Р Е
Ш Е Н
И Е №124
24.04.2018г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
ИСПЕРИХ
На девети март през
2018 година,
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
Секретар: Анна
Василева,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 460 по описа за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК.
Производството е
образувано по постъпила искова молба вх.№2154/07.06.2017г. от Н.А.А., ЕГН:*********,***,
Р.А.А., ЕГН: **********,*** и А.А.Р., ЕГН: **********,***, против Г.А.К., ЕГН:**********
***, като моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по
отношение на ответницата, че ищците са собственици на недвижим имот УПИ III – 437 в квартал №56 по действащия план на село Д, община И, област Р,
улица „З С“ №, с площ от общо 1197 кв.м., с неуредени регулационни сметки за
177 кв.м от имот №481 и за 93 кв.м. от имот №436, при граници и съседи: запад
улица „Захари Стоянов“, юг – УПИ – IV – 438, изток – УПИ VI и север – УПИ – II – 481, както и на първия етаж от построената в мястото жилищна сграда със
застроена площ от 112.00 кв.м. и маза с площ от 6.00 кв.м., както следва:
-
За Н.А. – 6/50 ид.ч. по наследство от баща й А К и 1/10
ид.ч. от майка й А К или общо 11/50 ид.ч.;
-
За Р.А. - 6/50 ид.ч. по наследство от баща й А К и 1/10
ид.ч. от майка й А К или общо 11/50 ид.ч.;
-
За А.Р. - 6/50 ид.ч. по наследство от баща й А К.
Молят, при уважаване на иска, да бъде отменен НА №122, том 8, рег.№ 8504,
дело № 1113 от 26.10.2016г. на нотариус №254 при РС Исперих, на основание
чл.537 ал. 2 ГПК. Евентуално молят да се отмени нотариалния акт само по
отношение на техните дялове.
Ищците твърдят, че заедно с ответницата са сестри и дъщери на общия
наследодател А А К, бивш жител ***, починал на 18.11.1992г. Първите две ищци и
ответницата били от брака на А К с А Р К, починала на 07.09.1986г., а третата
ищца била от друга майка, с която баща им нямал брак, но бил припознал детето
си. През 1977г. наследодателите им закупили процесния имот и построили в същия
жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 112.00 кв.м. След смъртта на
А К съпругът и и дъщерите й З М, Р А / Р.А./ и Н.А. разрешили на ответницата и
съпруга й да надстроят втори етаж на жилищната сграда за тяхна сметка. От
тогава до настоящия момент земята и първия етаж от жилищната сграда се владеели
заедно от всички наследници на общите наследодатели. През 2012г. ответницата се
сдобила с нотариален акт за втория етаж, за чието право на собственост нямало
спор. По-късно, през 2016г. Г.К. се сдобила и с нотариален акт за собственост
по давностно владение за целия имот. Това действие на ответницата ищците
считат, че е без основание, с цитирания НА се оспорвало правото им на
собственост върху процесния имот, с което обосновават правния си интерес от
водене на настоящия иск.
В с.з. процесуалният представител на ищците адв.К.М. поддържа така
депозираната искова молба, като излага подробни съображения.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответницата депозира такъв чрез особен представител адв.В.К. ***, като счита
иска за допустим, а по неговата основателност заявява, че ще вземе отношение
след събиране на допуснатите доказателства. Не възразява срещу направените
доказателствени искания. Моли да се изиска от нотариус Радомир Александров
нотариалната преписка по издаването на процесния нотариален акт, както и да
бъдат разпитани свидетелите, които са били изслушани в нотариалното
производство.
В с.з. особеният представител на ответницата адв.В.К. поддържа писмения
отговор, като счита иска за неоснователен и недоказан и моли за отхвърлянето му.
Излага подробни съображения.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищците и ответницата са от кръга на наследниците на А
А К, починал на 19.11.1992г. и на АР К, починала на 07.09.1986г., видно от
представените по делото удостоверения за наследници на Община И /л.7-9/. Двамата наследодатели са имали общо 4
деца – освен първите две ищци и ответницата, още една дъщеря – З А. С, починала.
Наследодателят А К е имал и още една дъщеря от друга жена, която е признал –
ищцата А.А.Р.. Приживе наследодателите А К и А К са притежавали процесния имот
– обстоятелство, което се установява от показанията на свидетеля С.Г. М и което
се подкрепя и от представените копия НА №83, том 1, дело №168/1977г. на Н П –
исперихски районен съдия и заявление от 21.09.1987г. Действително в НА като
купувач е посочен само А К, но с оглед на обстоятелството, че същият е бил в
законно сключен граждански брак с А К /факт, който се твърди в исковата молба и
се потвърждава от представеното удостоверение за наследници на А К/, то
съгласно действащия към него момент чл. 13 ал. 1 СК от 1968г./отм./ придобитото
по време на брака недвижимо имущество принадлежи общо на двамата съпрузи. След
смъртта на А К нейната ½ ид.ч. от процесния имот съгласно разпоредбите
на чл. 5 ал. 1 ЗН е станала собственост по наследство на съпруга й А К и
четирите й дъщери, които са придобили по 1/10 ид.ч. за всеки един от тях
поотделно. Съгласно цитираното заявление през 1987г. наследниците на А К – А К,
З М, Р А. /Р.А./ и Н.А. се съгласяват наследничката ГА.А. /Г.А.К./, заедно със
съпруга си Т Б А да надстроят втори етаж върху процесния недвижими имот за
тяхна сметка.
В последствие, след построяването на втория етаж в
наследствения имот, ответницата Г.К. се сдобила с НА за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност №148, том 6, рег.№6875, н.дело №884/2012г.
на Нотариус Радомир Александров с район на действие – РС – Исперих, вписан в НК
под №254, именно за втория етаж.
Междувременно, след смъртта на А К неговите 6/10 ид.ч.
от процесния имот се наследяват при равни права на основание чл. 5 ал.1 ЗН от петте
му дъщери - З М, Р А. /Р.А./, Н.А. и А.Р., т.е. по 6/50 ид.ч. за всяка една от
тях поотделно.
Видно от удостоверение на Община И описаният в НА №83
от 1977г. имот представлява част от УПИ III-437 в квартал 56 по сега действащия ПУП на с.Д
одобрен със Заповед № 609/1982г. Съгласно скица №789/08.12.2016г. на Община И
процесното УПИ III-437 в квартал 56 има следните
собственици – Г.А.К. и А А К, като са посочени и документи за собственост -
цитираните по-горе два НА съответно от 1977г. и от 2012г.
Според представените по делото приходни квитанции от
Община И на 10.12.2013г. ищците Н.А. и А.Р. са заплатили данък „Недвижими
имоти“ и такса „Битови отпадъци“ за процесния имот.
През 2016г. ответницата се снабдила с НА за собственост върху недвижим имот придобит
по давност №122, том 8, рег.№ 8504, н.д. № 1113/2016г. на нотариус Радомир
Александров. Съгласно този нотариален акт тя била призната за собственик по
давностно владение на процесния имот – първия етаж от двуетажната жилищна
сграда с площ 112 кв.м. и мазе 6 кв.м.,
ведно с дворното място, в което е построена сградата,с площ 1 197 кв.м.,
представляващо УПИ III-437 в квартал 56, в резултат
на извършена обстоятелствена проверка.
В производството по делото ищците са направили съдебни
и деловодни разноски в общ размер на 860.00лв. - за дължима ДТ - 50.00лв., за
възнаграждение на особен представител – 300.00лв. и за адвокатско
възнаграждение - 500.00лв.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск за установяване със сила на присъдено нещо по отношение на
ответницата, че ищците са собственици на процесния имот по наследство при
съответните квоти. Същият е предявен от надлежна срещу надлежна страна. Като
обусловен от изхода по главния иск е предявен и акцесорен такъв с правно
основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на издадения НА №122, том 8, рег.№ 8504,
н.д. № 1113/2016г. на нотариус Радомир Александров.
Разгледан по същество установителният иск е
основателен. Безспорно се установи по делото, че ищците са от кръга на
наследниците на Ангел Кънчев и Ангелина Кънчева, като след смъртта, са ги
наследили техните деца, между които трите ищци и ответницата.
