Р Е Ш Е Н И
Е № 2585
гр. Пловдив, 23.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание шести юли две хиляди и двадесета година, в
състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
13789 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба
от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов №37, против Л.А.Й., ЕГН **********,***/75
, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че се дължат сумите, както
следва: сумата от 213,80 лв.- главница, представляваща стойността на
консумираната на обекта на потребителя електрическа енергия за периода от
23.05.2017 г. до 22.08.2017 г. и сумата от 39,65 лв.- обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 11.07.2017 г. до 17.06.2019 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 18.06.2019 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 10134/2019 г. по описа на ПРС, V-ти състав. Претендира разноски за
заповедното и настоящото исково производство.
Ищецът сочи, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата
на чл. 98а от ЗЕ, продава електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия, които за процесния период са Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България
Електроснабдяване АД, одобрени с решение на ДКЕВР № *** г. и влезли в сила на
27.06.2008 г. По силата на общите условия се твърди, че ищецът е поел задължение
да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника,находящ се
в ***.За ответника се сочи,че е открит клиентски номер ***.Ищецът твърди забава
на плащане на дължимите от ответника суми, като се позовава на общите условия
по отношение на падежа на задълженията и размера на обезщетението за забава.
Ищецът твърди, че в изпълнение на задълженията си по общите условия е
доставило на обекта на ответниказа периода от 23.05.2017 г. до 22.08.2017 г. г.
електрическа енергия на обща стойност 213,80 лв., която до този момент не е
платена. Поради забава в плащането на главницата се сочи, че се дължи и
мораторна лихва в горепосочените размери и за горепосочения период. За горните
суми е образувано заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, като препис от заповедта е връчен при условията на чл. 47 ГПК т.е.
налице е хипотезата на чл. 415 ал. 1 т.2 ГПК и ищецът има правен интерес от предявяване на
настоящия установителен иск. Претендират се разноски, вкл. и присъдените от
заповедния съд. Иска се уважаване на иска и присъждане на направените по делото
разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от адв.Т.С., назначена като особен представител на ответника в
хипотезата на чл.47, ал.6 от ГПК, който оспорва исковете, като
неоснователни. Оспорва исковете по
основание и размер. Сочи, че липсват доказателства за качеството потребител на
ответника, като оспорва приложеното към исковата молба заявление за
възстановяването на захранването да представяла доказателства за качеството
потребител на ответника. Моли исковете да се отхвърлят.
Особеният представител на ответника изрично заявява, че не оспорва
предявените претенции и годността на електромера, а оспорва единствено
качеството потребител на ответника, поради и което е отделено, като безспорно
обстоятелство годността на електромера и размерите на претендираните суми.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и
пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване на спорното материално право се
предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки
(юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на
електрическа енергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът – да
ги получи и да заплати уговорената цена; 2. Продавачът да е доставил електрическа
енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 98а ЗЕ ищецът в качеството си на краен
снабдител продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни
общи условия.
Ищецът е представил и са приети
като писмени доказателства три фактури, в които са обективирани претендираните
вземания за доставена електроенергия за периода от 23.05.2017 г. до 22.08.2017 г., като в
последната фактура са включени и просрочените стари задължения по партида с
титуляр Л.А.Й. с клиентски № **********. Така представените документи
представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК,
обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само
формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително
изявление, направено от субекта, сочен като техен издател. Тези частни
свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че
бяха подписани от двете страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно
признание от страна на потребителя, че е получил от крайния снабдител
електрическа енергия на стойност, посочени във фактурите. Във фактурите е
отразено, че мястото на потребление е ***.
В първото по делото съдебно заседание
е отделено, като безпоспорно обстоятелство – посоченият във фактурите размер на
претенцията и съответно претенцията на ищеца за обезщетение за забава, то не
следва да се представят други доказатества, установяващи размера на
претенциите.
По делото са приети като
доказателство общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
Електроснабдяване“ АД, действащи през процесния период. В чл.1 т. 4 е прието, че потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател
на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН Електроразпределение“
АД, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си.
От Общите условия се установява,
че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за
доставеното му количество електроенергия след доставката на тази стока – в
разпоредбата на чл. 11 е установено, че клиентът се задължава да заплаща
стойността на използваната в обекта електрическа енергия, а в Раздел IV
“Плащания”, чл. 18, ал. 1 е установено, че потребителят следва да заплаща на
продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за
извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по
утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение, като в ал. 2 е
предвидено, че срокът за плащане на възникналото задължение е 10-дневен за
всички фактури, които се издават ежемесечно – арг. чл. 17, ал. 1 от ОУ.
Със Заповед от 25.01.2002 г.,
издадена от *** на ***, *** е настанен с тричленното си семейство – три дъщери,
сред които и ответницата, в апартамент 15/75, находящ се в *** Отразено е, че
срокът за настаняване е безсрочен. Въз
основа на заповедта на 12.04.2016 г. е сключен договор за наем на общинското
жилище с А.Й.Й., като е отразено, че в жилището живеят и трите му дъщери, сред
които и ответницата. Договорът за наем е сключен, като безсрочен. С оглед
настъпилата смърт на наемателя на 18.01.2016 г., то на 03.10.2016 г. е сключен
договор за наем с дъщеря му Л.А.Й. за същия общински имот за срок от 03.10.2016
г. до установяване на настанителни права за срок не по – дълъг от една година
до 03.10.2017 г. В договора за наем е уговорено, че наемателят дължи
консумативни разноски, като основание за предсрочно прекратяване на договора е
поради неплащане на консумативните разноски за повече от три месеца. Към
договора за наем са подписани и документи, удостоверяващи състоянието на имота.
Поради неплащане на наемни вноски и ТБО на 16.11.2016 г. е връчена на
ответницата покана за заплащането им, съдържаща и предизвестие за прекратяване
на договор в случай, че не бъдат платени дължимите суми.
На 17.06.2017 г. ответницата е
депозирала пред ЕР ЮГ ЕАД заявление за възстановяване на захранването по
клиентски номер **********, като неоснователни се явяват възраженията на
особения представител на ответницата, който посочва, че фактурата за периода
23.05.2017 г. -22.06.2017 г. е издадена преди датата на подаване на заявление
за възстановяване. Видно от приетите писмени доказателства фактурата е издадена
на 10.07.2017 г., като обхваща отчетен период 23.05.2017 г. -22.06.2017 г. Към
датата на депозиране на заявлението от ответницата, падежът на първата фактура
от исковия период не е бил настъпил. Така депозираното заявление удостоверява
признанието на ответницата за открита на нейно име партида, като същото следва
да се преценява с оглед на останалите събрани по делото писмени доказателства.
Със заповед от 06.07.2017 г. наемното
правоотношение е прекратено, като е даден срок от 7 календарни дни за опразване
на жилището. В заповедта е отразено, че
поради отсъствие на лицето, то същата е залепена нана входната врата на ет. 4,
ап. 15. Издадено е нареждане за закриване на партида на Л.Й., считано от
06.07.2017 г. На 03.08.2017 г. е
постановена заповед за изземване на общинското жилище от Л.Й., като е даден 7
дневен срок за доброволно освобождаване.
В случай, че не бъде освободен доброволно, то е определен ден за
принудително изземване – 22.08.2017 г., което е именно посочената от ищеца
крайна дата на отчетен период. Липсват
данни по делото в период до 22.08.2017 г. в процесния имот да са настанявани
други лица или да е сключван договор за наем с друго лице, поради и което
следва да се приеме, че до датата на принудителното изземване имотът е обитаван
от наемателя – Л.Й., която е продължила до го ползва и след издаване на
заповедта за прекратяване на договора за наем.
От приетите и неоспорени от ответника писмени доказателства се
установява, че едва на 02.09.2019 г. е настанено друго лице в процесния имот.
Съдът намира за установено, че между страните
е възникнало валидно облигаторно правоотношение по договор за търговска
продажба, по силата на който крайният снабдител продава електрическа енергия
при публично известни Общи условия (ОУ) – арг. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ. Т.е. с
отнапред съставени общи клаузи от търговеца-краен снабдител се определят
страните по договора за доставяне на електрическа енергия.
Страна (купувач) по договора за
продажба на електро енергия е битовият клиент или този клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди - арг. пар. 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ.
Съгласно Тълкувателно решение № 2
от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените
в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка
на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В решението
се приема, че договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. Приетото в тълкувателното решение се отнася за доставка
на топлинна енергия, но намира приложение и в аналогична хипотеза при доставка
на електрическа енергия.
При така установените
правнорелевантни обстоятелства съдът намира, че за ответника в качеството му на
потребител на електрическа енергия е възникнало задължението за заплащане на
доставеното количество електрическа енергия на стойност от 213,80 лв.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на това
правнорелевантно обстоятелство, не установи при условията на пълното и главно
доказване по правилата по чл. 154, ал. 1 ГПК, че е погасил чрез плащане
възникналото парично задължение.
Тъй като ответникът не е изпълнил
точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал
в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. За периода на забава по всяка фактура с
начална датата – денят, следващ деня на установения падеж и крайна дата 17.06.2019
г., в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение за забавено заплащане на
главното задължение в размер на сумата от 39,65 лв.
С оглед изхода на правния спор в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски. В производството
последният е доказал извършването на разноски за държавна такса от 75 лв. и
депозит за особен представител от 200 лв. Съдът при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото определи на основание чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ размер на юрисконсултското възнаграждение 100 лв. Следователно и
в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
разноски в исковото производство в общ размер от 375 лв.
Тъй като установителният иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК е част от заповедното производство – по установяване
съществуването на удостовереното в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземане, съдът следва окончателно да се произнесе по дължимите по
производството разноски, като съобрази и извършените съдебни разходи по
издавеното на заповед за изпълнение – арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По тези съображения в
полза на ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в
размер от общо 75 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Пловдивският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.А.Й., ЕГН **********,***
дължи на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов №37 сумите, както следва: сумата
от 213,80 лв.- главница, представляваща стойността на консумираната на обекта
на потребителя електрическа енергия за периода от 23.05.2017 г. до 22.08.2017
г. и сумата от 39,65 лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 11.07.2017 г. до 17.06.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 18.06.2019 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
10134/2019 г. по описа на ПРС, V-ти състав.
ОСЪЖДА Л.А.Й., ЕГН **********,***
да заплати на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов №37 ГПК сумата от 75 лв. – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. 10134/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив и
сумата от 375 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 13789/2019 г. на Районен съд - Пловдив, V граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