РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Бяла, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20214510200336 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „КВС-КА“ЕООД, ЕИК ................. със седалище и
адрес на управление гр.Б., обл.Р., ул.“С. С.“ №., вх.., ет.., представлявано от
управителя К. Г. М., против Наказателно постановление № 607780-F622957
от 21.10.2021г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна
в Централно управление на НАП, с което за нарушение на чл. 7, ал. 3 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на
ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 3000лева.
Жалбоподателят оспорва фактическите констатации в акта, поради което
счита, че НП е необосновано. От друга страна твърди, че при издаване на НП
са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което моли НП да бъде отменено като
незаконосъобразно. Жалбата се поддържа в с.з. от процесуалния представител
на жалбоподателя, който излага и допълнителни съображения за
незаконосъобразност на НП. Претендират се направените разноски.
Наказващият орган, изпраща процесуален представител, който моли НП
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се
присъждане на разноски за представителство.
Районна прокуратура-Русе, ТО-Бяла, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 29.07.2021г., в 14,00часа, св.В.–на длъжност инспектор по приходите
в ЦУ на НАП заедно с колегата си И. В. извършили проверка на един от
автоматите на самообслужване-„Вендинг автомат за закуски“, находящ се в
гр.Бяла, ул.“Сан Стефано“ №48, собственост на жалбоподателя. При
извършено „скрито наблюдение“ било установено, че при покупка от клиент
на 1бр.вафла, на дисплея не се визуализира касова бележка. Констатацията
била отразена в протокол № 0434562 от 29.07.2021г. Данъчните органи се
свързали с представляващия дружеството, като изискали от него да представи
документи за проверените автомати. Същият не представил исканите
документи, поради което го призовали да се яви в офиса на НАП - Русе. На
12.08.2021г. св. В. извършил проверка в програмен продукт „Фискални
устройства с изградена дистанционна връзка“, при която било установено, че
ФУВАС с рег. № 3433580 с индивидуален номер ЕС 038644 и с индивидуален
номер на фискалната памет 46068644 няма изградена дистанционна връзка с
НАП. Това било отразено в протокол № 1482628 от 12.08.2021г. На
12.08.2021г. бил съставен АУАН № F622957 на дружеството за нарушение на
чл. 7, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, който бил връчен и подписан
от представляващия ЕООД без възражения. Въз основа на съставения АУАН
било издадено обжалваното НП, връчено лично на 25.11.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
св.В., АУАН, НП, протоколи за извършена проверка, справка за регистрирани
данни, оправомощителна заповед, както и останалите материали по
преписката.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
Неоснователни са възраженията за допуснати съществени процесуални
нарушения на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.
1 ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението. Според ал. 3 на същата
разпоредба, при невъзможност да се състави акт в присъствие на свидетелите,
присъствали при извършването или установяването на нарушението, той се
съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се
отбелязва в него. Видно от АУАН, същият е съставен на 12.08.2021г., когато е
предявен и връчен на нарушителя, като на същата дата му е връчен и
екземпляр от него. Ирелевантно е обстоятелството, че текстовата част на
нарушението е била предварително напечатана, тъй като това не променя
извода, че по едно и също време актът е бил цялостно оформен с вписване на
дата, предявен е на нарушителя на тази дата, като същия е имал възможност
да впише възраженията си, положил е подписа си в акта и му е бил връчен
2
екземпляр от него на същата тази дата-12.08.2021г. Следователно АУАН е
съставен в присъствие на нарушителя в съответствие с чл. 40, ал.1 от ЗАНН.
На следващо място, разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН изрично урежда
възможността акт да се състави и със свидетели, неприсъствали при
установяване на нарушението. Действително, ЗАНН поставя условие, което е
и гаранция за законосъобразно протекъл процес, когато има свидетел по
установяване на нарушението, той да бъде свидетел по АУАН, но
предвиденото от законодателя изключение е, когато няма свидетели, или
когато е невъзможно те да присъстват, АУАН да се състави в присъствието на
други двама свидетели, което се отбелязва изрично в него. В конкретния
случай е допуснато формално нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като
при наличие на свидетел очевидец-другия присъствал на място инспектор по
приходите, АУАН е съставен в присъствието на други двама свидетели, които
са единствено свидетели при съставяне на акта, което се установява едва в с.з.
Това нарушение, обаче, не е от категорията на съществените, тъй като не е
рефлектирало върху правото на защита на наказаното лице и същото не е
било лишено от възможността да възрази по констатациите в акта и да поиска
събирането на нови доказателства. Липсва нарушение и на разпоредбата на
чл.40, ал.4 от ЗАНН доколкото АУАН е съставен на база извършена проверка
на място на търговския обект на 29.07.2021г., както и на последваща
документална проверка в НАП, т.е. акта не е съставен само и единствено въз
основа на документи, в случая протоколи от проверки.
От друга страна, обаче, съгласно ДОПК съставените при извършване на
проверки протоколи представляват писмени доказателства. Същите
удостоверяват извършените от длъжностните лица действия и изявления,
както и удостоверените факти и обстоятелства. Съгласно чл. 40, ал.1 от
ДОПК протоколът служи за обезпечаване на доказателства и следва да се
състави съгласно законовите изисквания на чл. 50 от ДОПК и следващите.