Ищците се позовават на придобито в резултат на
наследяване право на собственост върху процесния първи етаж от двуетажната
сграда и дворното място, в което е построена сградата. Същевременно ответницата
се позовават на изтекла в нейна полза придобивна давност по отношение на
процесния имот, като по този начин оспорва правото на собственост на останалите
четирима наследници. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че тъй
като към момента на издаване на констативния НА от 2016г. няма данни дали
ответницата е била в законно сключен граждански брак. Такива данни има към
1987г., когато останалите наследници на А Кдават съгласие Г.К. да надстрои втори
етаж в процесния имот, заедно със съпруга й. С оглед на най-новата съдебна
практика, обективирана в ТР №3/2016г. от 29.06.2017г. на ВКС, ОСГК, обаче по
предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити
в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са
задължителни другари, което не налага изследването на брачния статус на
ответницата в настоящото производство.
По своята правна същност придобивната давност
съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ,
продължило в определен от закона срок, след изтичането на който се придобива
правото на собственост. Фактическият състав на придобивната давност изисква
наличие на владение, което да е явно /да не е установено и поддържано чрез
насилие или скрит начин/ и непрекъснато. Самото владение е установено
фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои. За да се
признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение
на един отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на чл.79 ЗС изисква
претендиращият несобственик да е упражнявал фактическа власт по отношение на
конкретната вещ /corpus/ в продължение на 5, респективно 10 години за
недобросъвестен владелец, без противопоставяне от страна на титуляра на правото
на собственост и без прекъсване за време по-дълго от 6 месеца, както и да е
демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение, което
несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия единствено за себе
си /animus/. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС
са налице по отношение на претендиращото собствеността лице, и то установени
при едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, позоваването на изтекла
придобивна давност за конкретен недвижим имот може да бъде уважено.
Освен това следва да се има предвид и задължителната
съдебна практика в тази насока, според която презумцията на чл.69 от ЗС се
прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването,
т.е. цитираната разпоредба не намира приложение в отношенията между
сънаследници. Ако сънаследник упражнява фактическа власт върху съсобствен имот,
съсобствеността върху който произтича от наследяване, сънаследникът владее
своята идеална част на имота, а по отношение на идеалните части на останалите
сънаследници упражнява фактическа власт в качеството на държател. За да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът-сънаследник следва да превърне с едностранни действия държанието
им във владение. Действията трябва да са явни и недвусмислени и да показват
отричане владението на останалите съсобственици. Наред с това е необходима
действията на държателя да са достигнали до знанието на останалите
съсобственици /ТР №1 от 6.08.2012г. на ВКС по тълк.д.№1№2012г., ОСГК, Решение
№161 от 19.07.2013г. на ВКС по гр.д.№1163/2013г., ІІ г.о., Решение №1300 от 09.12.2008г. на ВКС по
гр.д.№5861/2007г., ІІ г.о. и др./
В случая по делото на първо място се установи, че процесният
имот действително е наследствен и именно наследяването е юридическия факт, от
който произтича съсобствеността на петтимата наследници. При това положение
презумцията на чл. 69 ЗС в случа е неприложима. Същевременно от показанията на св.С.
***, се установява, че в процесния имот е живяла именно ответницата със своето
семейство, както приживе на наследодателите, така и след тяхната смърт. От
друга страна той посочва, че през всичките години след смъртта на родителите им,
останалите наследници също са идвали в бащината си къща. Заявява, че помни
къщата като двуетажна още от малък, тогава в нея са идвали и другите
наследници, освен Г. и семейството й, а обстоятелството, че ответницата била
прехвърлила цялата къща на свое име, разбрал непосредствено преди съдебното
заседание. Като цяло и свидетеля, и останалите хора в селото знаели имота като
къщата на бай А и на неговите наследници. Възражението на особения представител
на ответницата, че показанията на този свидетел са недостоверни, тъй като от
една страна той бил твърде млад, за да помни обстоятелства назад във времето, а
от друга заявявал, че помнел къщата като двуетажна, построена от наследодателя
бай Ангел, което обстоятелство не било вярно. Действително по делото има
безспорни доказателства, че вторият етаж от процесната къща е строен от
ответницата и нейния съпруг – обстоятелство, което не се оспорва от ищците. Но
това е станало доста назад във времето, преди повече от 25 години – факт, който
се установява както от заявлението от 1987г., с което останалите наследници
дават съгласие Г.К. да построи втория етаж, така и от приложената нотариална
преписка по н.д.№1113/2016г. на нотариус Р.Александров. При извършената от
нотариуса обстоятелствена проверка и тримата свидетели заявяват, че вторият
етаж е бил построен от ответницата преди около 25 години. Като се има предвид
възрастта на свидетеля – 32 – годишен, роден през 1985г., нормално е да помни
къщата именно като двуетажна, тъй като вторият етаж е строен, когато той е бил
твърде малък. По отношение на останалите факти, които излага свидетеля, съдът
счита, че няма основание да не ги кредитира, тъй като те кореспондират с
останалите доказателства по делото.
От така събраните гласни доказателства се налага
извода, че макар ответницата да е живяла в процесния имот след смъртта на
наследодателите без прекъсване през годините и да е полагала необходимите грижи
за поддържането му, в нито един момент тя не е предприела действия, с които
ясно и недвусмислено да покаже на останалите сънаследници и съсобственици, че е
превърнала държането на техните идеални части във владение и на практика отрича
тяхното право на собственост. Обитаването на къщата и евентуалното извършване
на ремонти и поддържка са действия на обикновено управление, които могат да
бъдат извършени от всеки един от съсобствениците и те сами по себе си не могат
да се кредитират като такива действия, които да отричат владението на
останалите съсобственици.
Първото такова действие, с което ответницата е
демонстрирала промяна в отношението си към идеалните части от имотите на
останалите съсобственици, които те са държали до този момент, е именно
снабдяването с процесния нотариален акт за собственост по давностно владение.
Това е станало на 26.10.2016г., но от тогава до завеждане на исковата молба по
настоящото дело – 07.06.2017г., е изтекъл твърде кратък срок, за да може
ответницата да се позове на изтекла в нейна полза придобивна даност.
Предвид изложеното установителният иск следва да бъде
уважен като основателен и доказан.
Като обусловено от изхода на делото следва да се уважи и
направеното от ищците искане - да бъде отменен НА №122, том 8, рег.№ 8504, н.д. № 1113/2016г.
на нотариус Радомир Александров, в частта, касаеща съответните
идеални части на ищците.
При горния изход на делото и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищците претендираните от тях направени
по делото разноски в общ размер на 860.00лв.
Воден от изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.124 ал.1 от ГПК, по отношение на Г.А.К., ЕГН:********** ***, че Н.А.А.,
ЕГН:*********,***, Р.А.А., ЕГН: **********,*** и А.А.Р., ЕГН: **********,***, са собственици на недвижим имот УПИ III – 437 в квартал №56 по действащия план на село Драгомъж, община И, област
Р улица „З С“ №, с площ от общо 1197 кв.м., с неуредени регулационни сметки за
177 кв.м от имот №481 и за 93 кв.м. от имот №436, при граници и съседи: запад
улица „З Св“, юг – УПИ – IV – 438, изток –
УПИ VI и север – УПИ – II – 481, както и на първия етаж
от построената в мястото жилищна сграда със застроена площ от 112.00 кв.м. и
маза с площ от 6.00 кв.м., както следва:
-
За Н.А. – 6/50 ид.ч. по наследство от баща й А К и 1/10
ид.ч. от майка й А К или общо 11/50 ид.ч.;
-
За Р.А. - 6/50 ид.ч. по наследство от баща й А К и 1/10
ид.ч. от майка й А К или общо 11/50 ид.ч.;
-
За А.Р. - 6/50 ид.ч. по наследство от баща й А К.
ОТМЕНЯ Нотариален
акт за собственост на недвижими имот придобит по давност №122, том 8, рег.№ 8504, н.д. № 1113/2016г. на нотариус Радомир
Александров, В ЧАСТТА, с която е признато, че Г.А.К., ЕГН:********** *** е собственик по давностно владение на 28/50 ид.ч. от „Самостоятелен обект,
представляващ първи етаж от двуетажна жилищна сграда, с декларирана застроена
площ от 112 кв.м. и мазе 6 кв.м., при граници и съседи:отгоре – собствен етаж,
ведно с дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ 1 197
кв.м., представляващо УПИ III – 437 в квартал №56 по
действащия план на село Д, община И, с неуредени регулационни сметки за 177
кв.м от имот №481 и за 93 кв.м. от имот №436, при граници и съседи: запад улица
„Захари Стоянов“, юг – УПИ – IV – 438, изток – УПИ VI и север – УПИ – II – 481“.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, Г.А.К., ЕГН:**********, ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.А., ЕГН:*********, Р.А.А., ЕГН: ********** и А.А.Р.,
ЕГН: **********, за съдебни и деловодни разноски сумата от 860.00(осемстотин и шестдесет)лева.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: