Р Е Ш Е Н И
Е
№ 171 24.06.2020
година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско
отделение, трети въззивен състав
на …десети юни……………..… …………
две хиляди и двадесета година
в
публично съдебно заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА П.
ЙОНКО Г.
С
участието на секретаря……П.Д…………...………………………………….
И
прокурора ……………………………………………..…………………………
като
разгледа докладваното от съдия П.…..……..………………………..
Въззивно
гражданско дело …………….№ 364 по описа за
2020 година………,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 7/03.01.2020
година, постановено по гр.д. № 98/2019
година по описа на РС-Харманли
е прогласена по отношение на ищците П.Т.Р.,
Л.Т.Я., Е.П. А.и М.П.Д., на
основание чл.76 от ЗН, относителната недействителност на
договор за покупко-продажба от 21.11.2018г., обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба №69, т.III, рег.№6568, н.дело №411 от 2018 г. на Нотариус
№463, с район на действие РС-Харманли и е допусната
съдебна делба на сънаследствени имоти, на основание чл. 69 от ЗН, вр. чл.341 от ГПК. Едновременно с това, на основание чл.537 ал. 2 от ГПК е отменен
нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давностно
владение и наследство, № 68,
т. III, рег. № 6567, н.д. № 410/2018г.
на А.П. - Нотариус с рег.№ 463, с район на действие РС-Харманли, в
частта над 6/36 идеални части от признатото с него право на собственост върху спорните недвижими имоти.
Недоволни от така постановеното решение са останали ответниците
по делото С.С.Б., К.Д.Б., Т.С.Я. и С.В.В.. Подават въззивна жалба, с която
въвеждат оплаквания за недопустимост, неправилност поради нарушения на
материалния закон и необоснованост, както и за допуснати нарушения на
процесуалните правила. На първо място твърдят, че съдът е извършил нарушение на
чл. 146 ГПК, като не е разпределил правилно доказателствената тежест и не им е
дал конкретни указания за кои обстоятелства ответниците не сочат доказателства.
Делото било решено при неизяснена фактическа обстановка и поради допуснато от
съда съществено процесуално нарушение – съдът отказал да допусне всички
поискани от ответниците свидетели, макар че те били допустими и относими. Освен
това, съдът не бил извършил дължимия анализ на събраните по делото доказателства
и по този начин стигнал до необосновани изводи. Така, произволен бил изводът на
съда за наличие и на друго имущество, извън делбеното. То не било
индивидуализирано по вид, размер, местонахождение, което следвало да стане с
писмени, а не с гласни доказателства. Поддържат, че твърденията за получено
обезщетение следвало да се установят с изплащане по установения от закона ред, като за това бъдат
съставени нарочни писмени актове от компетентните органи, както и че
съществувала забрана за установяване на тези обстоятелства със свидетелски
показания. Наред с това, показанията на св. П.А., син на една от ищците, бил
явно заинтересова от изхода на делото и негативно настроен спрямо ответниците.
Съдът бил кредитирал показанията му безкритично и по този начин стигнал до
неправилен извод за основателност на иска по чл. 76 ЗН. Настояват, че доколкото
с процесните имоти се изчерпва цялото наследство на С.П.Б., починал през 1932
година, и съпругата му, то се касаело до продажба на наследство. На следващо
място въззивниците настояват на установения по делото факт, че недвижимият имот
в с.*** е деклариран като собственост на наследодателя С.Б., роден 1937 година
и неговата съпруга К.Д.Б.. Само те заплащали дължимите за имота местни и данъци
и такси, тъй като се чувствали негови собственици и никога по никакъв начин
никой друг от наследниците не е предявявал претенции за този имот. Земеделските
земи също били владяни, стопанисвани и обработвани явно и спокойно само от С.П.Б.
и неговата съпруга К., като собственици. Ищците били запознати с това
обстоятелство и никога не били предприели действия за да прекъснат владението
им, като това било възможно само със собственически иск. Считат, че имотите са
придобити по давност от С.и К. Б. в съпружеска имуществена общност, а след
неговата смърт, останалата в наследство част на имота била собственост на
неговите наследници по закон. Неправилни и необосновали се явявали изводите на
съда и за това, че отдаването на имоти под наем или аренда и получаването на
гражданските плодове само от някой и собственици по своята същност били сходни
с действията, които съсобственикът може да извършва с общия имот, поради което
не следва да се третират като проява пред останалите на намерение на
завладяване на имотите за себе си. Неправилен и необоснован намират и извода на
съда, че липсата на субективния елемент се потвърждава от показанията на
разпитаните по искане на ищците свидетели, без да бъде отчетена
заинтересоваността им. Противоречиви, неубедителни и необосновани били и
изводите на съда относно записванията на имота в разписната книга на с.*** .
Съдът неправилно и необосновано не намерил за доказано наличието на субективния
елемент, нужен за придобиване на собствеността по давност и неправилно преценил
възражението на ответниците за придобиване на имота по давностно владение за
неоснователно. И тъй като предявеният от ищците иск с правно основание по чл.
76 ЗН бил неоснователен и недоказан, то процесните имоти не били възстановили
съсобствения си характер и не следвало да бъде допусната съдебната им делба.
Въззивниците възразяват и срещу доводите на районния съд за отмяна на
констативния нотариален акт за собственост на основание чл. 537 ал. 2 ГПК,
както и за липса на мотиви по направеното от тях оспорване истинността на
удостоверенията за наследници. С тези и останалите доводи, изложени във
въззивната жалба, молят съда да отмени атакуваното решение и да постанови
съдебен акт, с който да отхвърли предявените искове. Претендират деловодни
разноски за двете инстанции и въвеждат възражение за прекомерност на
заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение.
В с.з. пред ХОС въззивниците се представляват от адв. А.,
който поддържа въззивната жалба с всички въведени в нея доводи и искания. На
първо място настоява, че решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а
делото – върнато за ново разглеждане на районния съд. Алтернативно молят за
отмяна на решението като неправилно.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемите П.Т.Р., Л.Т.Я.,
Е.П.А. и М.П.Д. подават писмен отговор, чрез упълномощен адвокат И.Д.. Оспорват
въззивната жалба като неоснователна. Намират атакуваното решение за допустимо,
правилно и постановено при спазване на процесуалните правила и молят същото да
бъде потвърдено. Настояват, че наследниците на С.П.Б., роден 1937 година и
починал 2018 година, не притежават всички идеални части от процесните имоти, а
само 1/6 идеална част от тях. При това положение нямало как те да се разпоредят
валидно с цялото наследствено имущество, за да се приеме, че е налице продажба
на наследство. Считат, че районният съд не е допуснал твърдените от
въззивниците процесуални нарушения, в това число при събиране и анализ на
доказателствата. Установените факти и обстоятелства по делото правилно били
приведени към материалния закон, поради което и крайните изводи на районния съд
също били правилни.
В с.з. през ХОС въззиваемите се представляват от адв. И.Д.,
който поддържа подадения отговор, направените с него доводи и възражения, както
и искането за потвърждаване на решението на районния съд. Моли за присъждане на
деловодни разноски за въззивната инстанция.
Във въззивното производство са направени доказателствени
искания, по които ХОС се произнесе с определение от 07.05.2020 година.
Хасковският окръжен съд като обсъди доводите на
страните, запозна се с представените по делото доказателства и извърши съвкупна
проверка на тези доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
При разглеждането на делото първоинстанционният съд е
събрал всички съотносими към спора
доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилни и
законосъобразни изводи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви на
основание чл. 272 от ГПК се споделят изцяло от настоящата инстанция.
Предявени са обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл. 76 ЗН за прогласяване на относителната
недействителност на сделка и чл. 341 ГПк вр. чл. 69 ЗН за съдебна делба. Ищците
твърдят, че заедно с ответниците са пълен кръг съсобственици на
процесните земеделски земи и УПИ със застроени в него
сгради в с.***. Като придобивно основание на всичките делбени имоти сочат
наследствено правоприемство от общия наследодател С.П.Б.,
роден през 1881 година и починал на
16.04.1932 година. Твърдят, че правото на собственост върху спорните
земеделски земи е възстановено с влязло в сила Решение № 04ЕФ/12.05.1995 година
на ПК-Харманли, при това на всички наследници на общия наследодател С.П.Б.,
роден през 1881 година и починал на
16.04.1932 година. По отношение на процесния делбен имот,
находящ се в с.***, общ.*** –
УПИ III - 70, с площ от 1377 кв.м., в квартал 6 по ПУП на с.***,
общ.***, ведно с построените в него полумасивна
жилищна сграда и паянтова сграда, ищците претендират, че общият им наследодател е бил оземлен с този имот, а след смъртта му, с
одобряването на плана на с.*** през 1934 година, този имот за първи път е бил
записан в разписната книга към този план на наследниците на С.П.Б.
Ответниците по делото оспорват
исковете с твърдение, че процесните делбени имоти са придобити от първите три
ответници чрез наследствено правоприемство, но не от С.П.Б., роден през 19881
година и починал през 1932 година, а от С.П. Б., роден през 1937 година и
починал през 2018 година (внук на първия). Ответниците по
делото К.Б., С.Б. и Т.Я. твърдят, че на това основание, както и на основание
изтекла в тяхна полза придобивна давност, са придобили собствеността върху
всички процесни имоти и поради това в тяхна полза бил издаден с
констативен нотариален акт от 21.11.2018г., №68, т.III, рег.№6567, н.д.
№410/21.11.2018 г. на Нотариус №463, с район на действие РС-Харманли. Досежно ответника С.В. се твърди, че е приобритател
на имотите, по силата на сключения с ответниците К.Б., С.Б. и Т.Я. на
21.11.2018г. договор за покупко-продажба на същите, обективиран в нотариален
акт за покупко-продажба №69, т.III, рег.№6568, н.дело №411 от 2018 г. на
Нотариус №463, с район на действие РС-Харманли. Наред с това
ответниците оспорват твърдението на ищците за притежавано друго имущество от С.П.
Б., починал 1932 г одина и в тази връзка твърдят, че разпореждайки се с процесните имоти са
извършили продажба
на наследство. Поради това предявените искове били не само неоснователни, но и недопустими.
От събраните по делото
доказателства се установява, че ищците и първите трима
ответници са пълен кръг на наследници на общия
наследодател С.П. Б.,
роден на ***г., починал на 16.04.1932 година. В тази насока е удостоверение за
наследници № 52/03.12.2018 година, издадено от Община Маджарово, удостоверение
за наследници № 111/29.01.2019 година, издадено от Община Кърджали и заверен
препис от акт за смърт № 6/16.04.1932 година. Действително, с отговора на
исковата молба ответниците са оспорили истинността на удостоверение № 52/2018
година, но по правилата на чл. 193 ал. 3 от ГПК, тежестта за доказване на
неистинността е била на ответниците като оспорващата страна. ХОС се
солидаризира с извода на РС-Харманли за това, че доказването не е проведено
успешно, т.е. няма основание да не бъдат
кредитирани отразените в удостоверението факти за наследственото правоприемство.
Останалите събрани по делото доказателства -
заверено копие от извлечение от регистъра на населението на с.***,
общ.***, заверено копие от акт за смърт
№0380/29.09.1979г., Удостоверение за наследници №111/29.01.2019г. на Община
Кърджали и заверен препис от акт за смърт №6/16.04.1932г. на Ефремска община,
потвърждават, че отразените в оспореното удостоверение данни отговарят на действителното
фактическо положение. Същото се отнася и за удостоверение за
наследници № 57/18.03.1992 година, издадено от кметсто на с.***. Видно
от тези удостоверения, след смъртта си общият наследодател е оставил за свои
наследници М. И.Б. – съпруга, починала на 28.09.1979г.,
и низходящите си П.С.Б.,
починал на 11.03.1997г. и З.С.К.,
починала на 21.12.2018г. От своя страна след смъртта на П.С.Б.,
починал на 11.03.1997г., същият е оставил за свои наследници ищцата М.П.Д. –
дъщеря, ищцата Е.П.А. – дъщеря и С.П.Б.
– син, роден на ***г., починал на 19.10.2018г. Именно
последният се сочи от ответниците К.Д.Б. – неговата съпруга
и дъщерите му Т.С.Я. и С.С.Б., като единствен праводател досежно цялото процесно имущество.
Наследникът З.С. К.,
починала на 21.12.2018г., е оставила за свои наследници низходящите си – ищците
П.Т.Р. и Л.Т.Я..
По делото няма спор относно обема на наследственото имущество –
земеделски земи, както и че правото на собственост върху тях е възстановено по
реда на ЗСПЗЗ с влязло в сила Решение №04ЕФ/12.05.1995г. на ПК-Харманли.
Доколкото в решението е посочено, че се възстановява правото на собственост на
наследниците на С.П.Б., б.ж. на с.*-**, общ.***, то ищцовата и ответната страни
имат противоположни позиции. Ищците твърдят, че този С.П.Б. е общият им
наследодател, който е роден 19881 година и е починал през 1932 година, а според
ответниците, посоченият в Решението наследодател е С.П. Я., роден през 1937
година и починал през 2018 година, т.е. внук на първия. С постановяване на
горецитираното решение на ПК-Харманли е приключило произнасянето по
възстановяване правото на собственост върху делбените земеделски имоти. Т.е. за
отговора на един от основните спорни въпроси по делото – кой от двете лице с
идентични имена е посочен като праводател за земеделските земи, следва да се
преценяват фактите, осъществени не по-късно от 12.05.1995 година – датата на
постановяване на решението. Както вече бе посочено по-горе, С.П.Б., който е
роден през 19881 година и се явява общ наследодател на ищците и трите
ответници, е починал през 1932 година. Неговият внук и съименник С.П.Б., роден
през 1937 година, е починал през 2018 година, т.е. към момента на произнасянето
от ПК-Харманли той е бил жив. Следователно, както правилно възразяват въззиваемите,
не е било възможно възстановяването собствеността на наследниците на С.П. Б.,
роден през 1937 година – съпруг на ответницата К.Б. и баща на ответниците С.С.Б. и Т.С.Б.. Повече от това, видно от
представеното и прието копие от заявление вх. № 929/24.03.1992 година, по което
се е произнесла ПК-Харманли с атакуваното решение, то е подадено от П.С.Б.– син
на общия наследодател на страните. И в него, за да удостовери наследственото правоприемство,
заявителят се е позовал на удостоверение за наследници № 57/1992 година. Това
удостоверение - № 57/13.03.1992 година е представено по делото и от него е
безспорно, че удостоверява наследствените права за самия заявител П.С.Б. и З.С.
К. – син и дъщеря на С.П.Б., роден през 1981 година и починал през 1932 година.
Районният съд правилно е анализирал тези факти, на база събраните за тях
допустими доказателства, надлежно обсъдени. Поради това няма основание за
изводи, различни от тези, до които е достигнал РС-Харманли, а твърденията на
въззивниците за противното се явяват неоснователни.
Неоснователни са оплакванията на въззивниците относно необоснованост на
решението и в частта, касаеща имота в с.***. Районният съд е извършил
задълбочен анализ на доказателства и от тях правилно е извел, че през 1934
година този имот е бил записан в разписния лист към плана на с.*** на името на наследниците на С.П.Б., роден през
19881 година и починал през 1932 година. Към този момент претендираният от
ответниците наследодател С.П.Б., починал през 2018 година, все още не е бил
роден (1937 година), което изключва достоверността на тезата на ответниците и
налага единствения възможен извод – към момента на раждането на прекия
наследодател на първите трима ответници, имотът вече е съществувал в
патримониума на неговия дядо С.П.Б., роден 1881 година. Следователно, по силата
на наследственото правоприемство, правото на собственост върху имота в с.*** е
преминало към всички наследници на общия наследодател С.П.Б., род. 1881 година,
още през 1932 година.
С отговора на исковата молба
ответниците, наред с твърдението за наследствено правоприемство, въвеждат
и такова за придобиване на правото на
собственост по оригинерен способ – с изтичане на срока на придобивната давност.
Не конкретизират – от кога е започнала да тече тази давност, за кого от
наследодателите (с оглед, евентуално, присъединяване на владението на техния
наследодател) и кога е изтекла. Доколкото този довод се обвързва с
прехвърленото с н.а. № 69/2018 година имущество, то следва да се счита, че
възражението за придобивната давност се отнася както за процесните земеделски
имоти, така и за имота в с.***. За да се признае на едно лице право на
изключителна собственост по отношение на един изцяло или отчасти чужд недвижим
имот, нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС установява, че претендиращият несобственик
следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическа власт по
отношение на конкретна вещ, без противопоставяне от страна на титуляра на
правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия
собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, тоест поведение,
безсъмнено сочещо, че упражнява собственически правомощия в пълен обем за себе
си. Повече от това, според постоянната съдебна практика, когато наследствен
имот се владее от един от наследниците, той е владелец на своите идеални части
и държател на частите на другите сънаследници. В случай на намерение на
наследника, владеещ имота, да го придобие по давност, той трябва да отблъсне
владението на другите наследници /ТР 1/2012 година на ОСГК на ВКС/. При
владение на сънаследствен имот, презумпцията на чл. 69 от
ЗС не намира приложение, като намерението целият имот да се владее и това
владение да се противопостави на останалите сънаследници, трябва да бъде
доказано от наследника, който се позовава на придобивната давност. Събраните по
делото доказателства не доказват такива действия от страна на наследодателя на първите
трима ответници С.П.Б., род. 1937 година, с които той да обективира спрямо
останалите собственици намерението да владее останалите идеални части за себе
си. В тази насока РС-Харманли е извършил задълбочен анализ на събраните по
делото доказателства, като изводите му не се крепят единствено върху
показанията на св. П.А. Не се установява – някой от наследниците на първия
праводател – С.П.Б., след неговата смърт през 1932 година, да е предал
фактическата власт върху процесните имоти на наследодателя на С.П.Б. род. 1937
година или, впоследствие, на самия внук на общия наследодател, нито момента, в
който това евентуално се е случило. Т.е. няма установено начало на владение,
което евентуално да бъде прекъснато или непрекъснато, както настояват
въззивниците. Липсват указания за каквито и да било спорове между сънаследниците
с право на наследство от С.П.Б., починал през 1932 година, т.е. няма основание
да се приеме, че прекият наследодател на първите трима ответници или,
респективно, неговият баща П.С. Б. е отблъснал претенциите на останалите
сънаследници, при което би могло да се счита, че той е завладял имота само за
себе си с намерение да го свои. В конкретно установените по делото отношения
между сънаследници няма решаващо значение установеното по делото обстоятелство,
че имотът в с.*** е бил деклариран само от един от тях, както и факта, че само
С.Б., род. 1937 година и неговата съпруга за заплащали данъци и такси за него. Установяване
на тези му действия не е достатъчно, за да се приеме за доказан фактът на отблъскване
правата на останалите сънаследници. От тук следва изводът, че С.П.Б., род. 1937
година е бил допуснат от останалите сънаследници да живее и ползва имота в с.***,
което е търпимо действие, извършвано със съгласието на собственика му, но не и
владение на идеалните части на останалите сънаследници. Колкото дълго и да
продължи това действие, то не поражда правни последици, идентични на тези,
настъпващи в резултат на упражнено давностно владение. Следователно, до смъртта
си С.П.Б., род.1937 година не е могъл да придобие собствеността върху целия
процесен имот по заявения от наследниците му способ – давностно владение, а от
там и трите ответници не са могли да наследят собствеността върху целия имот, а
само върху идеалните части, които те са получили по наследственото правоприемство
от общия наследодател С.П.Б., род. 1881 година. Същите аргументи се отнасят и
за извода, че трите ответници не са могли да присъединят към своето владение
това на наследодателя им, т.е. и самите те не са могли да придобият имота с
изтичане на срока на дългата десетгодишна давност. Не се установява и
самите К.Б., С.Б. и Т.Я. да са
манифестирали пред останалите сънаследници, че отричат техните наследствени
права. Впрочем, с оглед момента на смъртта на техния наследодател – 2018
година, за тях е изключено придобиването на имота по давност на собствено
основание (при това не е ясно – коя от трите) до датата на завеждането на
исковата молба.
Ответниците настояват, че само техният наследодател,
без участие на останалите лица, сочени като наследници на общия наследодател, е
построил къщата и постройката в имота в с. ***. Гласните доказателства,
обстойно анализирани от районния съд, оборват това твърдение. Но дори и да се
възприеме тезата на ответниците, то това няма да доведе до краен резултат,
различен от този, постановен с атакуваното решение. Сградите са застроени в
имот, общ за всички наследници на С.П.Б., род.1881 година и поч.1932 година. По
делото не се представят доказателства, а и ответниците не твърдят – в полза на
прекия им наследодател да е било учредено право на строеж за тези постройки, от
останалите сънаследници, което да изключи правилото за приращение.
Следователно, всичко изградено в съсобствения имот в с.***, оставен в наследство
след смъртта на С.П.Б. през 1932 година, формира наследствената му маса и става
собственост на пълния кръг наследници на последния.
По отношение на земеделските земи ответниците не
представят никакви доказателства в подкрепа на твърденията си за владението
върху нивите, годно да ги направят собственици по силата на чл. 79 ал. 1 от ЗС.
Действително, по делото се установява, че прекият наследодател на първите трима
ответници ги е отдавал под наем. Но, на първо място, събраните по делото гласни
доказателства установяват, че при сключването на договорите С.П.Б. (род.1937
година) е представял удостоверение за наследниците на дядо му – С.П.Б., починал
през 1932 година. Т.е. той не е действал само от свое име и с цел управление на
свои собствени имоти, а като един от правоимащите лица. На второ място, както
правилно приема РС, отдаването на сънаследствени имоти под наем или аренда и
получаването на гражданските плодове само от част от съсобствениците, не могат
да се третират като демонстрация на завладяването на идеалните части на
останалите сънаследници, специфично изискуемо в отношенията между
сънаследницие. Това са действия, които по своята същност са сходни с
действията, които съсобственикът може да извършва с общия имот и не
представлява отблъскване на правата на останалите сънаследници.
ХОС е съгласен
с доводите на РС-Харманли относно допустимостта на иска по чл. 76 ЗН, по
изложените в атакуваното решение доводи, без нужда да се преповтарят. Освен
това, не се касае за продажба за наследство и поради това, че първата, втората
и третата ответници, предвид действителните им права в цялото наследство на С.П.Б.,
поч.1932 година, не биха могли валидно да прехвърлят цялото наследствено
имущество. Те са могли и са прехвърлили на четвъртия ответник само действително
притежаваните от тях идеални части от сънаследствените имоти. В останалата част
сделката не е произвела транслативен ефект. Поради това доводът на ответника С.В.В.
за това, че е единствен собственик на цялото делбено имущество се явява
неоснователен.
Не е основателно направеното с въззивната жалба
оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните превила при
извършване на доклада и относно спазване правилата по чл. 146 ал. 2 ГПК.
Изрично с доклада си, районният съд е указал на ответниците, че предвид
направеното от тях възражение за придобиване имотите по давност, те следва да
докажат същото чрез установяване на непрекъснато, явно и необезпокоявано
владение върху процесните имоти в продължение на 10 години, както и намерението
си за своене като свои собствени на идеалните части от имотите на останалите
съсобственици, което да е манифестирано чрез действия спрямо другите
съсобственици и съответно узнато от тях. На ответниците е предоставена
възможност на ангажират доказателства в тази насока, реципрочно с правата на
ищците, като са разпитани всички посочени от тях свидетели. Едва в с.з. на 11.09.2019 година, т.е. извън процедурата
по чл. 146 ал. 3 ГПК, след приключване на събирането на доказателствата по
делото и при липса на твърдения и предпоставки по чл. 147 ГПК, процесуалният
представител на ответниците е поискал разпит на още един свидетел, без да
визира обстоятелствата, за които ще се разпитва. ХОС приема, че оставяйки без
уважение така формулираното искане, районният съд не е нарушил процесуалните
правила, а напротив – спазил е принципа на равенството на страните по чл. 9 ГПК, който важи и при събиране на доказателствата по делото. Не е нарушено и
ограничението за допустимост на свидетелските показания по чл. 164 ГПК, тъй
като няма ограничение за установяване с гласни доказателства на самия факт на
съществуване на друго имущество в наследствената маса.
По тези и останалите доводи,
изложени в първоинстанционния съдебен акт, споделени от ХОС, въззивната жалба
от С.С.Б., К.Д.Б., Т.С.Я. и С.В.В. се явява неоснователна. Решението следва да
бъде потвърдено като правилно – законосъобразно и обосновано.
С оглед изхода на делото, на въззивниците
следва да бъдат възложени деловодни разноски, направени от въззиваемите –
заплатено адвокатско възнаграждение, за което се представят надлежни
доказателства. То съответства на правната и фактическа сложност на делото, както
и на правилата на чл. 7 от Наредба № 1/2004 година за размера на адвокатските
възнаграждения, поради което възражението за прекомерност се явява
неоснователно.
Водим от горното,
съдът
Р е ш и :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7 от 03.01.2020 година, постановено по гражданско дело № 98 по
описа на РС-Харманли за 2019 година.
ОСЪЖДА К.Д.Б., ЕГН: ********** ***, С.С.Б., ЕГН:********** ***,
Т.С.Я., ЕГН:********** *** и С.В.В.,
ЕГН:********** *** да заплатят на П.Т.Р.,***, Л.Т.Я., ЕГН:********** ***,
Е.П.А., ЕГН:********** *** и М.П.Д., ЕГН:********** *** сумата 500 лева - деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.