Решение по дело №140/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава Десета, Раздел I от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано въз основа на жалба подадена от мл. адв. Д. Д. К. [ЕГН] в качеството му на самоосигуряващо се лице упражняващо свободна професия с ЕИК *********, с адрес: обл. Търговище, гр. Попово, бул. „България“ №104-А, против Решение № 2153-25-36/26.03.2024г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Търговище, с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-25-01541664 от 13.02.2024г. на старши инспектор по осигуряването към ТП на НОИ - гр. Търговище, дадени на жалбоподателя като осигурител, да заличи подадените от него данни по чл. 5, ал 4, т. 1 от КСО за осигурено лице Г. Г. К. с [ЕГН] за периода от 16.11.2022г. до 31.03.2023г.

В жалбата се релевират доводи за необоснованост, за материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания административен акт. С жалбата се оспорва валидността и законосъобразността на дадените преписания. Обосновава се, че същото е постановено при съществени процесуални нарушения, доколкото не се основава на доказателствата, събрани в рамките на проверката. Сочи се, че решението не е съобразено с материалния закон, тъй като лицето е извършвало трудова дейност. Прави се искане съдът да отмени решението на директора на ТП на НОИ и да отмени задължителните преписания.

В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от жалбоподателя. Претендират се разноски по делото.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ – Търговище, чрез процесуален представител излага подробни доводи за законосъобразността на оспореното решение.

В проведеното по делото открито съдебно заседание оспорващото лице, редовно и своевременно призовано, се е явило лично като поддържа жалбата. Административният орган - Директорът на ТП на НОИ – Търговище, редовно и своевременно призован, не се е явил лично или чрез процесуален представител, като е депозирал писмена защита съдържаща доводи за законосъобразност на обжалвания акт и неоснователност на жалбата, поради което моли съда да бъде отхвърлена.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

Административното производство е започнало по повод искане обективирано в писмо № 1043-25-22/15.01.2024г. от Началник отдел КПК при ТП на НОИ – Търговище, за извършване на проверка във връзка с постъпило заявление от Г. Г. К. - назначена по трудово правоотношение лице при осигурител Д. Д. К., ЕИК *********, за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица от фондовете на държавното обществено осигуряване.

Въз основа на искането била издадена заповед № ЗР-5-25-01505890/16.01.2024г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Търговище за извършване на проверка от контролен орган на ТП на НОИ – Търговище по разходите на ДОО на осигурител Д. Д. К. в качеството му на самоосигуряващо се лице с ЕИК ********* развиващ дейност като "юрист" по НКП считано от 22.02.2022г. и като "младши адвокат" по НКП от 29.11.2023г.

Проверката била извършена от ст. инсп. по осигуряването в ТП на НОИ - Търговище въз основа на представените от осигурителя документи - трудови досиета, разчетно-платежни ведомости, първични счетоводни документи, изискани справки и копия на документи от НАП и Община Попово, и извършен преглед и анализ на данните в информационната система на НОИ, като приключила с Констативен протокол № КП-5-25-01541649/13.02.2024г. В него било отразено, че при осигурителя Д. Д. К., ЕИК *********, за периода от м.11.2022г. до м.03.2023г. е било назначено едно лице по трудово правоотношение - Г. Г. К., [ЕГН], съобразно трудов договор № 2 от 16.11.2022 г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ на длъжност “иконом домакинство“, с място на работа: гр. Попово, [улица]. В трудовия договор е вписано дневно работно време - от 08.00 часа до 12.00 часа и от 13.00 часа до 17.00 часа, при 5-дневна работна седмица. За сключения трудов договор е подадено уведомление по чл. 62 от КТ. Екземпляр от трудовия договор, длъжностната характеристика и заверено копие от уведомлението по чл. 62 от КТ са връчени на лицето на 16.11.2022г. Същите са надлежно подписани от работника Г. Г. К. и работодателя Д. Д. К.. За извършените плащания по трудовия договор, от работодателя са издавани РКО, подписани в графа получател. Към момента на извършване на проверката трудовото правоотношение с лицето е прекратено, съгласно заповед № 3/ 31.03.2023 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ (по взаимно съгласие на страните), считано от 01.04.2023г. Подадено е уведомление по чл. 62 от КТ с некоректно вписана дата на прекратяване на трудовия договор 31.03.2023г., вместо 01.04.2023г. В предоставеното досие на Г. Г. К. се съхранява молба от Г. Г. К. за започване на работа на длъжност „иконом домакинство“ и трудов договор № 2/16.11.2022г. Приложена е и длъжностна характеристика относно длъжност „иконом домакинство“, в т. 1.1 от която като задължения са посочени „организира, контролира и изпълнява домакински задължения в жилище на [улица]“.

По партидата на осигурител Д. Д. К. с [ЕГН] липсват данни за внесени осигурителни вноски за фондовете на ДОО за лицето назначено по трудово правоотношение за периода от м. 11.2022г. до м.03.2023г. вкл. Липсват данни за внесени осигурителни вноски и за самоосигуряващото се лице Д. Д. К. за периода от м.02.2022г. до 13.02.2024г.

О. Д. Д. К. с [ЕГН] ежемесечно са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО като самосигуряващо се лице. От осигурителя Д. Д. К., упражняващ свободна професия за периода от 16.11.2022 г. до 31.03.2023 г. са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Г. Г. К., като за м.02.2023г. същите са некоректни, тъй като не са отразени дни във временна неработоспособност за сметка на работодателя.

Според изискано от ТД на НАП Варна, офис Търговище на основание чл. 74, ал. 1, т. 3 от ДОПК копие на подадената от лицето Д. Д. К. годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2022г. заедно с всички приложения към нея, той не е декларирал доходи/приходи и разходи от стопанска дейност през 2022г., включително и от упражняваната от него дейност като свободна професия, а единствения деклариран доход/приход е доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ и е в размер на 163,78 лв.

От Община Попово са изискани удостоверения за настоящ и постоянен адрес през периода 01.11.2022г. - 31.03.2023г. на Г. Г. К., Д. Д. К. и Д. Д. К., и за родствени връзки между горепосочените лица, според които Д. К. от дата 26.08.2003г. и Г. К., от дата 29.11.2019г. до момента на издаване на удостоверенията са с постоянен и настоящ адрес: област Търговище, Община Попово, гр. Попово, [улица], който съвпада с посочените постоянен и настоящ адрес на Д. Д., респ. от 01.09.2004г. и от 26.08.2003г., до момента на издаване на удостоверението. Д. Д. К. с [ЕГН] е със семейно положение: неженен; Д. К. е негов баща; Г. К. е негова майка.

Въз основа на горните факти е възприето като заключение, че основните задължения на лицето назначено по трудово правоотношение, по длъжностна характеристика съвпадат с ежедневните дейности на всеки член от семейството/домакинството и следователно извършваната дейност от Г. Г. К. не може да се отдели и определи като трудова дейност по смисъла на чл. 10 във връзка с чл. 4 от КСО по сключения трудов договор и тя не следва да се счита за осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, тъй като адреса по местоживеене /постоянен и настоящ адрес/ на лицето и адреса на извършване на дейност по сключения трудов договор съвпадат.

Въз основа на резултатите от проверката и на основание чл. 108, ал.1, т. 3 от КСО спрямо осигурителя са издадени задължителни предписания № ЗД-1-25-01541664 от 13.02.2024г. от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ, които се свеждат до указание до осигурителя Д. Д. К., като лице упражняващо свободна професия - адвокат с ЕИК ********* да заличи подадените данни по чл. 5, ал 4, т. 1 от КСО за лицето Г. Г. К. с [ЕГН].

Разпореждането е обжалвано по реда на чл. 117, ал.1, т. 3 от КСО пред ръководителя на ТП на НОИ – Търговище. С решение 2153-25-36/26.03.2024г. на директора на ТП на НОИ – Търговище предписанията са потвърдени, като изцяло са възприети описаните в гореобсъдения констативен протокол обстоятелства, за които административният орган е достигнал до извод, че действително предизвикват съмнения относно факта на реално упражняване на трудова дейност по смисъла на чл. 4 и чл. 10 от КСО от Г. Г. К. при осигурител синът й Д. К..

Решението на директора на ТП на НОИ е съобщено на адресата си на 27.03.2024г. като жалбата до съда е подадена на 29.03.2024г.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът, след преценка на допустимостта на жалбата и като извърши проверка на обжалвания акт съобразно наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал.1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице при наличие на правен интерес от производството, в рамките на преклузивния законов 14 – дневен срок и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна.

Оспореното решение в качеството си на административен акт е издадено от компетентен административен орган – Директор на ТП на НОИ Търговище, при наличието на материална, териториална и персонална компетентност.

Спазена е предвидената в закона писмена и предметна форма, като в решението са изложени фактическите и правните основания за издаването му при липса на съществени процесуални нарушения. Описани са и всички релевантни обстоятелства, установени в хода на административното производство. Доказателствата, въз основа на които административния орган е основал фактическите си констатации са надлежно събрани в рамките на производството пред самия административен орган. Няма основания да се приеме, че актът не е съобразен с целта на закона.

От изложеното следва, че оспорената заповед е валидна и постановена при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила.

При преценка на всички събрани по делото доказателства и относимите правни норми настоящата съдебна инстанция намира, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с материалния закон.

Оспорените предписания на контролен орган от НОИ касаят указание до жалбоподателя като лице упражняващо свободна професия и осигурител, да заличи подадените от него данни по чл. 5, ал 4, т. 1 от КСО за осигурено лице Г. Г. К., тъй като при извършена проверка е било установено, че от осигуреното лице не е било налице реално полагане на труд по сключения с осигурителя трудов договор. От това следва, че в настоящия случай органът на НОИ не се е позовал на недействителност на трудовия договор при издаването на оспорения адм. акт, поради което цитираната от жалбоподателя съдебна практика е неотносима.

Съобразно цитираната норма на чл. 5 ал. 1 т. 4 КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за: осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. В § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е регламентирана легалната дефиниция за понятието „осигурено лице“, като физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и чл. 4а1 ал.1 КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В чл. 4, ал. 1 от КСО като задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, са посочени работниците и служителите. Според чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Следователно изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Наличието само на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение.

Горните изводи кореспондират с целта на закона, възникването на осигурителните права за лицата по §1 ал. 1 т. 3 от ДР на КСО да бъде обусловено от действително фактически полаган от тях труд, за който получават трудово възнаграждение, част от което е внесено или е дължимо за съответните данъци и осигуровки.

Липсва нормативна пречка органите на НОИ да извършват преценка за действителното полагане на труд от работника в производствата за отпускане на обезщетения по Глава Четвърта от КСО и при осъществяваната от тях контролна дейност по Глава Седма от КСО относно спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване. Органите на НОИ са оправомощени в тези производства да извършват проверки, включващи и детайлно изследване на дадено трудово правоотношение във връзка с преценка за наличието на възникнали осигурителни права въз основа на реално извършвана трудова дейност.

В случая, предвид установените кратък срок на просъществуване на трудовото правоотношение, роднинска връзка от първа степен по права линия между работника и работодателя имащ качеството на самоосигуряващо се физическо лице, липсата на доказателства, че работникът е полагал труд по местоработата му, съвпадаща с местоживеенето на страните по договора, и съобразно задълженията му по него, съвпадащи с типичните домакински задължения на член от семейството, съдът приема, че в настоящото производство не беше установен действително полаган труд от осигурявания работник съобразно длъжностната му характеристика. Доказателства оборващи извода на административния орган не са били представени от страна на жалбоподателя /пр. свид. показания/. В подкрепа на извода за липса на положен труд, във връзка с който се твърди, че са били изплащани посочените в РКО трудови възнаграждения, е декларираната от самия работодател пред НАП липса на реализирани доходи/приходи и разходи за същия период.

Както беше посочено по-горе, наличието на действително реално полаган труд е предпоставка за възникването на осигурително правоотношение спрямо работника Г. К., поради което при липста на тази предпоставка, жалбоподателят като работодател не е имал задължението да подава декларации по чл. 5, ал 4, т. 1 от КСО за този работник в периода 16.11.2022г. – 31.03.2023г., респ. подаването им се явява неправомерно. Констатирайки тези действия нарушаващи разпоредбите на законодателството относно ДОО, в съответствие с правомощията му по чл. 108 ал.1 т. 3 от КСО, контролният орган на НОИ правилно и законосъобразно е дал оспореното по настоящото дело предписание за отстраняването им.

В т.см. е трайната съдебна практика по тъждествени казуси - пр. Решение № 6656 от 30.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 688/2024 г., VI о.; Решение № 4991 от 19.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9372/2023 г., VI о.; Решение № 3765 от 28.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5902/2023 г., Решение № 4833 от 09.05.2023г. на ВАС по адм. д. № 7453/2022 г., VI о. Решение № 314 от 12.01.2016г. на ВАС по адм. д. № 3171/2015 г., VI о., Решение № 8869 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1378/2019 г., VI о. и др.

Въз основа на изложените съображения, съдът приема, че оспореният административен акт като правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден.

По отговорността за разноски - При този изход на делото, основателно се явява направеното от процесуалния пълномощник на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, поради което на основание чл.143 ал.3 от АПК, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от НЗПП, следва да се присъди такова в размер на 100 лв. в полза на Националния осигурителен институт – гр. София, в качеството му на юридическо лице, в структурата на което е ответният административен орган – по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с чл. 33, ал. 2 КСО и чл. 2, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Административен съд Търговище

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на мл. адв. Д. Д. К. [ЕГН] в качеството му на самоосигуряващо се лице упражняващо свободна професия с ЕИК ********* срещу Решение № 2153-25-36/26.03.2024г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Търговище и потвърдените с него задължителни предписания № ЗД-1-25-01541664 от 13.02.2024г. на старши инспектор по осигуряването към ТП на НОИ - гр. Търговище.

ОСЪЖДА на основание чл.143 ал.3 от АПК, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от НЗПП мл. адв. Д. Д. К. [ЕГН] в качеството му на самоосигуряващо се лице с ЕИК ********* да заплати на Националния осигурителен институт – гр. София разноски по делото в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните.