№
гр.
Кърджали, 25.09.2023 г.
Административен съд Кърджали в закрито
съдебно заседание на двадесет и пети септември
през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
разгледа докладваното от съдията адм.д.
№ 286/2023 г. по описа на КАС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 2в, вр.
с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото е образувано по искова
молба
на „Био-Лидер 8“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, подадена чрез адв. Д.,
срещу: Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково; Българска агенция по безопасност на храните – София; Районен съд - Хасково;
Административен съд - Хасково и Окръжна
прокуратура - Хасково. Търси се обезщетение за причинени на дружеството неимуществени вреди, в размер
на 60 000 лв. Вредите се претендират от съществено нарушение на правото на ЕС в производствата по издаване и прилагане на: Заповеди №№ РД
11-749/16.04.2019 г. и № РД
11-1622/06.08.2019 г., издадени от
изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните; Списък на разрешените препарати;
Наредба за разрешаване пускането на пазара и употребата на продукти за растителна защита;
Предупреждение №4/24.11.2022 г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на
храните – Хасково; Наказателно постановление №78/24.11.2022 г.,
издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково; Решението, постановено по
анд №1162/2022 г. по описа на РС-Хасково,
както и от действия и определения
на съда по канд №615/2023 г. по описа
на Административен съд Хасково.
След извършена служебна проверка,
исковата молба е оставена без движение, като неотговаряща на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5;
чл.128, т.1, т.2
и т.3 от ГПК, вр. с чл.204,
ал.5 и чл.204а
от АПК, като е дал указания за отстраняване на констатираните
нередовности, в т. ч. и да посочи конкретен акт/актове от първичното или вторичното право на ЕС /конкретни нарушени правни норми на Съюза, предоставящи
права на частноправните субекти/, които да са били нарушени
от ответниците при издаване на посочените в исковата молба
актове на администрацията, респ. актове и действия на РС - Хасково и АС – Хасково,
както и да уточни в какво се изразяват претърпените вреди от всеки
акт или действие.
С
молба вх.№2478/19.09.2023 г. подадена от надлежно упълномощен адвокат, предявеният
иск е допълнен с претенция за имуществени вреди в размер на 7 200 лв., ведно
със законната лихва считано от 24.11.2022 г., като се твърди: нарушение на свободата на движение на стоки във
вътрешния пазар, чрез нарушение на забраните за такси, с равностоен на мито ефект
и на забраните за количествени ограничения и мерки с равностоен ефект. Сочи също,
че са нарушени: правото на справедлив съдебен процес, правото на добра администрация,
забраната ne bis in idem, залегнали в Хартата на основните
права на ЕС /ХОПЕС/. Като допълнително нарушени са посочени: Регламент №1/2009г.
и Регламент №1107/2009г., разпоредбите на чл. 101 до чл.109 от ДФЕС – в частта за конкуренцията
и държавните помощи; чл. 47; чл.49,§3 и чл.50
от ХОПЕС; Решение на СЕС от 04 май 2023 г. по дело С97/21 – по отношение
на забраната ne bis in idem.
Съдът,
като взе предвид фактическите и правни основания, изложени в исковата молба, както
и тези в уточняващата молба намира, че не са отстранени нередовностите
на исковата молба, като съображенията за това са следните:
В
случая ищецът претендира имуществени и неимуществени вреди, причинени му от съществено
нарушение на правото на Европейския съюз.
Според чл. 2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ (Нов – ДВ, бр. 94 от 2019 г. ) когато вредите
са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз,
исковете се разглеждат от съдилищата по реда на Административнопроцесуалния
кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност
на административните съдилища и Върховния административен съд.
Съгласно
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ (Доп. – ДВ, бр. 94 от
2019 г.), държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия
на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни
или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.
От
своя страна, разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК (изм., бр. 94 от 2019 г.) предвижда
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, да
се разглеждат по реда на глава ХI от АПК, като по силата на чл.203,
ал.3 АПК, процесуалният ред по АПК е приложим и по отношение на исковете за обезщетения
за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския
съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите
на извъндоговорната отговорност
на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз.
Съгласно препращането в чл.204, ал.5 от АПК, условията за редовност
на исковата молба, се преценяват съобразно правилата на Граждански процесуален кодекс.
В конкретния случай ищецът, въпреки подадената уточняваща молба,
не е изпълнил указанията на съда, свързани с конкретизирането на актовете от първичното
или вторичното право на ЕС, респ. конкретни нарушени правни норми на Съюза, предоставящи
права на частноправните субекти, които да са били нарушени от ответниците при издаване на посочените по-горе актове и осъществяване
на процесуални действия.
Посочените
от ищеца разпоредби на чл. 101 до
чл.109 от ДФЕС – в частта за конкуренцията
и държавните помощи; чл. 47; чл.49,§3 и чл.50 от ХОПЕС, регламентират общи принципи и не покриват изискването
за посочване на конкретна правна норма на Съюза, предоставяща права на частноправните субекти, като липсва конкретика
относно това, кои точно разпоредби от правото на ЕС и как не са съобразени от всеки
един ответник при издаването и прилагането на конкретния акт, посочен в исковата
молба или извършването на конкретното действие. Изброяването на Регламент №1/2009г. и Регламент №1107/2009г., също не внася необходимата
яснота по горните въпроси. Респ., не е ясно по какъв начин и в каква
степен, всеки един от посочените ответници, издавайки
изброените актове и извършвайки процесуални действия е съпричастен към обезщетяването
на претендираните вреди. Последното е необходимо за очертаване
на отговорността на всеки един от ответниците, за да е
възможна и адекватната им защита срещу иска. Такава защита е възможна само при наличието
на редовна искова молба, очертаваща надлежно параметрите на отговорността на всеки
един ответник.
Отделно
от горното, неясна е отговорността на ответника БАБХ, както
и на другите ответници, във
връзка с издаването и прилагането на действащата Наредба
№ 5 от 9.02.2021 г. за разрешаване пускането на пазара и употребата на продукти за растителна защита,
който нормативен административен
акт е издаден от друг държавен
орган, като няма данни последната
наредба да е отменена като незаконосъобразна
или обявена за нищожна.
На
следващо място, не е посочена връзката между различните дейности, от които се претендират
вредите - нормотворческа – приемане на Наредба; административна
и административнонаказателна – издаването на заповеди, списък на разрешените
препарати, предупреждение и наказателно постановление, и правораздавателната дейност
по съдебните производства пред РС-Хасково и АС-Хасково, поради което не е изпълнено
предвиденото в чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ, за предявяване на иск срещу няколко ответници.
Съгласно
чл.2в, ал.2 от ЗОДОВ, когато искът по ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на АПК, ако страна по делото
е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди,
причинени при или по повод административна дейност. По силата на чл. 215 от ГПК,
съвместното предявяване на иск срещу няколко ответници
следва да се основава на техни общи права или задължения, или права или задължения,
които почиват на едно и също основание. В случая, не може да се приеме, че посочените
в исковата молба фактически основания са
общи. Твърдението, че всички ответници са допуснали достатъчно
съществено нарушение на правото на ЕС, при липса на посочена конкретна норма, от
която произтичат, не е с характер да обоснове
техни общи права или задължения, нито може да се приеме за общо фактическо основание
за търсене на солидарната им отговорност.
В тази връзка, и тъй като се претендират вреди от различна по характер дейност,
извършвана от различни правни субекти, чийто общ факт е единствено правното положение
на ищеца, съдът приема, че не са изпълнени дадените на ищеца указания, респ., исковата
молба не отговаря на изискванията на чл.
127, т. 4 и 5 и чл.128, т.3 от ГПК.
По
горните съображения, на основание чл. 129, ал. 3, във вр.
с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл.128, т.3 от
ГПК, исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото -
прекратено.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата молба на „Био-Лидер 8“ ЕООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, срещу: Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково, Българска агенция по безопасност на храните – София, Районен съд – Хасково, Административен
съд - Хасково и Окръжна прокуратура
– Хасково, за обезщетяване
на неимуществени вреди,
в размер на 60 000 лв. и имуществени вреди в размер на 7 200 лв., ведно със законната лихва считано от
24.11.2022 г., причинени от съществено нарушение на правото на ЕС в производствата по издаване и прилагане на: Заповед № РД 11-749/16.04.2019
г. и Заповед
№ № РД 11-1622/06.08.2019 г., Списък на разрешените препарати, Наредба за разрешаване пускането на пазара и употребата на продукти за растителна защита,
Предупреждение №4/24.11.2022 г., Наказателно постановление №78/24.11.2022 г.,
Решението, постановено по анд №1162/2022 г. по описа на РС-Хасково, както и от действия и
определения на съда по канд №615/2023 г. по описа на Административен съд- Хасково.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
дело № 286/2023 г. по описа на Административен съд - Кърджали.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба, в 7-дневен срок от съобщаването, пред ВАС на
РБ.
СЪДИЯ: