№ 219
гр. София , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
в присъствието на прокурора Павел Емилов Панов (СГП-София)
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211000600427 по описа за 2021 година
Атакувана е присъдата по н.о.х.д. № 3911/2019 г. по описа на Софийския градски
съд, НО, 15 първоинстанционен наказателен състав, с която подсъдимият Б. Т. П. е признат
за виновен в това, че на за времето от около 22:30 часа до около 23:00 часа на 7.10.2018 г.,
противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Ситроен“, модел „С 3“, с регистрационен номер ********, с номер на рама
VF7SXHMZ6HT502810, на стойност 14 670.00 лева (четиринадесет хиляди шестстотин и
седемдесет лева) от неохраняем паркинг в град София, бул. „Асен Йорданов“ № 6, от
владението на Б. Б. С. без негово съгласие, собственост на „Райфайзен Лизинг България“, с
намерение да го ползва, поради което и на основание чл.346, ал.1, вр. с чл.54 от НК му и
определил наказание лишаване от свобода за срок от две години, което на осн. чл. 58а, ал.1
от НК, във. вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК намалил с една трета – на лишаване от свобода за срок
от една година и четири месеца.
С присъдата подсъдимият П. е признат за виновен в това, че около 02:30 часа на
8.10.2018 г., в град София, ж.к. „Младост -I“ на около двеста метра от блок № 2, е отнел
чужди движими вещи – един брой дамска кожена чанта на стойност 39.20 лв. (тридесет и
девет лева и двадесет стотинки), един брой флаш памет наподобяваща златно кюлче на
стойност 5.00 лв (пет лева), един брой сребърна икона на „Св. Богородица“ на стойност
293.37 лв. (двеста деветдесет и три лева и тридесет и седем стотинки), един брой портмоне,
шарено от изкуствена кожа на стойност 6.00 лв. (шест лева), парична сума с номинална
стойност 160.00лв. (сто и шестдесет лева), един брой гребен на стойност 2.00 лв. (два лева),
един брой пакет дъвки „Орбит“ на стойност 1.10 лв (един лев и десет стотинки), един брой
кутия бонбони „Тик так“ на стойност 0.99 лв (деветдесет и девет стотинки), всички вещи на
обща стойност 507.66 лв (петстотин и седем лева и шестдесет и шест стотинки) от
владението на Ц. Н. К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това
1
сила – започнал да дърпа чантата от ръката на К., извил ръката й и нанесъл удар в областта
на лявата страна на гърба на пострадалата, като деянието е извършено от П. при условията
на опасен рецидив, след като бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях наказанието не е било отложено по
реда на чл. 66 от НК, както следва:
- с определение на СРС по н.ч.д. № 16167/2017 г. по описа на СРС, НО, 101 състав, в
сила от 24.11.2017 г, с което му е определено общо най-тежко наказание измежду
наказанията, наложени му по н.о.х.д. № 16602/2016 г., по описа на СРС, н.о.х.д. №
17943/2016 г. по описа на СРС, н.о.х.д. № 7894/2017 г. по описа на СРС, н.о.х.д. 20229/2016
г. по описа на СРС, НО, 101 състав, а именно – лишаване от свобода за срок от 2 (две)
години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 4
(четири) години;
- с определение на СРС по н.о.х.д. №5175/2018 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, в
сила от 8.5.2018 г., с което е одобрено споразумение за извършени престъпления по чл. 198,
ал. 1 от НК и по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, и на основание чл. 23 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален строг режим, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1,
вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 54 от НК му определил наказание лишаване от свобода за
срок от седем години и шест месеца, което на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК, във. вр. с чл. 373, ал.
2 от НПК намалил с една трета – на лишаване от свобода за срок от пет години.
С присъдата подсъдимият П. е признат за виновен в това, че на 8.10.2018 г., около
02:50 часа в гр. София, ж.к. „Дружба“, до блок № 54, в лек автомобил марка „Ситроен“,
модел „С 3“, с регистрационен номер ********, без надлежно разрешително по Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал високорискови
наркотични вещества - амфетамин, е нето тегло 0.44 грама, на стойност 13.20лв. (тринадесет
лева и двадесет стотинки), като амфетаминът е под контрол съгласно Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите, (ЗКНВП, обнародван в Държавен вестник бр.
30 от 1999 г. и Закон за изменение и допълнение на ЗКНВП/ЗИД на ЗКНВП, обнародван в
Държавен вестник бр. 56 от 2003 г.) и са в Списък I, включващ „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” на „Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични”, приета с ПМС 293 от
27.10.2011г./ДВ бр. 87/04.11.2011 г., на основание изменението на чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗКНВП,
поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 вр. с чл. 54 от НК му определил
наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което на осн. чл. 58а,
ал. 1 от НК, във. вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК намалил с една трета на лишаване от свобода за
срок от една година, както и с глоба в размер от 2000 (две хиляди) лева.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил едно общо най-тежко наказание
измежду наказанията лишаване от свобода, наложени на подсъдимия Б. Т. П. за трите
престъпления, а именно – пет години лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК съдът присъединил към общото наказание лишаване
от свобода и наказанието глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
На основание чл. 57, ал. 1,т. 2, б. “б“ от ЗИНЗС съдът постановил общото наказание
от пет години лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК съдът приспаднал от наказанието
лишаване от свобода за срок от пет години времето, през което подсъдимият Б. Т. П. бил
задържан и по отношение на същия е била взета мярка за неотклонение задържане под
стража (един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода), а именно от
10.10.2018 г. до 31.5.2019 г.
2
С присъдата съдът отнел на основание чл. 354а, ал. 6 от НК в полза на държавата
наркотичното вещество – предмет на престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК,
което след влизане на присъдата в сила на основание чл. 112, ал .2 от НПК следва да бъде
унищожено.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът е осъдил подсъдимия Б.Т. П. да заплати в
полза на държавата, по сметка на МВР, сумата от 3286.31 лв. (три хиляди двеста осемдесет
и шест лева и тридесет и една стотинки), както и пет лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Настоящата въззивна проверка на присъдата на СГС, НО, 15 състав № 260022 от
9.2.2021 г. следва да обсъди доводите на защитника на подсъдимия П., залегнали във
въззивната жалба. В жалбата се твърди, че присъдата се атакува в частта за размера на
определеното наказание. Настоява се, че подсъдимият се е превъзпитал в затвора, където се
намира в момента и излежава присъда, което е видно от представените по делото
документи; че няма други висящи дела в момента; че престъпленията са извършени под
въздействие на наркотични вещества, а откакто е в затвора П. не употребява упойващи
субстанции. Защитникът моли за намаляване на наказанието лишаване от свобода с една
година и за определяне на общ режим за изтърпяването му.
Пред въззивната инстанция подсъдимият П., лично и чрез своя служебно назначен
защитник адвокат М., поддържа депозираната срещу присъдата жалба. Защитникът моли да
се уважи отправеното искане за намаляване на наложеното на подсъдимия наказание
лишаване от свобода с една година, тъй като от представените доказателства е видно, че П. е
превъзпитан в резултат на престоя си в затвора; той работи, учи, няма други неприключили
наказателни производства. Моли също да се измени режима за изтърпяване на наказанието
от строг на общ.
В лична защита подсъдимият изразява подкрепа на становището на своя защитник,
както и дава сведения за доброто си поведение по време на изтърпяване на наказанията
лишаване от свобода по други присъди. Моли за намаляване на наказанието лишаване от
свобода с една година и за смекчаване на режима от строг в общ.
В съдебно заседание на въззивния съд представителят на САП поддържа
становището си за неоснователност на подадената жалба, тъй като счита, че наказанието на
подсъдимия е определено справедливо, при отчитане тежестта на извършеното деяние и
личността на дееца, факта на многобройните му предишни осъждания за извършени
престъпления против личността, които не са оказали необходимата възпираща роля.
Подсъдимият П. в последната си дума моли за бързо произнасяне от съда, за да може
да изтърпи наказанието си и да направи искане за кумулирането му с други, наложени му
наказания.
Софийският апелативен съд, като съобрази изложените от страните доводи и
сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено
следното:
Жалбата на подсъдимия П. е неоснователна.
В мотивите на атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е изложил
възприетата от него фактическа обстановка по делото, изведена на основание разпоредбата
на чл. 373, ал. 3 НПК, доколкото обстоятелствата в обвинителния акт се подкрепят от
самопризнанието на подсъдимия и приобщените в досъдебното производство
3
доказателствени материали:
показанията на свидетелите – Ц. Н. К. – л. 7 – 8, л. 11 – 14, л. 87 – 89 от том 1 на
досъдебното производство; С. Р. М. – л. 209 – 210 от папка 2 на том 1 и л. 64 от том 2 на
досъдебното производство; И. С. Б. – л. 71 – 72 от том 1 на досъдебното производство; Г. П.
Х. – л. 74 – 75 от том 1 на досъдебното производство; Р. В. Д. – л. 63 от том 2 и л. 18 от том
3 на досъдебното производство; К. А. П. – л. 17 от том 3 на досъдебното производство; Б. Б.
С. – л. 60 – 61 и л. 71 – 72 от том 2 на досъдебното производство; В. А. Т. – л. 59 от том 2 на
досъдебното производство; З. Д. И. – л. 58 от том 2 на досъдебното производство; С. Й. И. –
л. 211 от папка 2 на том 1 на досъдебното производство; К. М. К. – л. 67 – 70 от том 2 на
досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по делото на
основание чл. 373, ал. 3, вр.чл. 372, ал. 4 от НПК;
писмените доказателства – протокол за оглед на местопрестъпление от 8.10.2018 г.
и фотоалбум към него - л. 30 – 31, том 2 от досъдебното производство; протокол за
претърсване и изземване от 8.10.2018 г. и фотоалбум към него – л. 34 – 35, том 2 на
досъдебното производство; протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към
него – л. 40 – 43, том 2 на досъдебното производство; протокол за оглед на веществени
доказателства и фотоалбум към него – л. 44 – 48, том 2 на досъдебното производство;
протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него – л. 49 – 52, том 2 на
досъдебното производство; протокол за оглед на веществени доказателства – л. 95 – 96, том
1, част 1 на досъдебното производство; протокол за следствен експеримент и фотоалбум към
него – л. 68 – 71, том 1, част 1 на досъдебното производство; протокол за следствен
експеримент – л. 53 – 54, том 2 на досъдебното производство; протоколи за доброволно
предаване – л. 55, л. 57, л. 97 – 98 от том 1 и л. 80 – 81 от том 2 на досъдебното
производство; справки за съдимост за Б. Т. П.; документи за Б. Т. П. от затворническата
администрация на пенитенциарното заведение, в което е изтърпявал наказание лишаване от
свобода – заповеди за награждаване и служебна бележка на началника на затвора, копие на
диплома за завършено средно образование; документи във връзка със собствеността и
ползването на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц 3“, с регистрационен номер
********;
-способите за събиране на доказателствени средства, а именно изготвените в хода
на досъдебното производство експертизи: физико-химична експертиза – л. 272 – 273 от
том 1, папка 2 на досъдебното производство; дактилоскопни експертизи – л. 105 – 109 и л.
114 – 117 от том 1 на досъдебното производство;, съдебномедицинска експертиза на
веществени доказателства чрез ДНК- анализ №96/2018г. – л. 165 – 173 от том 1, папка 2 на
досъдебното производство; оценителни експертизи – л. 213 – 214 от том 1, л. 280 – 281, л.
285 – 287 от том 1, папка 2 на досъдебното производство; съдебно-психиатрична експертиза
– л. 74 – 79 от том 2 на досъдебното производство.
Въз основа на така изброените доказателствени материали СГС е приел за установено
по несъмнен начин, че към 7 октомври 2018 г. Б. Т. П. работел в автомивка, намираща се в
град София, ж.к. „Слатина“, бул. „Асен Йорданов“ №6. На паркинга на тази автомивка били
оставени на съхранение автомобили, включително и лек автомобил марка „Ситроен“, модел
„С З“, с рег.№ ********, с номер на рама VF7SXHMZ6HT502810, собственост на
„Райфайзен Лизинг България“. По това време автомобилът се ползвал от Б. Б. С., управител
на фирмата лизингополучател „Би Джей ЕС“ ЕООД.
На 7.10.2018г. около 19:00 часа на автомивката на която работел П. пристигнала
неговата приятелка С. Р. М..
Около 20:30 часа на същия ден подсъдимият приключил с работата си, но той и
неговата приятелка не си тръгнали веднага, тъй като колега на П. празнувал рожден ден. По
4
настояване на свидетелката С. Р. М., около 22:30 часа тя и подсъдимият си тръгнали от
района на автомивката. Преди да си тръгнат, подсъдимият без съгласието на Б. Б. С., нито на
собственика на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „СЗ“, с рег.№ ********, взел
стартовия ключ на превозното средство, тъй като имал достъп до ключовете на
автомобилите. След това П. казал на своята приятелката С. М. да се качи в лекия автомобил
марка „Ситроен“, модел „СЗ“, с рег.№********.
След като двамата се качили в лекия автомобил потеглили към ж.к. „Дружба 1“, като
превозното средство се управлявало от подсъдимия. В ж.к. „Дружба 1“ двамата се срещнали
с неизвестно по делото лице от мъжки пол, от което П. закупил наркотично вещество-
амфетамин. Подсъдимият употребил от закупеното наркотично вещество-амфетамин, в
резултат на което станал превъзбуден. Останалата част от наркотичното вещество оставил в
автомобила. След известно време подсъдимият и С. Р. М. потеглили с автомобила към ж.к.
„Младост“.
Около 02:30 ч. на 8.10.2018г. П. и С. М. се придвижили с лекия автомобил до ж.к.
„Младост 1“, в близост до магазин „Фантастико“. Подсъдимият забелязал движещата се по
същото време по улицата свидетелка Ц. Н. К.. П. решил да отнеме чантата на свидетелката
К.. Спрял превозното средство, излязъл от него и последвал свидетелката. Успял да я
настигне на около двеста метра от блок № 2 в ж.к. „Младост 1“. След като я настигнал П.
започнал да дърпа чантата от ръката й, извил й ръката и нанесъл удар в областта на лявата
страна на гърба й, вследствие на което успял да отнеме от свидетелката К. дамската й
кожена чанта. В дамската си чанта свидетелката държала един брой флаш памет,
наподобяваща златно кюлче, един брой сребърна икона на „Св. Богородица“, един брой
портмоне, шарено от изкуствена кожа, парична сума с номинална стойност 160.00лв., един
брой гребен, един брой пакет дъвки „Орбит“, един брой кутия бонбони „Тик так“.
След като отнел от свидетелката К. чантата й, подсъдимият се върнал в лекия
автомобил „Ситроен“, оставил чантата на задната седалка и потеглил заедно със С. Р. М.
към ж.к. „Дружба“. На паркинг, намиращ се в ж.к. „Дружба“, в близост до блок № 56,
подсъдимият спрял автомобила, за да провери съдържанието на чантата. Междувременно П.
забелязал в огледалото за задно виждане полицейски патрулен автомобил, изплашил се,
излязъл от превозното средство, вземайки със себе си част от вещите, намиращи се в
чантата, а именно лична карта на свидетелката К. и три броя пластични карти. Той взел със
себе си и ключа от автомобила. Свидетелката С. Р. М. също излязла от автомобила и
двамата бягайки се отдалечили в посока бл. № 55, в ж.к. „Дружба“.
Полицейски служители от автопатрул АП-141, които по същото време били в този
район, възприели оттеглянето на П. и С. М. от лекия автомобил и докладвали за това в ОДЧ
на 8 РУ СДВР. На място пристигнала дежурна оперативна група от 8 РУ СДВР, която
извършила оглед на лекия автомобил „Ситроен“.
При огледа на автомобила били иззети дактилоскопни следи и били направени
необходимия брой фотоснимки.
В хода на извършеното във вътрешността на автомобила претърсване било иззето
един брой топче, увито в станиол и полиетилен, съдържащо бучка прахообразно вещество.
Иззети били и следните вещи и документи: портмоне с лична карта на името на Б. Т. П., сив
суитчър и талон – част II на лекия автомобил „Ситроен“, модел „СЗ“, с рег.№********,
бутилка от минерална вода. В близост до превозно средство била намерена и иззета дамска
чанта, съдържаща документи на името на Ц. Н. К. и на дъщеря и Р. Г. К..
От изготвена в досъдебното производство физико-химична експертиза се установява,
че иззетото от лекия автомобил марка „Ситроен“,модел „СЗ“ с рег. № ******** един брой
топче, увито в станиол и полиетилен, съдържащо бучка прахообразно вещество,
представлява амфетамин с нето тегло 0.44 грама.
5
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена дактилоскопна
експертиза, от заключението на която се установило, че едната от иззетите дактилоскопни
следи от външната страна на дясната врата на лекия автомобил е идентична с
дактилоскопния отпечатък от средния пръст на Б. Т. П..
От заключението на съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства
чрез ДНК- анализ №96/2018г. се установява биологичен материал от Б. Т. П., който е
оставен от него по иззетата от лекия автомобил марка „Ситроен“,модел „СЗ“ с рег.
№******** бутилка от минерална вода.
Според заключението оценителната експертиза стойността на лекия автомобил марка
„Ситроен“, модел „СЗ“, с рег. № ******** е в размер на 14 670.00 лв. (четиринайсет хиляди
шестстотин и седемдесет).
Заключението на оценителната експертиза установило стойността на отнетите от
свидетелката К. инкриминирани вещи: един брой дамска кожена чанта, на стойност 39.20лв.
(трийсет и девет лева и двайсет стотинки); един брой флаш памет наподобяваща златно
кюлче, на стойност 5.00лв (пет лева); един брой сребърна икона на „Св. Богородица“, на
стойност 293.37лв. (двеста деветдесет и три лева и трийсет и седем стотинки); един брой
портмоне, шарено от изкуствена кожа, на стойност 6.00 лв. (шест лева); парична сума с
номинална стойност 160.00лв. (сто и шейсет лева); един брой гребен на стойност 2.00лв.
(два лева); един брой пакет дъвки „Орбит“, на стойност 1.10лв (един лев и десет
стотинки); един брой кутия бонбони „Тик так“, на стойност 0.99лв (деветдесет и девет
стотинки).
Наркотичното вещество е на стойност 13.20лв. (тринайсет лева и двайсет стотинки).
Към датата на инкриминираното деяние Б. Т. П. е бил осъждан, както следва:
- с определение на СРС по н.ч.д. №16167/2017 г. по описа на СРС, НО, 101 състав, в
сила от 24.11.2017 г., с което му е определено общо най-тежко наказание измежду
наказанията, наложени му по н.о.х.д. № 16602/2016г. по описа на СРС, н.о.х.д. №17943/2016
г. по описа на СРС, н.о.х.д. №7894/2017 г. по описа на СРС, н.о.х.д. 20229/2016 г. по описа
на СРС, НО, 101 състав, а именно – лишаване от свобода за срок от 2 (две) години,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 4 (четири)
години;
- с определение на СРС по н.о.х.д. №5175/2018 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, в
сила от 8.5.2018 г., с което е одобрено споразумение за извършени престъпления по чл. 198,
ал. 1 от НК и по чл. 194, ал.3, вр. ал. 1 от НК, и на основание чл. 23 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален строг режим.
І. По законосъобразността на проведеното пред първата инстанция съкратено
съдебно следствие:
1. Подробно изложената фактическа обстановка по делото се извежда по несъмнен
начин от приобщените към досъдебното производство доказателствени материали.
Доколкото подсъдимият Б.П. е направили признание на фактите по обвинителния акт, което
се подкрепя от надлежно събраните доказателства на досъдебното производство,
първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е установил релевантната по делото
фактология.
В конкретния случай проведеното от състава на градския съд съкратено съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 НПК е било в съответствие с процесуалните изисквания, визирани
6
в разпоредбите на глава 27 НПК.
В светлината на изложеното следва да се отбележи, че с разпореждането по чл. 247а,
ал. 2, т. 1 НПК, съдията-докладчик е насрочил разглеждането на делото в разпоредително
заседание. В съдебното заседание, проведено на 13.10.2020 г., преди даване ход на
съдебното следствие подсъдимият и неговият защитник са направили искане
производството да се разгледа по реда на глава 27 НПК. Видно от протокола за проведеното
съдебно заседание (л. 96 – л. 98 от съдебното дело), първоинстанционният съд е спазил
изцяло процесуалните изисквания на чл. 372, ал. 1 и ал. 4 НПК, като е разяснил на
подсъдимия правата му по чл. 371 НПК и правните последици от направеното от него
самопризнание. Изразеното от подсъдимия П. признание на фактите по обвинителния акт е
отразено ясно и недвусмислено в съдебния протокол. В съдебния протокол е записано, че на
основание чл. 274, ал. 2 НПК съдът е разяснил на подсъдимия правата му по НПК, а в
отговор той е казал, че разбира права си, включително и смисъла и последиците от
разяснените му съкратени производства. Изрично е заявил, че желае делото да се гледа при
условията на чл. 370 и сл. НПК и след това без колебание или условности е признал фактите
по обвинителния акт и е заявил, че не желае събиране на доказателства за тях, освен
събраните в досъдебното производство.
От формулировката на ал. 4 на чл. 372 НПК е видно, че единствено самопризнанието
на подсъдимия не е достатъчно, за да бъде то одобрено с определение от съда. Съдът може
да приеме признанието за виновност само ако се убеди, че волеизявлението на подсъдимия е
обективирано свободно, като деецът разбира същността на обвинението. Необходимо е още
решаващият орган да направи оценка дали самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства, като едва при положителен отговор
съдът с определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Видно е, че такава оценка е извършена от състава на решаващия
съд, като за положителния резултат от нея, съдът се е произнесъл с изрично определение.
Същевременно, първоинстанционният съд правилно не е подложил на цялостна
оценка доказателствата от досъдебното производство, тъй като класически анализ на
доказателствава не е дължим в тази процедура. В мотивите на присъдата съдът задълбочено
и законосъобразно е коментирал съществените доказателствени материали от гледна точка
на тяхната еднопосочна подкрепа на направеното от подсъдимия признание на
обвинителните факти.
В резултат на осъществения самостоятелен анализ на валидно приобщените
доказателства в досъдебното производство, САС също, както и решаващият състав на
първата инстанция счита, че признанието, направено от подсъдимия, на фактите, описани в
обвинителния акт, не е изолирано, а намира подкрепа в съществените си части в
свидетелските показания, писмените доказателства и доказателствени средства, както и в
заключенията на приетите дактилоскопни, съдебномедицинска н авеществени
доказателства, физико-химическа и оценителни експертизи.
Обосновано първият съд е акцентирал върху показанията на свидетелката С. М.,
депозирани от нея както пред разследващ орган, така и пред съдия в досъдебното
производство. Обсъжданите показания съдържат преки доказателства за авторството на
деянията, извършени от подсъдимия – свидителката е била очевидец на отнемането на
инкриминираното моторното превозно средство и на неговото противозаконно ползване;
възприела е закупуването на наркотичното вещество, предмет на обвинението; възприела е
завръщането на подсъдимия в автомобила непосредствено след отнемането на дамската
чанта на свидетелката Ц. К. – видяла е чантата и възпроизвежда разказа на подсъдимия за
нейното отнемане. Същевременно показанията на С. М. не са изолирани, а както подробно е
изяснил решаващият съд, намират потвърждение да отделни факти в останалите
доказателства по делото – протоколите за оглед на местопроизшествието, установяващи
7
мястото на намиране на инкриминираната дамска чанта, протоколите за доброволно
предаване, с които подсъдимият предал на разследващите органи част от отнетите вещи;
соченото от С. М. място на изоставяне на лекия автомобил от подсъдимия, както и
намерената до него дамска чанта на свидетелката К., се потвърждава от идентичните
възприятия на свидетелите Р. Д. и К. П..
Законосъобразно съдът е приел, че показанията на свидетелите А. и Н. са
недопустими в частта, в която възпроизвеждат извънпроцесни признания на подсъдимия,
дадени от него в рамките на проведена „беседа”.
Признанията на фактите по обвинението от подсъдимия се потвърждават и от
заключенията на дактилоспопната експертиза и съдебномедицинската експертиза на
веществени доказателства, които установили негови пръстови отпечатъци и биологичен
материал по инкриминирания автомобил и вещи, намерени и иззети от него.
При цялостния анализ и съпоставка на описаните по-горе доказателствени материали
въззивният съдебен състав изведе еднозначен извод, че признанието на подсъдимия на
фактите по обвинителния акт намира солидна подкрепа в доказателствата, събрани в
досъдебното производство.
Като се основава на изложените съображения, САС счете, че градският съд
законосъобразно е провел производството по делото по реда на съкратеното съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 НПК, при наличие на всички положителни процесуални
предпоставки за това. Изводът на решаващата съдебна инстанция за съответствие между
фактите, отразени в обвинителния акт и доказателствата, събрани на досъдебното
производство е законосъобразен, поради което се споделя и от въззивния съдебен състав.
2. САС се съгласява с правните изводи на първата инстанция, че при
законосъобразно изведената от доказателствата по делото фактическа обстановка,
подсъдимия Б.П. е осъществил обективните и субективни признаци от съставите на
престъпленията, които са му въздигнати с обвинителния акт – по чл. 346, ал. 1 НК, по чл.
199, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б” НК, по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 НК.
Изводите на СГС по същество почиват на вярна интерпретация на установената
фактология по делото и са направени в съгласие със закона и трайната практика на ВКС.
Осъществени са обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.
346, ал. 1 НК – П. е прекъснал фактическата власт на държателя Б. С. върху
инкриминирания автомобил марка „Ситроен”, модел „С3”, с рег. № ******** и е
осъществил своя, като е имал намерение само да ползва, а не да свои автомобила, което се
извлича от последващото му поведение, изразило се в изоставяне на превозното средство
след няколкочасовото му ползване; П. е упражнил сила по отношение на пострадалата Ц.
К., за да отнеме от нейно владение инкриминираните движими вещи на обща стойност
507.66 лева. Установено е, че упражнената от подсъдимия сила се е изразила в дърпане на
чантата от ръката на пострадалата, извиване на ръката й и нанасяне на удар в областта на
лявата страна на гърба й; П. е прекъснал владението върху вещите, упражнявано от
свидетелката и е установил своя фактическа власт, като упражнената сила е била средство за
постигане на този резултат; установено е също, че деянието е извършено от П. при
условията на опасен рецидив, като градският съд подробно е описал, кои предишни
осъждания на подсъдимия обосновават наличието на предпоставките на чл. 29, ал. 1, б. „б”
НК. Несъмнено се извеждат от доказателствата по делото обективните и субективни
признаци от състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 НК, тъй като
подсъдимият П. е държал наркотично вещество, чието вид е установен чрез надлежно
физико-химическо изследване, съответно не е имал разрешение за това. Въззивният съдебен
състав споделя доводите на първата инстанция за това, че държането на инкриминираното
8
наркотично вещество, макар и малко по количество, не следва да бъде оценено като
малозначително деяние, доколкото са налице множество обстоятелства, които завишават
конкретната обществената опасност, измежду които най-значителен е фактът, че П. е
употребил закупеният амфетамин и непосредствено след това е управлявал отнетия лек
автомобил.
ІІ. По възражението за размера на определеното на подсъдимия наказание:
Доколкото в жалбата на защитника на подсъдимия и пледоарията на служебния му
защитник пред САС, отправените възражения касаят справедливостта на определеното на П.
наказание, въззивният съдебен състав, намира за целесъобразно едновременното им
обсъждане.
В жалбата на защитника на подсъдимия, поддържана и в съдебно заседание се
твърди: че подсъдимият се е превъзпитал в затвора, където се намира в момента и излежава
присъда, което е видно от представените по делото документи; че няма други висящи дела в
момента; че престъпленията за извършени под въздействие на наркотични вещества, а
откакто е в затвора П. не употребява упойващи субстанции. Защитникът моли за намаляване
на наказанието лишаване от свобода с една година и за определяне на общ режим за
изтърпяването му.
Настоящият съдебен състав счете възраженията на подсъдимия и на защитата в
частта за определяне на наказанието за неоснователни.
1.Дейността на Софийски градски съд по определяне на наказанията за
извършените от подсъдимия П. три престъпления е осъществена при отчитане на
значимите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства за всяко едно от престъпленията и
при спазване на правилата на чл. 54 и чл. 58а, ал. 1 НК.
При определяне на наказанието за извършеното престъпление по чл. 346, ал. 1 НК
обосновано решаващият съд е приел като смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства – изразеното съжаление и разкаяние за извършеното, доброто му поведение в
затвора, изразяващо се в полагането на доброволен труд и завършеното средно образование,
награди и добри данни за личността. Правилно съдът е приел, че направеното
самопризнание от подсъдимия не следва да се оценява повторно като смекчаващо
обстоятелство, извън това, че е предпоставка за провеждане на процедурата по чл. 371, т. 2
НПК, доколкото на досъдебното производство П. не е съдействал по никакъв начин за
разкриване на престъплението. Обосновани са изводите на съда и по отношение на
отегчаващите отговорността факти – миналите осъждания на П., извършените няколко
престъпления в реална съвкупност, управлението на отнетото моторно превозно средство
след употреба на наркотично вещество. Определеното наказание в размер на 2 години
лишаване от свобода, редуцирано на 1 година и 4 месеца по чл. 58а, ал. 1 НК, е съобразено с
обществената опасност на деянието и дееца и съответства на съотношението между
смекчаващите и отетчаващите обстоятелства, посочени по-горе.
При определяне на наказанието за извършеното престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4,
вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б” НК обосновано решаващият съд е приел като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – изразеното съжаление и
разкаяние за извършеното, добрите данни за личността му, изведени от представените
9
документи за пребиваването на П. в затвора. Законосъобразни са изводите на съда и по
отношение на отегчаващите отговорността факти – миналите осъждания на дееца,
включително отново за същото престъпление, извършените няколко престъпления в реална
съвкупност, употребената значителна физическа сила срещу жена в тъмната част от
денонощието. Определеното наказание в размер на 7 години и 6 месеца лишаване от
свобода, редуцирано на 5 години по чл. 58а, ал. 1 НК, е съобразено с обществената опасност
на деянието и дееца и съответства на съотношението между смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, които сочат на превес на отегчаващите отговорността на П. факти и в този
смисъл за обосновано определяне на наказанието над минималния размер, предвиден в
закона.
При определяне на наказанието за извършеното престъпление по чл. 354, ал. 3, пр. 2,
т. 1 НК обосновано решаващият съд е приел като смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства – изразеното съжаление и разкаяние за извършеното, добрите данни за
личността му, изведени от представените документи за пребиваването на П. в затвора.
Законосъобразни са изводите на съда и по отношение на отегчаващите отговорността факти
– миналите осъждания на дееца, извършените няколко престъпления в реална съвкупност,
управлението на отнетото моторно превозно средство след употреба на наркотично
вещество. Определеното наказание в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода,
редуцирано на 1 година по чл. 58а, ал. 1 НК, е съобразено с обществената опасност на
деянието и дееца и съответства на съотношението на баланс между смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства и в този смисъл за обосновано определяне на наказанието около
минималния размер, предвиден в закона. Законосъобразно съдът е наложил и
кумулативното наказание глоба в минималния размер от 2000 лева.
В пълно съответствие със закона, на основание чл. 23, ал. 1 НК, съдът е определил
подсъдимият да изтърпи едно общо наказание, а именно най-тежкото измежду наложените
му за трите, извършени от него престъпления – 5 години лишаване от свобода, като е
присъединил и наказанието глоба в размер на 2000 лева. Режимът за изпълнение на
наказанието лишаване от свобода е определен на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” ЗИНЗС
на строг.
2. Неоснователно е възражението на защитата, че съдът не е съобразил доброто
поведение на П. в затвора при изпълнение на наказанията по другите му осъждания,
завършеното средно образование и полагания доброволен труд. Видно от мотивите на
присъдата посочените обстоятелства са обсъдени внимателно от състава на решаващия съд.
При така установените данни за обществената опасност на деянието и дееца,
въззивният съдебен състав счита, че наказанията за П. правилно са определени от първата
инстанция при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
В този смисъл определеното от първата инстанция общо наказание от пет години
лишаване от свобода и 2000 лева глоба, въззивната инстанция намира за справедливо и
отговарящо на установената обществена опасност на деянието и дееца и на установените
отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. Не се споделя от настоящия съдебен
състав възражението на защитата, че наказанието следва да бъде намалено с една година,
защото това искане не е обосновано с конкретни неотчетени от първия съд смекчаващи
вината обстоятелства. Определянето на наказанието не е произволен аритметически процес,
а аналитична дейност, която е подчинена на доказателствата по делото и правилата на
закона. Съставът на градския съд е съобразил всички данни по делото, свързани с
конкретната обществена опасност на деянията и на дееца, поради което наказанието е
определено законосъобразно. Не са налице и основанията на чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС поради
което първоначалният режим за изпълнение на наказанието лишаване от свобода
обосновано е определен на строг, а искането на подсъдимия му за смекчаването му на общ е
10
неоснователно.
При тези съображения, въззивният съд счита, че наказанието на подсъдимия П. е
определено законосъобразно, същото е справедливо и съобразено с целите по чл. 36 НК.
В частта за приложението на чл. 59 НК и за разноските присъдата е законосъобразна,
доколкото законът е приложен правилно.
При извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка съдът не констатира
основания за други корекции на съдебния акт.
Водим от горното и на основание чл. 338 НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, НК, ІI състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда по н.о.х.д. № 3911/2019 г. по описа на Софийския
градски съд, НО, 15 първоинстанционен наказателен състав.
Настоящето решение подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в 15-дневен
срок от уведомяването на страните – САП, подсъдимият П. и неговият защитник адвокат М.
– за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11