Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                   Година 02.06.2021                         Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                      Първи  граждански състав

На единадесети май                                                  Година две хиляди двадесет и първа

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                      Председател: Генчо Атанасов

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В  В В В В  В В В В В В  В В В В В В 

Секретар Живка Д.

РџСЂРѕРєСѓСЂРѕСЂ

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 4583 по описа за 2020 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД.

            Ищцата Р.Д.К. твърди в исковата си молба, че в резултат на ПТП са й били причинени телесни увреждания. На 24.09.2019 г., около 14:40 часа, по път 6602 км. 3+200, находящ се на територията на общ. Стара Загора, се движил л.а. „БМВ 335Д“ с peг. № СТ 5177 ВХ, управляван от И.С.М., който поради движение с несъобразена с пътната настилка скорост застигнал и блъснал отзад движещия се в същата посока л.а. „Хюндай Атос“ с peг. № СТ 1906 ВН, управляван от Р.Д.К.. Вследствие на удара л.а. „Хюндай Атос“ е peг. № СТ 1906 ВН се блъснал в крайпътен знак и се преобърнал извън пътното платно, от което телесни увреждания получил неговият водач Р.Д.К.. Във връзка с причиняване на процесното ПТП на виновния водач бил съставен АУАН серия GA № 124151 и издадено НП № 19-1228-002480 за нарушаване на чл. 20, ал. 2 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Причина за настъпване на ПТП били допуснатите от водача на л.а. „БМВ 335Д“ с peг. № СТ 5177 ВХ нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация той се движил с несъобразена спрямо атмосферните условия, релефа на местността, условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, вследствие на което реализирал процесното ПТП. С оглед на изложеното в случая съществувала пряка причинна връзка между деянието на И.М.и настъпилите общественоопасни последици - телесните повреди, причинени на ищцата Р.Д.К.. За увреждащия л.а. „БМВ 335Д“ с peг. № СТ 5177 ВХ, управляван И.С.М., имал сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. BG/02/119000917027/28.03.2019 г. със срок на валидност една година, считано от 28.03.2019 г. до 27.03.2020 г., със ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София. По силата на този договор застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10000000 лв., която сума представлявала минималния размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2019 г. при едно увредено лице, какъвто бил конкретният случай. Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалата предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗД „Бул Инс“ АД и представила всички документи, с които разполагала. С писмо с обр. р. от 16.12.2019 г. застрахователят бил уведомен за настъпилото събитие. По случая била заведена щета с № **********, по която застрахователят не бил платил обезщетение. Твърди, че при процесното ПТП получила следните травматични увреждания: контузия на главата и гръдния кош, мозъчно сътресение, контузия на шийния отдел на гръбначния стълб, увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, кръвонасядане по челната област на главата вляво, косо кръвонасядане по предната повърхност на гръдния кош, кръсвонасядания по левия долен крайник и други. След инцидента на 24.09.2019 г. пострадалата била настанена в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович“ АД, гр. Стара Загора с травми в областта на главата, гръдния кош, корема и крайниците и с оплаквания от болка по травмираните места, главоболие, световъртеж и гадене. От направените параклинични изследвания и консултативни прегледи се установило, че в областта на главата има мекотъканен оток в челната област в ляво, болезненост паравертебрално вляво, обхващащо трапецовидния мускул, болка в долната гръдна половина, двустранно, болезненост в лява подбедрица. В резултат на констатираните увреждания й била предписана шийна яка и проведена медикамнетозна терапия, след което на 27.09.2019 г. била изписана с окончателната диагноза contusio capitis, colli et thoracis, commotion cerebri. Ha 30.09.2019 г. била прегледана от съдебен лекар, който заключил, че при процесното ПТП е получила контузия на главата и гръдния кош, мозъчно сътресение, контузия на шийния отдел на гръбначния стълб, кръвонасядане по челната област на главата вляво, косо кръвонасядане по предната повърхност на гръдния кош, кръвонасядания по левия долен крайник, с уточнението, че за точната медико-биологична характеристика на увреждането в шийната област и шийния отдел на гръбначния стълб са необходими прецизни консултации от специалист неврохирург. На 15.01.2020 г. била прегледана от специалист по физикална и рехабилитационна медицина, който установил, че при Р.К. все още били налице болки във врата, дясната лопатка и ръка, като остава и сковаността в движенията на същите. Поради двигателния дефицит, сетивни и болкови системи на ищцата ѝ била поставена диагнозата увреждане на междупрешлените дискове в шийния отдел с радикулопатия и ѝ били дадени препоръки за провеждане на нов курс ФТР през следващите 1 -2 месеца. Твърди, че в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП, търпи силни болки и много страдания, като не се чувства добре физически и емоционално. Поради причинените травми за дълго време следвало да спазва режим на покой и да не се натоварва физически и психически. Поставената шийна яка ѝ създавала сериозен дискомфорт, а от получените травми на главата и главния мозък пострадалата не е била в състояние да чете, работи на компютър или да гледа телевизия. За това време тя разчитала на помощта на своите близки за задоволяване на елементарни житейски нужди. Преди процесното ПТП била млада жена в работоспособна възраст, добро здравословно състояние и динамично ежедневие. След инцидента обаче за дълъг период от време била лишена от обичайния си начин на живот, срещите с приятели, както и от възможността да работи. И към настоящия момент все още не се била възстановила напълно и продължавала да изпитва болка по контузионните места. Освен болките ищцата изживяла и силен стрес по време на процесното ПТП, който в съвкупност с получените от нея физически травми се отразявали изключително негативно на здравословното и емоционалното й състояние и ще остане за цял живот в нейното съзнание. С оглед на изложеното, причинените неудобства, болки и страдания следвало да бъдат компенсирани. Вредите на ищцата били в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия л.а. „БМВ 335Д“ с peг. № СТ 5177 ВХ - И.С.М., а за причинените от него вреди отговарял ответникът по делото ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият имал право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищцата бил налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените й неимуществени вреди. Предявеният иск бил съобразен, от една страна, с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинените телесни увреждания, а от друга страна, с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2019 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. Моли съда да осъди ответника ЗД „Бул Инс“ АД - София да й заплати обезщетение в размер на 10000 лв., частичен иск от 50000 лв., за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП. Претендира законната лихва върху сумата, считано от 01.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Моли съда да ѝ присъди направените по делото разноски и адвокатски хонорар. По делото е постъпила уточняваща молба от ищцата, в която сочи, че по отношение претенцията за лихви за забава, следва да се посочи, че при деликт лихви за забава се дължат от датата на непозволеното увреждане. В тази връзка задължението за изплащане на застрахователно обезщетение възниквало с настъпването на застрахователното събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите. Приложимата правна норма била чл. 429, ал.З КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Тъй като за делинквента било установено задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на застрахователното събитие, то за него възниквало задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден, така, както било посочено в исковата молба - 01.10.2019 г. Претендира законна лихва върху сумата, претендирана като обезщетение на неимуществени вреди, считано от 01.10.2019 г.-датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, вре.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата. С определение от 11.05.2021 г. е допуснато изменение на иска, като същият се счита предявен за сумата 20000 лева, като част от цялата претендирана сума в размер на 50000 лева.

Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София оспорва изцяло ищцовата претенция. Твърди, че ЗД „Бул Инс" АД не е дало повод за завеждане на настоящото дело и не му е дадена възможност да изплати определеното застрахователно обезщетение. Увреденото лице - ищец по настоящото дело - Р.Д.К., не била изпълнила визираните в чл. 498, ал. 2 КЗ свои задължения - да представи на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния водач документите, с които разполага и които са свързани със застрахователното събитие и причинените вреди. Във връзка с твърдяното от ищцата ПТП, настъпило на 24.09.2019 г. по път 6602, километър 3+200, находящ се на територията на община Стара Загора, при ЗД „Бул Инс" АД и по подадено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение била образувана застрахователна преписка - щета № **********. На застрахователното дружество не бил представен документ, удостоверяващ ПТП с пострадали лица, както и нито един документ, установяващ виновността на някой от участниците в ПТП. Тъй като в конкретния случай липсвали безспорни доказателства, документално удостоверяващи вината на водач, управлявал участващо в ПТП МПС и застраховано в ЗД „Бул Инс" АД, както и документ, удостоверяващ ПТП с пострадали лица, това попречило на застрахователя да се произнесе по щетата. Оспорва изключителната вина на водача на лек автомобил марка „БМВ" модел „335 Д" с peг. № СТ 5177 ВХ - И.С.М.. Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на пътнотранспортно произшествие от 24.09.2019год., като оспорва и твърдението транспортният инцидент да се е осъществил изключително по причина от действията на водача на лек автомобил марка „БМВ" модел „335 Д" с peг. № СТ 51 77 ВХ - И.С.М.. Оспорва твърденията в исковата молба за осъществен от И.С.М. - като водач на лек автомобил марка „БМВ" модел „335 Д" с peг. № СТ 51 77 ВХ, граждански деликт спрямо ищцата. Оспорва твърденията, че в резултат на осъществяване механизма на пътнотранспортното произшествие от 24.09.2019год. на ищцата Р.Д.К. са причинени описаните в исковата молба травматични увреждания и са възникнали заявените от нея неимуществени вреди. Видно от протокол за ПТП № 1710469 от 24.09.2019год., при процесното ПТП били настъпили единствено имуществени вреди. Счита, в случай че вследствие на ПТП са били причинени телесни увреждания на някои от участниците в произшествието, е следвало съгласно чл. 3 от Наредба № 91з - 41 от 12 януари 2009год. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и гаранционния фонд, да бъде съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Твърди, че в резултат на осъществяване механизма на пътнотранспортното произшествие от 24.09.2019год. са били причинени единствено имуществени щети по двата процесии автомобила. Както в АУАН серия GA № 124151, така и в наказателно постановление № 19 - 1228 - 002480 от 29.10.2019год. не било посочено, че в резултат на твърдяното ПТП дадено лице е получило каквито и да по вид и степен телесни увреждания. В двата документа единствено било посочено, че е настъпило ПТП с материални щети по описаните два автомобила. Оспорва твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция за неимуществени вреди. Оспорва и твърдените с исковата молба травми, получени от ищцата като вид и характер, като оспорва и твърденията за тяхната продължителност - представените медицински документи не обосновавали нито твърдяните неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях. Оспорва твърдението, че в резултат на ПТП от 24.09.2019год. ищцата К. е получила увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия. Твърди, че това увреждане на ищцата не се намира в причинно-следствена връзка с механизма на транспортния инцидент. Видно било от представената с исковата молба епикриза към ИЗ 19537 на Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович" АД, Стара Загора, че още при престоя си в болницата 24.09.2019год. - 27.09.2019год. на ищцата са били направени изследвания, от които се установявало, че към датата на ПТП ищцата вече е страдала от дискова протрузия на ниво С5 - С6. Диагнозата "Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия", посочена в приложения към исковата молба Амбулаторен лист № 000077/15.01.2020год., се поставяло най-често при дискова протрузия. С напредването на възрастта нормално еластичността на междупрешленните дискове намалявала, получавали се фиброзно дегенеративни промени, които били в основата на уврежданията на междупрешленните дискове в шийния отдел. От друга страна, в Амбулаторен лист № 000077/15.01.2020год. като обективно състояние било посочено, че ищцата е с изгладена шийна лордоза, което обикновено би могло да се дължи на генетична предиспозиция, която най-често се изразявала в слабост на съединителната тъкан или да е в резултат на неправилна стойка или продължително стоене в неправилна позиция, с изнесена глава напред от нормалното. С оглед гореизложеното твърди, че увреждането на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия е обусловено от налично общо заболяване или се дължи на естествени възрастови дегенеративни изменения и не е пряк и непосредствен резултат от настъпилото ПТП. Оспорва твърдението, че поради получените при ПТП травми, ищцата К. е имала нужда от чужда помощ за задоволяване на елементарни житейски нужди. Предвид краткия болничен престой, посочен в епикриза към ИЗ 19537 на Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович" АД, Стара Загора, вида и характера на описаните травми, твърди, че ищцата се възстановила за сравнително кратък период от време и не е имала необходимост от чужда помощ. Оспорва твърдението, че след инцидента за дълъг период от време ищцата е била лишена от възможността да работи. С исковата молба не били представени доказателства - болнични листове, решение на ТЕЛК или други документи, които да установяват, че ищцата е била неработоспособна или с намалена работоспособност за определен период от време. Оспорва твърдението, че по време на процесното ПТП ищцата е изживяла силен стрес, който за цял живот ще остане в нейното съзнание. Не били представени доказателства за проведена медикаментозна психиатрична терапия и/или посещения при психотерапевт във връзка с психоемоционалното, стресово състояние на ищцата. Прави и възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата Р.