Съдът констатира, че приложеният по делото протокол от проверка
№0434562/ 29.07.2021г. не е съставен съобразно цитираната разпоредба, а в
нарушение на чл. 50, ал.3 и ал.5 от ДОПК. Протоколът е бил подписан
единствено от проверяващите лица, липсват подписи на проверяваното лице,
на негов представител или служител. От заявеното от св.В. в с.з. се
установява, че след проверката представителят е бил запознат с резултата от
нея и му е връчен протокола, но такива обстоятелства не се установяват от
отразеното в приложения протокол. Няма данни да е бил предоставян
екземпляр от протокола на заинтересуваното лице, в нарушение на чл. 50,
ал.3 от ДОПК. В този смисъл по арг. за обратното от чл. 50, ал.1 от ДОПК
протоколът не може да служи за доказателство за извършените от
служителите на НАП и пред тях действия и изявления и установените факти и
обстоятелства. Още повече, че проверката е извършена в отсъствието на
представител на собственика на вендинг автомата, като не му е дадена
възможност да направи своите бележки, искания и възражения в него.
Действително, съгласно чл.36 от ЗАНН, административно-наказателното
3
производство започва със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение. Съставения преди това констативен протокол
не е част от административно-наказателното производство и може да бъде
само доказателство по делото, но при изключването му, както в случая,
извършването на нарушението следва да се установи от наказващия орган
посредством останалите гласни и писмени доказателства. АУАН не се ползва
с презумпитва доказателствена сила и върху АНО лежи доказателствената
тежест да докаже пред съда по безспорен начин, с допустими от закона
доказателствени средства, че административното нарушение е извършено от
соченото за нарушител лице.
От отразеното в АУАН и от разпита на актосъставителя се установява, че
нарушението е установено посредством „скрито наблюдение“ от и в
присъствие на органи по приходите, като при покупка от автомата от клиент,
на дисплея не се визуализира касова бележка, същият бил тъмен. Липсват
индивидуализиращи данни за лицето, което е извършило покупката, нито
снети обяснения от същото, от които да се установят конкретните
обстоятелства на покупката. В с.з. св.В. също не излага конкретни твърдения
за това, което поставя под съмнение иначе детайлно отразените в акта факти
на покупката, което сочи на недоказаност на резултатите от първия етап на
проверката-проверката на обекта на място. Явно не се касае за извършване на
контролна покупка, по смисъла на §1, т.6 от ДР на Наредба № Н-18 от
13.12.2006г., съгласно която „контролна покупка“ се извършва от или под
контрола и наблюдението на органите на НАП и се документира с протокол
за проверка; чрез контролната покупка се констатира спазването от лицата по
чл.3 изискванията по тази наредба за регистриране на продажби на стоки или
услуги с изискуемия документ за конкретния случай. Не е налице нито една
от посочените хипотези, тъй като покупката не е извършена от орган на НАП,
нито покупката е извършена при кумулативното наличие на две предпоставки
– под контрол и под наблюдение на приходен орган. От показанията на св.В.
се установява, че е извършено единствено наблюдение на покупката от
клиента. Следователно това просто наблюдение не може да се приеме, че е
контролно действие, респективно „контролна покупка“.
Показанията на актосъставителя освен неубедителни са и противоречиви
относно обстоятелствата от предмета на доказване. От една страна същият
твърди, че липсва изградена дистанционна връзка с НАП на ФУ, от друга - че
липсва регистрация на такова устройство в НАП. Св.В. сочи, че не е
извършвана проверка дали има ФУ вътре в автомата, тъй като екранът бил
празен и нищо не се визуализирало. Заявява, че ако няма ел.ток няма как да
работи ФУ. Твърди, че е прекъсната връзката с НАП и може би извършените
продажби да не се отчитат. Заявява, че се прекъсва подаването на данни като
устройството се изключва, но от показанията му не се установяват данни за
такова изключване. Съгласно чл.7, ал.1 от Наредбата Лицата по чл. 3 са
длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в
НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта, а съгласно
4
ал.3 на същия член Не се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл. 3
без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в
тази наредба. Липсва категоричност в показанията относно това което точно
от двете деяния, обявени за нарушения по посочените по-горе алинеи е
налице, а това обстоятелство не може да се изведе самостоятелно единствено
от писмените доказателства. Съдът намира, че нарушението на чл.7, ал.3 от
Наредбата обхваща случаите, когато изобщо липсва изградена дистанционна
връзка с НАП, а не при наличие на такава, но неработеща в определен
времеви етап. Видно е от доказателствата по делото, че в търговския обект е
имало изградена дистанционна връзка с НАП, но е прекъсната, като не са
установени причините за това прекъсване дали се дължат на работата на
самото ФУ, имало ли е въобще такова в автомата, или прекъсването на
връзката е резултат от поведението на санкционираното лице, респ. на негов
служител. С оглед на гореизложеното, съвкупния анализ на доказателствата
по делото не обосновава по несъмнен и безспорен начин състава на вмененото
нарушение, поради което НП се явява неправилно и незаконосъобразно и
подлежи на отмяна.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представителя
на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото и с оглед крайния
изход на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по
съразмерност. Видно от приложените по делото договор за правна защита и
съдействие и пълномощно жалбоподателят е направил разноски в размер на
500лв. С оглед на това, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от
АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в този размер, които
следва да се възложат на НАП София като ЮЛ, в чиято структура е издателят
на НП.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 607780-F622957 от
21.10.2021г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в
Централно управление на НАП, с което за нарушение на чл. 7, ал. 3 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на
ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 3000лева на „КВС-КА“ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление гр.Б., обл.Р., ул.“С. С.“ №., вх.., ет.., представлявано от
управителя К. Г. М..
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр.С., бул.“К. Ал.
Д.“ № . да заплати на „КВС-КА“ ЕООД, ЕИК ......... със седалище и адрес на
управление гр.Б., обл.Р., ул.“С. С.“ № ., вх.., ет.., представлявано от
управителя К. Г. М., сумата от 500лв., представляващи разноски за заплатено
5
адвокатско възнаграждение в производството.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ___/п/____________________
6