ПРОТОКОЛ
№ 33
гр. Бургас, 14.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Красимира Г. Кателиева
Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Наказателно дело
за възобновяване № 20222000600001 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Апелативна прокуратура - Бургас се представлява от прокурор
К.К.
Осъденият М. Б. Х., редовно призован не се явява. Не се явява и
упълномощеният защитник адв. М.Д. от АК - Хасково.
На второ повикване в 10.05 часа се явиха:
Апелативна прокуратура - Бургас се представлява от прокурор
К.К.
Осъденият М. Б. Х., редовно призован не се явява. Не се явява и
упълномощеният защитник адв. М.Д. от АК - Хасково.
По даване ход на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Съдът, след като се запозна е материалите по делото, установи, че
осъденият М.Х. и упълномощеният му защитник адв. М.Д., са редовно
1
призовани за настоящото съдебно заседание, не са посочили уважителна
причина за неявяването си и личното участие на осъденото лице не е
задължително в настоящото извънредно производство, поради което съдът
намира, че са налице изискванията на процесуалния закон за разглеждане на
делото в настоящото съдебно заседание. Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ПРИСТЪПВА към изслушване на съдебните прения.
ДАВА ДУМАТА на прокурора.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, М.Х. и В.Х. са
осъдени със споразумение по НОХД № 25/2021 г. по описа на РС-Средец за
извършено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2
НК. Със споразумението, на основание чл. 281, ал. 3 , вр. ал. 2, т. 1 НК, е
постановено отнемане в полза на държавата на веществено доказателство л.а.
„А.“ с per. № ******, собственост на трето лице - Б. Х.. Споразумението е
влязло в сила на 14.07.2021 г.
В искането за възобновяване се твърди, че определението на съда,
с което е одобрено споразумението, противоречи на закона в частта на
приложението на чл. 281, ал. 3 НК, съответно в частта, с която е отнето в
полза на държавата процесното МПС, поради противоречие със закона. В тази
връзка е цитирано Решение на КС № 12/30.09.2021 г. по к.д.№ 10/2021 г.,
както и Решение на ВКС по к.д. № 427/2021 г. Твърди се и че определението
на съда в тази част е постановено в пряко противоречие с материалното право
- чл. 2, параграф 1 и чл. 4 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета.
На това основание се иска възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5
НПК, вр.чл. 348, ал. 1,т. 1 НПК, както и по чл. 422,ал. 1, т. 4 НПК.
Считам, че посочените основания за възобновяване на
наказателното производство не са налице. Към датата на одобряване на
споразумението 14.07.2021 г., Решението на КС по к.д.№ 10/21 г., с което
частта на ал. 3 на чл. 281 НК „или му е предоставено доброволно“, е обявена
за противоконституционна, не е било налице в правния мир. Същото е
публикувано в ДВ № 84/21 г. на 08.10.2021 г. Съгласно чл. 151, ал. 2 от
Конституцията на Република България, решенията на КС влизат в сила три
дни след обнародването им, а актът, обявен за противоконституционен, не се
прилага от деня на влизането на решението в сила. В този смисъл при
одобряване на споразумението съдът не е допуснал нарушение на закона.
Посочената практика на ВКС по к. д. № 427/21 г. касае престъпление по чл.
242 НК, а и не е задължителна, поради което въз основа на същата не може да
2
се приеме, че е налице незаконосъобразност на отнемането на процесния
автомобил.
По отношение на твърденията за противоречие на въпросната част
от споразумението с членове от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета,
считам, че същото не е налице. По настоящото дело са налице данни, че
собственикът на отнетото МПС е бил уведомен за наложения запор над
автомобила и образуваното изпълнително дело в хода на образуваното
наказателно производство, във връзка с повдигнатото обвинение, но не е
обжалвал издадената обезпечителна заповед. Бездействието му доказва
презумпцията, че е знаел или е предполагал за престъпно предназначение на
личното му МПС. Същият е можел да защити правата си на собственик, но не
е сторил това.
Следователно, в случая твърдените в искането за възобновяване
основания, не са налице.
Предвид изложеното, предлагам да оставите искането без
уважение.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че
ще се произнесе с решение в законоустановения срок, което ще бъде
публикувано по съответния ред.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3