Д.К. при осъществяване механизма на ПТП, като в тази връзка оспорва твърденията, че заявените с исковата молба травми и съответно - неимуществени вреди са възникнали единствено поради виновните действия на водача на лек автомобил марка „БМВ" модел „335 Д" с per. № СТ 51 77 ВХ - И.С.М.. Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата Р.Д.К. като поддържа, че причина за настъпване на претендираните телесни увреждания е и извършено от ищцата нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата, изразяващо се в неизползване на предпазен обезопасителен колан. С това си поведение, поради липсата на обезопасяване, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, ищцата създала предпоставките за настъпването на претендираните травми при осъществяване механизма на произшествието. Посочените обстоятелства, счита, че осъществяват, както от правна, така и от фактическа страна, състава на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и същото следвало да бъде отчетено от съда при постановяване на решението по съществото на спора. Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер. Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита същият за недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Описаните в представеното с исковата молба съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 152 - И/2019год. травматични увреждания осъществявали медикобиологичните признаци на леки телесни повреди, при които оздравителният процес бил в максимален срок до 30 дни, т.е. нямало как повече от една година след ПТП ищцата все още да не се е възстановила напълно и да продължава да изпитва болка по контузионните места. По делото липсвали обективни данни и доказателства ищцата да е била неработоспособна. Оспорва твърдението, че ищцата е изживяла и силен стрес, който в съвкупност с получените от нея физически травми се отразяват изключително негативно на здравословното и емоционалното й състояние и ще остане за цял живот в нейното съзнание. От една страна, по делото нямало обективни данни ищцата да е получила каквито и да било душевни болки и страдания, които да се намират в пряка причинно - следствена връзка с претърпяното ПТП от 24.09.2019год. - да е посещавала специалист за изживения стрес, както и да са й предписвани и да е приемала лекарства. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите покривал отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт. Описаните в исковата молба неимуществени вреди - силен стрес, по естеството си не бил резултат от телесно увреждане на ищцата, а засягал нейната психо-емоционална сфера. С оглед горепосочената разпоредба, ограничаваща отговорността на застрахователя, тези вреди не подлежали на репариране по силата на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. На самостоятелно основание поддържа, че исковата сума е недължима поради самоувреждане на ищцата, по изложените вече съображения, респ. прекомерна по аргумент от чл. 51, ал. 2 ЗЗД. При евентуална доказаност на исковата претенция за неимуществени вреди, счита че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не отговаря на действително и реално претърпените от ищцата болки и страдания от причинените й вследствие на процесното ПТП травматични увреждания, на заложения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и не бил съобразено, както със съдебната практика по сходни казуси, така и с наличието на съпричиняване от страна на пострадалата. Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск. На самостоятелно основание оспорва началния момент, от който се претендира лихвата - от 01.10.2019год. - като се сочи, че това била датата, на която изтичал срокът по чл. 429, ал. 3 от КЗ във вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ. Оспорва и евентуално претендирания начален момент за присъждане на лихва - от 16.12.2019год. - датата, на която се твърди в исковата молба, че застрахователят е бил уведомен за процесното ПТП. Към 01.10.2019год. и съответно към 16.12.2019год. застрахователят не бил уведомен и не била предявена застрахователната претенция. Видно от представената с исковата молба обратна разписка с пощенско клеймо от 18.12.2019год., застрахователят бил уведомен за процесното ПТП на 18.12.2019год. От друга страна, с предявената извънсъдебно от ищцата претенция от 18.12.2019год., на застрахователното дружество не бил представен нито един документ, установяващ, че са причинени увреждания следствие на ПТП, както и че твърдените увреждания се намират в причинна връзка и са следствие от ПТП. Предвид изложеното твърди, че застрахователното дружество не дължи законна лихва за забава. Моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявения от Р.Д.К. иск за неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан. Алтернативно моли, в случай че счете за основателна исковата претенция на ищцата, то да намали размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. В случай че съдът намери за установено наличието на твърдените неимуществени вреди, моли да определи размера на дължимото обезщетение като се съобрази с принципа на съразмерност и справедливост и отчете съпричиняването от страна на ищцата. Претендира съдебно - деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди  доводите на страните, намери за установено следното:

