Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,21.03.2023 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански
състав, на двадесет и първи февруари през двехиляди двадесет и трета година, в
публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц.НКА ВЪЛЧЕВА
секретар С. Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №4830
по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.31 ал.2 от ЗС.
Подадена е искова молба от П.Г.О., с ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв.Ц.С. от САК против С.П.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***,
в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че ответницата е негова дъщеря,
която е извършила самоуправство, като е сменила патрона на портата и на всички
сгради и етажи в УПИ – XIII-3780 в кв.421 по плана на гр.В., което тя извършила преди 8 години и
ищецът живеел по приятели, вместо в имота им.
Ищецът твърди, че няма никакъв достъп до имота си,
поради което е принуден да предяви настоящия иск за обезщетение, вместо наем по
250 лв. месечно за периода от 07.11.2012г. до 07.11.2017г. за 60 месеца по 250
лева или общо 15 000 лв.
Твърди, че въпреки
многобройните му опити да влезе законно в имота си, не бил допуснат в него и
ответницата единствена владеела и ползвала имота му, поради което моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди, затова че го е
лишила от жилище в продължение на 5 години, за изживените болки и страдания,
затова че при имот той няма къде да живее по вина на ответницата, както и
обезщетение вместо наем за периода от 07.11.2012г. до 07.11.2017 г., както и
разноските по делото и законната лихва, считано от получаване на поканата, чрез
адв.Т.К. на 24.02.2017г.
Сочи, че имотът,
посочен като дворно място, но и построената в имота жилищна двуетажна сграда и
негов собствен гараж.
С допълнителна
уточняваща молба, депозирана по делото и в изпълнение на указанията на съда,
ищецът е уточнил, че претенцията му за исковия период от 07.11.2012г. до
07.11.2017г. е за 60 месеца по 250 лв. месечно или общо сумата в размер на
15 000 лв. Посочил е, че ответницата е прекратила достъпа му до неговия
имот и той е принуден да ходи да спи при приятели, вече повече от 8 години,
като ответницата е сключила договор със СОТ и в имота въобще не може да се
влезе. Твърди, че през последните над 5 години ответницата постоянно живее в
ЮАР, но не допуска родния си баща да живее в собствения му дом. Уточнил е, че
исковата сума е 15 000 лв. Уточнил е, че по отношение на претендираните с
първоначалната искова молба неимуществени вреди не поддържа тази претенция. Уточнил
е, че месечната претенция се разпределя по следния начин: 200 лв. - обезщетение
вместо наем за двуетажната жилищна сграда, 25 лв. - обезщетение вместо наем за
гаража, лична негова собственост, 25 лв. - за дворното място.
Формулирал е следния
петитум на исковата молба, а именно: Да бъде осъдена ответницата да заплати на
ищеца обезщетение вместо наем за недопускането му в имот УПИ – XIII-3780 в кв.421 по кадастралния план на гр.В., както
следва: 200 лв. месечно за жилищната двуетажна масивна сграда със застроена площ
от 84 кв.м.; 25 лв. месечно - обезщетение за личен гараж със застроена площ от
33 кв.м. и 25 лв. - за дворното място за периода от 07.11.2012г. -
07.11.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване - 07.11.2017г.,
както и разноските по делото.
В срока по чл.131
от ГПК по делото е постъпила писмена молба от ответницата, чрез пълномощника й
адв.К. с вх.№6462/27.03.2018г., с която е направено искане за спиране на
производството по делото до приключване на друго дело пред Пещерския районен
съд. Заявено е, че предявеният по настоящото дело иск е неоснователен.
Ответницата оспорва собствеността на ищеца на процесния недвижим имот, поради
което е завела гр.д. №278/2018г. по описа на Пещерския районен съд. Представени
са доказателства за заведеното дело пред Пещерския районен съд.
След така
депозираната молба производството по делото е спряно и впоследствие –
възобновено, след приключване на производството по гр.д. №278/2018г. по описа
на Районен съд – Пещера, в което са водени положителни установителни искове за
собственост – първоначален и насрещен по чл.124 ал.1 от ГПК. По делото са
приложени решенията на трите съдебни инстанции, разгледали преюдициалното дело.
Съгласно същите, ищецът и ответницата са съсобственици на следния недвижим
имот: имот пл.№3780 с площ от 384 кв.м., за който е отреден УПИ ХІІІ-3780 в
кв.421 по кадастралния план на гр.В., ведно с построените в имота еднофамилна
двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 118 кв.м. и едноетажна масивна
селскостопанска сграда с площ от 33 кв.м., при права: по ½ ид. части за
всеки от тях.
В проведените по
делото съдебни заседания, пълномощниците на ищеца поддържат предявения иск и
молят да бъде уважен като доказан и основателен. Подробни съображения по
същество са изложени в представени по делото писмени бележки.
Ответницата лично и с
пълномощниците си оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като недоказан и
неоснователен. Излагат доводи по същество.
Съдът,
като взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на ответницата, и като обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл.31 ал.1 от ЗС, всеки съсобственик може да си служи с общата
вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Ал.2 предвижда, че когато
общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение
на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Съгласно Решение №119 от 11.03.2010г.,
постановено по гр. дело №3204/2008г. по описа на ВКС, ІІ-ро ГО, фактът, че един
от съсобствениците ползува цялата вещ, сам по себе си дава правото на другия
съсобственик да претендира заплащане на обезщетение от деня на писменото
поискване, тъй като е лишен от възможността да извлича ползите от вещта по
причина действията на другия съсобственик. Неползуващият вещта не е длъжен да изяви
желание за лично ползуване, за да може да претендира обезщетението, тъй като
причина за разместването на блага в имуществените сфери на двамата
съсобственици е осъщественото само от един от тях - ползуване на съсобствената
вещ, а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползува вещта
според правата си. Разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗС обвързва задължението за
заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик
ползуване на цялата вещ. Достатъчно е неползуващият вещта съсобственик да
отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, за да възникне основание за
ангажиране отговорността на ползуващия вещта съсобственик.
Доказателствената тежест за установяване на
всички елементи от фактическия състав на чл.31 ал.2 от ЗС - съсобственост,
ползване, лишаване от ползване, писмено поискване и размера на обезщетението,
се носи от ищеца, претендиращ обезщетение на основание чл.31 ал.2 от ЗС.
В конкретния случай, от събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява, че ищецът е баща на ответницата,
както и че двамата са съсобственици, с права по ½ идеална част по
отношение на процесния недвижим имот, представляващ: имот пл.№3780 с площ от
384 кв.м., за който е отреден УПИ ХІІІ-3780 в кв.421 по кадастралния план на
гр.В., ведно с построените в имота еднофамилна двуетажна масивна жилищна сграда
с площ от 118 кв.м. и едноетажна масивна селскостопанска сграда с площ от 33
кв.м.
С Нотариална покана от 30.01.2017г. с
рег.№273/2017г. на Нотариус М. М. с район на действие РС-Пазарджик и с
рег.№253/02.02.2017г. по описа на Нотариус М. Р. с район на действие РС-В., адресирана
до ответницата С.П.Г., ищецът е посочил, че двамата с нея притежават в идеална
съсобственост поземлен имот ХІІІ-3780 с площ 384 кв.м., ведно с построената в
имота еднофамилна жилищна сграда – къща със застроена площ 80 кв.м., с
административен адрес: гр.В., ул.“********“ №* и поземлен имот VІІ-638 с площ 425 кв.м., ведно с построената в него
двуетажна еднофамилна жилищна сграда – къща със застроена площ 45 кв.м. и лятна
кухня с площ от 22 кв.м., с административен адрес: гр.В., кв.“К.“, ул.“********“
№*. Със същата ищецът е поканил ответницата в 7-дневен срок от получаването й да
му заплати сумата в размер на 1800 лева, както и лихвите за забава от датата на
получаване на поканата, представляващи наем на собствения му имот за 3 години,
през които е ползвала собствеността му. Нотариалната покана е връчена на
ответницата, чрез пълномощника й адв.Т.К., на датата 24.02.2017г., видно от
направеното от нотариуса отбелязване.
Ответницата, чрез
пълномощника си - адв.Т.К., е изпратила до ищеца отговор с
рег.№669/10.03.2017г. по описа на Нотариус
М. Р. с район на действие РС-В. на нотариалната му покана с рег.№273/2017г., с
който е заявила, че е придобила собствеността върху еднофамилна жилищна сграда
със ЗП от 80 кв.м., ведно с ПИ ХІІІ-3780 с площ 384 кв.м., с административен
адрес: гр.В., ул.“********“ №*, тъй като той повече от 16 години не е живял в
имота, не е заплащал данъци за същия и не е правил подобрения. Заявила е, че имотът
в гр.В., ул.“********“ №* е лична нейна собственост, поради което й е заключен и
тъй като е в правото си на собственик да не го допуска в имота, не дължи и наем
за този имот. Отговорът на нотариалната покана е връчен на ответника, чрез
пълномощника му адв.Людмила Кремова, на датата 17.03.2017г.
В съдебното
заседание, проведено на 12.07.2022г., ответницата по реда на чл.176 ал.1 от ГПК
заяви, че тя лично е сключила договор с охранителна фирма СОТ за процесния имот
на датата 07.02.2017г., след което е отпътувала за ЮАР, за да освободи
квартирата, в която е живяла и да се върне обратно в България. Преди да замине
казала на фирмата и на предишния й адвокат, ако случайно баща й П.О. се появи
отнякъде, да я изчака и тогава да разговарят. После установила, че той е искал
да влиза в имота, докато нея я е нямало, и се е разправял в офиса на СОТ.
Признава, че единствено тя е имала ключ за имота и тя лично е сключила договора
със СОТ. Представя заверен препис от същия.
При тези данни
настоящият съдебен състав, счита следното:
Фактическият
състав на правната норма на чл.31 ал.2 от ЗС изисква наличието на обща вещ,
ползване само от единия съсобственик и писмено поискване от другия, за да
възникне претенция за обезщетение. В тежест на ищеца е да докаже, че писмено е
поканил съсобственичката – ответницата да му заплаща обезщетение за ползване. От
писменото поискване ползващият съсобственик дължи заплащането на обезщетение.
В конкретния
случай такава покана е изпратената от ищеца до ответницата нотариална покана,
цитирана по-горе, която е връчена на пълномощника на ответницата на датата
24.02.2017г. По делото няма данни, а и твърдения от страна на ищеца, преди тази
покана, той да е изпращал и съответно на ответницата да е връчвана друга покана
от него. На тази нотариална покана се позовава ищецът в исковата си молба и не
сочи изпращането на предходна такава. От съдържанието на нотариалната покана е видно,
че с нея ищецът е поканил ответницата да му заплати обезщетение за ползването
на два имота, единият от който - този с административен адрес: гр.В., ул.“Милуш
Папарков“ №12 - не е предмет на настоящето дело. Предмет на делото е имотът с
административен адрес: гр.В.“, ул.“********“ №*. По отношение на него в
нотариалната покана ищецът е посочил, че двамата с ответницата притежават в
идеална съсобственост поземлен имот ХІІІ-3780 с площ 384 кв.м., ведно с
построената в имота еднофамилна жилищна сграда – къща със застроена площ 80
кв.м., с административен адрес: гр.В.“, ул.“********“ №*. При тези данни се
налага изводът, че нотариалната покана касае само процесния поземлен имот и
процесната жилищна сграда и не се отнася за процесния гараж. Следоватално липса
отправена от ищеца към ответницата покана за заплащане на обезщетение за
ползването само от нея на процесния гараж. А тъй като писмената покана е
достигнала до ответницата на датата 24.02.2017 г., то настоящият съдебен състав
приема, че това е началният момент, от който е възникнало основание за
ангажиране отговорността на ползуващия вещта съсобственик.
Следователно в
случая не е налице една от изискуемите се от разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗС
предпоставки, а именно писмено поискване от ищеца до ответницата за заплащане
на обезщетение за ползването на процесния гараж за целия процесен период от
време от 07.11.2012г. до 07.11.2017г. Липсва и писмено поискане за заплащане на
обезщетение за ползването на процесните поземлен имот и жилищна сграда за част
от процесния период - от 07.11.2012г. до връчването на нотариалната покана на
24.02.2017г. Липсата на тази предпоставка прави безпредметно изследването на
наличието на останалите предпоставки по чл.31 ал.2 от ЗС.
Предвид
горното съдът приема, че предявеният иск по чл.31 ал.2 от ЗС се явява неоснователен
и ще следва да се отхвърли за посочения имот и за посочените периоди.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът счита за основателна и доказана претенцията на ищеца по
чл.31 ал.2 от ЗС за
обезщетение за лишаването
му от страна на ответницата от ползването на процесните съсобствени имоти, а именно: поземлен имот и жилищна сграда за периода от връчването на нотариалната покана на 24.02.2017г. до 07.11.2017г.
За този период и за процесните
поземлен имот и жилищна сграда са налице предпоставките на разпоредбата на
чл.31 ал.2 от ЗС. Установи се по делото, че тези имоти са съсобствени между
ищеца и ответницата, при права по 1/2 идеална част за всеки от тях. Установи
се, че за посочения период от 24.02.2017г. до 07.11.2017г. само ответницата
е ползвала имотите. Само тя е имала ключ от имотите. Тя лично е сключила и договор
с охранителна фирма, като дори е уведомила охранителя да не допуска ищеца до
имота в отсъствието й, което се и реализирало. Макар данните по делото да са,
че през част от посочения период ответницата не е била в България и реално не е
ползвала имота /известно време е била в ЮАР/, то тя не е осигурила достъп на
ищеца, въпреки отправеното й от него писмено поискване, до поземления имот и
жилищната сграда, не му е преодставила ключ от същите, а напротив казала е на
охранителната фирма да не го допуска в имота без нея.
Предвид
гореизложеното за ищеца се поражда правото му на обезщетение за лишаването му
от ползването на процесните поземлен имот и жилищна сграда за посочения период.
Относно размера на обезщетението,
съдът цени и взема предвид заключението на вещото лице от допуснатата и изслушана
съдебно-оценъчна експертиза. Заключението на вещото лице е прието като
доказателство по делото и не е оспорено от страните. То е изготвено обективно,
компетентно и е обосновано. Въз основа на него и предвид приетото в съдебната
практика, че размерът на обезщетението се равнява на месечния наем за имота, съдът
изчислява размера на дължимото обезщетение, както следва: Според заключението
на вещото лице, наемът за един месец за притежаваната от ищеца ½ идеална
част от процесната жилищна сграда, е в размер на 163 лева /326 лева/месец : 2/.
Наемът за един месец за притежаваната от ищеца ½ идеална част от
процесния поземлен имот /дворното място/ е в размер на 66,50 лева /133 лева/месец
: 2/. С исковата молба ищецът претендира заплащането на обезщетение за
процесната жилищна сграда в размер на 200 лева месечно. Предвид заключението на
вещото лице тази му претенция се явява основателна до размера от 163 лева/месец
и неоснователна в останалата й част – над размера от 163 лева/месец и до
претендирания размер от 200 лева/месец. С исковата молба ищецът претендира
заплащането на обезщетение за процесния поземлен имот в размер на 25,00 лева
месечно. С оглед на това претенцията му се явява изцяло основателна в размера
от 25,00 лева/месец. В хода на производството по делото няма заявено искане от
страна на ищеца за увеличаване размера на същата, с оглед заключението на
вещото лице.
Следователно искането на ищеца за
месечно обезщетение за поземления имот и за жилищната сграда е в общ размер на
188 лева/месец /163 лева/месец + 25,00 лева/месец/. В този размер то се дължи
на ищеца за месеците март, април, май, юни, юли, август, септември и октомври
2017г. Общият му размер е 1504 лева /8 месеца по 188 лева/месец/. Към него
следва да се прибави обезщетение за 4 дни за месец февруари 2017г. в размер на
26,84 лева /изчислено по следния начин: 188 лева/месец : 28 дни /общия брой дни
на месец февруари 2017г./ = 6,71 лева/ден х 4 дни = 26,84 лева/, както и да се
прибави обезщетение за 7 дни за месец ноември 2017г. в размер на 43,89 лева
/изчислено по следния начин: 188 лева/месец : 30 дни /общия брой дни на месец
ноември 2017г./ = 6,27 лева/ден х 7 дни = 43,89 лева/. Така общият размер на
обезщетението, което следва да се присъди на ищеца, е 1574,73 лева. До този размер
искът е доказан и основателен и следва да се уважи, като над него следва да се
отхвърли.
Ще следва да се уважи претенцията
на ищеца за законна лихва върху главницата от 1574,73 лева, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 07.11.2017г. до окончателното изплащане
на сумата.
Предвид
изхода на делото и с оглед освобождаването на ищеца от внасянето на държавна
такса по делото на основание чл.83 ал.2 от ГПК, ответницата ще следва да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Пазарджик държавна такса върху уважената част от иска в размер на 62,99 лева.
В полза на
ответницата ще следва да се присъдят част от сторените от нея разноски по
делото за адвокатско възнаграждение за един адвокат и за възнаграждение на
вещото лице /предвид представения списък на разноските по чл.80 от ГПК и
приложените платежни документи/, съобразно отхвърлената част от иска, а именно
сумата в размер на 1816,89 лева.
Ответницата
дължи на ищеца разноски по делото, с оглед уважената част от иска, за част от заплатеното
от него възнаграждение за един адвокат /реално заплатеното на адв.Ц.С. възнаграждение
в брой е в размер на 300 лева от договореното в размер на 1500 лева, видно от
приложения към исковата молба договор за правна защита и съдействие/, а именно
сумата от 31,49 лева.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА С.П.Г., с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на П.Г.О., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес:*** на основание чл.31 ал.2 от ЗС сумата в размер на 1574,73 лева, представляваща обезщетение
за лишаването му от ползването на съсобствените им имоти, а именно: имот пл.№3780 с площ от 384 кв.м.,
за който е отреден УПИ ХІІІ-3780 в кв.421 по кадастралния план на гр.В., ведно
с построената в имота еднофамилна двуетажна масивна
жилищна сграда с административен адрес: гр.В., ул.“********“ №* за периода от 24.02.2017г. до 07.11.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.11.2017г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на П.Г.О., с ЕГН **********
против С.П.Г., с ЕГН ********** с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС в останалата му част - над
размера от 1574,73 лева и до претендирания с исковата молба общ размер от 15000
лева и за обезщетение за неползването на процесния гараж, находящ се в имот пл.№3780 с площ от 384 кв.м., за който
е отреден УПИ ХІІІ-3780 в кв.421 по кадастралния план на гр.В. с
административен адрес: гр.В., ул.“********“ №* за периода от
07.11.2012г. до 07.11.2017г. и за обезщетение за неползването
на процесните поземлен имот и жилищна сграда за периода от 07.11.2012г. до 24.02.2017г.
ОСЪЖДА С.П.Г., с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на П.Г.О., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес:*** разноски по делото, съобразно уважената част от иска, в размер на
31,49 лева.
ОСЪЖДА П.Г.О.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** да заплати на С.П.Г., с
ЕГН **********, с адрес: *** разноски по делото, съобразно отхвърлената част от
иска, в размер на 1816,89 лева.
ОСЪЖДА С.П.Г.,
с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд - Пазарджик държавна такса върху уважената част от
иска в размер на 62,99 лева.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: