№ 1595
гр. Плевен, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20234430104054 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от К. В. Ц. от *** против „МИКРО КРЕДИТ“
АД гр. София. В молбата се твърди, че на *** год. между ищцата и ответното
дружество е бил сключен договор за заем *** № ***/ *** год. Твърди се, че
съгласно договора общият размер на заема е 1 200, 00 лв.; общата сума за
погасяване е 1 479 лв.; срокът на договора е 12 месеца; датата на първо
плащане е 10. 02. 2023 год.; фиксираният лихвен процент е 40, 47 %;
лихвеният процент при просрочие е основният лихвен процент плюс десет
пункта; разходи дължими при неизпълнение на договора- няма; броят на
погасителните вноски е 12; погасителната вноска е в размер на 123, 25 лв.;
начинът на усвояване: в брой в касите на „Изипей“; с този договор се
рефинансира задължението на ищцата по договор за заем *** № ***/ *** год.,
като рефинансираната сума (това е сумата, с която е погасен остатъкът по
предходния договор за заем) е 794, 38 лв. Твърди се, че към договора като
приложение е налице погасителен план. Твърди се, че към този договор е
налице и друг договор: договор за допълнителни услуги към договор за заем
*** № ***/ *** год., съгласно който ответното дружество предоставя на
ищцата пакет от допълнителни услуги „***“, както следва: пакет „***“; срок-
1
12 месеца; вноска: 95,53 лв.; число на изплащане: 10- то число; описание: 1.
Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно
внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на
Микро Кредит АД; 3. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 4.
Разглеждане до минути; 5. Преференциално обслужване; 6. Право за участие
в специални промоции. Твърди се, че от съдържанието на договора за
допълнителни услуги личи и обвързаността на този договор с договора за
кредит, описан по- горе, тъй като изрично е посочено, че договорът за
допълнителни услуги се прекратява с прекратяването на договора за кредит (
чл.4 т.7), а също и от обстоятелството, че тези допълнителни услуги са
свързани с обслужването на заема, предоставен по силата на договора за
кредит и като такива се явяват част от последния ( чл. 4 т. 1). Твърди се, че
видно и от погасителния план към договора за допълнителни услуги, в
последния са включени не само разсрочените погасителни вноски на таксата
за допълнителни услуги но също така и вноската по Договора за кредит,
включваща главница и лихва. Твърди се, че съгласно погасителния план към
договора за допълнителни услуги ищцата следва да заплаща месечна вноска
на стойност от 218, 78 лв. като общият размер на задълженията на същата
възлиза на 2 625, 36 лв. (при главница в размер на 1 200 лв.). Твърди се, че от
представения към исковата молба обединен погасителен план на всички
задължения на ищцата към ответното дружество, става ясно, че същата е
заплатила 1093, 90 лв. по процесния договор. Ищцата излага подробни доводи
за недействителност на сключения между страните договор за заем *** №
***/ *** год., произтичаща основно от непосочването на ГПР и какво е
включено в него и надвишаването на действителния ГПР на императивно
заложения в закона лимит. В заключение ищцата моли съда да прогласи за
недействителен процесния договор за заем и присъди в полза на
пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че на *** год. между „МИКРО КРЕДИТ“ АД гр.
София като кредитор и К. В. Ц. от *** като заемополучател е бил сключен
договор за заем *** № ***/ *** год. Видно е, че с договора е бил
2
рефинансиран предходен договор, сключен между страните, а именно:
договор за заем *** № ***/ *** год., като рефинансираната сума е 794, 38 лв.,
а сумата за получаване е 405, 62 лв. Видно е, че заемът е следвало да бъде
върнат на 12 месечни погасителни вноски. Видно е, че лихвеният процент е
фиксиран за срока на договора и е в размер на 40, 47 %. Видно е също така, че
в договора не е посочен годишният процент на разходите и компонентите на
същия. Следователно процесният договор не отговаря на изискването на чл.
11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, според която разпоредба договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването
на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Съгласно чл. 19 ал.
1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Дефиниция на
понятието "общ разход по кредита" е дадена в пар. 1 т. 1 от ДР на ЗПК, а
именно: всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно
ще дължи. В настоящия случай се установява, че не само не са посочени
3
индивидуалните компоненти на ГПР, но и въобще липсва крайният размер на
последния. При това положение и при съобразяване на разпоредбата на чл. 22
от ЗПК следва да се приеме, че процесният договор за заем *** № ***/ ***
год. е недействителен и не е породил целените с неговото сключване правни
последици.
Допълнително съображение в тази насока е обстоятелството, че
изискваната от ищцата такса за допълнителни услуги също представлява част
от общия разход по кредита и следва да бъде включена при формирането на
ГПР, а в този случай последният ще надвиши многократно пет пъти
законната лихва. Следователно ще е налице явно противоречие с
разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, като действителният годишен процент на
разходите по договора надвишава значително законоустановения.
Неспазването на всички посочени по- горе изисквания води до
недействителност на процесния договор за заем, а оттам заемателят по
договора дължи връщане само на чистата стойност на заема, но не и лихва и
други разходи /чл. 23 от ЗПК/.
В заключение може да се обобщи, че предявеният от К. В. Ц. от ***
против „МИКРО КРЕДИТ“ АД гр. София отрицателен установителен иск се
явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Плевенския
районен съд държавна такса в размер на 105, 01 лв.
На основание чл. 38 ал. 2 от ЗА ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на процесуалния представител на ищцата адвокатско
възнаграждение в размер на 562, 54 лв.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН договор за заем *** № ***/
*** год., сключен между „МИКРО КРЕДИТ“ АД гр. София като кредитор и
К. В. Ц. от *** като заемополучател.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ №
4
137, ет. 3, представлявано от В. М. В. и Г. А. А., да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса в размер на 105, 01 лв.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ №
137, ет. 3, представлявано от В. М. В. и Г. А. А., да заплати на адв. А. З. Д. от
*** адвокатска колегия, личен номер ***, адвокатско възнаграждение по чл.
38 ал. 2 от ЗА в размер на 562, 54 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5