№ 23199
гр. София, 04.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110168671 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба от 20.02.2024г., подадена от И. Г. Т. за изменение на
решението в частта за разноските. Изложени са съображения, че материалният интерес по
делото е в размер на присъдените по предходно дело 326,25 лева, обезщетение по чл. 225
КТ и 63,20 лева за разноски, или общо сумата от 369,45 лева. Сочи, че според представения
по делото договор и разписка договореният хонорар е над два пъти размера на иска. На
следващо място, поддържа, че според НМРАВ при интерес до 1000 лева минималният
размер за възнаграждението е 400 лева. Твърди, че съдът не е обвързан и от предвиденото в
НМРАВ по отношение на размера на адвокатското възнаграждение като в тази насока били
постановени Решение от 23.11.2017г. на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Излага
съображения за приложение на Решение от 25.01.2024г. на СЕС по С-438/22. Счита, че
предвид фактическата и правна сложност на делото присъденото адвокатско
възнаграждение се явява прекомерно, необосновано, неразумно и несправедливо завишено.
Искането към съда е същото да бъде определено в съответствие с цитираната практика на
СЕС.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от ЕТ „Нида- Йордан
Йорданов“, с който се оспорва подадената молба като недопустима, евентуално
неоснователна. Поддържа, че от протокола от проведеното последно съдебно заседание по
делото е видно, че двете страни са взели участие в него, били са надлежно представлявани
от упълномощени адвокати, чиито изявления са отразени в протокола. Твърди, че
процесуалният представител на ответника е заявил искане за присъждане на разноски, както
и е направил изрично изявление, че няма възражение по разноските на ищеца. Същото
изявление било направено и от процесуалния представител на ищеца. Поддържа, че нормата
на чл. 80 ГПК предвижда страните, поискали присъждане на разноски, да представят пред
съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.
Поради което в същия срок страните следвало да изчерпят и всичките си искания по
разноските, включително и това по чл. 78, ал. 5 ГПК. Намира, че заявеното за пръв път
искане по чл. 78, ал. 5 ГПК с молбата по чл. 248 ГПК е преклудирано и е в противоречие с
направеното изявление в откритото съдебно заседание. Поради което намира, че молбата
следва да бъде оставена без разглеждане. По същество са изложени съображения, че молбата
е и неоснователна, тъй като по делото са насрочени три открити съдебни заседания, както и
че процесуалният представител на ищеца е осъществил множество извънпроцесуални и
процесуални действия, проявявайки и дължимата професионална активност при водене на
процеса, за които действия е уговорено и заплатено справедливо и обосновано по смисъла
на чл. 36 ЗА възнаграждение. Искането към съда е да остави молбата без разглеждане,
евентуално без уважение.
1
Съдът като съобрази становището на страните и наличните по делото доказателства,
намира следното.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – страна в производството, която е
представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 84 от делото/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С Решение № 2063 от 06.02.2024г., постановено по делото, съдът е признал за
установено по предявения от ЕТ „Нида- Йордан Йорданов“ срещу И. Г. Т. иск по чл. 439
ГПК, че не дължи сумата от 326,25 лева, представляваща обезщетение по чл. 225 КТ за
периода от 01.08.2012г. - 14.09.2012г., както и сумата от 63,20 лева, разноски по делото, за
които суми е бил издаден изпълнителен лист от 23.01.2017г. по гр. дело № 43225/2012г. по
описа на СРС, 74-ти състав, въз основа на който е било образувано изп. дело №
2019*0402226 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № * на КЧСИ с район на действие Софийски
градски съд, поради погасяването им по давност. С решението И. Г. Т. е осъдена да заплати
на ЕТ „Нида-Йордан Йорданов“ сумата от 905 лева, представляваща сторените по делото
разноски.
На първо място, съдът намира, че направеното с молбата по чл. 248 ГПК възражение
за прекомерност на адвокатско възнаграждение не е въведено своевременно. Следва да бъде
посочено, че когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави
възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, какъвто е настоящият
случай, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за
разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент
възражението за прекомерност е преклудирано. За възражението за прекомерност сроковете,
посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат само когато страната, поради развитието на процеса
не е могла да вземе участие в него - тогава тя може след прекратяване на производството да
заяви възражението за прекомерност в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. В този смисъл е
и константната съдебна практика на ВКС (определение № 206 от 30.04.2019 г. по ч. гр. д. №
1557/2019 г., г. к., ІV г. о. на ВКС; определение № 367 от 16.06.2015 г. по ч. гр. д. №
2572/2015 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС; определение № 135/18.03.2019 г. по ч. т. д. № 938/2018 г.,
І т. о., определение № 878/12.05.2013 г. по ч. т. д. № 3365/2013 г., I т. о., Определение № 84
от 17.05.2021г. по гр. д. № 787/2020 г., II г. о., ГК).
В конкретния случай от протокола от проведеното съдебно заседание на 23.11.2023г.
се установява, че при разглеждане на делото са участвали процесуалните представители и на
двете страни като в хода на устните състезания страните са претендирали разноски и
процесуалният представител на ответника изрично е заявил, че няма възражение по
разноските на ищеца. С оглед на което заявеното за първи път в молбата по чл. 248 ГПК
възражение за прекомерност на присъдените с решението разноски е несвоевременно
заявено и не следва да бъде разглеждано.
На следващо място, във връзка с изложените от молителя съображения следва да бъде
посочено, че действително с Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. съдът е
постановил, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен
да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да
заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна
не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. На
следващо място, СЕС са посочили, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно
която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди
2
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. На
последно място е уточнено, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба,
включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги.
Действително съдът е обвързан от горепосоченото решение на СЕС и изводите в
него, но в конкретния случай страните не са релевирали възражение за прекомерност до
приключване на спора пред настоящата инстанция, респ. въпросът за размера на
претендираното адвокатско възнаграждение не е бил повдигнат пред съда и същият не е
дължал произнасяне по въпроса дали претендираното адвокатско възнаграждение е
прекомерно, респ. за неговото съответствие с НМРАВ. Безспорно за съда няма задължение
служебно да преценява дали претендираното възнаграждение е прекомерно, като такава
преценка се извършва единствено при своевременно релевирано възражение за
прекомерност, при наличието на което съдът преценява фактическата и правна сложност на
делото, извършените от процесуалните представители действия, както и цената на
предявените искове. Както беше посочено, обаче, в случая такова възражение не е било
своевременно наведено, поради което за съда не е било налице задължение да преценява
дали претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно, респ. дали същото
съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Предвид гореизложеното съдът намира, че молбата за изменение на решението в
частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Г. Т. за изменение в частта за разноските
на Решение № 2063 от 06.02.2024г., постановено по гр.д. № 68671/2022г. по описа на СРС,
25-ти състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3