№ 125418
гр. С., 19.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20221110153273 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „С.К.“ ООД срещу В. В. П. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите както следва:
600 лева - главница по Договор за паричен заем № 603165 от 07.12.2021 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
30,04 лева – възнаградителна лихва по договора за заем
314,96 лева – договорна неустойка за периода от 07.12.2021 г. до 21.01.2022 г.
57,98 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
94,50 лева – неустойка начислена еднократно
135 лева – разходи за събиране на вземането
Нормата на чл. 411, ал. 2 от ГПК вменява задължение на заповедния съд за
извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за
изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не
отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4.
длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5.
длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на
Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т. 12
от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на
представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит
/ЗПК/ и разпоредбите на чл. 143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на
представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорената неустойка е
налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с
добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
На първо място неустойката в размер на 314,96 лева за непредставяне на поне едно от
описаните обезпечения не е уговорена писмено в представения от заявителя договор. На
първа страница от него е посочен неустойка в същия размер, но е наречена „такса за
експерсно разглеждане“, от друга страна в чл. 7 от договора,на който заявителят се основава
1
в поле 12 от заявлението, не е уговорено задължение за потребителя, за неизпълнение на
което се твърди, че се начислява сумата. Ето защо съдът не следва да разглежда искането за
заплащане на такава неустойка с оглед неговата валидност.
От страна на заявителя се претендира и неустойка за забава в размер на 94,50 лв.,
като заявителят се позовава на клаузата на чл. 7 от договора за кредит, по силата на която
страните се съгласяват относно приложението на Общите условия към договора за кредит, с
които кредитополучателят декларира, че е запознат, и на чл. 37 от Общите условия,
регламентираща заплащане на такси съгласно Тарифата за таксите на заявителя. Сочи, че на
длъжника е била начислена неустойка за забава в размер на 10% от главницата.
Нито в договора за кредит, нито в представените Общи условия, се установява да е
била уговорена неустойка за забава в посочения размер. Касае се за вземане по т. 6 от
Тарифата за таксите за допълнителни услуги, предоставяни от „С.К.“ ООД, за разходи за
събиране на просрочено вземане, противоречаща на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според
която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита.
Претендираните суми за такса „разходи за събиране на вземането поради забава на
плащането“ от друга страна, не се дължат и на самостоятелно основание, тъй като се
основават на клаузи, които противоречат на чл. 10а от ЗПК. Възлагането на такси/разходи за
експресно разглеждане на кредита, която дейност е същинска за заемодателя, както и
изпращане и връчване на писма, покани и други, както и за ангажирането на служител,
противоречи на разпоредбата на чл. 10а от ЗПК, която дава възможност на кредитора по
договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на
потребителя допълнителни услуги във връзка с договора, каквито действията по отпускане
на заема и неговото принудително събиране в случай на неизпълнение, не са.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част (в общ размер на вземанията за които се отхвърля 544,46 лева
при претендиран сбор от 1232,48 лева) както и за съответната част от разноските следва да
бъде отхвърлено ведно със съответната част за разноските в размер на 25 лева държавна
такса и 50 лева за възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 204948 от 30.09.2022 г. на „С.К.“ ООД срещу В. В. П.
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите
314,96 лева – договорна неустойка за периода от 07.12.2021 г. до 21.01.2022 г., 94,50 лева –
неустойка начислена еднократно, 135 лева – разходи за събиране на вземането по Договор
за паричен заем № 603165 от 07.12.2021 г., както и за съответната част за разноските.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2