 14.02.2025г.,
издадено от началник група ОД МВР-Б. сектор „Пътна полиция“, В ЧАСТТА,
в която на М. Р. Л. ЛНЧ ********** с адрес в село В., община К., ул.“Г.Х.“ №
** на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер от 200 (двеста) лева и е лишен от право да
управлява МПС за срок от два месеца за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП,
като НАМАЛЯВА глобата от 200 (двеста) на 50 (петдесет) лева и
лишаването от право да управлява МПС от 2 (два) месеца на 1 (един) месец.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство 1 брой компакт дискове
на лист 12 от делото, да бъде УНИЩОЖЕНО като вещ без стойност след
влизане на съдебното решение в сила.
ОСЪЖДА ОДМВР-Б. да заплатят на М. Р. Л. ЛНЧ ********** с адрес в
село В., община К., ул.“Г.Х.“ № ** сумата от 25 (двадесет и пет) лева,
представляващи разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. Р. Л. ЛНЧ ********** с адрес в село В., община К.,
ул.“Г.Х.“ № ** да заплати в полза на ОДМВР-Б. разноски за ЮК
възнаграждение в размер на 60 (шестдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
10