РЕШЕНИЕ

№  19     

гр. Брезник 06.07.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Брезник гражданска колегия, в публичното заседание на девети март две хиляди и седемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОМАН НИКОЛОВ

при секретаря МАРИЯНА ГИГОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 51 по описа за 2016 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делбено дело във фазата на извършването на делбата.

С влязло в сила решение № 48 от 08.06.2016 г. съдът е допуснал до делба между Т.П.К., ЕГН: **********, адрес: ***, К.П.Д., ЕГН: **********, П.Д.П., ЕГН: ********** и М.Д.П., ЕГН: ********** и тримата с адрес: *** следния недвижим имот: УПИ, находящо се в с. Велковци, общ. Брезник, махала Пали лула, представляващо по ЗРП на селото, утвърден със заповед № ІІІ-613 от 08.11.1978 г. и представляващ парцел V в кв. 5 по плана на с. Велковци, като целия е с площ от 846 кв.м. при съседи: от две страни улици, парцел ІV-38 в кв. 5 и парцел ІІ-36 кв. 5, заедно с построената върху мястото вилна сграда на два етажа, при делбени квоти както следва: Т.П.К. – 3/6 идеални части, К.П.Д. – 1/6 идеални части, П.Д.П. – 1/6 идеални части и М.Д.П. - 1/6 идеални части.

Съделителката К.П.Д. е предявила претенция, за поставяне на имота, в неин дял, по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК.

Съделителите К.П.Д., П.Д.П. и М.Д.П. на основание чл. 346 ГПК са предявила претенции за подобрения извършени в допуснатия до делба имот в размер общо на 10000 лв. – за К.Д. – 8000 лв., за П.П. – 1000 лв. и за М.П. – 1000 лв.

Съделителката Т.П.К. на основание чл. 346 ГПК е поискала наемоподобен доход за периода от 01.11.2013 г. до 13.09.2016 г., в размер на 2210 лв. ведно със законната лихва считано от 13.09.2016 г.

Районният съд преценявайки, събраните по делото, доказателства, по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:

По делото има валидно направено изявление за претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК, в срока указан в ал. 4 на същата разпоредба. Искане в полза на К.П.Д. е направил нейният пълномощник по делото адвокат Б.. При иск по чл. 349, ал. 2 ГПК съдът следва да провери дали са налице изискванията на чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК, а именно: дали жилището е неподеляемо, дали този, който получава неподеляемото жилище няма собствено жилище, съсобственият имот да е жилище, собствеността да е възникнала само по наследяване. Видно е от заключението на вещото лице Е.А. имота предмет на делбата е неподеляем, поради което и не могат да се образуват дялове в натура, за всеки един от съделителите.

В конкретния казус трябва да се вземе предвид, че неподеляем недвижим имот се поставя в дял на съделител при делбата при наличието на отрицателно условие на закона, само ако имотът е жилище, и то за задоволяване на жилищна нужда, а видно от материалите по делото  производството е за вилен имот (в този смисъл и Решение № 244 от 11.III.1991 г. по гр. д. № 76/91 г., I г. о.,; Решение № 734 от 30.X.1992 г. по гр. д. № 597/92 г., I г. о.). В т. 7 на TP №1/2004 г. се дават разяснения, че основно изискване е делбен имот да е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищните му нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 от ЗУТ и т. 3 от ДР на ЗУТ. В тази насока всички свидетели, разпитани от настоящия състав на съда са категорични, че още докато са строили този имот наследодателя на страните и самите съделители са го предназначили и са го използвали за вилен имот, пребивавайки там само през топлите месеци на годината.

С оглед изложеното, тъй като имотът е неподеляем и не е жилищен по предназначение, делбата следва да се извърши по реда на чл. 348, ал. 1 ГПК, като вилния имот се изнесе на публична продан и след извършването и получените суми се разпределят между съделителите съобразно правата им по решението за допускане на делбата, посочени по-горе.

В срока указан в чл. 346 ГПК е направено изявление от съделителката Т.К. за уреждане на сметки между съделителите. Както е разяснено в ТР № 129/86 г. ОСГК, този съсобственик, който ползва лично имота предмет на делбеното производство, дължи обезщетение на другия съсобственик, който пък е лишен от възможността да използва общата вещ – предмет на делбата, което задължение произтича от разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, след писмено поискване. По делото е представена и приета като доказателство Нотариална покана от ищцата Т.К. до наследодателя на ответниците Д. П.Д. в изпълнение на изискването на чл. 31, ал. 2 ЗС, с която е поканен да заплаща обезщетение в размер на 300 лв. месечно за това, че като съсобственик я е лишил от ползването на процесния имот. Съгласно изискванията на чл. 346 ГПК е конкретизиран срока, за който се иска обезщетението, а именно от 01.11.2013 г. до 13.09.2016 г., ведно с лихвите за забава считано от 13.09.2016 г. до окончателното им изплащане. От представеното по делото заключение на в.л. Е.В.А., което съдът възприема изцяло като обективно и точно е видно, че за срока посочен по – горе ответниците дължат на ищцата като наемоподобен доход сумата от 3615.50 лв. Искът обаче следва да се уважи до размера на претенцията на Т.К., а именно 2210 лв., тъй като недопустимо е съдът да се произнася свръхпетитум.

Предвид изложеното ответниците К.Д., П.П. и М.П. следва да заплатят солидарно на Т.К. сумата от 2210 лв. ведно с лихвите върху тази сума считано от 13.09.2016 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 88.40 лв. държавна такса върху уважената част от иска по чл. 346 ГПК вр.  чл. 31, ал. 2 ЗС, ведно с лихвите върху държавните вземания считано от влизане на решението в сила до окончателното им изплащане, вносими по сметка на Районен съд Брезник.

Направеното от съделителите К.П.Д., П.Д.П. и М.Д.П. искане съделителя Т.П.К. да бъде осъдена да заплати сумата 10000 лева, която сума съставлява стойността на извършените от К.Д., П.П. и М.П. подобрения в делбения имот в периода 1973-2014 г., подробно посочени в писмената молба (л.86-88 от делото), следва да се квалифицира като такова по чл. 346 от ГПК, във вр. с чл. 30, ал. 3 от ЗС.

 

 

 

 

Когато един съсобственик е извършил подобрения в съсобствен имот и упражнява фактическа власт над този имот, се счита, че той владее този имот, както за себе си, така и за останалите съсобственици до доказване на противното. При това положение и при условие, че подобренията са извършени със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици (какъвто е и процесният случай), то отношенията между тях по този повод следва да се уредят съобразно с нормата на чл. 30, ал. 3 ЗС, съгласно която всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, като се дължи стойността на извършените разходи, а не увеличената стойност на имота. В първото по делото заседание след допускане на делбата, съгласно чл. 346 ГПК, съсобственикът може да предяви претенции по сметките срещу останалите съсобственици, които сметки се отнасят до техни облигационни отношения във връзка с предмета на делбата.

 

 

 

 

Т.К. чрез процесуалния си представител, е направила възражение за погасяване по давност на претенцията на съделителите К.Д., П.П. и М.П. по сметките.

Както е посочено в ППВС № 6/1974 г., т. VI, вземането на владелеца за извършени подобрения има облигационен характер и по отношение на него са приложими правилата за погасяването му, поради изтичане на погасителната давност. Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. С оглед общия смисъл на закона и справедливостта, е необходимо да се приеме, че изискуемостта за вземането за подобрения върху чужд имот не съвпада с извършването на самото подобрение, а трябва да се отнесе към един по-късен момент. По време на извършването на подобренията владелецът се намира във владение на имота. След като завърши подобренията, той продължава да владее имота и да ползва подобренията, като непрекъснато и видимо изразява това си намерение по отношение на всички, включително и по отношение на собственика на имота, който не го владее. След като подобренията бъдат извършени, те увеличават стойността на имота, но практически собственикът /в частност съсобственикът/ не се ползва от тях. От друга страна, собственикът на имота дължи за подобренията плащане, доколкото те съществуват по време на постановяване на решението по спора във връзка с тях. До този момент извършилият подобренията носи риска от погиването или унищожаването. Затова, следва да се приеме, че вземането на владелеца, извършил подобрения върху чужд имот, става изискуемо и погасителната давност за него започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или най-късно от деня, когато владението бъде смутено от собственика по исков ред.

 

 

 

 

В конкретния случай, процесните подобрения са извършени в периода 1973 и до 2014 година и са ползвани от К.Д., П.П. и М.П.. При това положение, погасителната давност за претенцията на последните по чл. 346 от ГПК започва да тече именно от този момент – с предявяване на иска за делба и безспорно не е погасена към 19.08.2016 г. – момента на предявяването й за разглеждане от съда.

 

 

 

 

Ето защо, въз основа на изложеното дотук, следва категоричен извод, че заявената от К.Д., П.П. и М.П. претенция по сметките, квалифицирана като такава по чл. 346 от ГПК, във вр. с чл. 30, ал. 3 от ЗС, не е погасена по давност, а възражението на Т.К. в този смисъл се приема за неоснователно.

 

 

 

 

Разгледана по същество, претенцията за подобрения настоящият съдебен състав приема за доказана в размер на 4250.43 лева, съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза. Безспорно от събраните гласни доказателства се установи, че се касае за подобрения и необходими разноски в делбения имот като от заключението на СТЕ се установи техния размер, поради което съдът приема претенцията за основателна и доказана и следва да бъде уважена за сумата в размер на 4250.43 лева, а за разликата до претендирания размер от 10000 лева, като неоснователна следва да се отхвърли. С оглед предявената претенция уважената част от иска следва да бъде разпределена както следва: за К.Д. – 3187.83 лв., за П.П. – 531.30 лв. и за М.П. – 531.30 лв.

Предвид изложеното ищцата Т.К. следва да заплати на ответниците К.Д., П.П. и М.П. сумата от 4250.43 лв. ведно с лихвите върху тази сума считано от 19.08.2016 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 170.02 лв. държавна такса върху уважената част от иска по чл. 346 ГПК вр.  чл. 30, ал. 3 от ЗС, ведно с лихвите върху държавните вземания считано от влизане на решението в сила до окончателното им изплащане, вносими по сметка на Районен съд Брезник.

Видно от заключението на вещото лице Е.В.А. стойността на имота предмет на делбата е 20 340 лв., от които 8460 лв. за дворното място и 11880 лв. за вилната сграда, като съгласно нея, всеки от съделителите следва да заплати съответна на частта му държавна такса или всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати, по сметка на Районен съд Брезник, държавна такса, както следва:  Т.П.К. – 406.80 лв., К.П.Д. – 135.60 лв., П.Д.П. – 135.60 лв. и М.Д.П. – 135.60 лв., заедно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила и по 5 лева за издаване на изпълнителен лист, ако задължението не се изпълни доброволно.

По изложените съображения районният съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.П.Д., ЕГН: ********** *** иск по чл. 349, ал. 2 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следният недвижим имот, находящ се в с. Велковци, общ. Брезник, а именно:

УПИ, находящо се в с. Велковци, общ. Брезник, махала Пали лула, представляващо по ЗРП на селото, утвърден със заповед № ІІІ-613 от 08.11.1978 г. и представляващ парцел V в кв. 5 по плана на с. Велковци, като целия е с площ от 846 кв.м. при съседи: от две страни улици, парцел ІV-38 в кв. 5 и парцел ІІ-36 кв. 5, заедно с построената върху мястото вилна сграда на два етажа, като след извършване на проданта получената сума се разпредели между съделителите, съобразно делбените им части – за всеки от съделителите, както следва:

Т.П.К., ЕГН: **********,*** – 3/6 идеални части, К.П.Д., ЕГН: **********,*** – 1/6 идеални части, П.Д.П., ЕГН: **********,*** – 1/6 идеални части и М.Д.П., ЕГН: **********,*** – 1/6 идеални части.

ОСЪЖДА К.П.Д., ЕГН: **********, П.Д.П., ЕГН: ********** и М.Д.П., ЕГН: ********** и тримата с адрес: *** да заплатят, по сметка на Районен съд Брезник държавна такса от по 135.60 лв. (сто тридесет и пет лева и шестдесет стотинки) всеки един от тях, заедно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното им изплащане и по 5 лева за издаване на изпълнителен лист, ако задължението не се изпълни доброволно.

 ОСЪЖДА К.П.Д., ЕГН: **********, П.Д.П., ЕГН: ********** и М.Д.П., ЕГН: ********** и тримата с адрес: *** по иска по чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС да заплатят солидарно на Т.П.К., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 2210 лв. (две хиляди двеста и десет лева), ведно с лихвите върху тази сума считано от 13.09.2016 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА К.П.Д., ЕГН: **********, П.Д.П., ЕГН: ********** и М.Д.П., ЕГН: ********** и тримата с адрес: ***, да заплатят по сметка на Районен съд Брезник сумата от по 88.40 лв. (осемдесет и осем лева и четиридесет стотинки) всеки от тях, държавна такса върху уважената част от иска по чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС, ведно с лихвите върху държавните вземания считано от влизане на решението в сила до окончателното им изплащане, както и по 5 лева за издаване на изпълнителен лист, ако задължението не се изпълни доброволно.

ОСЪЖДА Т.П.К., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати по сметка на Районен съд Брезник държавна такса от 406.80 лв. (четиристотин и шест лева и осемдесет стотинки), заедно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното им изплащане и 5 лева за издаване на изпълнителен лист, ако задължението не се изпълни доброволно.

ОСЪЖДА Т.П.К., ЕГН: **********, адрес: ***, по иска по чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС да заплати на К.П.Д., ЕГН: **********, П.Д.П., ЕГН: ********** и М.Д.П., ЕГН: ********** и тримата с адрес: *** сумата 4250.43 лв. (четири хиляди двеста и петдесет лева и четиридесет и три стотинки) ведно с лихвите върху тази сума считано от 19.08.2016 г. до окончателното им изплащане, като за разликата до претендирания размер от 10000 лв. (десет хиляди лева), ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, като с оглед предявената претенция уважената част от иска следва да бъде разпределена както следва: за К.Д. – 3187.83 лв. (три хиляди сто осемдесет и седем лева и осемдесет и три стотинки), за П.П. – 531.30 лв. (петстотин тридесет и един лева и тридесет стотинки) и за М.П. – 531.30 лв. (петстотин тридесет и един лева и тридесет стотинки).

ОСЪЖДА Т.П.К., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати по сметка на Районен съд Брезник сумата от 170.02 лв. (сто и седемдесет лева и две стотинки) държавна такса върху уважената част от иска по чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС, ведно с лихвите върху държавните вземания считано от влизане на решението в сила до окончателното им изплащане, както и 5 лева за издаване на изпълнителен лист, ако задължението не се изпълни доброволно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено с мотивите.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:________________________