РЕШЕНИЕ
№
260055 / 15.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на 09.12.2020г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при секретаря Антоанета Станева,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 188/2020г. по описа на съда, на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е образувано по предявени от ***, ЕИК ***,
срещу В.В.Й., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, ДА БЪДЕ ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО ПО
ОТНОШЕНИЕ НА ОТВЕТНИКА, ЧЕ ДЪЛЖИ следните суми :
- 237,73 лв., представляващи главница за
незаплатени мобилни услуги за аб.№***за период 24.08.2017г- 24.11.2017г.
- 46,89 лв., представляващи главница за
незаплатени мобилни услуги за аб.№***за период 03.09.2017г- 14.10.2017г.
Както
и осъдителен иск с основание чл.79 от ЗЗД ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ответникът да заплати на ищеца:
- 79,59 лв, представляващи неплатени вноски,
дължими по договор за лизинг от 04.08.2016г. за устройство ***за периода от
м.11.2017г. до м.07.2019г.
ведно
със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение.
Претендират
се с исковата молба и разноските, сторени в настоящото и в заповедното производство.
В
исковата молба ищецът твърди, че ищецът е подал заявление за процесната сума и
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Длъжникът е бил
уведомен по реда на чл. 47 ГПК, поради което за ищецът се е породил правният
интерес да предяви установителни искове. Ищецът твърди, че между страните са
сключени договор за мобилни услуги от 24.08.2017г. по програма Тотал 14,99 лв
за мобилен номер **********, като при възползване от преференциални условия на
оператора абонатът е взел устройство ***на изплащане чрез 23 месечни вноски в размер всяка от тях
съответно на 3,79 лв., и договор за
мобилни услуги от 03.09.2017г. по програма Тотал 24,99 лв за мобилен номер
00892329652 с избрана абонамента програма Тотал 24,99 лв, с неограничени
национални минути и роуминг в зона ЕС.
Потребителят дължи месечно заплащане на цена на ползваните услуги съгласно договореното и приложимата ценова
листа ведно с дължимата лизингова вноска за устройството. Заплащането се извършва
въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя.
Виновното неизпълнение на потребителя да плати дължимите суми за м.08.2017г., м. 09.2017г.и м.10.2017г.дава
право на оператора да прекрати едностранно договорите съгласно Общите условия,
както и да начисли на същия неустойка, която не се претендира в настоящето
производство.Неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя е
предпоставка за възникване правото за ищеца да обяви предсрочна изискуемост на
месечните лизингови вноски след м.11.2017г.
В
срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.
Доказателствата
по делото са писмени, изслушано и прието по делото е експертно заключение на
вещото лице Я.Л. по назначената от съда съдебно – счетоводна експертиза.
Съдът намира така предявените
искове за допустими като подадени от заявителя в производството по чл. 410 ГПК
в предвидения от закона едномесечен срок.
В доказателствена тежест на ищеца е
да докаже възникването на валидно правоотношение по договори за предоставяне на
мобилни услуги, и тяхното предоставяне на ответника. От представените договор
за мобилни услуги от 24.08.2017г. и договор за мобилни услуги от 03.09.2017г.
се установява възникнали облигационни правоотношения между страните, по силата
на които ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилни услуги срещу
заплащането на уговорената цена. Ответникът не е оспорил положения от него
подпис в договорите, с оглед на което с подписването му в правната му сфера са възникнали съответните
права и задължения. Представените справки за общо потребление на процесния
мобилен номер за процесните периоди от време и издадените въз основа на тях
фактури, доказват предоставените далекосъобщителни услуги. Местата, където се
регистрира информацията, че определена мобилна услуга е осъществена /извън
устройството на потребителя/, са сървърите на телефонната клетка и логсървърите
на оператора – т.е само при съответния
доставчик на мобилните услуги. В момента на доставянето на услугата тя
автоматично се регистрира, като така оставената електронна следа може да се
материализира на хартиен носител – фактури, справки и т.н. От изслушаното по
делото експертно заключение, неоспорено от страните, се установява размера на
сумите по отделните фактури за предоставени далекосъобщителни услуги за
процесния период, поради което съдът приема за установено съществуването на
вземането на ищеца за тези суми в размер от 226,36 лв., представляващи главница
за потребени и незаплатени мобилни услуги за аб. №***за периода 24.08.2017г. –
24.11.2017г. и в размер от 48,89 лв,
представляващи главница за цена на потребени и незаплатени мобилни услуги за
аб. №***за периода 03.09.2017г – 14.10.2017г. Също от експертното заключение се
установи и фактът, че ответникът не е
заплатил дължимите суми по издадените фактури в уговорения срок, като
доказателства относно факта на плащане на тези суми не бяха ангажирани и до
датата на приключване на съдебното дирене. Остатъкът от сумите по фактурите в
размер от 11,37лева съгласно заключението на вещото лице представлява лизингови
вноски по договор за лизинг от 24.08.2016г.. Заявление за издаване заповед за
изпълнение и иск по реда на чл.422 ГПК относно суми, представляващи дължими
лизингови вноски по договор за лизинг на мобилно устройство за период м.08.2017г
– м.10.2017г. ищецът не е предявявал
пред съда / претендират се в заповедното производство само суми за незаплатени
далекосъобщителни услуги по договори за далекосъобщителни услуги от 24.08.2017г
и 03.09.2017г./
По отношение на претендираната сума
за 79,59 лв, дължима по договор за лизинг от 24.08.2017г. за устройство ***за периода м.11.2017г.
до м.07.2019г. ищецът следва да установи наличието
на действително правоотношение по договор за лизинг, по силата на което
лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя лизингованата
вещ за временно ползване срещу уговореното лизингово възнаграждение и
лизингодателят да е предоставил държането на мобилното устройство в състояние,
годно за обичайното или уговореното потребление. Видно от представения договор
за лизинг от 04.08.2016г., подписан от представител на ищеца и от ответника по
делото, ищецът в качеството му на лизингодател е предоставил на ответника в
качеството му на лизингополучател за временно и възмездно ползване устройство ***, срещу
заплащане от страна лизингополучателя на месечни вноски съгласно уговорен
погасителен план в размер на 3,79лв плюс една първоначална вноска в размер на 75
лв, и вноска в размер на 3,79 лв, която лизингополучателя дължи, за да придобие
устройството при прекратяване на договора. Съгласно чл. 4 от договора с
подписването му лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предал
устройството във вид, годен за употреба. Съгласно експертното заключение
фактурирания лизинг за периода м.11.2017г -м.07.2019г. е 21 вноски по 3,79 лв
или 79,59 лв. Липсват представени доказателства, че ответникът е върнал
устройството, поради което следва да се приеме, че е останал държател на
същото, без да го плати изцяло. Към датата на приключване на устните състезания
е изтекъл срокът на лизинговия договор, поради което след като не е установил
погасяване на задължението, ответникът следва да доплати цената на
устройството. С оглед така изложеното съдът приема за установено съществуването
на вземането за цената на остатъка от лизинговите вноски в размер на 79,59 лв,
дължими по договор за лизинг от 24.08.2017г. за устройство ***, за
периода от м.11.2017г. до м.07.2019г.
Предвид изхода на производството
разноските в заповедното производство, направени от заявителя за държавна такса
и адвокатско възнаграждение, следва да се присъдят в размер от 392,36 лв
съответно на уважената част от исковете На ищеца следва да бъдат присъдени и
разноските в настоящето производство съответно на уважената част от исковете,
които възлизат на 153,80 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че В.В.Й., ЕГН **********, с
адрес ***, ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ******сума
от 226,36 лева / двеста двадесет и шест лева и 36 стотинки /, представляваща
главница за потребени и незаплатени мобилни услуги за аб. №***за периода
24.08.2017г – 24.11.2017г. и сумата от 46,89 лева / четиридесет и шест лева и
89 стотинки / , представляваща главница за потребени и незаплатени мобилни
услуги за аб. №***за периода 03.09.2017г – 14.10.2017г. ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 23.10.2019 г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за което е
издадена Заповед по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д.№ 1445/2019 г. на РС Девня, като отхвърля исковата претенция за
горницата до претендираните 237,73 лева
главница за потребени и незаплатени мобилни услуги за аб. №***за периода
24.08.2017г – 24.11.2017г.
ОСЪЖДА В.В.Й., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ******сума
от 79,59 лева / седемдесет и девет лева и 59 стотинки/, представляващи
незаплатени лизингови вноски за периода от м.11.2017г. до м.07.2019г. по
договор за лизинг от 24.08.2017г. за устройство ***ОСЪЖДА В.В.Й., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ******сумата
от 153,80 лева /сто петдесет и три лева и 80 стотинки/, представляваща разноски,
направени в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете,
както и сумата от 392,36 лева / триста деветдесет и два лева и 36 стотинки/,
представляваща разноски, направени в исковото производство съразмерно с уважената
част от исковете.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните,
а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................