№ 8897
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110127134 по описа за 2021 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил срещу В. Д. П. по реда на
чл. 422 от ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове , както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 217,74 лв. - представляваща стойността
на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се
в гр. София, бул. „Джеймс Баучер“, № 60, ет. 5, ап. 9а, за периода от 01.05.2015г. –
30.09.2015г., ведно със законната лихва от 09.04.2019г. до окончателното ѝ изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 80,39 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 217,74 лв. в размер на законната
лихва за периода 14.09.2016г. – 25.03.2019г.;
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, бул. „Джеймс Баучер“, №
60, ет. 5, ап. 9а, тъй като ответникът се явява съсобственик на имота за процесния период,
съответно е легитимиран да отговаря за задължението да заплаща цената на доставена
топлинна енергия в срока съгласно общите условия.
В законоустановения от чл. 131 ГПК едномесечен срок не е бил депозиран отговор на
исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
1
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се установи обстоятелството дали между ответниците и “Топлофикация
София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която те да има качеството на
потребители и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна
енергия в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./,
потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК -
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката.
С Нотариален акт от 25.03.2011г. е придобит от В. Д. П. имот, находящ се в гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“, № 60-64, ет. 5, ап. 9а. Видно от удостоверение от ГИС този
адрес е идентичен с настоящ адрес гр. София, бул. „Джеймс Баучер“, № 60, ет. 5, ап. 9а,
където се намира топлоснабдения имот. Още повече облигационната връзка между страните
се извежда от подадено от В. Д. П. заявление-декларация за откриване на партида на името
на ответника за топлоснабдения имот.
С оглед горното съдът приема, че за процесния период ответниците са имали
качеството на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“, № 60, ет. 5, ап. 9а.
Изведено е като безспорно на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК между страните, че
претендираните с исковата молба суми са били погасени от ответника в хода на процеса с
изключение на остатъка от дължимата за периода лихва в размер от 18 лв.
С плащането ответникът признава извънсъдебно, че в имота е била доставена
процесното количество топлинна енергия, чиято стойност за периода от 01.05.2015г. –
30.09.2015г. възлиза на сумата от 217,74 лева. Няма спор и относно размера на лихвата за
забава.
Плащания съдът съобразява по реда на чл.235 от ГПК. Въпреки, че не е била
2
изготвена ССчЕ, размерът на дължимата законна лихва върху главницата от 217,74 лв. за
периода 14.09.2016г. – 25.03.2019г., изчислена с лихвен калкулатор, е 55,83 лв. Тази сума се
различава с претендираната с исковата молба сума от 80,39 лв. със сумата от 24,56 лв. В
исковата молба не се сочи лихвата за забава да се претендира върху сума различна от сумата,
дължима за топлинна енергия в размер на 217,74 лв. По тези съображения съдът счита, че
претендираната като неплатената сума в размер от 18 лв. за законна лихва в действителност
не е дължима. Вероятно по същите съображения тя не е била заплатена от ответника в хода
на процеса.
Ето защо исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло като погасени чрез плащане.
Относно разноските:
Ищецът претендира заплащане на разноски, дължими на основание чл.78 ал.1 от
ГПК, тъй като исковете се отхвърлят не поради неоснователност, а погасяване чрез плащане
в хода на процеса, за който счита, че ответникът е дал повод да бъде заведен.
Съдът съобрази изявлението на ищеца, че разноските по делото са били заплатени,
ето защо не следва да се присъждат. Единствена подлежаща на плащане остава сумата от
100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер на
осн. чл. 25 НЗПП.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.
“Ястребец” №23 Б, установителни искове по реда на чл.422 от ГПК, че В. Д. П., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ул. „Бунтовник“ № 6, ет. 4, ап. 28, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: *********, заплащането съобразно заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.05.2019г. по ч.гр.д. №
20333/2019г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 217,74 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, бул. „Джеймс Баучер“, № 60, ет. 5, ап. 9а, за периода от 01.05.2015г.
– 30.09.2015г., ведно със законната лихва от 09.04.2019г. до окончателното изплащане,
като неоснователен;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 80,39 лв. – представляваща
3
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 217,74 лв. в размер на законната
лихва за периода 14.09.2016г. – 25.03.2019г., като неоснователен;
ОСЪЖДА В. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Бунтовник“ № 6, ет. 4,
ап. 28, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 100 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД с ЕИК:*********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4