Видно от представения  по делото протокол за ПТП № 1710469/24.09.2019 г. на сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора, на 24.09.2019 г. в 14,40 ч. на път 6602, км.3+200 в община Стара Загора на е настъпило ПТП между ППС марка „БМВ" модел „335 Д" с peг. № СТ 51 77 ВХ, управлявано от И.С.М., и ППС марка „Хюндай“ модел „Атос“ с peг. № СТ 1906 ВН, управлявано от Р.Д.К.. В протокола е отразено, че поради движение с несъобразена с пътните условия скорост автомобилът „БМВ 335Д“ с peг. № СТ 5177 ВХ е застигнал и блъснал автомобила „Хюндай Атос“ с peг. № СТ 1906 ВН, който вследствие на удара се е блъснал в крайпътен знак и се е преобърнал извън пътното платно.

Представено е и влязло в сила наказателно постановление № 19-1228-002480/02.06.2020 г., с което И.С.М.,  като водач на лек автомобил „БМВ 335Д“ с peг. № СТ 5177 ВХ, е санкциониран за това, че поради движение с несъобразена скорост с характера и интензивността на движение, с атмосферните условия – мокра пътна настилка и дъждовалеж, настига и блъска движещия се пред него лек автомобил „Хюндай Атос“ с peг. № СТ 1906 ВН в задната му част. В резултат на удара лекият автомобил „Хюндай Атос“ с peг. № СТ 1906 ВН излиза вдясно на пътното платно, преминава през пътен знак, преобръща се два пъти  и остава по таван в крайпътното дере. От представената справка от Гаранционен фонд е видно, че за управлявания от автомобил е сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответника, валидна за периода 28.03.2019 г. - 27.03.2020 г.

Свидетелката Д.М.М. сочи, че с ищцата работят заедно в университета. В дена злополуката Р. си тръгнала по–рано с колата, а свидетелката си тръгнала с автобуса. По пътя видели обърната колата на Р.. Ищцата била уплашена и в шок. Свидетелката останала с нея през цялото време, докато отиде в болницата. След ПТП трябвало да отидат до застрахователното дружество, където ищцата казала, че не вижда и че ѝ става нещо с главата. Отишли до Спешна помощ, където след преглед лекарят преценил, че ищцата трябва да остане в болницата. След като я приели в болницата, майка ѝ се грижела за Р.. Трябвало да бъде на спокойствие, да не чете, да не пише, да е на тъмно поне първите дни. Сочи, че и досега ищцата има оплаквания - болки във врата и загуба на памет. На рехабилитация ходила през месец януари, а лятото ходила в Ягода на собствени разноски. Свидетелката М.Б.К. /майка на ищцата/, сочи, че видяла дъщеря си след катастрофата за пръв път в болницата - имала световъртеж, вратът я болял, рамото също я боляло. В болницата останала около 4 дена, после вкъщи свидетелката се грижела за нея и ѝ помагала. Една седмица трябвало да лежи на тъмно, да не вижда светлина, да не чете книги. Един месец била в болнични, за да се възстанови. Тъй като имала световъртеж и болки във  врата и лявото рамо, нямала сили и възможност да се грижи за себе си. В продължение на един месец се нуждаела от чужда помощ. Пиела лекарства за главата, носела яка на врата, защото не можела да си държи врата изправен. След ПТП имала страх да влиза в кола и да шофира. До работа се придвижвала с градски автобус, защото я било страх да шофира. На физиотерапия ходила три пъти, сега трябвало да ходи в Павел баня, защото не се чувствала добре. Имала оплаквания от рамото и врата, особено в студеното време.

Според заключението на автотехническата експертиза по делото на 24.09.2019г. около 14:40 часа на път II - 66, в зоната на км 3+200, община Стара Загора, предназначен за двупосочно движение, покрит с мокра пътна настилка, с две ленти за движение, разделени с единична непрекъсната линия, в южната лента в посока на изток, са били управлявани процесните автомобили – „Хюндай“, следван от „БМВ“. В определен пространствено-времеви момент, л.а. „БМВ“ е достигнал и с предна дясна челна част е контактувал в задна лява част на л.а. „Хюндай“. В резултат на ексцентрично приложената сила, вляво от масовия център на л.а „Хюндай“, по законите на физиката се е генерирал въртящ момент за този автомобил спрямо вертикална ос, който в съчетание с до моментно действащите му сили, вкл. придадената от удара и предизвиканото преразпределението на реакциите в опорните му с терена зони (колелата/гумите), се е пренасочил на югоизток, като въздействащите му сили са били такива, че автомобилът е загубил и странична устойчивост, последвана от преобръщане. В такова неконтролируемо от водача съчетано движение автомобилът „Хюндай“ е достигнал и се установил по таван на терена южно от пътя. Според вещото лице единственият технически логичен извод е, че към момента на сблъсъка скоростта на л.а. „БМВ“ е била по-висока от тази на л.а. „Хюндай“. Причините за произшествието биха могли да бъдат различни технически, различни индивидуални за всеки от водачите, комплекс от тях, вкл. и технически несъобразена скорост с даден/и елемент/и на пътната обстановка. Според експерта от техническа гледна точка предвид механизма на ПТП получените от пострадалата травматични увреждания са правдоподобни, а конкретно това в гръдната зона свидетелства за поставен предпазен колан, без което обстоятелство К. би могла да получи различни увреждания, вкл. и по обем.

От заключението на назначената по делото първоначална съдебно-медицинска експертизата се установява, че при процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: Контузио капитис, колли ет торацис. Коммоцио церебри. Кръвонасядане по челната област на главата вляво. Косо кръвонасядане по предната повърхност на гръдния кош. Кръвонасядане по левия долен крайник. Контузията на главата и шията са в резултат на камшичния удар при блъскането на автомобила на ищцата от задно движещото се превозно средство. След излизане от пътното платно и започване на преобръщането на автомобила също е вероятно тогава да е получена контузията на главата и шията. Контузията на гръдния кош е от опресията на поставения предпазен колан. Мозъчното сътресение е следствие от контузията на главата. Кръвонасядането по челната област на главата вляво е получено или при първоначалния удар между двете превозни средства и започването на отклоняването на лекия автомобил на ищцата вдясно от пътното платно или при преобръщането на автомобила -в тавана му. Косото кръвонасядане по предната повърхност на гръдния кош е от предпазния колан. Кръвонасядането по външната повърхност на левия долен крайник най-вероятно е получено при удар и протриване в лявата предна врата. Контузията на главата е е период на възстановяване около 15-20 дни. Контузията на шията е с период на възстановяване от 30 дни.Мозъчното сътресение е с период на възстановяване от 15-20 дни. Останалите кръвонасядания по гръдния кош, челната област на главата в ляво и на лявата подколенница са е период на възстановяване 7-10-15 дни. От приложената медицинска документация може да се заключи, че оздравителният процес при ищцата е продължил 4-5 месеца.

Според повторната съдебно-медицинска експертиза в периода за активно възстановяване от 33 дни временна нетрудоспособност могат времево да се вместят получените травматични увреждания, а именно: контузия на шията - 30 дни, контузия на глава и мозъчно сътресение - 20 дни, кръвонасядане в челна област на глава, гръден кош и лява подколенница - 10 дни. На база представените по делото документи за периода от 24.09.2019г. до м. март 2021г. вещото лице е посочило, че ищцата към момента е възстановена напълно без усложнения от получените от ПТП травми. От констатираните получени при ПТП травми не е възможно да настъпят резки промени с паметта на пострадалата. Когнитивните процеси и в здраве, и в болест се влияят от състоянието на главния мозък, което от своя страна се определя от редици индивидуални биологични особености и от средови въздействия. Те се формират в кортикално-когнитивната мозъчна мрежа. Компенсаторните възстановителни механизми при тежка стресова реакция са в рамките на 6 месеца. Ако има необходимост от подпомагащо адаптивния процес лечение, то се извършва от психолог или психиатър, като по делото няма представени документи за проведено такова лечение. В съдебно заседание на 11.05.2021 г. вещото лице коригира заключението си, като сочи, че вижда изменение в ядрено магнитния резонанс на ниво С3-С4, С4-С5. Има разлика от скенера при постъпване на пациентката в неврохирургия, където е описана дискова протрузия на широка основа, а в ЯМР дисковата протрузия стенозира предното субарахноидално пространство. Според вещото лице има голяма вероятност тази протрузия да е настъпила по време на ПТП, защото пострадалата е получила камшичен удар, а при камшичния удар има абнормно движение на телата на прешлените и в предната си част те се разделят. Ъгълът става абнормен, докато в задната част вместо да се плъзнат, долните артикуларни процесуси се забиват в горните и по този начин камшичният удар предизвиква пренапрежение в предната част на следните структури: анулус фиброзус /пръстенът на ядрото на прешлена на ставните капсули на апофизиалните израстъци/ и предизвиква и контузии на интраартикуларните стави. Тъй като гръбнакът има извивка, този удар се поема от С3-С4 прешлен, както и от С4-С5, С5-С6. Най-големият натиск идва върху С5-С6 и затова има дискова протрузия. Затова според вещото лице  ищцата винаги при определени движения ще изпитва болка във врата. Този процес е необратим и ще ѝ създава дискомфорт във времето,  ще ѝ създава и проблеми при работа с компютър, тъй като това е принудителна поза. Съдът възприема заключението на повторната съдебно-медшцшнско експертиза, отчитайки обективността на експертните изводи, осигурена с използваната методика от вещото лице, и научната и логическа обоснованост на заключението.

 

 

 

В В В В В В В 

Анализът на събраните по делото доказателства налага извода за наличие на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД: противоправно деяние, вина, неимуществени вреди и причинна връзка между деянието и вредите. Водачът И.С.М. е действал противоправно, тъй като при управлението на лек автомобил „БМВ 335Д“ с peг. № СТ 5177 ВХ е нарушил правилото на чл. 20, ал.1 ЗДвП, което го задължава при избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Противоправното поведение на водача Мирчев при управлението на МПС стои в пряка причинна връзка с ПТП, тъй като ако водачът не беше нарушил правилата за движение, нямаше да настъпи ПТП, довело до вредни последици за ищцата. От доказателствата по делото не се установява противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Хюндай Атос“ е peг. № СТ 1906 ВН, което да стои в причинна връзка с настъпването на ПТП. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. По делото не са наведени доводи и не са ангажирани доказателства за наличие на обстоятелства, изключващи вината, поради което съдът приема, че процесното деяние е извършено виновно. От установената фактическа обстановка и от обективираните действия на Мирчев следва изводът, че при извършване на деянието той е действал при условията на непредпазливост, тъй като не е предвиждал настъпването на резултата /причиняване на ПТП и вреди за ищцата/, но е бил длъжен /задължение, произтичащо от посочената по-горе разпоредба на ЗДвП/ и е могъл да го предвиди и предотврати.

От експертните заключения и свидетелските показания се установява и наличието на неимуществени вреди, настъпили в правната сфера на ищцата, както и причинната връзка между деянието и вредоносния резултат.

При определянето на размера на обезщетението и прилагането на критерия за справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД следва да се отчетат следните обстоятелства: начин, по който са причинени вредите – при ПТП; характер на причинените телесни увреждания – леки телесни увреждания, описани по-горе; формата на вина – непредпазливост; периодът на възстановяване – сравнително дълъг за този вид увреждания, наличието на трайни последици за здравето на ищцата /дискова протрузия, причиняваща дискомфорт/, причинените  негативни емоционални изживявания и социално-икономическата обстановка в страната към момента на увреждането и установените застрахователни лимити. С оглед на тези обстоятелства съдът счита, че за справедливо репариране на претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да бъде определено обезщетение в размер на 12000 лв.

Наведените от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата са неоснователни, доколкото от доказателствата по делото не се установява ищцата да е била без поставен обезопасителен колан. Напротив, според експертните заключения част от нараняванията на ищцата свидетелстват именно за поставен обезопасителен колан при настъпване на ПТП.

Следователно искът за обезщетение за неимуществени вреди се явява основателен и следва да бъде уважен до размера на 12000 лева, а в останалата част до претендирания размер 20000 лева, като част от цялата дължима сума в размер на 50000 лева, следва да бъде отхвърлен  като неоснователен.

Съгласно чл.409 КЗ застрахователят изпада в забава след изтичане на срока по чл.405 КЗ, която разпоредба препраща към чл.108 КЗ. Срокът е тримесечен и тече от заявлението по чл.380 КЗ. Представен е изричен отказ на застрахователя да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от 08.01.2020 г., поради което следва да се приеме, че ответникът е в забава от този момент. Следователно  законната лихва върху дължимото обезщетение следва да бъде присъдена от 08.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска, в размер на 1257,60 лева, представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещи лица. Адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата е определено съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА. На основание чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвоката на ищцата се дължи сумата 830 лв. Тъй като представляващият ищцата адвокат е регистриран по ДДС, на основание §2а от ДР на Наредбата следва да бъде добавен ДДС върху сумата, вследствие на което общият размер на дължимото адвокатско възнаграждение, определен по реда на чл.38, ал.2 ЗА, е 996 лв.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответника направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 593,16 лева, представляващи възнаграждения на вещи лица и адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно искането на ищцата  за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника, тъй като същото не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. По делото липсват процесуални усложнения с оглед предмета или страните, поради което възнаграждението следва да бъде намалено до минималния размер с оглед интереса по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 830 лева, респ. 996 лева с ДДС.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД гр. София, бул.“Джеймс Баучер“ 87, ЕИК *********, представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов, да заплати на Р.Д.К. *** сумата 12000 лева, представляваща обезщетение по чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие на 24.09.2019  г., ведно със законната лихва върху тази сума от 08.01.2020 г. до окончателното им изплащане, както и сумата 1257,60  лева, представляваща разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Д.К. ***, бул.“Джеймс Баучер“ 87, ЕИК *********, представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов, иск за обезщетение по чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие на 24.09.2019  г. в останалата част до претендирания размер 20000 лева, като част от цялата дължима сума в размер на 50000 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА Р.Д.К. *** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД гр. София, бул.“Джеймс Баучер“ 87, ЕИК *********, представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов, сумата 593,16 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

В  В В В В В В В В В