Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2023г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Х.А
При участието на секретаря Ива И.,
като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА Х.А
гражданско
дело № 13279 по описа за 2016г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от Ц.Г.Б.
срещу „С.Х.П.“ ЕООД, за установяване в отношенията между страните, че ищцата е
собственик по давност, чрез владение упражнявано в качеството на
недобросъвестен владелец, през периода от 1989г., първоначално от баба и И.Б.,
докато го напуснала през 1995г., от когато и до 16.12.2015г. – лично от ищцата,
на недвижим имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО с площ 690кв.м., находящо
се в гр. София, м-ст „Лозенец“, ул. „****,
представляващо УПИ XLI, отреден за имот с пл. N° 438, от кв. 242, по плана на
гр. София, м-ст „Лозенец“, при съседи по скица:
ул.“Червена стена“, парцел XLIV-437, парцел XLI-441 и парцел IV, заедно с
ЮЖНАТА ПОЛОВИНА ОТ ЖИЛИЩНАТА СГРАДА, със застроена площ от 53,63кв.м., състояща
се от две стаи, кухня, баня клозет, малък хол и антре, заедно с навес с двора,
служещ за гараж, съставляващ парцел XLII-438, от кв. 242, по плана на гр.
София, м-ст „Лозенец“, при съседи на мястото по доказателствен акт: от изток - свещ. И.А., запад и север - В.В., от юг - улица, при съседи по скица: улица, парцел
XLIV-437, парцел IV-за ЖС и парцел XLI-441, както и за предаване владението
върху същият имот
В исковата молба и последвалите молби уточнения ищцата
твърди, че баба и И.Б. установил фактическа власт върху процесния
имот, като се настанила да живее в него от 1989г., заедно с ищцата. През
периода от 1989г., докато го напуснала през 1995г., фактическа власт върху
имота с намерение за своене упражнявала баба и И.Б.,
а след като го напуснала считано от 1995г. и до 16.12.2015г. – лично ищцата,
като го придобила по давност, в качеството на недобросъвестен владелец, с
изтичане на 10 годишният давностен период,
присъединявайки владението на баба си.
Твърди, че на
16.12.2015г. била изгонена от домът си – процесния
имот, от Помощник ЧСИ при ЧСИ М.Б., които провел въвод
във владение, отстранил я от същия и
предал владението на ответника „С.Х.П.“ ЕООД, без да уважи молбата и за спиране
на изпълнението до установяване на правата и върху имота.
Впоследствие узнала,
че длъжник по изпълнителното дело, по което е проведена публична продан, по
силата на която ответника е придобил права върху имота е „Б.С.“ ЕООД, с
управител и едноличен собственик Н.Б.– неин съпруг. Твърди, че едва при въвода узнала за съществуване на изпълнителното дело, както
и, че собственият и имот е изнесен на публична продан и придобит в собственост
от ответника.
Ответника „С.Х.П.“ ЕООД не оспорва, че по силата на въвод във владение извършен на 16.12.2015г., бил въведен
във владение в процесния имот, в качеството на
купувач на същия на публична продан проведена по изп.д
№ 20148380408113 при ЧСИ М.Б..
Възразява, че ищцата
не е собственик на процесния имот – южната половина
от сградата и 1/2ид.ч. от дворното място, в което е изградена, т.к. съпругът и Н.Б.придобил
собствеността върху същия на 15.01.2001г.,
чрез замени с недвижими имоти - лично имущество, Останалата част от сградата – северната половина
от същата, заедно с 1/2ид.ч. от дворното място, в което е построена, придобило
по замяна и продажба „Б.С.“ ЕООД, със собственик и представляващ Н.Б., през
2001г.
На 08.02.2007г. Н.Б.учредил
в полза на „Райфайзенбанк“ ЕАД договорна ипотека върху процесния
имот – южната половина от сградата и 1/2ид.ч. от дворното място.
На 20.03.2014г. Н.Б.прехвърлил
собствеността върху южната и северна част от сградата, заедно с дворното място
на трето лице, срещу погасяване на задължение, поради което считат, че от този
момент е могла да тече давност върху процесния имот в
полза на ищцата. Приобретателя по сделката също
прехвърлил собствеността в полза на трето лице.
За събиране на
вземането на „Райфайзенбанк“ ЕАД по договорната ипотека било образувано изп.д № 20148380408113 при ЧСИ М.Б., по което след
проведена публична продан ответника придобил собствеността върху процесния имот - – южната половина от сградата и 1/2ид.ч.
от дворното място, като след проведеният на
16.12.2015г. въвод във владение ищцата била
отстранена от процесния имот.
Възразява, че ищцата
не е могла да придобие собствеността върху имота на твърдяното основание, т.к.
давност между съпрузи не тече, а давностният период е
изцяло по време на брака и с Н.Б.. Давност би могла да тече след 20.03.2014г.,
когато Н.Б.е прехвърлил собствеността върху имота в полза на трето лице.
Не би могла да го
придобие и, т.к. не би могла да присъедини владението на своя праводател баба си И.Б., т.к. между двете не е налице правоприемство.
Не би могла да го
придобие и, т.к. при учредяване на договорната ипотека ищцата дала декларация с
нотариално заверен подпис – рег. № 242/08.02.2007г. на нотариус С.М., с която
заявила съгласието си съпругът и Н.Б.да учреди договорната ипотека в полза на
„Райфайзенбанк“ ЕАД върху процесния имот, негова
индивидуално собственост, семейно жилище на съпрузите, което съставлява
признание от нейна страна по време на давностния
срок, че правото на собственост върху този имот принадлежи на друго лице.
В евентуалност
възразява и, че владението не е било с намерение за своене.
Възразява и, че искът
по отношение постройката е неоснователен, т.к. същата е съборена и не
съществува считано от 02.05.2017г.
В отговор ищцата възразява, че през периода на давностното владение със съпругът си Н.Б.са живели в
условие на фактическа раздяла, като той имал статут на постоянно пребиваващ в РФранция. За същият период той не е владял съвместно с нея,
не е живял в имота и не е заявявал собственически претенции спрямо него. През
2009г. уредили взаимоотношенията си по повод имуществото придобито по време на
брака, в съответствие с фактическата раздяла.
Не оспорва, че към
02.05.2017г. процесната сграда, включително – южната
половина, е разрушена и не съществува.
Оспорила е
истинността, автентичността на Декларация с нотариално заверен подпис – рег. №
242/08.02.2007г. на нотариус С.М., по чл. 23 СК, както и автентичността на
подписа положен на ред първи, графа последна от Препис извлечение от Общия
регистър на нотариус М.за 2007г., с възражението, че не са подписани от нея.
Съдът, като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби регламентиращи
процесните отношения, прие за установено следното и
формира следните правни изводи:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 108 ЗС.
За да се приеме, че е
основателен в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, че е собственик на процесния имот на твърдяното основание – давност, както и,
че ответника без основание владее 28%ид.ч. от същия.
В тежест на ответника
е да установи възраженията си по иска, включително автентичността на подписите
на оспорените документи - . Декларация с нотариално заверен подпис – рег. №
242/08.02.2007г. на нотариус С.М., по чл. 23 СК, както и автентичността на
подписа положен на ред първи, графа последна от Препис извлечение от Общия
регистър на нотариус М.за 2007г., с възражението, че не са подписани от нея.
Не е спорно между
страните и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че за
давностния период – от 1989г. до и от 1995г. до
16.12.2015г., ищцата и Н.Б.са били в граждански брак.
Безспорно е и от
събраните доказателства се установява, че Н.Б.придобил собствеността върху процесния имот – южната половина от сградата и 1/2ид.ч. от
дворното място чрез замени с недвижими имоти - лично имущество, обективирани в н.а. №№ 7 и 8/15.01.2001г. Останалата част от сградата – северната
половина от същата, заедно с 1/2ид.ч. от дворното място, в което е построена,
придобило по замяна и продажба „Б.С.“ ЕООД, със собственик и представляващ Н.Б.,
през 2001г.
С н.а. №
22/08.02.2007г. Н.Б.учредил в полза на „Райфайзенбанк“ ЕАД договорна ипотека
върху процесния имот – южната половина от сградата и
1/2ид.ч. от дворното място, както и „Б.С.“ ЕООД, със собственик и представляващ
Н.Б., върху северна част от сградата, заедно с дворното място.
С н.а. № 97 и
98/20.03.2014г. Н.Б.прехвърлил собствеността върху процесния
имот – южната половина от сградата и 1/2ид.ч. от дворното място, а „Б.С.“ ЕООД,
със собственик и представляващ Н.Б.прехвърлило собствеността върху северната
половина от същата, заедно с 1/2ид.ч. от дворното място, в което е построена, в
полза на трето лице – „Г.С.ГД“ ЕООД.
С договор за продажба
на търговско предприятие от 16.04.2014г.
прехвърлило на „Т.С.“ ЕООД собствеността върху северната и южна част от
сградата и дворното място.
С постановление за
възлагане от 27.03.2015г. издадено по образуваното изп.д
№ 20148380408113 при ЧСИ М.Б. за събиране вземането на „Райфайзенбанк“ ЕАД
срещу Н.Б.по договорната ипотека, след проведена публична продан в полза на
ответника бил възложен процесния имот - – южната
половина от сградата и 1/2ид.ч. от дворното място.
Въз основа
постановлението за възлагане бил проведен на 16.12.2015г. въвод
във владение в процесния имот – южната половина от
сградата и 1/2ид.ч. от дворното място, при който била отстранена ищцата и имота
предаден във владение на ответното дружество.
По делото са
изготвени пет заключения по СГЕ първоначални,
повторни, допълнителна задача, тричленна и повторна тричленна, всички за
установяване автентичност на оспорените - Декларация с нотариално заверен
подпис – рег. № 242/08.02.2007г. на нотариус С.М., по чл. 23 СК, както и
автентичността на подписа положен на ред първи, графа последна от Препис извлечение
от Общия регистър на нотариус М.за 2007г., с възражението, че не са подписани
от ищцата.
Съдът намира
заключенията по СГЕ от 21.04.2021г. и от 09.05.2023г. за обективни,
безпристрастно дадени, компетентни, изготвени с необходимата и достатъчна
техника и въз основа събраният от страните и неоспорен сравнителен материал,
при съобразяване с характеристиките на същия, респ. с възможните усложнения и
изменения на образците от подписите и почерка на субекта в случай, че образецът
за обследване или сравнителният материал съставляват документи на електронен
носител, достатъчно всеобхватни, логични и последователни. Затова ги кредитира
изцяло. Въз основа тях приема, че оспорените документи са автентични.
Декларация с нотариално заверен подпис – рег. № 242/08.02.2007г. на нотариус С.М.,
по чл. 23 СК, както и подписа на ред първи, графа последна от Препис извлечение
от Общия регистър на нотариус М.за 2007г., са написани и подписани от ищцата.
Следователно документите са автентични и възражението за неистинност е
неоснователно.
От показанията на свидетеля В.Г.Г.се
установява, че познава ищцата и баба и от 1990г., а те дошли малко преди това –
към 1989г. Живеели на ****. Били съученички от училище и съседи в общият им
квартал. Били близки, ходели заедно по купони. До 1995-96г. баба и И.живяла с
нея, после се преместила и ищцата останала сама в имота. Свидетелката била
семейна, а ищцата не била и затова много и помагали с мъжът си и приятели.
Боядисвали в жилището на ****, сменяли врати, подменяли покрив заради паднало
дърво. Ищцата живяла на адреса до 2015-2016г., даже и към 2017г. пак била там
съвсем сама. Никога не споменавала пред ищцата и ищцата не знае някой да има
претенции към този имот. В двора имало насаждения, ограда, плодни дървета, външна
чешма. Ищцата забременяла и казала, че ще роди в чужбина. Говорела за Франция,
според свидетелката – Ница. Имала син Е.. След раждането се върнала. Казвала,
че съпругът и е в чужбина и и изпраща средства. Много хвалела съпруга си,
казвала, че и праща пари и няма никакви проблеми. Никога не казвала лошо за
него. Свидетелката не го познавала.
От показанията на свидетеля Б.Л.Г.се установява, че познава
ищцата от над 25 години. Често минавал покрай имота. Били семейни приятели. В
имота живеела първо с баба си, после сама и с детето си. Бабата се преместила.
Съгласно показанията ищцата имала имота от баба си. Никой нямал претенции към
него. Бил си на ищцата. Посещавал имота веднъж годишно, когато бил 10-12
годишен. Последно бил там преди 4-5 години.
От показанията на свидетеля М.Х.Г.се установява, че израсла
в имота на ****, южната част от къщата и половината двор – това било родният и дом. Живяла там до
1981г., когато се оженила. След това там живеели родителите и И.Х.а и Х.Х., до смъртта си през 1999г. и 2001г. Често ги посещавала,
всяка седмица, до смъртта им. След смъртта на баща и през 2001г. се появил един
строителен предприемач Б.и пожелал да вземе имота и като замяна им обещал
апартаменти. Къщата била пред разруха и майка и се съгласила и направили
сделката с Б.през 2001г. Северната част от къщата се обитавала от А.Б.. И тя
била там до 2001г. От 2001г. свидетелката не била посещавала имота. Не
познавала Ц. Б.. Само знаела, че е съпруга на Б.. Само веднъж имало един
наемател на А., който живял в имота и той имал претенции към двора, но
спечелили делото. Двора обработвали родителите и и А..
От показанията на свидетеля Е.И.Т.се установява, че
участвала в строителството на съседния имот на Червена стена № 8, към
2000-2001г. Преди да започне да строи познавал Н.Б., защото имал бетонови възли
и давал бетон, а после - като комшия. Б.поискал да купи и техния парцел, но не
се разбрали. Докато строели никой не виждал да живеее в имота на ****. Влизали и излизали без разрешение.
Само веднъж имали проблем през 2007-2008г., когато собственика Недко им запорирал един етаж, защото твърдял, че са му съборили
къщурката там. В имота нямало никой. Влезли с полиция и направили протокол.
Къщата – стара барака, била празна. След като свършили строежа през 2008-2009г.
често виждал имота, защото архитектът му бил в техния, съседен имот и често го
посещавал. Познавал Б., но не и съпругата му.
При така установеното съдът намира следното:
Ищцата не е
установила главно и пълно, че е налице присъединяване на владението върху процесния имот, твърдяно като осъществявано първоначално от
баба и И.Б. от 1989г., докато го напуснала през 1995г., по смисъла на чл. 82
ЗС. За да се приеме, че е налице такова следва да е налице правоприемство
между двамата владелци – общо правоприемство – при
наследяване или частно, когато вторият владелец получава владението върху
определен имот от предходния владелец на правно основание, което е годно да
прехвърли собствеността върху имота. Такова правоприемство
не е установено. Затова съдът приема, че присъединяване на владението не е
налице и давностният период следва да се разглежда за
периода от 1995г. до 16.12.2015г., когато е осъществен въвода
във владение в полза на ответника, през който ищцата твърди да е упражнявала
владението лично.
Не е спорно и съдът
приема за установено, че през периода 1995г. до 16.12.2015г. ищцата е била в
граждански брак с Н.Б..
Въз основа събраните
писмени доказателства и като безспорно между страните съдът приема за
установено и, че през 2001г., по време
на брака си с ищцата, чрез правни сделки – замяна със свои имоти – лично
имущество, Н.Б.е придобил собствеността върху процесният
имот - – южната половина от сградата и 1/2ид.ч. от дворното място, в режим на
лично имущество. „Б.С.“ ЕООД, със собственик и представляващ Н.Б.е придобило
северната част от сградата и останалата част от дворното място. През 2014г. Н.Б.е
прехвърлил собствеността върху процесния имот в полза
на трето лице.
Намира показанията на
свидетелите В.Г.Г., М.Х.Г.и Е.И.Т.за обективни,
безпристрастно дадени, в резултат на преки, непосредствени впечатления и във
връзка едни с други и останалите доказателства по делото. Затова им дава вяра
изцяло. Не кредитира показанията на Б.Л.Г.т.к. намира, че същите са
непоследователни и достоверни, като дадени в резултат не на преки,
непосредствени впечатления за имота в релевантният период, от лични посещения и
контакт със страните по спора, а отразяват откъслечни спомени от невръстните му
години, странични наблюдения и умозаключения, от случайно преминаване покрай
имота.
Относно възможността
съпруг да придобие по давност недвижим имот, лична собственост на другия
съпруг, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. "в" ЗЗД, вр.
чл. 84 ЗЗД, съгласно която давност между съпрузи не тече. В настоящото производство
процесния имот е имал статут на лична собственост на
другият съпруг за периода от 1995г. до 2014г., когато е прехвърлен от Н.Б.в
полза на трето лице. Справедливо и обосновано е да се приеме, че в тази
хипотеза не следва да се приложи разпоредбата на чл. 115, ал.1 б."в" от ЗЗД по време на
фактическата раздяла между съпрузите независимо, че не са прекратили формално
брачната си връзка.
Фактическата раздяла
според константната съдебна практика е обективно състояние в отношенията между
съпрузите, което се характеризира с липса на всякаква духовна, физическа и
икономическа връзка между тях.
От събраните
доказателства факти във връзка с разделното живеене на съпрузите Ц.Г.Б. и Н.Б.за периода от 1995г. до 2014г.,
съдържат единствено показанията на свидетеля В.Г.Г.,
съгласно които ищцата забременяла и казала, че ще роди в чужбина. Родила във
Франция син Е. и след раждането се върнала. Казвала, че съпругът и е в чужбина
и и изпраща средства. Много го хвалела и казвала, че и праща пари и няма
никакви проблеми.
Въз основа
показанията на свидетеля Г.съдът приема, че ищцата не е установила главно и
пълно, че за периода от 1995г. до 2014г. е живяла в състояние на фактическа
раздяла със съпругът си Н.Б.. Тя е забременяла и родила в РФранция,
където безспорно постоянно е пребивавал съпругът и Б.. Подържала е близка,
необременена с конфликти връзка с него, получавала е средства за издръжка от
същия. Самият факт на разделно живеене не може да се приравни на фактическа
раздяла, когато съпругът живее и работи в друго населено място или друга
държава. Разделното живеене в различни населени места не сочи на прекъсване на
всякаква духовна, физическа и икономическа връзка. В случая съпрузите са поддържали връзка, като
всеки е посещавал другият, а ищцата е родила при съпругът си, в държавата, в която живее, получавала е
средства за издръжка от него, като по този начин са запазили физическата,
духовна и икономическа връзка помежду си.
При това положение
съдът приема, че за периода от 1995г. до 2014г. давност по отношение процесния имот, представляващ лично имущество на съпруга,
на основание чл. 115, ал. 1, б.
"в" ЗЗД,
вр. чл. 84 ЗЗД, съгласно която давност между съпрузи
не тече. За периода от 2014г. до 16.12.2015г. в полза на ищцата не е могъл да
изтече необходимият давностен срок – 10 години.
Дори да се приеме, че
за периода от 1995г. до 2014г. ищцата и Б.се били във фактическа раздяла, то с
Декларация с нотариално заверен подпис – рег. № 242/08.02.2007г. на нотариус С.М.,
по чл. 23 СК, както и подписа на ред първи, графа последна от Препис извлечение
от Общия регистър на нотариус М.за 2007г., за които в настоящото производство е
установено, че са написани и подписани от ищцата, последната е признала правото
на собственост на съпруга си, в режим на лично имущество, върху имот
представляващ семейно жилище, за давностния период.
От друга страна признанието, че имота има статут на семейно жилище е и аргумент
за липсата на състояние на фактическа раздяла между съпрузите.
За пълнота следва да
се отбележи и, че въз основа свидетелските показания не може да се направи
обоснован извод, че през процесният период ищцата е
упражнявала фактическа власт върху процесния имот с
намерение за своене, лично и несмущавано. Данни, че е
обитавала процесния имот през давностният
период съдържат само показанията на свидетеля Г., които в тази част са
изолирани и неподкрепени с други доказателства по делото, поради което съдът не
им дава вяра. Други доказателства не са събрани.
Съобразно изложеното и т.к. е безспорно, че ответникът е
придобил собствеността върху процесния имот на годно
правно основание – постановление за възлагане след проведена публична продан,
за събиране вземането на „Райфайзенбанк“ ЕАД срещу Н.Б.– съпруг на ищцата и
предходен собственик, на имота, прехвърлил собствеността върху същия в полза на
трето лице, съдът приема, че не е установена първата от горепосочените
предпоставки за основателност на иска, а именно: собственост на ищеца върху процесният имот на соченото основание – давност.
Липсата на първата от
горните предпоставки за основателност на иска обезмисля
обсъждане на останалите и е достатъчно за да се приеме, че искът е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Съобразно изхода от спора в полза на ответника следва да се
присъдят разноски в претендираният размер от
10820.00лв., от които 9600.00лв. хонорар за защита от адвокат с включен ДДС. В
тази връзка съдът, като съобрази правната и фактическа сложност на спора и
извършените процесуални действия намира за адекватен размера на претендираното възнаграждение за адвокатска защита, респ.
за неоснователно възражението на прекомерност сторено от ищцовата
страна.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ц.Г.Б., ЕГН **********,***, срещу „С.Х.П.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от Д.Н.Л., за установяване в
отношенията между страните, че Ц.Г.Б., ЕГН ********** е собственик по давност,
чрез владение упражнявано в качеството на недобросъвестен владелец, през
периода от 1989г., първоначално от баба и И.Б., докато го напуснала през
1995г., от когато и до 16.12.2015г. – лично от ищцата, на недвижим имот, а
именно: ДВОРНО МЯСТО с площ 690кв.м., находящо се в
гр. София, м-ст „Лозенец“, ул. „****, представляващо
УПИ XLI, отреден за имот с пл. N° 438, от кв. 242, по плана на гр. София, м-ст „Лозенец“, при съседи по скица: ул.“Червена стена“,
парцел XLIV-437, парцел XLI-441 и парцел IV, заедно с ЮЖНАТА ПОЛОВИНА ОТ
ЖИЛИЩНАТА СГРАДА, със застроена площ от 53,63кв.м., състояща се от две стаи,
кухня, баня клозет, малък хол и антре, заедно с навес с двора, служещ за гараж,
съставляващ парцел XLII-438, от кв. 242, по плана на гр. София, м-ст „Лозенец“, при съседи на мястото по доказателствен акт: от изток - свещ. И.А., запад и север - В.В., от юг - улица, при съседи по скица: улица, парцел
XLIV-437, парцел IV-за ЖС и парцел XLI-441, както и за предаване владението
върху същият имот, с правно основание чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА Ц.Г.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „С.Х.П.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Д.Н.Л., сумата
10820.00 /десет хиляди осемстотин и двадесет/лв., от които 9600.00 /девет
хиляди и шестотин/лв. хонорар за защита от адвокат с
включен ДДС, представляващи сторените в производството съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на
препис от същото на страните, с въззивна жалба пред
АПЕЛАТИВЕН СЪД ГР.СОФИЯ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: