Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 198
28.03.2022
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на
девети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:
Ива Байнова
Членове:
Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Йорданка Попова
и в присъствието на прокурора Цвета
Пазаитова,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
АНД (К) № 36
по описа на Административен съд – Хасково за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, подадена от Д. Х. Ч.- Началник Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР – Хасково, против Решение № 129/27.09.2021 г., постановено по АНД № 770/2021
г. по описа на Районен Съд – Хасково.
Касационният жалбоподател счита, че решението
е постановено при неправилно прилагане на закона, довело до неговото
нарушаване. Намира за неправилни изводите на съда по отношение на това, че
макар от обективна страна да били налице елементите от съставите на
констатираните нарушения, то след извършена проверка относно изтичане на
предвидената от закона давност за издаване на НП и налагане на предвидените
наказания било установено, че въпреки че не е изтекла абсолютната давност от 4
години и 6 месеца, била изтекла
давността за изпълнение на наказанието, в размер на 3 години, по аргумент от
чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 81, ал. 4, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК. Видно било от
представените по делото писмени доказателства, че в периода от издаване на НП
до неговото връчване нарушителят бил търсен, за да се връчи НП, като в тази
връзка била приложена и докладна записка. С оглед този факт, следвало да се вземе
предвид и разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от НК, според която давността за
изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в
сила - в настоящия случай от деня, в който влязло в сила НП. В тази връзка касационният
жалбоподател счита за погрешен извода на съда, че в случая била изтекла
давността за изпълнение на наказанието.
Предвид
горното, моли да бъде отменено решението на Районен съд – Хасково, с което е
отменено Наказателно постановление № 18-1253-000141/20.10.2020 г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково и да бъде постановено друго, с което
да бъде потвърдено изцяло наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – А.Н.К., не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище по основателността на касационната жалба.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково намира подадената касационна жалба за неоснователна,
а обжалваното решение – за правилно и законосъобразно и като такова предлага да
бъде оставено в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:
С
атакуваното съдебно решение Районен съд – Хасково е отменил Наказателно
постановление № 18-1253-000141/11.05.2018 г. на Началник на сектор ПП към ОД на
МВР - Хасково, с което за нарушения по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съответно на основание чл. 183, ал. 2, т.
3, пр. 1 на А.Н.К. е наложена глоба в размер на 20 лв., на основание чл. 174,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лв., като на основание Наредба
№ Iз-2539
на МВР са отнети общо 20 контролни точки.
Съдът
е приел за установено от фактическа страна, че на 16.02.2018 г., около 00:00
часа, в гр.Хасково, на кръстовището на ул*** с ул*** жалбоподателят А.К. е управлявал
лек автомобил „Рено Клио“ с рег.№ *******, като не спрял на пътен знак Б2.
На същия била извършена проверка от служители на МВР. Водачът на автомобила миришел
силно на алкохол, но отказал да бъде изпробван с Алкотест „Дрегер“ и отказал
даване на кръвна проба. При проверка на документите на К. се установило, че
същият не носи у себе си и контролния талон към СУМПС. Бил му съставен АУАН
бл.№ 515540/16.02.2018 г. и въз основа
на него впоследствие издадено атакуваното наказателно постановление.
Съдът
е приел за установено извършването и на трите вменени в отговорност на
жалбоподателя административни нарушения, но при осъществената проверка по отношение
на това изтекла ли е давността за издаване на НП и налагане на наказания, е
приел, че е изтекла давността за изпълнение на наказанието, като е посочил, че
същата е три години и се е аргументирал с разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, вр. 82,
ал. 4, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, съответно е приел, че на това основание
НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Този
извод на районния съд настоящата инстанция намира за правилен поради следните
съображения:
Институтът
на погасителната давност, регламентиран в ЗАНН, е редуциран до сроковете в чл.
34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. Не е налице обаче правна
регламентация на института на абсолютната погасителна давност. Съгласно
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по Тълкувателно д. №
1/2014 г., ОСНК и ОСС на ІІ-ра колегия на ВАС, уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в общата част на Наказателния кодекс
намира приложение и в административнонаказателното производство по силата на
препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, съгласно която по въпросите на
вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на
Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.
От
мотивите на Тълкувателното постановление става ясно, че нормите на НК са
приложими не само относно абсолютната давност, но и относно обикновената
давност за преследване. Това е така, тъй като нормата на чл. 34 от ЗАНН урежда
единствено сроковете за съставяне на акт и издаване на наказателно
постановление, но не и срок, в който да приключи административнонаказателното
производство с влязъл в сила правораздавателен акт.
Погасителната
давност ограничава във времето възможността на държавата, чрез съответния
компетентен орган, да реализира с влязъл в сила акт наказателната (в частност
административнонаказателната) отговорност на дееца.
Давността
за преследване започва от деня, в който е довършено престъплението
(нарушението), съгласно чл. 80, ал. 3 от НК. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено
в продължение на три години.
Нито
АУАН, нито НП са окончателни актове, в действителност те засягат междинни етапи
от производството и по същество са действия, които прекъсват обикновената
давност, за извършването на които в чл. 34 от ЗАНН са установени специални
давностни срокове. Аргумент в тази посока е разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от НК. Със съставянето на АУАН и с издаването на наказателно постановление
действията на държавата по реализиране административнонаказателната отговорност
на дееца не са завършени, доколкото издаденото НП подлежи на връчване, като
предпоставка за упражняване правото на жалба и предизвикване на съдебен контрол
спрямо него, предпоставящ влизането му в сила. По отношение на връчването,
специален давностен срок в ЗАНН не е предвиден, поради което субсидиарно
приложение намира срокът на обикновената давност по НК. Приемането на обратната
теза – че в административнонаказателното производство разпоредбите на НК
относно обикновената погасителна давност са неприложими, би означавало
извършителят на административно нарушение да бъде поставен в по-неблагоприятно
положение от извършител на престъпление, което е лишено от правна логика. В
този смисъл следва да се приеме, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН не изключват
приложението на институтите на давността за преследване по НК, в това число и
обикновената давност за преследване.
Предвид
изложеното и по силата на нормата на чл. 11 от ЗАНН, в конкретния случай от
гледна точка предвиденото за административното нарушение наказание, е приложим
срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК - три години за всички останали случаи.
Датата на нарушението е началният момент, в който по отношение на същото започва
да тече както обикновеният, така и абсолютният давностен срок за наказателно
преследване. Видно е от обстоятелствената част на АУАН и НП, че процесното нарушение
е извършено на 16.02.2018 г. Със съставянето на акт за нарушение от същата дата
и издаването на наказателно постановление от 11.05.2018 г., давността по чл.
80, ал. 1, т. 5 е била прекъсната на основание чл. 81, ал. 2 от НК, след което
от 11.05.2018 г. (датата на издаване на НП) е започнала да тече нова давност.
Считано обаче от датата на издаване на НП – 11.05.2018 г., в продължение на
повече от три години, НП не е било връчено на своя адресат. Същото е връчено на
24.06.2021 г., тоест след повече от три години. В тази връзка следва да се
приеме, че, считано от датата на издаване на НП до датата на връчването му, е
изтекла обикновената давност за наказателно преследване, предвидена в нормата
на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. При това положение и с оглед носената от АНО
тежест на доказване в административнонаказателното производство, съдът приема,
че действия, прекъсващи течащия в посочения интервал от време срок на давността
не са извършени, поради което в случая се явява неприложим институтът на
абсолютната преследвателна давност. При тези обстоятелства, изтеклата към 11.05.2021
г. тригодишна давност за преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11
от ЗАНН, има за последица отпадане на възможността спрямо сочения като
нарушител да може да бъде завършено започналото административнонаказателно
преследване с реализиране на отговорността му за евентуално извършеното
административно нарушение.
По
отношение на твърденията в касационната жалба за това, че нарушителят е бил
търсен с оглед връчване на наказателното постановление, следва да бъде
отбелязано, че същите, на първо място, не се установяват от събраните по делото
доказателства, като в тази връзка следва да се има предвид и факта, че
евентуалният неуспешен опит за връчване на наказателно постановление не
представлява действие, прекъсващо давността.
С
оглед гореизложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира
подадената касационна жалба за неоснователна, поради което оспореното решение, като
валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
129/27.09.2021 г., постановено по АНД № 770/2021 г. по описа на Районен Съд –
Хасково.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.