Решение по дело №900/2020 на Районен съд - Добрич

                                   РЕШЕНИЕ №….

                                                 

гр. Д., 12.07.2021 г.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА                

 

      Д.кият районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:       

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА

 

при участието на секретаря СИБЕЛ БЕДЕЛ сложи за разглеждане гр. дело №900 по описа за 2020г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:

следното:

 

       Производството е образувано по искова молба на ЗАД „АРМЕЕЦ” АД, ЕИК ***, ***, представлявано съвместно от изп. директори М.П.И.и В.П.К.М., чрез юрисконсулт М.Р. *** Д., ЕИК ***, ***, представлявана от кмета Й.Й.. Исковете са с правно основание чл.213 от КЗ /отм./ във вр.  чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с която се иска от съда, да осъди ответника да заплати на ищеца сумите от: 1008.00 лв., представляваща изплатено от застрахователя обезщетение за вреди, причинени на лек автомобил „***”, модел „С”, рег. ***, управляван от Р.П.Т. при ПТП на 17.04.2015г. в ***”, настъпило, поради наличие на пътя на необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно – дупка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 307.16 лв., изчислена за периода от 23.04.2017г. до 04.05.2020г.

            В ИМ се излага, че на 17.04.2015г. в ***” се е движил лек автомобил марка „***”, модел „С”, рег. ***, управляван от Р.П.Т., като гореописаното МПС е преминало през необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което са причинени вреди по автомобила. За инцидента е съставен потокол за ПТП №1488711/17.04.2015г.

            Ищецът твърди, че уврежданията по колата са настъпили поради неизпълнение на задълженията от страна на служителите на ответната община за обезопасяване на пътното платно.

             Между ищеца и Р.Т. е била сключена застраховка „***на МПС” за притежавания от последния л.а. м. „***”, модел „С”, рег. ***, като договорът е обективиран в застрахователна полица *** със срок 12 месеца, считано от 20.08.2014г. до 19.09.2015г.

            Т. подал към ищеца уведомление по щета и била образувана преписка под №18015030100181. Извършен е оглед, съставен е опис-заключение на увредените детайли по вещта л.а „***”, рег. ***. Автмобилът бил възстановен и ремонтиран в оторизиран автосервиз – „Примекс” ЕООД, за което ищецът заплатил на 04.06.2015г. обезщетение в общ размер на 998.00 лв., по издадена от сервиза фактура от 20.04.2015г. За образувана преписка по щета били извършени ликвидационни разноски от ищеца в размер на 10.00 лв., така общият размер на заплатеното от ищеца обезщетение по щетата е в размер на 1008.00 лв.

            След изплащането на горната сума, на осн. чл.213 от КЗ /отм./ във връзка с пар. 22 от ПЗР от КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на изплатеното обезщетение срещу причинителя на вредата, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, или общо за сума в размер на 1008.00 лв.

            Ищецът твърди, че ПТП-то е настъпило, поради неподдържането на пътното платно в състояние, в което същото може да се ползва без риск от настъпване на ПТП, като Община гр.Д.не е положила дължимата по закон грижа за поддръжка на пътното платно, съгл. параграф 7, ал.1, т.4 от ЗМСМА във връзка с чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС.

            Ищцовото дружество е отправило покана до ответника на 05.06.2016г. за заплащане на горепосочената сума, но до предявяване на ИМ, не е последвало плащане от страна на общината, който факт е породил правния интерес на застрахователя да предяви настоящия иск.

Претендират се съдебни разноски.

           С разпореждане от 11.05.2020г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от представител на общината на 26.05.2020г.

           В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, ответникът е изпратил отговор на исковата молба, като твърди недопустимост на исковете, респ. оспорват се по основание и размер, оспорва се твърдението на ищеца за обстоятелствата, при които се сочи настъпване на процесното ПТП-то и получени имуществени вреди по автомобила. Общината не е била уведомена за такова ПТП, за необезапасена дупка на асфалта, оспорва се, че асфалтовото покритие по бул. „Д.” е било лошо и там е имало дупка на пътя. Оспорва се истинността на протокола за ПТП от 17.04.2015г., липсвало подадено заявление  от участника в ПТП в 7-дн. срок от настъпване на събитието до МВР, протокола бил съставен в нарушение на чл.9 от Наредба №І-167/24.10.2002г., така не било извършвано разследване от контролните органи, а отразените констатации в протокола били неверни, той бил изготвен едностранно от длъжностното лице, без да са ангажирани свидетелски показания. Оспорва се декларацията за настъпване на застрахователно събитие по полица „***на МПС”, подписана от водача на увреденото МПС – Р. Т..

            Оспорва се съществуването на необезопасена и необозначена дупка на въпросния път, попадането, в която причинило ПТП-то. Липсвали всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане по чл.49 от ЗЗД. Щетите по автомобила марка „***” били причинени от виновното поведение на водача му, поради неспазване на ЗДвП, който не е съобразил скоростта на движение с пътната настилка, релефа на местността, времето /атмосферните условия/ и др.

Отделно от горното, ответникът прави възражение за давност /обезщетение било изплатено от ищеца на „Карима ЕООД на 20.04.2015г., а ИМ била депозирана на 07.05.2020г., т.е. след изтичане на 5-год. давностен срок/, както и навежда твърдения, че мястото, на което е настъпил пътния инцидент не е точно установено и е възможно то да е част от републиканската пътна мрежа и Община град Д.да не е материално и процесуално легитимирана да отговаря по настоящите искове, т.е. ответникът следва да е Агенция „Пътна инфрактруктура”. В този аспект се настоява за прекратяване на производството като недопустимо.

Производството пред ДРС е образувано, въз основа на предявен регресен иск на платилия обезщетение по автомобилна застраховка „***на МПС“  застраховател срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на служители на ответната Община Д.в размер на 1008.00 лв., с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.49 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане на главницата и акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата в размер на 307.16 лв. за периода от получаване на регресната покана - 24.04.2017г. до датата на подаване на исковата молба – 04.05.2020г.

По делото са спорни всички факти и обстоятелства относно настъпването на процесното ПТП на посочената дата и място, механизма на ПТП, стойност на нанесената щета, наличие на съпричиняване от страна на водача на МПС. Тежестта за доказване наличието на елементите от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД е изцяло на ищеца по делото.

За да бъде уважен регресния иск, на първо място, ищецът следва да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на застрахователно обезщетение на това лице.

От представените доказателства се установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение по комбинирана застраховка „***на МПС” между ищцовото застрахователно дружество ЗАД „Армеец” АД и собственика на увредения лек автомобил марка “***“, модел „С” с рег. ***– Р.П.Т. към датата на настъпване на застрахователното събитие – 17.04.2015г.

Във връзка с възражението за изтекла давност на вземането, наведено в отговора на ответника по исковата молба, следва изрично да се посочи, че същото е неоснователно, защото обезщетението за вреди в размер на 998 лв. е изплатено по банков път от ищеца на „Карима” ЕООД с управител Р.Т. на 04.06.2015г. /л.13/, т.е. към датата на подаване на настоящата искова молба от застрахователното дружество – 04.05.2020г., не е бил изтекъл 5-год. давностен срок.

ЗАД „Армеец” АД е представило заверено копие от сключения между него и „Карима” ЕООД, чрез своя управител и представител Р.Т. застраховка „Каско“ по отношение на лекия автомобил „***”, модел „С”, рег. ***, валидна в периода от 20.08.2014г. – 19.08.2015г. /л.4/. Застрахователната полица е подписана от застрахованото юридическо лице – собственик на автомобила. Подписът не е оспорен, нито документа. Към полицата са представени и Общите условия на застрахователя, неразделна част от договора /л.16-32/, приети от застрахованото лице чрез полагане на подписа му върху сключения застрахователен договор /застрахователната полица №***от 19.08.2014г./. Въпросните документи са допуснати и приети като доказателства по делото с нарочно протоколно определение от проведеното на 15.10.2020г. о.с.з.

От представеното платежно нареждане от 04.06.2015г. /л.13/ се установява заплащане застрахователно обезщетение в размер на 998 лв. на собственика на увредения автомобил.

На Община град Д.е изпратена на 26.04.2016г. регресна покана от ЗАД „Армеец” АД, гр.София /л.14/, получена от адресата на 05.05.2016г. /л.15/. Няма данни, както и твърдения, ответната Община да е заплатила платеното застрахователно обезщетение на застрахователя.

Правото на застрахователя по застраховка “Каско” да иска от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ е регресно право. Застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва в правата, които застрахования има срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне – чл.213, ал.1 от КЗ /отм./. За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправното поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на гаранционно – обезпечителна отговорност на Община град Д.по чл.49 от ЗЗД. Тази разпоредба е приложима, тъй като вредите са настъпили от проявено неизпълнение на нормативно установено задължение за поддръжката на пътя от страна на служители на ответната Община град Д.– собственик на пътя.  

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа.

Безспорно по делото от събраните писмени и гласни доказателства е установено, че на 17.04.2015г. в 12.00 часа, в гр.Д.по бул. “Д.” в посока от кв. Р.към гр.Д., на около 1-2 км. след кръговото кръстовище е настъпило ПТП с материални щети в резултат от попадане на лек автомобил марка “***“, рег. ***в отвор на пътното платно – дупка.

Установи се, че преобладаващата част от бул.”Д.” /и по-точно, участъкът 1-2 км след кръговото кръстовище към Рилски блокове в посока от Р.към гр.Д./, като находящ се в населено място – гр.Д., представлява местен път – общински /л.121/, извън републиканската пътна мрежа, поради това, искът е допустим и е насочен срещу Община град Д., а не срещу Агенция „Пътна Инфраструктура” гр.София. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за пътищата, общинските пътища са публична общинска собственост. Съобразно разпоредбата на чл.31 от ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Поддържането на пътищата, съгласно т.14 от ДР на ЗП е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата, а чл.75, ал.3 от ЗУТ въвежда изискването транспортната техническа инфраструктура да осигурява най-добри условия за удобен, безопасен и икономичен транспорт на пътници и товари и за достъпност на лица с увреждания, при опазване на околната среда.

С оглед собствеността на пътя, цитираното изискване следва да се осигури от Община град Д.чрез съответните длъжностни лица. В случая безспорно е установено от събраните доказателства, че на въпросния булевард е имало огромна и дълбока дупка, която не е била обезопасена и сигнализирана. Свид. Т. изрично е посочил, че в периода около исковия /2015г./ е минавал многократно по бул. Д. с управлявани от него автомобили и дупката не е била санирана много дълго време. По този начин безспорно е налице неизпълнение на задълженията, произтичащи от закона – чл.31 от ЗП и чл.75, ал.3 от ЗУТ.

За ангажиране на отговорността на Община град Д.по чл.49 от ЗЗД е достатъчно да се установи виновно неизпълнение от страна на нейни длъжностни лица на нормативно установеното задължение за поддръжка на пътя /в случая бул.”Д.” в участъците, които са част от общинската пътна мрежа/ и осигуряване на най-добри условия за удобен и безопасен транспорт. Не е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно лице, достатъчно е установяване въобще на виновно поведение на служители, без да се разграничава поведението на всеки служител. В случая е налице виновно неизпълнение на нормативно вменени задължения, т.е. бездействие. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, вината на съответното длъжностно лице се предполага до доказване на противното, а такова обратно доказване не е извършено.

От заключението на вещото лице по САТЕ /л.122-129/ е установена и причинната връзка между противоправното бездействие на служителите на Община гр.Д.и вредоносния резултат – настъпило ПТП с материални щети. Експертът е достигнал до извод, че описаният механизъм обуславя настъпването на процесните повреди по автомобила. По безспорен начин е установено, че причината за ПТП е преминаването на процесния лек автомобил през дупка на пътното платно /несигнализирана и необезопасена със съответната вертикална и хоризонтална маркировка/, което от своя страна е резултат от виновното неизпълнение на нормативно установените задължения от страна на служители на Община град Д..

Съдът кредитира заключението на вещото лице по САТЕ като обективно, компетентно и кореспондиращо с останалия събран доказателствен материал.

По делото бе разпитан и водача на л.а. „***” с рег. №ТХ 3333 НР – Р.П.Т. /л.105-108/, който посочи, че движейки се с 50-60 км/час по бул. „Д.” в посока от кв.Р.към гр.Д., около 1-2 км след кръговото кръстовище, малко преди Рилските блокове в дясното платно в светлата част на денонощието с въпросния автомобил е попаднал в огромна дупка на пътното платно /асфалтът е бил пропаднал/. Водачът е опитал да избегне влизането на колелата в дупката, но не е успял и при съприкосновението на предна и задна леви гуми през ръба на дупката, гумите са гръмнали  и са се деформирали и джантите. Т. се е обадил по телефона на полицейските органи и е пристигнал полицай на мястото на инцидента, като е написал Протокол за ПТП /л.7/, в който е описал обстоятелствата при които е настъпило ПТП-то. П. каза, че автомобилът е бил нов, произведен август 2014г. Водачът на МПС-то е поръчал от Г.нови гуми и джанти, които са били поставени и е представил фактурата от покупката на застрахователя ЗАД „Армеец” АД, който е изплатил по банков път на Р.Т., в качеството му на управител на „Карима”ЕООД процесната сума.

Свидетелят посочи, че инцидентът е станал следобяд около 4-5 часа, но не си спомня кой сезон е било, но мисли, че пътната настилка е била суха. От деня на ПТП-то /17.04.2015г./ до деня на о.с.з. на 15.04.2021г. са минали 5 години и е напълно нормално и житейски оправдано, П. да не си спомня подробности от инцидента в детайли.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като лични, непосредствени и кореспондиращи в голямата си част с останалия събран доказателствен материал.

Съдът намира направеното от процесуалния представител на ответника с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредата от страна на водача на МПС за неоснователно. От събраните по установения ред годни и относими доказателства – заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза и изслушването на вещото лице инж. Е.Ж. в проведеното открито съдебно заседание на 10.06.2021г., във връзка и със свидетелските показания на водача на увреденото МПС- Р.Т. се установява, че последният се е движил със съобразена скорост /около 50-60 кв/ч по бул. „Д.” в светлата част на денонощието, при суха настилка, ясно време, но по път с неравности и повреди. При управление на увредения автомобил м.“***“ и появата на неравността във видимата за водача зона, той е отклонил автомобила в ляво, за което има единствено техническата възможност и именно по този начин предната и задна леви гуми попадат в неравността. Налице, безспорно, е опит от отклоняване и предотвратяване на преминаването през неравността. Следователно, не само, че не е налице съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил, противно на твърдението на ответната страна, но има и опит за предотвратяване преминаването през неравността и предприемане на единствената технически правилна маневра с отклоняване на наляво на автомобила и предотвратяване по този начин на много по-значими увреждания по автомобила.

По делото не се събраха данни по бул. „Д.” към 17.04.2015г. да е била въведена временна организация на движението, което означава, че препятствията по нея не са били сигнализирани според нормативните изисквания. В този смисъл, водачът на МПС не е нарушил въведена временна организация на движението, нито поставени пътни знаци, движейки се по пътното платно и в необезопасеното препятствие по него. Поради това, съдът намира възражението за съпричиняване за неоснователно и недоказано.

Ответникът е оспорил Протокола за ПТП, като е навел съображения, че посочените часове на съставяне на протокола /11.55ч./ и на момента на настъпване на ПТП-то /13.00ч/ си противоречат и хронологически не е възможно протоколът да се състави преди да се случи инцидента. С оглед гореизложеното, съдът приема, че е налице допусната техническа грешка от Д.И.– младши автоконтрольор, съставил протокола. От представения снимков материал /л.10/ е видно, че снимките на автомобила, на дупката на пътя, на гумите и джантите са направени на 17.04.2015г. в интервала от 12.52ч. до 12.56 ч., т.е. около обяд, което в крайна сметка не противоречи като момент /часови диапазон/ от денонощието с това, което е посочено в протокола.

В Потокола за ПТП е отбелязано, че пътните условия, при които е настъпил инцидента са по пътна настилка с повреди /код 02/. Така, показанията на свидетеля Т. кореспондират с обстоятелствата в протокола.

Видно е, че на водача П. е взета кръвна проба за алкохол и няма данни за наличие на алкохол в кръвта. Нещо повече, Т. е декларирал пред ищеца в уведомление-декларация за щета /л.6/, че не е употребил алкохол. Действително в ОУ към застраховката е  посочено в т.14.9, че застрахователят не покрива щетите по автомобила, ако водачът на МПС-то е употребил алкохол, или е отказал да си направи тест, а в т.59.6.3 от ОУ е визирано, че застрахованият трябва да представи на застрахователя писмено удостоверение за резултата от кръвната проба на водача за алкохол, ако в протокола за ПТП е отбелязано, че такава е взета. Тук следва да се отбележи, че в настоящата хипотеза протокол е можело да не се съставя, предвид регламентацията в нормативната уредба, доколкото не са били налице предпоставките на чл.125 от ЗДвП, при които службите за контрол на МВР задължително посещават мястото на ПТП. В контекста на чл.125, т.8 от ЗДвП, трябва да се посочи, че в случая се касае за произшествие с един участник, а и съобразно чл.6 т.4 от Наредба №Iз41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, Комисията за финансов надзор и ИЦ към Гаранционния фонд, обн.ДВ,бр.8/30.01.2009 г., не се посещават от органите на МВР „Пътна полиция“ и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, каквато е настоящата хипотеза.

Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. В случая, така, както е констатирано в протокола за ПТП, са налице материални щети – спукани предна и задна леви гуми, повредени предни и задни леви джанти и амортисьор. От събраните доказателства се установява причинната връзка между противоправното бездействие на служителите на Община град  Д.и вредоносния резултат – настъпило ПТП с материални щети.

Доколкото застрахованият не е бил длъжен да сигнализира органите на КАТ, а само застрахователя, съгласно Общите условия, което е сторено, и при установеност на механизма на ПТП и настъпилите щети, то е било налице валидно основание за изплащане на застрахователно обезщетение и съответно – след неговото заплащане от застрахователя е възникнало правото му на регрес спрямо Общината.

Размерът на щетите се установява от назначената и изслушана от съда съдебно-авто-техническа експертиза, според която, за отстраняване на повредите е бил необходим ремонт на стойност 998 лв, вкл. стойността на гумите и повредените джанти и стойността на вложения труд за ремонта. Така платеното от ищцовото дружество застрахователно обезщетение съответства на дължимата за цялостния ремонт сума. Към нея следва да се прибавят и 10 лв. – ликвидационни разноски, или общо 1008 лв.

С плащането на застрахователно обезщетение и встъпването на застрахователя в правата на застрахованото лице срещу ответника – причинител на вредата, са налице условията за ангажиране на отговорността ответната Община гр.Д. по отношение на застрахователя, съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 от КЗ /отм./.

С оглед изложеното, предявеният иск е основателен и доказан в пълен размер и като такъв следва да се уважи изцяло.

На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху посочената главница следва да се присъди и законната лихва за забава от завеждане на исковата молба – 04.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

Предвид основателността на главния иск, основателен е и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на регресната покана до подаване на исковата молба, с правно основание чл.86, ал.1, вр. с чл.84, ал.2 от ЗЗД.  Изчислен с ел. калкулатор, размерът на мораторната лихва върху обезщетението от 998.00 лв. за периода от 23.04.2017г. до подаване на исковата молба на 04.05.2020г. възлиза на сумата от 307.16 лв. Поради това, акцесорната претенция се явява основателна и доказана в пълния претендиран размер и като такава следва да се уважи изцяло.

С оглед изхода на спора, съдът следва да присъди в полза на ищцовото дружество на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените от него разноски в пълния доказан размер, а именно: 100. лв. – държавна такса /л.34/, 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение /л.52/, съгл. чл.78, ал.8 от ГПК и 350.00 лв. – депозит за вещо лице по СТЕ, или общо: 550.00 лв.

Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на осн. чл.78, ал.5 от ГПК, което следва да се остави без уважение, тъй-като определеното от съда възнаграждение за юрисконсулт на ищеца е на законоустановения минимум.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА ГРАД Д., ЕИК ***, ***, представлявана от кмета Й.Й., да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ” АД, ЕИК ***, ***, представлявано съвместно от изп. директори М.П.И.и В.П.К.М., сумите от: 1008.00 лв. /хиляда и осем лева/, представляваща изплатено от застрахователя обезщетение за вреди, причинени на лек автомобил ***”, модел „С”, рег. ***, управляван от Р.П.Т. при ПТП на 17.04.2015г. в ***”, настъпило, поради наличие на пътя на необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно – дупка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 307.16 лв. /триста и седем лева и шестнадесет стотинки/, изчислена за периода от 23.04.2017г. до 04.05.2020г.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА ГРАД Д., ЕИК ***, ***, представлявана от кмета Й.Й., да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ” АД, ЕИК ***, ***, представлявано съвместно от изп. директори М.П.И.и В.П.К.М.сторените съдебни разноски в размер на 550.00 лв. /петстотин и петдесет лева/.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Д.кия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: