06.07.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното
заседание
на осемнадесети юни две хиляди и двадесет и първа година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№398 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Образувано е по жалба на Д.Т.Л. *** – чрез
процесуален представител, срещу Заповед №272з-835/18.03.2021г. на Директор на
Областна дирекция на МВР Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание
Порицание за срок от 1 година. Твърди се, че не бил извършвал посоченото като
нарушение, както и не бил съгласен с наложеното наказание. Издадената заповед
била постановена при неизяснена фактическа обстановка . Не било установено въз
основа на какви доказателства му е вменено извършеното нарушение, а и как било
установено, че именно той бил поставил съобщение в мобилното приложение.
Дисциплинарното производство не било протекло в рамките на определените в ЗМВР
срокове, което било самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед. Иска
се да бъде постановено решение, с което да бъде отменена Заповед
№2423-833/18.03.2021г. на Директор на Областна дирекция на МВР Хасково за налагане на
дисциплинарно наказание Порицание на държавен служител в МВР срок от 6 месеца,
както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директор на ОД МВР
Хасково, не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
За изясняване на постъпили предварителни
данни, съдържащи се в Писмо рег.№7855р-5320/25.06.2020г. по описа на ДВС, МВР,
което е във връзка с постъпил сигнал относно съобщения във Вайбър група, качени
от служители на ОД МВР Хасково, със Заповед рег.№272з-2163/20.07.2020г. на Директор ОД МВР Хасково е
разпоредено да бъде извършена проверка на изнесените данните с оглед
установяване налице ли са извършени дисциплинарни нарушения. Определен е срок
за проверката до 17.08.2020г., както и състава на комисията. С докладна записка
от 25.09.2020г. председателят на определената комисия е поискал да бъде удължен
срока на проверката, като е последвало издаване на Заповед №272з-2995/28.09.2020г.
– относно нов срок – до 13.10.2020г. С издадената заповед са запознати трима
служители, като настоящият жалбоподател е положил подпис на 13.10.2020г.
Съгласно Заповед рег.№2723з-2689/28.08.2020г. и Заповед №272з –
3637/27.11.2020г. – относно изменение на Заповед рег.№272з-2163/20.07.2020г.,
следвало да бъде извършена допълнителна проверка, като бил определен нов състав
на комисията - с нов председател, а срокът на дисциплинарната проверка е удължен
до 30.01.2021г. Със заповедта е запознат жалбоподателят Д.Л. – на 30.11.2020г.
След кореспонденция във връзка с
установяване членовете на Вайбър групата – л.55-58 от делото, допълнително е
представен и Протокол рег.№1253р/13.10.2017г., видно от който жалбоподателят Д.Л.
е положил подпис, че е запознат със заповед рег.№8121з-1013/08.08.2017г. на МВР
– Вътрешни правила за организация на документооборота в МВР– т.11, както и
Протокол №22724/28.08.2014г. за запознаване със Заповед №8121з-348/25.07.2014г.
– Етичен кодекс за поведение на служителите на МВР – т.2.
В представената от административния орган
преписка се съдържа копие от докладна записка от 28.09.20202г. – относно
обединяване на две проверки, проект за справка от 17.08.2020г., неподписан от
двама от членовете на комисията, становища от гл.юрисконсулт, формуляр за
изготвяне на длъжностна характеристика, кадрова справка на Д.Л..
На 11.08.2020г. Д.Л. е дал писмени сведения
относно извършваната проверка, като сочи, че не бил предоставял информация на
външни лица срещу заплащане или друга облага, както и не знаел в групата да има
други лица освен негови колеги, както и не бил включвал в групата лица срещу
заплащане. Не познавал всички лица от групата, а в нея се обсъждали служебни
казуси. Информацията, която качвал, за местонахождение на технически средства, не
считал като нарушение на етичния кодекс, понеже тя била достъпна за всеки
гражданин и се публикувала на страницата на МВР, интернет и Фейсбук. На
22.12.2020г. Д.Л. заявява писмено, че няма какво да добави по вече дадените
обяснения – л.33.
В приложение към Писмо рег.№7855р-5320/25.06.2020г.
по описа на ДВС, МВР, съществуват данни за Вайбър съобщения, телефонен номер,
името на жалбоподателя и съдържанието на съобщенията.
На 29.01.2021г. назначената комисия със
Заповед рег.№272з-2163/20.07.2020г. изготвила Справка рег.№1253р-1079, в която
са обобщени данните от възложената ѝ проверка. Видно от тази справка
комисията извършила проверка на разпечатки от Вайбър съобщения, като било
установено, че служители от ОД МВР Хасково поствали съобщения в приложението за
местонахождение на технически средства за контрол на скоростта в периода април и
май 2020г., като между тези служители бил установен и жалбоподателят Д.Л..
Последният бил публикувал 13 съобщения във Вайбър групата със съдържание,
касаещо технически средство за контрол на скоростта. Съобщенията били изпращани
през мобилните телефони, които ползват. От установените служители било
потвърдено членството във Вайбър групата, както и че са публикували информация,
но те не били подавали тази информация срещу заплащане или облаги, както и не
знаели да има в групата външни лица и не били включвали такива в групата.
Направен е извод, че за мл.инсп.Д.Л. е установено, че е публикувал информация.
Изрично в справката е посочено, че Д.Л. публикувал информацията на отделени
дати от 24.04.2020г. до 17.05.2020г. С действията си служителят нарушил
Вътрешните правила за документооборот в МВР – чл.19, ал.1, т.1, както и
разпоредбите на чл.71 и 75 от Етичен кодекс за поведение на държавните
служители в МВР. За така констатираното комисията е приела, че с действията си Л.
е извършил нарушение на служебната дисциплина осъществявайки състава на чл.194,
ал.2, т.4 от ЗДвП, за което съгласно чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР се предлага
наказание порицание от 1 година.
След запознаване с обобщената справка - на 03.02.2021г., служителят Л. е приканен да
даде допълнително обяснения или да направи възражения, като видно от Протокол
рег.№1253р-1322/04.02.2021г., както и от отбелязването върху самата справка,
жалбоподателят се е запознал с обобщената справка, но не се е възползвал от възможност
за допълнителни обяснения, въпреки изрично посоченото, че възразява относно
установеното в справката.
С оспорената в настоящото производство
Заповед №272з-835/18.03.2021г. на мл.инспектор Д.Т.Л., мл.автоконтрольор І ст в
сектор ПП, отдел ОП, при ОД МВР Хасково, е наложено дисциплинарно наказание
Порицание за срок от 1 година, за това, че в приложението Вайбър поствал
съобщения за местонахождението на техническите средства за контрол на скоростта
в периода април-май 2020г., а именно – 13 бр. съобщения, като това било
извършено през мобилния телефон, които ползва. Дисциплинарнонаказващият орган
приел, че с деянието си служителят е извършил нарушение на чл.19, ал.1, т.1 от
ВП, утвърдени с МЗ рег.№8121з-1013/08.08.2017г., и на чл.71 и чл.75, р.Шести на
Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР – нарушение по смисъла
на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР относно неспазване на правилата на Етичния кодекс,
за което на основание чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно
наказание Порицание за срок от 1 година.
Заповедта е връчена лично на жалбоподателя
на 22.03.2021г., а жалбата срещу нея чрез куриер е депозирана в деловодството
на административния орган на 02.04.2021г.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорената заповед на основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в установения
от закона срок, от легитимирано лице с правен интерес, и против акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Оспорената Заповед №272з-835/18.03.2021г.
/неправилно посочена в жалбата като №272з-835/18.03.2016г./ на Директор на
Областна дирекция на МВР Хасково е издадена от материално компетентния
дисциплинарно наказващ орган по чл.204, т.3 от ЗМВР - Директор Областна дирекция на МВР – Хасково. При провеждане на
дисциплинарната процедура е спазено изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР относно
изслушване на държавния служител или приемане писмените му обяснения. В
заповедта е обсъдено, че актът се издава след приемане на писмените обяснения на
служителя, а в административната преписка са налични дадените от жалбоподателя
писмени сведения, както и е съставен протокол, че не са представени
допълнителни обяснения след запознаване със справката, поради което в тази
насока не се установяват процесуални нарушения. Дисциплинарнонаказващият орган
е спазил срока по чл.195, ал.1 от ЗМВР във вр. с чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР –
2 месеца от откриване на нарушението. Заповедта за дисциплинарно наказание е
връчена лично срещу подпис на служителя, като отбелязана датата на връчване, с
което са изпълнени условията на чл.210, ал.2 от ЗМВР. В случая следва да се има
предвид, че съдът намира за неоснователно възражението относно неспазване на
срока за приключване на дисциплинарното производство по чл.205, ал.6
от ЗМВР. Действително съгласно
посочената разпоредба дисциплинарното производство приключва в срок до 4 месеца
от образуването му, а по дисциплинарни производства представляващи фактическа и
правна сложност, този срок може да бъде продължаван до два месеца със заповед
на органа по чл.204. Началото на дисциплинарното производство е поставено със
Заповед №272з-2163/20.07.2020г. на Директор ОД на МВР Хасково, с която е
разпоредено извършването на дисциплинарна проверка, а това е първото действие
за установяване на нарушението по смисъла на чл.208, изр.второ от ЗМВР. Оспореният административен акт е издаден на
18.03.2021г., т. е. действително след изтичането на 4 месеца от образуването на
дисциплинарното производство, като в случая следва да се има предвид пар.104 от
ПЗР към ЗИД на ЗМВР – ДВ, бр.60 от 2020г., както и че не е налице заповед
продължаване на срока. Неспазването на срока по чл.205, ал.6
от ЗМВР обаче не представлява
съществено процесуално нарушение, което да обоснове отмяна на заповедта на
самостоятелно основание. Този срок по своята правна същност не е давностен, а е
от процесуален характер – регламентира период от време, в който следва да бъде
извършено определено процесуално действие и има инструктивен характер. С
изтичането на този 4 месечен срок не се
прекратява възможността за упражняване на правото, както и неспазването
му не влече незаконосъобразност на настъпилите след изтичането юридически
факти, т.е незаконосъобразност на издадената заповед за дисциплинарно
наказание. Неспазването на срока по чл.25, ал.6 от ЗМВР не представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като не води до различно приложение на материалния
закон.
Но при издаването на заповедта е допуснато
нарушение на изискването за форма на административния акт. Съгласно чл.210, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена
заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Процесната заповед е издадена в
предвидената от закона писмена форма, но в нея не е посочен моментът на
извършване на нарушението. Действително описани са обстоятелства относно
твърдяно нарушение, както и такива относно нарушение на други служители, но не
е посочена дата – като изрично посочен момент или период. Последното е от
особено значение, тъй като изрично се сочи 13 изпратени съобщения от
жалбоподателя. В този смисъл и доколкото има посочен период – „април и май 2020г.“, то неясно
остава дали това е период, касаещ нарушенията на другите посочени в заповедта
лица или дали това е период на включване в групата и за кой от тримата,
посочени поименно служители. Доколкото има посочено, че изпратените съобщения
са 13 броя, то същите би следвало да обхващат период от първото изпратено до
последното съобщение, който следва да бъде и изрично посочен. Изложените в тази
връзка съображения от страна на жалбоподателя за наличие на процесуални
нарушения са основателни, тъй като от оспорваната заповед не може да се
установи момента или периода на извършено дисциплинарното нарушение. Като не е
посочена дата на извършване на нарушението в заповедта, и независимо от
обсъдената справка, то от дисциплинарнонаказващия орган не е изпълнено
задължението да бъде посочено времето, в което е осъществено нарушението.
Непосочването на датата, на която е прието, че е извършено дисциплинарното нарушение,
е пречка да се провери дали е спазен срокът по чл.195, ал.1 от ЗМВР, който предвижда, че дисциплинарното наказание се
налага не по-късно от една година от извършването му. За жалбоподателя освен
това следва да бъде напълно ясно в какво се състои нарушението му, а в това се
включва и датата на извършване на нарушението. Датата на извършване на
нарушението следва да бъде изрично посочена от ответника и не може да се
извлича от приложените доказателства или посочената в самата заповед справка
или пък да бъде установена по тълкувателен път. В настоящия случай остава също
напълно неясно дали дисциплинарният орган е приел конкретна определена дата на
извършване или се твърди, че деянието е осъществено в периода, описан в
заповедта. Последното следва да бъде съобразено и основно с обстоятелството, че
в заповедта има описани още двама служители и техни нарушения.
По отношение на другите изложени възражения,
то следва да се има предвид, че по делото е установено изпращането на съобщенията,
както и тяхното съдържание, което е било във връзка с чат относно местата, на
които са разполагани или не са средства за контрол на скоростта на МПС. Относно
конкретния случай и във връзка с посоченото до тук следва да се има предвид и
че в приложеното писмо от Дирекция Вътрешна сигурност се установяват общо 15
броя съобщения, изпратени от изрично посочен телефонен номер, фигуриращ с името
на жалбоподателя. Неясно остава поради каква причина са изключени част от
съобщенията и така твърденията на дисциплинарния орган са, че са изпратени 13
броя съобщения. За разгласяването на служебна информация пред други лица
съществува забраната на т.71, пр.2 от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, както и тази на чл.75 от ЕК - Държавният служител не придобива
и не разгласява служебна информация, съдържаща текст, графични и художествени
изображения, аудиозаписи, видеозаписи и други, извън установения от закона ред,
както и не вписва неверни данни в документи, издавани, съхранявани или
изисквани за нуждите на МВР. Неспазването на правилата на този кодекс е дисциплинарно
нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, за което съгласно чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание порицание. При
установената фактическа обстановка относно изпращането на съобщения с
установеното съдържание жалбоподателят предупреждава определен кръг от лица –
било полицейски служители, било и други граждани, за месторазположението на
средствата за контрол на скоростта на МПС, т.е. създава се неравно третиране на
участниците в движението. Обстоятелството, че няма наличие на користна цел не
променя белезите на осъществено разгласяване на служебна информация, тъй като е
предвидена хипотеза и за разгласяване пред други лица не по предвидения ред.
Служителите на МВР като всички граждани са длъжни да спазват правилата за
движение и не следва да бъдат поставяни в по-благоприятно положение, като бъдат
предупреждавани за осъществявания контрол по пътищата, още повече че знанието
за месторазположението на средствата за контрол е неотносимо към безопасността
на движението, а спомага да бъде избегната евентуална отговорност за нарушения
на ЗДвП.
Но като се има предвид посоченото относно
установеното от съда и допуснато от дисциплинарния орган нарушение на
процесуалните правила при издаване на оспорения административен акт, а и като
се има предвид, че оспорената заповед е
издадена и в несъответствие с целта на закона - дисциплинарно наказание да бъде
налагано само при безспорно установено и доказано дисциплинарно нарушение,
извършено от служителя, установено и наложено при спазване на правилата в
дисциплинарното производство, то са налице отменителните основания по чл.146, т.3 и т.5 от АПК. В този смисъл жалбата като основателна следва да се
уважи.
С оглед крайния извод на съда на
жалбоподателя следва да бъдат изплатени от ответника направените по делото
разноски, представляващи 10 лева за държавна такса, възнаграждение за адвокат –
600 лева. Размерът на възнаграждение за адвокат е доказан от представения
договор за правна защита и съдействие – 600 лева, като няма възражения за
прекомерност от ответната страна.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Т.Л. ***/18.03.2021г.
на Директор на Областна дирекция на МВР Хасково, с която му е наложено
дисциплинарно наказание Порицание за срок от 1 година.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Хасково да
заплати на Д.Т.Л., ЕГН **********,***, направените по делото разноски общо от 610
лева.
Решението е окончателно и на основание
чл.211 от ЗМВР не подлежи на касационно обжалване.
Съдия: